№ 47
гр. М., общ. М., обл. В., 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Б. Вътков
при участието на секретаря Ася Т. Лилова
в присъствието на прокурора И. Б. М.
като разгледа докладваното от И. Б. Вътков Гражданско дело №
20251450100156 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
От Агенция социално подпомагане, Дирекция “Социално подпомагане”
гр. М. е постъпила молба за вписване в регистъра за пълно осиновяване, воден
в РДСП – В., на малолетното дете К. ЕГН-**********, с цел защита най-
добрия интерес на детето.
В представеното становище, преди първото по делото съдебно
заседание, молителя – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. М., чрез
директора К. Н., поддържа молбата и взема становище по същество.
От заинтересованите страни – майката и бащата на детето, редовно
призовани, се явява само майката, която взема становище да не се вписва
детето за осиновяване, а тя ще положи всички усилия да си го вземе. Бащата
не е взел становище.
За Районна прокуратура гр. В. - ТО М. се явява прокурор М., който
взема становище, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Производството е по чл.84, ал. 3 СК.
Съдът, след преценка на становището на молителя и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
1
Детето К. е родено на ............................г. в гр. В. от майка Р. Р. Т. и баща
В. Б. И..
Детето е отглеждано от родителите си до 02.11.2018г. в гр. В.. Живели са
в жилище, предоставено на бабата на детето по бащина линия. След
заминаването й в чужбина, общината уведомили родителите на детето, че
следва да освободят жилището. От общината отказали да предоставят на
родителите на детето жилище, тъй като нямало основание за това. В
продължение на около половин година, те били приютявани в жилища на
познати, като от ДСП В. е установено, че жилищата са негодни за живеене и
на майката на дето е предложено да ползва услугите на звено „Майка и бебе“
В., но същата отказала категорично. Поради констатиран риск за живота и
здравето на детето, същото било настанено в професионално приемно
семейство за срок от една година. По време на престоя на детето в
професионалното приемно семейство са провеждани срещи с родителите. При
тези срещи е установено, че бабата на детето по майчина линия е изявила
желание да го отглежда. Прекратено е настаняването му в професионално
приемно семейство и детето е настанено в семейството на неговата баба по
майчина линия за срок от една година, като след изтичането на този срок са
предприети мерки за продължаване настаняването му в семейството на бабата,
но в процедурата до произнасяне на съда с решение бабата е заявила, че ще
замине в чужбина и не може да се грижи за детето. След това детето е
настанено в семейството на неговата пра баба по майчина линия с временна
заповед на Директора на ДСП Бяла Слатина, но преди произнасяне на съда
пра бабата е заявила, че не може да полага грижи за детето. В последствие
детето е било настанено в професионално приемно семейство в гр. Р...
През 2021г. майката междувременно е подала молба за реинтеграция на
детето и във връзка с това, същата е насочена за ползване на социална услуга
„Оценка на родителски капацитет“ в центъра за обществена подкрепа гр.
София. След подаване на молбата за реинтеграция майката е заминала в
чужбина и работата по реинтеграция не е стартирала. Майката не е
посещавала ЦОП София.
През месец Октомври 2021г. ДСП М. е извършило актуално социално
проучване на родителите и всички роднини по майчина и бащина линия, но е
установено, че няма възможност за промяна на мярката за закрила.
2
През месец Януари 2022г. бащата на детето В. И. подал молба, в която
заявил желание дъщеря му Клара да бъде реинтегрирана в семейството му.
Бащата е насочен от ДСП В. за ползване на социална услуга „Семейно
консултиране и подкрепа“ към ЦОП В. за срок от 6 месеца с цел предоставяне
на становище за възможността му за поемане на грижите по отглеждане на
дъщеря му в семейна среда. В последствие е постъпило писмо от ДСП В. с
приложен доклад от ЦОП В. за прекратяване работата по реинтеграция на
детето в семейството на бащата, поради отказ от съдействие на бащата да
продължи работата в ЦОП В.. Посочено е в доклада, че бащата е посетил ЦОП
В. и устно е декларирал, че се отказва от социалната услуга. Направени са
опити отново родителите да бъдат насочени към ползване на социални услуги,
но е установено, че и двамата родители не са открити за връчване на
документи, поради което не е сключен договор с ЦОП В.. Установено е , че
бащата е заминал за чужбина. През това време детето е настанено в
професионалното приемно семейство на ........................ гр. Р.. по силата на
съдебно решение за срок до промяна на обстоятелствата. През това време – на
22.04.2021г., през 2022г. и през 2023г., родителите са подавали молби за
реинтеграция на детето, но работата по реинтеграцията е прекратена.
Поставеният от съда срок за настаняване на детето в приемно семейство
до промяна на обстоятелствата е пречка за вписването му в регистъра на деца
за пълно осиновяване по реда на чл. 84, ал. 2 вр. чл. 93, ал. 2 СК, тъй като
майката е подала молба за реинтеграция, което възпрепятства вписването в
регистъра. Сочи се в молбата, че единствената възможност, относима към
случая, е вписване на детето за пълно осиновяване по реда на чл. 84, ал. 3 СК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане по чл. 84, ал. 3 от СК. Искането е допустимо,
подадено от легитимиран орган и пред компетентния съд. Срокът по чл. 83, ал.
4 от СК за депозиране на искането не е преклузивен и водещ е интереса на
детето, поради което и неизпълнението на задълженията на държавен орган не
следва да е във вреда на детето.
По същество, съдът намира искането за основателно. В настоящия
случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че са
налице визираните в чл. 84, ал. 3 от СК материално-правни предпоставки за
3
уважаване на искането. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от СК, дете,
което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно
семейство, се вписва в информационната система по чл. 83, ал. 1 СК въз
основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето,
когато в срока по чл. 93, ал. 2 от СК родителят е поискал прекратяване на
настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в
семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това
поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали
основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от
Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което
да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона
за закрила на детето. Съгласно чл. 93, ал. 2 от СК, когато детето е настанено в
социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или
приемно семейство, родителят може да поиска прекратяване на настаняването
му и връщане на детето или промяната на мярката в срок до 6 месеца от датата
на настаняването на детето по административен ред, съгласно Закона за
закрила на детето.
В случая се установява, че по отношение на детето Клара, въз основа
на влязло в сила съдебно решение, е определена мярка за закрила по реда на
Закона за закрила на детето "настаняване в приемно семейство" със срок до
настъпване на обстоятелства, налагащи промяна или прекратяване на мярката
за закрила. В срока по чл. 93, ал. 2 от СК майката е поискала "реинтеграция"
на детето в семейството й, т. е. прекратяване на настаняването и връщането
детето в биологичното семейство. От писмените доказателства по делото
/доклади, писма и др. /, се установява, че не са били изпълнени условията за
това и реинтеграцията е неуспешна. Бащата също е поискал реинтеграция, но
също е установено, че не са били изпълнени условията за това и
реинтеграцията е неуспешна.
Следва да се подчертае, че за разлика от хипотезата на чл. 84, ал. 2,
изр. 2 от СК, която предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост
на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на
грижи, необходими за развитието на детето, то в хипотезата на чл. 83, ал. 4 от
СК такава пълна незаинтересованост и дистанцираност не се изисква.
Напротив, видно от разпоредбата на чл. 83, ал. 4 от СК, необходимо условие е
4
родителят да е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето,
или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, т.
е. изисква се активно негово поведение – точно обратното на пълна
дистанцираност и незаинтересованост. Изискването по чл. 84, ал. 3 от СК е да
е поскано от родителя прекратяване на настаняването и връщане на детето в
семейството или промяна на мярката, но да не са изпълнени условията за това,
поради неоказване на съдействие от страна на родителите. Неоказването на
съдействие несъмнено се свързва с неизпълнение на планираните дейности по
реинтеграция като провеждането на срещи и други мероприятия, имащи за
цел да доведат до възстановяване на връзката между родител и дете,
повишаване на родителския капацитет и въобще успешната реинтеграция на
детето в семейството на биологичния си родител.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
майката и бащата на детето не са се отзовавали на срещите, не са били
намирани, когато са били търсени на адреса им или по телефона, не са
инициирали срещи с децата, нито са предприемали каквото и да е действия,
сочещи желание за връщане на детето в семейството им, т. е налице е
неоказване на съдействие от тяхна страна при осъществяване на дейностите
по реинтеграция. Не се събраха доказателства и да са спазвали плана за
реинтеграция на детето. Постъпките на родителите не отговарят на заявеното
желание за реинтеграция на детето, а реинтеграцията е възможна само при
активно поведение на родителя, но не и при положение само на заявено
желание за прекратяването на тази дейност и неоказване на необходимото
съдействие за провеждане на реинтеграционните процедури.
Същевременно, от изготвения социален доклад, приложен по делото,
се установява, че не са отпаднали и основанията, наложили извеждането на
детето извън семейството и че се касае за дете в риск. От социалния доклад се
установява, че майката и бащата не са в състояние да осигурят основните
потребности на детето. Освен това, няма данни между детето и родителите му
да има изградена емоционална връзка на привързаност. Напротив, предвид
неосъществяваните срещи родител - дете може да се заключи, че
емоционалната връзка е прекъсната едностранно от страна на възрастния.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че налице са всички
предпоставки по чл. 84, ал. 3 от СК и молбата на ДСП-М. следва да се уважи.
5
Разпоредбите на чл. 3, т. 1-3 и т. 9 от Закона за закрила на детето въвеждат
основни принципи при закрилата на децата. Това са принципите на зачитане и
уважение на личността на детето, отглеждането му в семейна среда,
осигуряване най-добрия му интерес и грижа в съответствие с потребностите
на детето. Безспорно ниският родителски потенциал и невъзможност на
родителя да задоволява нуждите на детето и да полага адекватни грижи за
детето, прекъснатата връзка между родителя и детето, представляват пречки
пред гарантирането, че при евентуална реинтеграция в биологичното
семейство, детето ще бъде отглеждано при пълно зачитане и уважение на
личността му. Несъмнено, много съществен е и принципът децата да бъдат
отглеждани в семейна среда. В настоящия случай обаче интересът на детето, с
оглед индивидуалните му потребности, които налагат постоянна родителска
грижа и внимание предвид възрастта му, са то да бъде отглеждано в семейна
среда от хора, които реално ще упражняват тази родителска грижа, а няма да
се задоволяват само с декларирането на желание за това. В случая, родителите
на Клара не могат да осигурят подходяща позитивна семейна среда на детето,
а поисканата реинтеграция е била неуспешна, именно поради поведението на
родителите. Осигуряването на такава подходяща за детето среда би могло да
бъде постигнато посредством осиновяване, чрез което детето ще получи
психологическа, емоционална, социална и материална подкрепа, а и
родителска обич от благосклонни и мотивирани осиновители. Осиновяването
безспорно е в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на
сигурна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност
детето да расте в семейство, осигуряващо му основни битови, житейски и
морални ценности /в този смисъл Решение № 9858 от 17.07.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 8905/2019 г., VI о. /. Понастоящем детето се отглежда в приемно
семейство, но според закона, това е временна мярка, която следва да бъде
заместена от реинтеграция на детето в биологичното му семейство или от
осиновяване. Не е в интерес на детето и да се държи отворен случая по
реинтеграция в продължение на години без реални действия, когато
родителите не съдействат и не изпълняват заложените цели и плана за
действие и не посещават социалните услуги. Същевременно, основанията за
настаняването на детето извън семейството по чл. 25 ЗЗДет. не са отпаднали и
продължава да се касае за дете в риск, поради трайна невъзможност на
родителите да полагат грижи /чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет/.
6
Предвид това, налице са материалноправните предпоставки за
вписване на детето в Националната електронна информационна система за
пълно осиновяване.
Както вече беше посочено, отглеждането на детето в приемно
семейство е временно решение на невъзможността на детето да бъде
отглеждано в биологичното му семейство, като принципното законодателно
решение е, че при липса на интегриране в биологичното семейство на детето
след изтичането на 6-месечен срок от настаняването му в приемното
семейство, може да се пристъпи към вписването на детето в регистъра
(националната електронна информационна система) за пълно осиновяване.
Следва все пак да се посочи, че вписването е само първият елемент,
който е предпоставка за стартиране на процедурата по осиновяване. Съгласно
чл. 93, ал. 4 от СК, когато се иска осиновяване без съгласие на родителя,
последният се призовава, за да бъде изслушан от съда, т. е. и след вписването
на детето в регистъра и до евентуалното бъдещо постановяване на съдебно
решение за осиновяване, родителят има възможността да направи
необходимото за реинтеграция на детето в биологичното си семейство и по
този начин да препятства осиновяването. Вписването на детето в Регистъра за
пълно осиновяване не прекратява и не преклудира възможността на
родителите, при желание от тяхна страна, да предприемат бъдещи действия и
да докажат възможност да отглеждат детето в семейна среда, преди
евентуално негово осиновяване /в този смисъл Решение № 9858 от 17.07.2020
г. на ВАС по адм. д. № 8905/2019 г., VI о. /.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 84, ал. 3 от СК, вписване в
Националната електронна информационна система за пълно осиновяване на
детето К., родено на ............................г. в гр. В., ЕГН-**********, от майка Р. Р.
Т. ЕГН-**********, и баща В. Б. И. ЕГН-**********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
8