Решение по дело №12923/2019 на Районен съд - Пловдив

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  262157                  04.08.2021  година                             град Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

      

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12923 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от А.И.П., ЕГН ********** против „ВиК – С“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.

 

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – къща, находяща се в гр. ****************************, за аб. №******.

На 24.07.2019 г. служители на ответника извършили проверка на изградената ВиК мрежа в имота, констатирали незаконно свързано отклонение, по което се потребявала питейна вода, неотчитана от монтирания водомер. Бил съставен КП № ***/24.07.2019 г., след което начислена сумата от 1051 лева – за неизмерено количество 1051 куб.м. вода. Оспорва се дължимостта на сумата, както и, че – е било налице незаконно водопроводно отклонение; количеството не било доставено и потребено; начислената сума била самоволно и едностранно определена, без основание. В КП не били посочени – диаметър на отклонението; дебита му; нито периода, за който е начислена сумата. Корекцията била изцяло в противоречие с чл. 35, ал.6, чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и на чл. 49 и чл. 50 от ОУ на оператора. Поддържа се, че същите не са публикувани по надлежния ред, при което не били приложими в отношенията между страните.

Предвид изложеното се моли за установяване недължимостта на начислената сума от 1051 лева, съгласно КП. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., вр. с чл. 37, ал.2 и чл. 35, ал. 6, както и чл. 5, ал. 2 ОУ, били законосъобразно приложени, а начислената сума – правилно определена и дължима, предвид констатираното незаконно свързано водопроводно отклонение и част от вътрешната водопроводна мрежа, осигуряваща питейна вода в имота на ищцата, която не се отчитала от водомера й. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът е потребител на услугите на ответното дружество по доставка на питейна вода за собствения му обект - къща, находяща се в гр. ****************************, за аб. № ********; че вследствие на извършена от отв. дружество проверка е съставен КП № **/24.07.2019 г., след което начислена сумата от 1051 лева – за неизмерено количество 1051 куб.м. вода /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 2170/17.02.2020 г. – л.36-37/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото доказателства.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ОУ на отв. дружество, при установяване на незаконно присъединяване  към водопроводните и канализационни системи, съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведени и пречистени количества вода се определят по реда на чл. 49 за едногодишен период, освен, ако се докаже, че периодът е по – малък. Съгласно ал. 3 – незаконното присъединяване се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора и потребителя.

В процесния протокол е посочено, че има наличие на незаконно свързано водопроводно отклонение или част от вътрешната водопроводна мрежа, осигуряваща питейна вода, която не се отчита от водомера на абоната, захранващо външна чешма, кухня с баня и тоалетна, при което е начислено количество от 1051 куб.м. с размер на дължима сума 1051 лв.

Тези констатации в протокола /изрично оспорен от потребителя/ се опровергават както от самия съставител, така и от заключението на приетото и неоспорено заключение на СТЕ. В своите показания, съставителят М. М. изрично сочи, че при проверка на място не са установили физически наличието на второ водопроводно отклонение, не са видели такова, нито констатирали съществуването му, но било вероятно да има такова, т.к. при спрян кран преди водомера, в част от имота все пак имало вода.

В устния си доклад пред съда, ВЛ по СТЕ е категорично, че при извършената проверка на място, като спрял спирателния кран към водомера и отворил последователно водочерпните прибори в банята, дворната чешма и тези, разположени на втория етаж в жилищната сграда, не открил да тече вода, т.е. видимо не открил наличието на второ водопроводно отклонение към имота. Такова не открил, а извършил проверката си на база видимото, като същото било сменяно през годините от „ВиК“. Заключението се цени като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните.

При тези доказателства и липсата на пълно и главно доказване на основанието за извършеното доп. начисляване на куб. вода и нейната цена, съдът намира иска за основателен. Самият протокол не удостоверява наличието на твърдяното незаконно второ водопроводно отклонение, т.к. отразеното в него се базира на хипотеза и субективен извод на заинтересованата страна, без да се установяват каквито и да е фактически данни и преки доказателства за действително наличие на такова второ и най – вече незаконно присъединяване към водопроводната система, което да се дължи на поведение на ищцата, при което да дължи плащане на начислената й сума. Не се доказва съществуването на такова отклонение, което и да е било прекъснато, при което и незаконно присъединяване по см. на ОУ на дружеството не се доказва да е било извършено от страна на потребителя.

Тъй като ответникът не проведе доказване на фактите по разпределената му док. тежест, искът е основателен и следва да бъде уважен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 50 лева – ДТ и 350 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.И.П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ВиК – С“ ЕООД, ЕИК *********, сума от 1051 лева, съгласно съставен Протокол за проверка на вътрешната ВиК мрежа № **/24.07.2019 г.

ОСЪЖДА „ВиК – С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********************** да плати на А.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 400 лева /четиристотин лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.            

 

                                                                СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ