РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Варна, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110203626 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Микра Варна“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу НП №656503-F668993 от
17.08.2022 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ ТД НАП Варна, с което за
нарушение по чл.92 ал.2 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на
въззивника е наложено наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв.
Въззивинкът моли, оспореното НП да бъде отменено като излага становище,
че конкретното деяние представлява неподлежащ на санкциониране маловажен случай
съобразно чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 11.07.2022 г. свид. И. С. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна,
установил в хода на извършвана проверка, че въззивното дружество „*“ ЕООД, като
данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък, не е изпълнило задължението да подаде
годишна данъчна декларация за 2021 г. в ТД на НАП гр. Варна в законоустановения срок до
30.06.2022 г., като декларацията била подадена на 01.07.2022 г., при което приел, че
въззивникът, чрез бездействие в срока до 31.03.2010 г. е извършил административно
нарушение по чл.92, ал.2, вр. ал.1 ЗКПО и съставил спрямо него АУАН № F668993 от
25.07.2022 г., който бил надлежно връчен на упълномощено от въззивника лице на
27.07.2022 г.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, въззивникът представил възражение срещу
1
съставения АУАН, в което изтъкнал, че нарушението е отстранено още на 01.07.2022 г. и
същото не ощетява фиска.
На 17.08.2022 г. спрямо въззивника било издадено НП №656503-F668993 от
17.08.2022 г., в което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло
въпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер 500.00 лв. НП било връчено на упълномощено от въззивника лице на
23.08.2022 г.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи – НП №656503-F668993 от 17.08.2022 г.,
АУАН №F668993 от 25.07.2022 г., пълномощно, удостоверение за извършено връчване по
ел.път от 26.07.2022 г. и от 11.07.2022 г., покана изх.№409 от 25.07.2022 г. и изх.№409 от
11.07.2022 г., Декларация по чл.92 ЗКПО, възражение от „Микра Варна“ ЕООД, разпечатка
от инф. система на НАП, Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
По визираната фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия
съгласно Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и
в НП са отразени датата 11.07.2022 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното
императивно изискване, така и крайния срок – 30.06.2022 г., до който въззивникът е бил
длъжен да представи годишна данъчна декларация за 2021 г. И въпреки отразяването на
законоустановен краен срок, чието посочване може да обуслове извод, че нарушението
следва се счита за осъществено в първия работен ден след неговото изтичане – 01.07.2022 г.,
тази дата не е отразена в АУАН и в НП като дата на извършване на нарушението. Същата е
посочена единствено като дата, на която изискуемата декларация е била представена след
изтичане на законоустановения срок, но е и като дата, на която твърдяното нарушение е
счетено за извършено.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административно-наказващия орган е, да проведе законосъобразна процедура, която да
завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в относимата редакция на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН предвижда императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на
нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата,
при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. От съдържащото се в
АУАН и в НП описание на нарушението действително не става ясно, коя е датата, на която
административно-наказващият орган е приел, че дружеството е извършило нарушението.
Неяснотата и липсата на този реквизит в АУАН и НП представлява съществено нарушение
на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е строго формално, като в
ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Посочване на точната дата на извършване на нарушението е задължителен реквизит
както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на
нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
2
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице. Изискванията на закона са поставени с цел, на
наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави логически, фактически или правни
изводи относно обстоятелствата, за какво нарушение, извършено на коя дата, на кое
конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се
извлича от данните по преписката. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на
извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена
точно в АУАН и в НП. В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на датата на
извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от фактическия състав на
съответното деяние, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото
обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на
защита на въззивника, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на
законоустановения срок – 30.06.2022 г., за представяне на годишна данъчна декларация за
2021 г., въззивникът „*“ ЕООД не е изпълнил вмененото му с чл.92, ал.2 ЗКПО задължение,
с което в първия работен ден след изтичане на съответния срок – 01.07.2022 г., е осъществил
съответното нарушение. Но наред с това, от приобщените документи е видно, че още на
същата дата 01.07.2022 г. това нарушение е отстранено от въззивника, както и че,
отстраняването е сторено още преди датата 11.07.2022, на която нарушението е било
установено от свид. И. С.. При тези констатации, настоящият съдебен състав намира, че
незабавното отстраняване на нарушението по собствена инициатива и още преди същото да
е било установено от контролния орган, както и липсата на данни за настъпване на каквито
и да е неблагоприятни последици от изпълненото с минимално закъснение задължение,
представляват съществени смекчаващи отговорността обстоятелства, които действително
отличават нарушението с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на неизпълнение на задължение от същия вид и поради това деянието
съставлява маловажен случай съобразно §1, т.4 от ДР на ЗАНН. При тази констатация,
съобразно чл.63, ал.2, т.2, вр. чл.28, ал.1 ЗАНН, съдът би следвало да постанови отмяна на
оспореното НП и да предупреди нарушителя, че при последващо извършване в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт, на нарушение, представляващо маловажен случай,
същото ще бъде санкционирано. Но при сторената от съда констатация за допуснато
съществено процесуално нарушение по издаване на оспореното НП, констатираното
съществено процесуално нарушение не може да бъде санирано чрез съдебния акт и затова
процесното НП подлежи на отмяна, без да се прилага чл.63, ал.2, т.2, вр. чл.28, ал.1, вр. §1,
т.4 ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №656503-F668993 от 17.08.2022 г.,
издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за нарушение
по чл.92 ал.2 ЗКПО, на „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, е наложено наказание имуществена
санкция в размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4