Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 2206 / 23 ноември 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2772 по описа за 2017
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Жалбоподателят
„ЕНОРМЪС“
ЕООД, ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 16,
представляван от управителя Ц.Цанов, е оспорил ревизионен акт (РА) №Р-02000216007214-091-001/23.05.2017г., издаден на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В.Радева на длъжност началник сектор –
възложил ревизията, и В.Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в
частта, в която е потвърден с решение №207/22.08.2017г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП. Твърди, че констатациите направени от ревизиращите
органи не отговарят на действителната фактическа обстановка, поради което РА е
незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон. Иска оспорения РА да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща
представител и не изразява становище.
Ответникът, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по
чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което
жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000216000241-020-001/12.01.2016г.
(л.914), издадена от В.Радева на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на
НАП – гр.Бургас, е възложена ревизия на жалбоподателя обхващаща задължения за
корпоративен данък за периода 01.01.2011г.–31.12.2014г. и за данък върху
добавената стойност за периода 01.08.2013г.–30.11.2015г. Резултатите от
ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК № Р-02000216000241-092-001/25.04.2016г.
Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са
издали ревизионен акт № Р-02000216000241-091-001/15.06.2016г. (л.889), който е
обжалван по административен ред. С решение №248/12.10.2016г. директорът на Дирекция
„ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП е потвърдил РА само относно установените с него
задължения по ЗКПО за 2011г. В останалата част, относно всички установени
задължения по ЗДДС, РА е отменен и преписката е върната на ревизиращият орган за
извършване на нова ревизия по ЗДДС за периода 01.08.2013г.–30.11.2015г. и
издаване на нов РА. Въз основа на това възлагане (независимо, че отново е
издадена ЗВР) е извършена процесната ревизия. Резултатите от нея са отразени в
ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК № Р-02000216007214-092-001/21.04.2017г. Въз
основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са
издали ревизионен акт № Р-02000216007214-091-001/23.05.2017г., който е обжалван
по административен ред. С решение №207/22.08.2017г. директорът на Дирекция
„ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, частично е потвърдил РА относно определени
задължения за ДДС, представляващи отказан данъчен кредит за данъчни периоди 01.08.2013-30.11.2015г.,
по отношение доставките извършени от „Корект чойз” ЕООД, „Ваду-05” ООД, и „Ноу
лимитед трейд” ЕООД, „Полипласт Мараджиев“ ООД, „ЕП Комерс” ООД по отношение
доставките по фактури фактури с № **********/29.01.2015г. и № *********/06.10.2015г.,
„Глобал трейд салюшънс” ЕООД, ЕТ
„Полифол – А.Начев”, „Асенова крепост“ АД, „Метро кеш енд
кери България“ ЕООД, „Технополис България” ЕАД и „Овърпак” ЕООД.
Именно
в тази част ревизионен акт № Р-02000216007214-091-001/23.05.2017г. е предмет на
настоящият съдебен спор.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на
чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт в обжалваната част е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на
процесуалните разпоредби по издаването му.
ФАКТИ:
С потвърдената част от ревизионен акт №
Р-02000216007214-091-001/23.05.2017г. са определени задължения за ДДС за
данъчни периоди 01.08.2013-30.11.2015г. в размер общо на 632 336,72 лв.
главница и 163 816,85 лв. лихви, на основание чл.68, ал.1 и 2, чл.69,
ал.1, чл.70, ал.5 и чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
От
справка в Търговския регистър се установява, че „Енормъс“ ЕООД е вписано на 06.08.2009г. с
капитал 5 000,00 лв. Едноличен собственик на капитала и представляващ до
23.05.2014г. е Й.Тинчев, когато е извършено прехвърляне на дружествените дялове
на Ц.Цанов. Ревизираните периоди по приложението на ЗДДС
са от 01.08.2013г. до 30.11.2015г., като дейността на дружеството през тези
периоди е търговия на едро с други нехранителни потребителски стоки.
За
връчване на заповедта за възлагане на ревизията е извършено посещение на
декларирания адрес за кореспонденция, който съвпада с адреса за управление- гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 16. Установено е, че на посочения адрес се
намира офис сграда, но в нея не се помещава офис на „Енормъс“ ЕООД. В тази
връзка е изпратено ИПДСПОТЛ от 01.11.2016г. до Д.Асенова – собственик на
сградата. В полученият отговор се сочи, че в сградата няма офис на токова
дружество. Уточнено е, че са водени разговори с Ц. Цанов за наемане на офис, но
поради отпадане на интереса, договор не е сключен.
Ревизиращият
орган изпратил покана с обратна разписка до Ц.И.на постоянния му адрес в с. Кутово, общ. Видин, както и на
адресите в гр. Бургас, к-с „Изгрев$,
бл.118 и гр. Видин, ул. „Цар Иван Асен II“ № 17. Обратните разписки се върнали
с отбелязване „заминал/отсъства“.
Ревизиращият
орган осъществил връзка по телефона с лице, представило се за Х.И. с качество
на упълномощено лице. Пълномощното е представено в ТД на НАП Бургас, чрез
пощенски оператор. Според пълномощното Ц.Цанов – управител на „Енормъс“ ЕООД
упълномощил Х.Б.И.да го представлява пред ТД на НАП, НСИ, НОИ, физически и
юридически лица и Банка ДСК свързано с обикновената търговска дейност на
дружеството. Пълномощното е безсрочно, с нотариална заверка на подписа от
30.03.2015г.
И
в съдебното производство всички съобщения са изпращани до същия пълномощник
представил пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от
04.10.2016г.(л.799), която заверка е потвърдена от нотариус Н.А. с рег. № 028
на Нотариалната камара (л.826).
По
време на ревизията органите по приходите не са успели да осъществят контакт с
управителя на „Енормъс“ ЕООД, а връзката с упълномощеното лице Х.И. е
осъществена по телефон. Издадените ЗВР са връчени по електронен път. По същия
начин е осъществявана връзката със страната в хода на съдебното оспорване на РА
– по телефона с Х.И. или чрез електронната поща.
В
хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на доставчици,
подробно описани в РД (л.37-48).
При
насрещните проверки на доставчиците „Корект
чойз” ЕООД, „Ваду-05” ООД, и „Ноу лимитед трейд” ЕООД изготвените
ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл.32 от ДОПК. В указания срок доставчиците не са
представили доказателства относно изследваните доставки - контактори,
ножодържачи, режещи инструменти, стругарски инструменти, хартия и др. От
извършена служебна проверка в ПП VAT се
установило, че доставчиците са отразили в дневниците си за продажби
фактурите, издадени на „Енормъс“ ЕООД. Декларирани са големи обороти на покупки
и продажби, като резултатът за периодите е данък за възстановяване, или ако е
данък за внасяне, то не е внесен. Дружествата са с прекратена регистрация по
ЗДДС по инициатива на органа по приходите, поради установени обстоятелства по
чл.176 от ЗДДС.
Към
датите на издаване на спорните фактури изброените по-горе дружества нямат
назначен персонал с квалификация, свързана с икономическата им дейност, за да
извършат фактурираните доставки, а за 2015г. „Корект чойз“ ЕООД и „Ноу лимитед
трейд“ ЕООД не са подали ГДД по чл.92 от ЗКПО.
При
извършената насрещна проверка на „Полипласт
Мараджиев“ ООД е представено писмено обяснение от управителя на
дружеството, според което на „Енормъс” ЕООД не е издавана фактура №
**********/02.10.2015г. за периода м.10.2015г. Предвид липсата на доставка по
посочената фактура е пояснено изрично, че не са извършени също транспорт и
плащане по нея, както и че липсват фактури от предходни доставчици и счетоводни
записвания.
От
извършената на „ЕП Комерс” ООД
насрещна проверка се установява, че дейността на дружеството е търговия на едро
с промишлени стоки. Същата е основен дистрибутор на „Екстрапак” ООД в градовете
Бургас, Варна и Стара Загора. Представени са две от изисканите четири броя
фактури. Лицето е пояснило, че посочените във връченото искане фактури с №
**********/29.01.2015г. и № *********/06.10.2015г., получател по които е
„Енормъс“ ЕООД, не са издавани. Що се отнася до продажбите по представените две
фактури (№**********/18.02.2014г.
и № **********/25.06.2014г.) е посочено, че за тях няма
сключен договор, плащанията са в брой, а транспортът на стоките е осъществен за
сметка на доставчика. Отчетените продажби са извършени от офис Бургас.
Представен е трудов договор на лицето,
отговарящо за този район, както и счетоводните записвания за извършените две
продажби.
При
насрещната проверка на „Глобал трейд
салюшънс” ЕООД са представени изисканите от лицето три броя фактури: с
№ 16/14.11.2013г. (данъчна основа 38 760 лв. и ДДС 7 752 лв.),
предмет на доставка - 8 броя режещ
инструмент, № 147/31.03.2015г. (с данъчна основа 168 000 лв. и ДДС
33 600 лв.), с предмет на доставка – разкомплектована на части зъбонарязна
машина, и № 152/10.206.2015г. с предмет на доставка наем на автомобил. Към
фактурите с предмет на доставка стока са приложени приемно-предавателни
протоколи, в които не е посочено място на предаване на стоката. В протокола от
14.11.2013г. за „предал“ и „приел“ е посочено едно и също лице - Й.Тинчев. Като
предходен доставчик по фактура с № 16/14.11.2013г. е посочен „Овърпак” ЕООД с
фактура № *********/25.10.2013г. (данъчна основа 12 480 лв. и ДДС 2 296
лв.), а по фактура с № 16/14.11.2013 г.
- „Дикес” ЕООД с фактура № 1158/20.12.2011г. на стойност 55 000 лв.
Плащането по първата фактура е чрез прихващане, за което е представен
споразумителен протокол от 30.11.2013г., а за втората фактура са представени
банкови извлечения за извършени частични плащания на следните дати: 14.09.2015
г. – 80 000 лв., 15.09.2015 г. - 51 000 лв., 16.09.2015г. –
55 000 лв. и 26.11.2015 г. – 4 450 лв., като в деня на превода сумите
са теглени на каса. При проверката са представени договори за наем от
01.01.2012г. с „Престиж - 3” ООД и от 01.09.2014г. - с „Волантранспорт” АД, в
качеството на наемодатели, свидетелство за регистрация на МПС и счетоводни
записвания.
От извършената проверка на ЕТ „Полифол – А.Начев” се
констатира, че дружеството има собствена складова база за търговия с тиксо и
фолио в Асеновград. За извършената инцидентна доставка на фолио на „Енормъс”
ЕООД е издадена фактура № 2214/18.05.2015г. с данъчна основа в размер на 850,50
лв. и ДДС - 170,10 лв., с организиран от получателя транспорт. Посочен е
предходен доставчик - „Полифол” ЕООД. Органът по приходите е установил, че е
допусната грешка в отчитането на фактурата, тъй като при отразяването й в
дневника за покупки на ревизираното лице е изместена десетичната запетая в сумите
за данъчна основа и за начислен данък с два знака, в резултат на което вместо
ДДС в размер на 170,10лв. в дневника за покупки е отразен ДДС в размер на
17 010,00 лева.
„Асенова крепост“ АД
е декларирало писмено, че дружеството не е извършвало доставки на „Енормъс”
ЕООД за периода от 01.01.2006г. до 15.11.2016г., както и че в счетоводния
софтуер, както и в модул „Фактури” липсва клиент с посоченото име и ЕИК по
ЗТР/Булстат. С оглед на това обстоятелство, не може да се докаже доставка на стока по фактура № 139850/27.05.2015г.,
включена в дневника за покупки на „Енормъс“ ЕООД.
При
насрещната проверка на „Метро кеш енд
кери България“ ЕООД са представени само три от изисканите с ИПДПОЗЛ
общо 6 броя фактури. Посочено е, че „Метро кеш енд кери България“ ЕООД извършва
търговия на едро, при която упълномощени представители на клиента - приносители
на валидна клиентска карта, закупуват стоки на самообслужване. Единственият
документ, който удостоверява получаването на стоките от клиента е фактурата,
която се издава след плащане на цената. От прегледа на представените 3 броя
фактури е видно, че предметът на доставка по тях е уиски, сметана, шоколад,
възглавница, душ-гел, чехли, кафе и др. По непредставените 3 броя фактури –
всички от м.10.2015г. и включени в дневника за покупки на „Енормъс“ ЕООД за
същия период, липсва информация за предмета на доставка. Същите не са
представени и от проверяваното дружество, което е дало основание на органа по
приходите да откаже данъчен кредит по тях на основание чл.71, т.1 от ЗДДС.
„Технополис България”
ЕАД писмено е декларирало, че са издадени 6 броя
фактури, платени в брой. Стоките са продадени в обект за продажба на дребно –
хипермаркет „Технополис” – Бургас. Пояснено е, че мястото на сделката е мястото
на предаване на стоката. Приложени са копия на фактурите с предмет на доставка
кантар, цитрус преса, SD CART, калъф за айфон, рутер, зарядно за лаптоп.
В
хода на ревизията са изпратени ИПДСПОТЛ до банките, в които „Енормъс“ ЕООД
притежава банкови сметки, като е изискана информация за лицата, които имат
право са разпореждат с паричните средства на дружеството. Получени са отговори
от „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД, в които се
сочи, че със средствата имат право да се разпореждат лицата Й.Тинчев и Х.Циронова.
Представени са заверени копия на спесимени по сметките, пълномощни от Ц.Цанов,
с които упълномощава горепосочените две лица, и пълномощно от Й.Тинчев, с което
упълномощава майка си Х.Циронова. Тези факти са навели ревизиращият орган до
извода, че предишният
управител и собственик на капитала Й.Тинчев продължава да оперира с паричните средства
на „Енормъс” ЕООД независимо от факта, че след 23.05.2014г. вече не е собственик на капитала
на дружеството и негов управител.
На
ревизираното лице са връчени 4 броя ИПДПОЗЛ от 01.11.2016г., 14.11.2016г.,
03.02.2017г. и 20.02.2017г., с които са изискани първични счетоводни документи,
регистри, хронологични записвания, оборотни ведомости, главни книги, договори,
платежни и транспортни документи, както и други доказателства, удостоверяващи
извършени доставки по фактурите, по които „Енормъс“ ЕООД е получател, както и
относно фактурите, по които дружеството е изпълнител.
Независимо от многократните искания
„Енормъс“ ЕООД е представило само част от фактурите, по които е изпълнител,
договори във връзка с изготвянето на софтуерни продукти, по които получател е
„Райс” ООД, приемно-предавателни протоколи и оборотна ведомост за 2014г. С
писмо от ОДОП Бургас, на ревизиращия екип са предадени представените в хода на
административното обжалване документи.
Сред представените документи от „Енормъс“
ЕООД липсват такива, удостоверяващи документираните доставки и след като не е
представена изисканата счетоводна отчетност, е направен извод за наличие
на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК – липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, и липсват документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци. На електронния адрес на лицето е връчено
изготвеното Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК от 31.01.2017г., че основата за
облагане по ЗДДС за периода от 01.08.2013 г. до 30.11.2015г. ще бъде определена
по реда на чл.122 от ДОПК. От страна на дружеството не
е представено становище по уведомлението, нито попълнени декларации. В РД е
посочено, че при определяне на данъчната основа, органът по приходите е взел
предвид относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, а именно т.1, т.2,
т.4, т.8, т.10 и т.15, които са описани в РД.
Предвид
факта, че от страна на ревизираното дружество не са представени изисканите
счетоводни документи, от които да може да се установи завеждането на стоките,
основанието и метода на изписване, себестойността на извършените услуги,
амортизационния план за дълготрайните активи, платежните документи за извършени
и получени плащания, то единствените документи, които са били достъпни за
органа по приходите, са дневниците за покупки и продажби за съответните данъчни
периоди, които са представени в ТД на НАП с подадените справки-декларации по
ДДС. Поради тази причина резултатът за всеки данъчен период е определен като
разлика между определената данъчна основа, съответстваща на извършените от
дружеството облагаеми доставки, декларирани в подадените справки-декларации по
ЗДДС от „Енормъс“ ЕООД за данъчните периоди от 01.08.2013г. до 30.11.2015г., и данъчната
основа на получените облагаеми доставки с право на приспадане на данъчен кредит
за ревизираните данъчни периоди. В случая органът по приходите е приел относно извършените доставки и начислен данък, че
след като не може да се установи по несъмнен начин извършване на облагаеми
доставки, за които от ревизираното дружество са издадени фактури, то начисления
по тях данък е дължим на основание чл.85 от ЗДДС. Същевременно не
е налице право на приспадане на декларирания данъчен кредит по всички фактури,
които дружеството е отразило в дневника си за покупки.
Макар
ревизионното производство е водено по реда на чл. 122, ал.1 от ДОПК, с
решението на директора на Дирекция „ОДОП” решаващият орган е посочил, че този
особен ред е приложен неправилно и е разгледал производството по общия ред, по
който следва да се гледа и при оспорване на потвърдената част от ревизионния
акт пред съда.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ.
Според
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка, като съгласно чл.71, т.1 от същия закон лицето
упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен
документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, в
който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или
услуги, по които лицето е получател. По смисъла на чл.68, ал.2 от ЗДДС право на данъчен кредит за получателя по
доставката възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем,
т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС, в
който момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. Съгласно
чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в
специфичните случаи описани в чл.25, ал.3 от ЗДДС. Правото
се упражнява, като при определяне на резултата за съответния данъчен период
лицето включи размера на данъчния кредит в справката си декларация по чл.125 от ЗДДС за същия данъчен период. Следователно
за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, законът изисква да е
осъществена реална доставка на стока и/ или услуга.
Процесните
фактури формално отговарят на изискванията на закона за счетоводството и
съдържат всички реквизити по чл.114 от ЗДДС. Не е спорно и обстоятелството, че
фактурите са включени в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния
данъчен период от жалбоподателя.
Според
практиката на Съда на европейския съюз, нормите на директива 2006/112/ЕО не
допускат данъчния орган да може да откаже да признае право на приспадане на ДДС
поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици е
извършил нарушения или въобще не е намерен при проверката, без самия ревизиращ
орган да докаже, въз основа на обективни данни, че проверяваното данъчно лице,
на което се отказва данъчен кредит, е знаело или е трябвало да знае, че
сделката от която произтича претенцията за приспадане на ДДС е част от данъчна
измама, извършена от издателя на фактурата или от друго лице по веригата.
Изводите на органа за липса на реалност на процесните доставки не могат да
почиват на поведението на доставчика или на предходния доставчик. Това са все
обстоятелства, за които не може да бъде отказан данъчен кредит, нито може да се
прави извод само въз основа на тях за липса на реалност на доставката и така да
се вменява задължение на получателя по доставката да следи неговия доставчик по
време на техните взаимоотношения да има изцяло правосъобразно поведение.
В
случая са налице обективни данни, извън обстоятелството, че някои от
доставчиците не са били намерени по време на ревизията, от които може да се
направи извод, че доставката на описаните стоки и услуги не са осъществени.
В
процесния случай данъчния кредит по описаните доставки е отказан с твърдението,
че стоките и услугите, предмет на доставките не са осъществени реално, т.е. не
са се случили в обективната действителност. Този извод, направен от ревизиращия
орган се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Правилни
са изводите на ревизиращият и решаващ орган по отношение отказаното право на
данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици: „Корект чойз”ЕООД,
„Ваду-05” ООД, и „Ноу лимитед трейд” ЕООД.
По
време на ревизията тези доставчици не са намерени и не са представени никакви
доказателства. Поради пасивността на жалбоподателя и практически липсата на
възможност ревизиращият орган да се свърже с него, с изключение на хипотезата,
при която жалбоподателя само приема електронно изпратените до него съобщения,
липсват доказателства за редовното водене на счетоводството му, както и
доказателства, от които се установява действителното извършване, респ.
получаване на доставките по фактурите издадени от изброените по-горе
доставчици.
Предметът
на доставките е твърде разнообразен и предполага необходимост от обличането във
форма на действията съпътстващи доставката – доказателства, че доставчиците са
имали обективна възможност (разполага ли са) да доставят стоките, описани във
фактурите, доказателства за транспортирането на тези стоки, доказателства за
съхранението им, както и доказателства за извършени последващи доставки с тях.
Доказателства за тези съпътстващи доставките действия в съвкупност допринасят
да се направи извод, че една доставка на стока или услуга действително е
осъществена. В процесния случай такива доказателства не са представени. Нещо
повече, жалбоподателят е представил само част от фактурите. За съществуването на
всички фактури ревизиращият орган е взел информация от справките-декларации и
дневниците за покупки на жалбоподателя, съответно от справките-декларации и
дневниците за продажби на доставчиците. Други доказателства не са ангажирани.
След като твърди обратното, а именно, че доставките са извършени,
жалбоподателят е този, който е следвало да докаже с допустимите от закона
доказателствени средства, че оспорените доставки са били извършени реално.
По
изложените съображения, в съответствие със закона е отказано право на данъчен
кредит по 50 фактури, издадени от „Корект чойз” ЕООД за данъчни периоди м.06,
07, 08, 09, 11. от 2014г.; м.01, 02, 04, 05, 07, 09, 10, 11, 12. от 2015г., по
3 фактури издадени от „Ваду 05” ООД за данъчни периоди м.06 и м.07 от 2015г., по
9 фактури издадени от „Ноу лимитед трейд” ЕООД за данъчни периоди м.06, 09 и
12.2014г. и м. 01, 02 и 06. от 2015г. на основание чл.68 и чл.69, във вр. с
чл.70, ал.5 от ЗДДС.
Законосъобразно
е отказан данъчния кредит по всички фактури издадени от „Овърпак” ЕООД в размер
на 197 755,53 лв. Отново в хода на ревизията не са представени никакви
доказателства, освен спорните фактури. В производството по административно
обжалване на ревизионния акт пред решаващия орган, на основание чл.155, ал.3 от ДОПК е изпратено писмо на декларирания електронен адрес на „Овърпак” ЕООД, с
което са изискани документи удостоверяващи извършването на фактурираните
доставки, счетоводни записвания в тази насока и копия от издадените на
жалбоподателя фактури. Дружеството-доставчик не е потвърдило получаването на
писмото, за това се е наложило посещение на декларирания адрес за
кореспонденция – гр. Бургас, ж.к Изгрев, бл.118, партер, който съвпада с адрес
на управление на дружеството-жалбоподател. Констатациите извършени при
посещението на адреса са отразени в протокол № 0940481/04.08.2017г. на ТД на
НАП Бургас, където е посочено, че адресът на управление се намира в пететажна
жилищна сграда с търговски обекти на партерния етаж. Не е открито лице, което
представлява дружеството, нито такова, което е упълномощено да приема
съобщения. След проведени разговори с лица, живущи в сградата и персонал от
намиращите се в сградата търговски обекти, се установило, че дружеството
„Овърпак” ЕООД не е известно.
При
справка в търговския регистър става ясно, че доставчикът „Овърпак” ЕООД е
вписан по фирмено дело № 3613/2005г. на Окръжен съд Пловдив, собственик на
капитала и негов управител е Х.Циронова, за която е установено от ревизиращия
орган, че е майка на Й.Тинчев, първоначален собственик на капитала и управител
на дружеството-жалбоподател. На 20.01.2012г. е вписана промяна в
обстоятелствата – прехвърляне на дружествения дял от Циронова на М.Георгиева и
е променено седалището и адреса на управление от гр. Асеновград, ул. Драгоман №
12, в гр. Бургас, ж.к. Изгрев бл. 118.
Доставчикът е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 07.11.2014г.
по инициатива на органа по приходите поради установени обстоятелства по чл.176,
т.1 и т.3 от ЗДДС. (неоткриване на декларирания адрес за кореспонденция и
системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС).
От
така установените факти следва да се направи извод за законосъобразност на
отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик, тъй като
освен самите фактури, не са представени никакви доказателства, от които да се
установи, че доставчикът действително е разполагал със стоките, предмет на
фактурите. Няма доказателства за извършения транспорт, както и доказателства за
трудов потенциал. Доколкото по всички фактури предметът е „стоки”, няма
доказателства и за конкретния вид стоки, от който може да се направи извод за
това какви данни е нужно да се установят, за да се направи извод за реалното
осъществяване на доставката. Отделно видът на стоката – родово определена или
индивидуално определена определя и момента на настъпване на вещно правния
ефект, а оттам и моментът, в който е настъпило данъчното събитие.
Законосъобразно
е отказано право на данъчен кредит по фактури №16/14.11.2013г. и №
147/31.03.2015г. издадени от „Глобал трейд солюшънс” ЕООД в размер на 41 352
лв. Дружеството доставчик е вписано в търговския регистър на 05.04.2011г. с
капитал 50 лв. и собственик на капитала е Й.Тинчев, който е собственик на
капитала и на „Енормъс” ЕООД. По време на ревизията е установено от отчетните
регистри, че „Глобал трейд солюшънс” ЕООД е един от основните доставчици на
жалбоподателя, като същевременно е и негов клиент. Двете дружества са
собственост и са управлявани от едно и също лице и по време на ревизията не са
представени никакви доказателства за установяване правосъобразността на
упражнения данъчен кредит. Липсват съпътстващите доставките документи и
ревизиращият орган не може да осъществи връзка с управителя на двете дружества.
Това е препятствало събирането на доказателства, но не по вина на ревизиращия
орган. За това той е направил извод, че не съществуват доказателства,
установяващи реалното извършване на доставките, а дружеството- жалбоподател,
като лице, което иска да му бъде приспаднато ДДС, следва да докаже, че отговаря
на предвидените условия за това. Такива доказателства, въпреки усилията на
ревизиращите органи, не са представени.
С
оглед установените факти, че собственика на капитала на доставчика и на
жалбоподателя е един и същ, в хода на ревизията е установено от извършена
проверка в банките, където жалбоподателят има открити сметки, че с паричните
средства по тях са можели да се разпореждат само Й.Тинчев и майка му Х.
Циронова дори и след формалната промяна на едноличния собственик на капитала и
на управителя на „Енормъс”ЕООД при която Ц.И.е заменил Й.Тинчев.
По
отношение на доставките, описани до тук, от посочените по-горе доставчици,
жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се установи как се
отчитат получените стоки. В организираната от жалбоподателя счетоводна
отчетност няма заведена аналитичност на стоките, което не дава възможност да се
установят задълженията по ЗДДС съобразно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗДДС.
Не са спазени изискванията на Директива 2010/45/ЕС относно общите правила за
фактуриране, според които всяко задължено лице е длъжно така да организира
своята дейност и отчетност, че да гарантира автентичността на произхода и
целостта на съдържанието на фактурите, които издава и получава. Това означава
документооборота в предприятието да дава надеждна следа за извършените
стопански операции, което в случая с дружеството-жалбоподател не е изпълнено.
Липсват доказателства и за последваща реализация на получените стоки, което
косвено може да насочи ревизиращият орган към извода дали доставките реално са
осъществени.
Друго
косвено доказателство за реалното извършване на доставките е заплащането на
издадените фактури. В случая за никоя от спорните фактури не са представени
доказателства, които удостоверяват извършеното плащане по тях.
На
последно място за да бъде признато правото на данъчен кредит, освен фактурите е
необходимо наличието на документи, които отразяват всички аспекти на сделката.
Само наличието на фактури не може да обоснове извод, че доставката действително
е извършена. В конкретния случай по никоя от доставките не е представено
никакво друго доказателство, сочещо за нейното реално осъществяване.
Достоверността
на удостовереното във фактурата се преценява съобразно всички събрани
доказателства, които са съставени с оглед вида на доставката. След като липсват
такива доказателства, изводът, че начисляването на ДДС е неправомерно по
смисъла на чл. 70, ал.5 от ЗДДС е правилен.
Правилно
е отказан данъчен кредит в размер общо на 50 708,70 лв. по фактури
издадени от „Полипласт – Мараджиев” ООД (ф №*********/02.10.2015г.), „ЕП
комерс” ООД (ф № **********/29.01.2015г. и ф № **********/06.10.2015г.) и
„Асенова крепост” АД (ф №139850/27.05.2015г.) поради това, че при насрещните проверки
на изброените доставчици се установило, че те не са издали фактурите, по които
„Енормъс” ЕООД е претендирал данъчен кредит, а жалбоподателят не е представил
доказателства, че тези доставки са извършени – чл. 69, ал.1 във вр. чл. 70,
ал.5 и ал.6 от ЗДДС.
Правилно
е отказан данъчен кредит и по доставката на ЕТ „Полифол – А.Начев” отразена във
фактура № 2214/18.05.2015г. в размер на 17 010лв. Както беше посочено
по-горе в решението действителната сума посочена във фактурата като ДДС е
170,10 лв. При отчитането на фактурата от страна на жалбоподателя, т.е. при
включването й в справката-декларация и отчетните регистри, вместо сумата от
170,10 лв. е посочена сумата от 17 010 лв. Правото на данъчен кредит
следва да бъде отказано за разликата между 17 010 лв. и реалната сума от
170,10 лв.
Законосъобразно
ревизиращия и впоследствие решаващия орган са отказали право на данъчен кредит
на основание чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС по фактурите издадени от „Метро кеш енд кери
България” ЕООД и „Технополис България” ЕАД. Стоките посочени в тези фактури
нямат връзка с търговската дейност на жалбоподателя, за това за него не
възниква право на данъчен кредит по тях според посочената норма от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от извършените от лицето
доставки, за които се използват получените стоки и услуги. В случая няма
никакви доказателства, че стоките по фактурите, издадени от тези двама
доставчици, са използвани за последващи облагаеми доставки.
Горните
изводи обосновават отхвърляне на жалбата на „Енормъс” ЕООД против №Р-02000216007214-091-001/23.05.2017г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В.Радева на длъжност началник
сектор – възложил ревизията, и В.Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение
№207/22.08.2017г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.
С
оглед изхода от спора, разноски следва да се присъдят на ответника. На
основание чл.161, ал.1, предл. второ и трето от ДОПК на ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Определено съобразно посочената норма във вр. с чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 10 491
лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕНОРМЪС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за
кореспонденция: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 16, представляван от
управителя Ц.Цанов, против
ревизионен акт №Р-02000216007214-091-001/23.05.2017г., издаден на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК от В.Радева на длъжност началник сектор – възложил
ревизията, и В.Атанасова на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в
която е потвърден с решение №207/22.08.2017г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„ЕНОРМЪС“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ
на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 491 (десет хиляди
четиристотин деветдесет и един) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: