№ 6733
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. М.
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. М. Въззивно гражданско дело №
20241100506349 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 5339 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 61865/2023 г. по описа на
СРС, 32- ри състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от ищеца Т. З. М. срещу
„Д.Л.“ АД, Германия, чрез търговско представителство „Д.Л.“ иск за сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение за отмяна на свързващ полет LH 1431 София – Франкфурт,
както и на полет LH 1172 Франкфурт Лисабон за една резервация по маршрут София –
Франкфурт – Лисабон на 24.06.2022 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Т. З. М. с излагане
на съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че по делото
е установено, че метеорологичната обстановка на Летище София не е била усложнена от
неподходящи условия, поради което не са били налице извънредни обстоятелства. В
допълнение се навежда, че лошите метеорологични условия не може да бъдат по своето
естество обстоятелство, изключващо отговорността на превозвача, защото последният
обичайно експлоатира самолетите си при условия, в т. ч. и метеорологични такива, които са
трудни и дори екстремни, като при полагане на дължимата грижа същите могат да бъдат
избегнати. Сочи се, че в конкретния случай ответното дружество не е взело мерки за
реорганизация на изпълняваните от него полети, които да доведат до избягване на
евентуални закъснения или отмяна на полети, както и че по делото не е установено, че са
1
използвани всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага авиопревозвачът, за да се избегнат извънредните обстоятелства, с които се
сблъсква. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
ответника „Д.Л.“ АД, Германия, чрез търговско представителство „Д.Л.“, в който е изразено
становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че ищецът е закупили билети за въздушен превоз с превозвач ответното дружество за полет
LH 1431 по маршрут София – Франкфурт с дата на излитане 24.06.2022 г., както и билет за
полет № LH 1172 по маршрут Франкфурт – Лисабон с дата за излитане 24.06.2022 г. В този
смисъл по делото не е спорно, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз
за полети по маршрут София – Франкфурт – Лисабон, които полети е следвало да бъдат
изпълнени на дата 24.06.2022 г.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че полет LH 1431 София – Франкфурт е закъснял и
ищецът е изпуснал връзката си с полет LH 1172 Франкфурт – Лисабон, като е пристигнал в
крайната дестинация с повече от 3 часа спрямо обявеното разписание.
Спорен между страните е въпросът дали в случая забавянето на полета на ищеца от
София до Франкфурт, в резултат на което е пропуснат полетът от Франкфурт до Лисабон, се
дължи на извънредни обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на
въздушния превозвач.
С чл. 5 – 8 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. са предвидени правата на пътниците при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. По
отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004 г.
2
Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно
това тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл,
че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети
за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от
регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по
– голяма от три часа, т.е., когато са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или
повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание. С решение от
26.02.2013 г. по дело С-11/11 СЕС е дал задължително за настоящия съд на тълкуване на чл.
7 от регламента, а именно че се дължи обезщетение на пътник и при свързани полети, ако
първият е излетял със заксъснение, по- малко от това по чл. 6, но пътникът е достигнал
крайния си пункт на пристигане със закъснение от 3 или повече часа след планираното
време за пристигане по разписание. В същото време обаче съгласно чл. 5, параграф 3
от Регламент /ЕО/ 261/2004 опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща
обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки.
В конкретния случай безспорно се установява пристигане на ищеца в крайния град
Лисабон със закъснение повече от три часа след планираното 23:30 ч. на 24.06.2022 г.
Следователно и с оглед гореизложеното ищецът би имал право на обезщетение по чл.
7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. в размерите по същия, но само в случай, че това забаване не
се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати от въздушния
превозвач дори и да са били взети всички необходими мерки, т. е. от обстоятелства, които се
намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач /в този смисъл и
горепосоченото решение на СЕС от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07/.
Във връзка с горното настоящата инстанция счита, че по делото са събрани
доказателства, от които се установява, че забавянето на полета на ищеца от София до
Франкфурт, в резултат на което е пропуснат полетът от Франкфурт до Лисабон, се дължи на
причина, за която ответникът не отговаря. От приетото пред първоинстанционния съд и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно- техническа експертиза /СТЕ/,
което настоящата инстанция изцяло кредитира на основание чл. 202 ГПК, се установява, че
причината за забавяне на процесния полет LH 1431 се дължи на промяна на часа за излитане
от страна на „Евроконтрол“. И по- конкретно – по отношение на процесния полет LH 1431 е
наложено ограничение от контрола на въздушното движение и многократно е давано ново
разчетно време, като с последното съобщение SRM, получено от Европейската структура,
свързана с управление на потоците на въздушното движение, е дадено време на излитане на
самолета в 18:31 ч. UTC, което съответства на 21:31 ч. местно време, а като причина за
забавянето е посочена 84 (AW): ATC restriction due to weather at destination – ограничение от
контрола на въздушното движение поради лошо метеорологично време на летището за
3
кацане. Следователно в конкретния случай в действителност лошата метеорологична
обстановка на летището за кацане е довела до забавеното излитане на процесния полет LH
1431 /София – Франкфурт/, но не поради неполагане на дължимата грижа от страна на
превозвача, а поради наложено ограничение от контрола на въздушното движение.
Съгласно Регламент /ЕО/ 793/2004 на Европейския парламент и на Съвета за общите
правила за разпределяне на слотове в летищата на общността „слот“ означава разрешението,
дадено от координатора съгласно настоящия регламент за използване на пълния обем от
необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна
услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или
излитане, предоставени от координатора съгласно настоящия регламент. Следователно не е
нито в правомощията, нито в нормалното осъществяване на дейността на въздушния
превозвач разрешението за кацане или за излитане от определено летище нито
разпределянето на слотове. Отделно от това, в практиката на СЕС е дадено тълкуване в
насока, че превозвачът отговаря за техническото състояние на летателните средства –
следователно, когато забавянето се дължи на техническа неизправност, превозвачът носи
отговорност.
В случая забавянето е породено от дадено по- късно разрешение за излитане на
полета от София за Франкфурт, по причина, за която превозвачът не носи отговорност и
която не е могъл да я избегне, тъй като отстраняването й е извън неговия ефективен контрол.
Забавянето на полет поради лоши метеорологични условия, довели до налагане на
ограничение от контрола на въздушното движение, е събитие, което по своето естество и
произход не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намира извън контрола му. В тази връзка следва да се отбележи, че „въздушен
превозвач“ по смисъла на Регламент /ЕО/ 793/2004 е предприятие за въздушен транспорт,
получило валиден лиценз за работа или друг еквивалентен документ, и предметът на
дейността му не се покрива нито с този на управляващ орган на летище, нито с ръководител
на графика или координатор на летището, като последните посочени органи имат
правомощия да управляват летищните съоръжения и да следят за спазване на графика на
полетите и на слотовете, респ. да дават разрешение за излитане или кацане. Следователно
следва да се възприеме изводът, че когато се касае за причина, която стои извън
техническото състояние на летателното средство /а такава в процесния случай безспорно е
налице – ограничение от контрола на въздушното движение/, преценката за излитане или
кацане не е на въздушния превозвач.
Ето защо, въззивинят съд намира, че ответиникът следва да се освободи от
отговорността за обезщетение спрямо ищеца поради доказано наличие на извънредно
обстоятелство по смисъла на даденото тълкуване на чл. 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г.
от СЕС, въпреки че това обстоятелство е довело до забавено излитане на полета на ищеца от
София до Франкфурт и е предизвикало пристигането му в крайния пункт Лисабон с повече
от 3 часа закъснение.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
4
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия следва
да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, представляващи уговорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплащане
от страна на въззиваемата страна „Д.Л.“ АД по сметка на адвокатско дружество „Т. и
съдружници“ на сума в размер на 4 614,24 евро, като е представен и списък с адвокатски
възнаграждения по конкретни дела, включени в тази сума, с посочване, че дължимото
възнаграждение по настоящото дело е в размер на 180 евро /352,05 лева/. Съдът намира
своевременно направеното от страна на въззивника възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като действително делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, но независимо от това, заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 352,05 лв. не е прекомерно при съобразяване на
обстоятелството, че се касае до заплащане на квалифициран труд за предоставяне на правни
услуги, характеризиращи се със съществена подготовка за осигуряване на защита по делото.
Отделно от изложеното, не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че предявеният срещу
ответното дружество иск е отхвърлен, което води до извод, че процесуалният представител
на ответника въззиваем е организирал и осигурил в пълнота ефективна защита на правата и
законните интереси на своя доверител. Поради изложеното въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 352,05 лв., представляваща
разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5339 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. №
61865/2023 г. по описа на СРС, 32- ри състав, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.
422 ГПК от ищеца Т. З. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** срещу
ответника „Д.Л.“ АД, Германия, чрез търговско представителство „Д.Л.“, БУЛСТАТ: ****,
със съдебен адрес: гр. София, бул. **** установителен иск с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. „б)“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за отмяна на свързващ
полет LH 1431 София – Франкфурт, както и на полет LH 1172 Франкфурт – Лисабон за една
резервация по маршрут София – Франкфурт – Лисабон на 24.06.2022 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 23246/07.08.2023 г. по ч. гр. д. № 42906/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 32- ри състав.
5
ОСЪЖДА Т. З. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** да заплати
на „Д.Л.“ АД, Германия, чрез търговско представителство Д.Л.“, БУЛСТАТ: ****, със
съдебен адрес: гр. София, бул. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 352,05
лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6