№ 558
гр. Плевен, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430201986 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № Р-006324 от 08.10.2024 г., издадено от
М.А.Ф. - Председател на Комисия за защита на потребителите Регионална
дирекция Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите гр.София, на „Изи Асет Мениджмънт” АД със
седалище и адрес на управление град София е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 3 000.00 лева на основание чл.45,
ал.1 от ЗПК за нарушение на чл.11,ал.1, т.10 от Закона за потребителския
кредит.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Поддържа становище, че НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда
да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно,
тъй като не е установено извършено административно нарушение.Считат, че
такова нарушение не е извършено и размерът на ГПР в проверения от КЗП
изчислен и посочен, изцяло в изпълнение на ЗПК.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище,
като не се явяват в съдебно заседание по делото ,а изпращат на съда писменно
становще,като намират , че жалбата е неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие
с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и
процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че жалбоподателя при извършена
проверка на 29.05.2024 г. в офис за кредити в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов" 41,
стопанисван от търговеца. Съставен е и Констативен протокол № К-
2739091/29.05.2024 г.Проверката е извършена във връзка с национална
кампания на КЗП по тема „ЗИИП- ПИ-ЗПК".
При извършване на проверката е установено, че в обекта се предоставят
потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 200,00 лв. до 9 000,00
лв. от "Изи Асет Мениджмънт" АД. В момента на проверката са предоставени
за преглед 2 броя договори за потребителски кредит, както следва:
1. Договор№ 5126155/27.05.24г.; 2. Договор № 5121749/21.05.24г.
Съгласно Договор за паричен заем № 5121749/21.05.24г. размерът на кредита е
1 250 лв., за срок 30 седмици, с 15 броя двуседмични вноски, всяка от които е в
размер на 95.33 лв. Обща сума на погасителните вноски е 1 429.95 лв.
Лихвеният процент по кредита, съобразно чл.2, т.6 от договора, е в размер на
45.00 %, а в чл.2, т.8 е записано - Годишен процент на разходите /ГПР/ - 55.76
%. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който към всяка
вноска е добавена сума в размер на 45.67 лв. за възнаграждение за
предоставяне на гаранция или общо 685.05 лв. Изчислен е и общ размер на
всяка вноска 141.00 лв. или общо дължими по договора 2 115.00 лв.В чл.4 от
договора е посочено: Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно
от следните обезпечения:
Първо две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му
възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „Редовен"’; Поръчителят подписва договор
за поръчителство.
Второ Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7,
със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по настоящия договор.
Трето одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя
2
гаранционни сделки.
В погасителния план към договора в „Забележка" кредиторът е посочил:
„Заемателят заплаща погасителните вноски по договора в размера, посочен в
колонка № 3. В случай, че не предостави обезпечение под формата на две
физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение
под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни
сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен в колонка №
7.
В колона № 3 е посочен размер на вноската по кредита - 95.33 лв., в колона №
4 каква част от погасителната вноска е за погасяването на главницата, а в
колона № 5 за лихвата. В колона № 6 е посочен размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция - 45.67 лв. към всяка погасителна вноска и в
колона № 7 е записан общ размер на вноска - 141.00 лв. /погасителна вноска
плюс възнаграждение за предоставяне на гаранция/.
При подписването на Договора за паричен заем № 5121749/21.05.24г.
потребителят е подписал и Договор за предоставяне на гаранция
№5121749/21.05.24г. с „Файненшъл България" ЕООД. Съгласно чл. 1, ал. 1 от
договора за предоставяне на гаранция: „Потребителят възлага, а гарантът се
задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“
АД за сума покриваща задължение за връщане на заемната сума в размер на 1
250 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за
плащане на законна лихва за забава...“. В чл.З, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция е вписано, че „За поемане на задължението по чл. 1,
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 685,05 лв.,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 45,67 лв., а в ал.2 е
описано, че „Потребителят заплаща възнаграждението по начините,
установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем“.
С КП е наредено на 10.06.24г. кредиторът да предостави информация за общ
брой, сключени договори в офиса за периода м.09.23г. до момента;
информация по колко от тях е изпълнено задължението по чл.4 от договора за
осигуряване на обезпечение; информация размерът на неустойката при
неизпълнение на чл.4 включен ли е в ГПР; информация по колко от
договорите има сключен договор за гарант с „Файненшъл България“ ЕООД.
На 10.06.24г. на електронната поща *** е получено заявление с Вх.№ Р-03-
885 от кредитора, в което е предоставена изисканата информация.
В отговор кредиторът предоставя информация, че за периода 01.09.2023г. до
29.05.2024г. в офиса в гр. Плевен са сключени 802 броя договори за
потребителски кредит. По всички договори е изпълнено задължението по чл.4
от тях и от кредитополучателите е предоставено обезпечение. При
неизпълнение на задължението по чл.4 не се дължи неустойка. С всеки
договор има сключен и договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл
България" ЕООД.
На 11.06.24г. е изпратена покана до кредитора с Изх.№ Р-03-896 до 21.06.24г.
да предостави на електронната поща *** или в КЗП-Плевен, ул. „Димитър
3
Константинов“ № 27, ет.4, офис 413 - становище, в което да бъде изяснено,
включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от
одобреното от заемателя дружество - гарант „Файненшъл България" ЕООД в
размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори
/ДПЗ № 5126155/27.05.2024г. и ДПЗ № 5121749/21.05.2024 г./.
На 21.06.24г. на електронната поща *** е получено становище, в което е
посочено, че и по двата предоставени договора потребителите са избрали да
предоставят обезпечение, като сключат договори за предоставяне на гаранции
е дружество, предоставящо гаранционни сделки. Посочено е също, че
възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено в размера на
годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори, тъй като е
дължимо по друг договор, е друго дружество - „Файненшъл България" ЕООД.
От представения погасителен план към договор № 5121749/21.05.24г. се
установява, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на
гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са
дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице,
по друг договор.Поради което, не включването на размера на
възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР по кредита, при
условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по
договора, води до това, че има разлика между формално посочения и
действително прилагания размер, което по същество е непосочване на ГПР по
кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК „ ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони. възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в
посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Предвиденият в договора ГПР - 55.76% не отговаря на разходите, които ще
направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция.
От събраните по преписката доказателства се потвърждава по безспорен
начин, че Договор за паричен заем № 5121749/21.05.24г. не съдържа
задължителната горепосочена информация за действителната стойност на
ГПР.
На 21.05.24 г. в гр. Плевен кредиторът ,.Изи Асет Мениджмънт" АД е сключил
договор № 5121749/21.05.24г., който не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК.
Актосъставителят счел, че с това деяние кредиторът „Изи Асет Мениджмънт
.” АД е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския
кредит.При предявяването на АУАН жалбоподателя е правил възражения в
срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН е направил писмени възражения, с които
оспорил констатациите.АНО счел, че възражението е неоснователно и издал
4
атакуваното НП.Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена,
въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство.
Свидетелските показания на актосъставителят С. Н. и св.Р. И. К. свидетел
при установяване на нарушението и съставянето на акта, съдът кредитира
изцяло, като непротиворечиви, последователни и логични и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е
реализирана административно наказателна отговорност, както и правилно е
определено наказанието.
Твърденията на жалбоподателя, посочени в жалбата са неоснователни , като
съображенията на съда за това са:
При реализиране на административно наказателната отговорност не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, установено
в състава на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като са посочени точно датата, мястото и
обстоятелствата на извършването му. Не е нарушено правото на защита на
кредитора, който добре е запознат със съдържанието на акта, видно и от
подаденото в срок възражение.
НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички установени по
преписката факти и обстоятелства, и анализирал събраните доказателства,
като правилно е преценил, че са налице осъществени състави на нарушения по
чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
От установената по делото фактическа обстановка се установява нарушението
по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП
дата и място, дружеството-жалбоподател при сключване на договор за
потребителски паричен кредит, не е вписал всички необходими реквизити,
съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит, а именно не е
вписал: не е включил размера на възнаграждението за предоставяне на
гаранция в ГПР, което е дължимо на кредитора и е включено във вноските по
погасителния план по договора, като това обстоятелство води до съществена
разлика между формално посочения в договора размер и действително
прилагания от кредитора, което се приравнява на непосочване на ГПР по
кредита, не съдържа задължителната информация за действителната стойност
на ГПР и е в нарушение на горната разпоредба.
Това бездействие на кредитора се доказва от съдържанието на сключения
договор №5126155/27.05.2024 и Договор № 5121749/21.05.24г г., приложени
към административно наказателната преписка.
5
Във жалбата и в становището изпратено на съда жалбоподателят сочи, че не е
извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление са спазени всички законови
разпоредби на ЗАНН и ЗПК. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с
надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен
административнонаказващ орган. АУАН и НП съдържат всички задължителни
реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя.
Съдът намира,че посоченото възражение не е правилно,право на потребителя
е да прецени и избере кой от посочените варианти на обезпечение да
предостави. Възнаграждението на „Файненшъл България“ ЕООД за издаване
на гаранция не е част от заемното правоотношение по договора за заем и
задължението по договора за предоставяне на гаранция не е обвързано с
договора за паричен заем. ГПР се изчислява към момента на сключване на
договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали
заемателят ще предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направи за
него или ще избере да не предоставя обезпечение. Ето защо несъществуващи
към деня на сключване на договора разходи и възнаграждение няма как да
бъдат включени в ГПР. Заемодателят в настоящия случай е поел риск да
отпусне необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради което
няма как към деня на сключване на договора да включи в ГПР разходи за
предоставяне на обезпечение, тъй като не е ясно дали ще има изобщо
обезпечение. Това, че размерът на възнаграждението към дружеството-гарант
е посочен в погасителния план, не означава че същото се дължи на
кредитора.Възражението е неоснователно според съда и по следните
причини:По отношение на изложеното във възражението, че не е извършено
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.При подписването на Договора за
паричен заем № 5121749/21.05.24г. потребителят е подписал и Договор за
предоставяне на гаранция №5121749/21.05.24г. с „Файненшъл България“
ЕООД, т.е. на кредитора е известно какво обезпечение се предоставя и какъв
ще бъде разходът за него. В деня на сключване на договора - 21.05.24г.
възнаграждението за предоставяне на гаранция и разходите, които ще направи
потребителя за него са известни на кредитора и е следвало да бъдат включени
в ГПР. По отношение на поетия риск от кредитора да отпусне необезпечен
кредит: В Глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
6
случаите, в които те процедират по този начин“.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция: „Потребителят
възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на
„Изи Aceт Мениджмънт“ АД за сума покриваща задължение за връщане на
заемната сума в размер на 1 250 лв.; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава...“.
В чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция е вписано, че „За поемане
на задължението по чл.1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в
размер на 685,05 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 45,67 лв., а в ал.2 е описано, че „Потребителят заплаща възнаграждението
по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем“.
От представения погасителен план към договор № 5121749/21.05.24г. се
установява, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на
гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са
дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице,
по друг договор.Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Невключването на размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция
в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в
погасителния план по договора, води до това, че има разлика между
формално посочения и действително прилагания размер.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК „ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит“. Именно затова в
посочената величина - ГПР, съдът намира ,че следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Предвиденият в договора ГПР - 55.76 % не отговаря на разходите, които ще
направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция.
Масова съдебна практика на Различни съдебни състави в цялата страна е, че
размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция следва да бъде
включен в ГПР; че ако тази сума се включи в ГПР то общият размер на ГПР би
надхвърлил размера по чл.19, ал.4 от ЗПК; че посоченият ГПР е неверен и
неточен, и по тази причина се приема, че не е обявен и е в нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
В тази насока са Решение № 3136/09.11.22г. на СГС, Разпореждане от
05.04.22г. по гр. дело № 1787/2022 год. по описа на РРС, Решение №
7
198/14.03.23г. на РС-Стара Загора, Разпореждане по гражданско дело Xs
1695/2023 год. по описа на РРС, Определение № 898/10.04.24г. на
ВКС,Решение № 946/09.07.24г. на АС гр. Монтана касае точно „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и извършено от дружеството идентично нарушение - по
чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по
същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната.
По дефиниция нарушението е формално и макар закона да не изисква
настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат, такива
фактически са налице – засягане правата на неограничен брой потребители, в
частност правото им на информация за предлагания продукт. В случая,
задължително следва да се отчете, че се касае до субект, осъществяващ
кредитна дейност по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на
задълженията по установения държавен ред, но и полагане на дължимата
грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите.
При тези съображения не може да се приеме, че нарушението е „маловажно“
по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Наложената за нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК имуществена
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален
размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за
индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган
минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив, съобразен
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалбата за
изцяло неоснователни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и
обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощен орган, в
кръга на неговата материална и териториална компетентност и съдържат
всички законово определени реквизити и отговаря на изискванията за форма.
В тях е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, кой е
нарушителят, съдържа се и конкретно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна. Посочени са точно конкретните законови разпоредби,
които са нарушени с деянието и съответната норма, въз основа на която следва
да се ангажира административно наказателната отговорност на дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са посочени
8
предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, поради което
по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от
формална страна. Описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка се установява от констатациите, съдържащи се в съставените
констативни протоколи, съответства на посочената такава в акта за
установяване на административно нарушение и се доказва от приобщения към
делото доказателствен материал.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноските в
производството в размер на 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №Р-006324 от 08.10.2024 на
Председател на Комисия по защита на потребителите Регионална дирекция
Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите гр.София, с което на „Изи Асет Мениджмънт” АД със
седалище и адрес на управление град София, район Люлин, Квартал Люлин 7,
бул „Джанахарлал Неру“№28, ет.2, ап 40-46 с ЕИК *** представлявано от
Г.Т.Т. и А.В.М. е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер 3 000.00 лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение на
чл.11,ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД със седалище и адрес на управление
град София, район Люлин, Квартал Люлин 7, бул. „Джанахарлал Неру“ №28,
ет2, ап. 40-46 с ЕИК *** представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на
Комисия по защита на потребителите Регионална дирекция Русе към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите
гр.София, разноските по делото в размер на 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-гр.Плевен в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9