№ 1191
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110115652 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 90001/19.03.2024 г. на „................ ЕАД, ЕИК ., срещу
Ц. Й. С., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми във връзка с
топлоснабден имот с абонатен № 372196: 1./ 437,98 лева – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , секция , гараж № , абонатен № , 2./ 39,57
лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г., до окончателното плащане, 3./ 88,01
лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 31.01.2023 г., и 4./ 6,89
лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.01.2020 г. – 31.01.2023 г., които
вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6840/2023 г.
по описа на СРС, 29 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът, като собственик на процесния имот, е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е
обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия
период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна
енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период
са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово разпределение,
както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. Моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва факта, че е собственик
на исковия имот, но твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като гараж № не е топлоснабден, в него няма монтирани отоплителни тела, не
е присъединен към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение – обстоятелство,
изводимо и от отчетите на ФДР. Твърди, че досежно имота не е налице валидно издадено
разрешение за ползване. Оспорва се автентичността на подписите на ответницата, положени в
списък на потребителите на ТЕ, споразумителен протокол от 21.01.2002 г. и протокол за извършена
72-часова проба, чиято автентичност е била изследвана в хода на образувано при СРП досъдебно
производство. Навеждат се твърдения за водени и други дела между същите страни с предмет
задължения за доставена ТЕ до собствени на ответницата самостоятелни обекти в процесната
жилищна сграда, в рамките на които многократно е констатиран фактът, че гаражи № и . са
закупени на етап на „груб строеж“ и са недовършени и към момента. Позовава се на чл. 62 ЗЗП.
Релевира възражение за давност за вземанията, претендирани за периода 01.05.2019 г. – 08.02.2020
г. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
С определение № 28542/12.07.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219 ГПК, „Т.
С.“ ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
С молба от 27.09.2024 г. третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД изразява становище за
основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца спрямо ответника за сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6840/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
По делото е приложено заповедно дело № 6840/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от
материалите по което се установява следното:
На 08.02.2023 г. „................ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Й. С., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 437,98 лева –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. ,
секция , гараж № , абонатен № , 2./ 39,57 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
08.02.2023 г., до окончателното плащане, 3./ 88,01 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 15.09.2020 г. – 31.01.2023 г., и 4./ 6,89 лева – мораторна лихва върху втората главница за
периода 31.01.2020 г. – 31.01.2023 г.
С разпореждане от 03.04.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 6840/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на
заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на сумата 75,00
лева, от които: 25,00 лева – държавна такса, както и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, в която е изложил конкретни съображения за недължимост на
претендираните спрямо него суми.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.
2
Основателността на предявените главни положителни установителни искове – тези за цена
на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна
на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното
дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач;
присъединяването на процесния недвижим имот към топлопреносната мрежа на ищеца; продавачът
реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на
уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право
на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
3
начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице.
Между страните не е спорно, поради което е и отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответницата Ц. Й. С. е собственик на процесния имот – гараж № ,
находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , секция , абонатен № , вкл. тя е била негов собственик и в
процесния период. В този смисъл са и представените по делото писмени доказателства –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том ., рег. № , дело 550/2000 г. на
нотариус М. И., с рег. № 269 на НК, удостоверяващ придобиването на исковия имот от ответницата
Ц. Й. С., като в посочения разпоредителен акт е записано, че имотите, предмет на прехвърляне, са
изградени в груб строеж.
Както се посочи, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение .
Следователно, освен качеството на ответната страна на собственик или вещен ползвател на
процесния имот, за основателността на исковите претенции е необходимо по делото да бъде
установен по безспорен и несъмнен начин и фактът, че процесният обект е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и именно това обстоятелство – дали
собственият на ответник недвижим имот е присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца, е
основаният спорен въпрос между страните в настоящото производство.
Правната регламентация на присъединяването на обекти към топлопреносната мрежа се
съдържа в нормите на чл. 133 и сл. ЗЕ.
Съгласно чл. 133 ЗЕ топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към
топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия,
определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и
производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за
проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към
топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до
топлопреносното предприятие: 2/ извършване на предварително проучване за присъединяване на
обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или
мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и предаването
му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за
присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен
договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или
съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се
иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с
условията за присъединяване – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/отм./, респ чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, вр. с чл. 138
ЗЕ. Според идентичните норми на ал. 3 на чл. 17 от двете наредби, след завършване на строежа на
обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за
сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за
присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в идентичните норми на ал.
4 на чл. 17 от двете наредби, което включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни
права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на
топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните и особени условия,
свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с
договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ при условията на разсрочено плащане за срок не
по-дълъг от 8 години.
Съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1, 2 и 3 ЗЕ при присъединяване на клиенти на ТЕ за
битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се
изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, като е възможно
изграждането на тези съоръжения да се извърши и от клиентите, като в последния случай
4
топлопреносното предприятия заплаща цена за ползването им до прехвърлянето на собствеността
върху тях в негова полза.
За установяване на спорния по делото въпрос, касаещ присъединяването на собствения на
ответницата недвижим имот към топлопреносната мрежа на „................ ЕАД по делото е изслушано
и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение
на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Съгласно
експертното заключение, което се кредитира от съда по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и
обективно изготвено, в процесния имот за исковия период не е била отчитана /не е била
потребявана/ ТЕ за отопление на имот поради липса на радиатори и топломер в гараж № , като
за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. за имота е начислявана ТЕ на база „служебен отчет“ поради
„неосигурен достъп“; за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. не е определян разход за ТЕ за БГВ
поради липса на захранващи щрангове за БГВ и липса на водомер; за периода м.05.2019 г. –
м.04.2022 г. е определяна ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението на
пълния отопляем обем на имота /54 куб. м./ към пълния отопляем обем на СЕС по проект към
общия топломер в размер на 9 248 куб. м. След извършен непосредствен оглед на гараж № на
29.08.2024 г., вещото лице е констатирало, че инсталацията за пренос на ТЕ в имота е частично
изградена – монтирани са щрангове за подаване на ТЕ и топла вода, които са затапени; има стойки
за радиатор без радиатор, както и тръбопроводи в циментовата плоча /под на гаража/, които са
затапени; през имота преминават тръби за студена и топла вода, но в него не се употребява вода,
липсва инсталирана мивка, както и водомери за студена и топла вода; сградната инсталация за
гаража е частично изградена, но не се захранва с топлоподаване; сградната инсталация на ЕС е
хоризонтална. В заключение вещото лице е посочило, че процесният имот не е присъединен към
топлопреносната мрежа, в него не се потребява ТЕ, вкл. ТЕ за отопление на имот, ТЕ за БГВ и
ТЕ, отдадена от сградна инсталация.
Във връзка със спорния въпрос по делото са представени и приети като писмени
доказателства 3 броя главни отчети, изготвени от „Т. С.“ ЕООД – на 16.05.2022 г., 19.05.2023. г. и
21.05.2024 г., в които се съдържа отбелязване, че „няма документи за гаражи номер ,12, не се
водят на отчет и няма радиатори и топломери“, които съдът цени като индиция за установяване
на обратния факт, наведен от ответницата – че имотът не е част от топлопреносната мрежа.
При съвкупния анализ на така събраните по делото доказателства и при съобразяване
констатациите на вещите лица по СТЕ съдът формира извод, че по делото не е доказано
процесният имот да е топлоснабден, т. е. да е присъединен към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение. Въпреки изрично разпределената му доказателствена тежест, ищецът
не доказа при условията на пълно и главно доказване, че в собствения на ответницата имот са
изградени съоръженията, необходими за топлоснабдяването – топлоснабдителен топлопровод и
сградна инстанция, респ., че те да са въведени в експлоатация по надлежния ред. При това, по
аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, макар и собственик на процесния имот ответникът няма
качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот поради недоказано
топлоснабдяване на имота, което обуславя неоснователност на главните искове за претендираната
цена за доставена ТЕ и да услугата дялово разпределение.
За пълнота следва да се отбележи, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се дължи само
при присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа, което обаче в случая не се доказва при
доказателствена тежест на ищеца за това.
С оглед крайните изводи на съда за неизпълнена от ищеца доказателствена тежест по
предявените главни установителни искове, съдебният състав не дължи обсъждане на наведеното
при условията на евентуалност в срока по чл. 131 ГПК възражение за изтекла погасителна давност.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед неоснователността на главните искове, на отхвърляне подлежат и акцесорните
претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
5
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски има ответницата. Последната претендира
разноски за платен адвокатски хонорар на адвокат Г. И. за заповедното и исковото производство,
както и платен депозит за СТЕ в размер на 200,00 лева. Своевременно от ищеца е наведено
възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за платен адвокатски
хонорар.
По делото са представени доказателства за сторени разноски за депозит за СТЕ в размер на
200,00 лева, поради което същите следва да се присъдят в цялост на ответницата.
Искането за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в заповедното
производство следва да се уважи частично. За осъщественото процесуално представителство на
длъжника в заповедното производство не намира приложение нормата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото
предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414
ГПК не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи, настоящият съдебен състав
счита, че на основание §1 от ДР на цитираната Наредба, възнаграждението следва да се определи
по аналогия. За да се определи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на
самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г.
за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на
правосъдието, обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.2020 г. образец. Според утвърдените образци на заповед за
изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника
и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от
вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно в случая е дали длъжникът чрез
процесуалния си представител е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение. Длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минимални размери на адвокатските възнаграждение. Правилата по чл. 7, ал. 2 от същата Наредба
са неприложими. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът
не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за
всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. С оглед горното и като
съобрази правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния
представител на длъжника действия, съдът намира, че справедливият размер на сторените
разноски възлиза на сумата от 100,00 лева.
В полза на ответницата следва да се присъди и сумата в размер на 500,00 лева – разноски за
платен адвокатски хонорар в исковото производство, като съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на така поисканото възнаграждение с оглед на
правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния
представител действия, вкл. лично участие на същия в две открити съдебни заседания.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „................ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. № , срещу Ц. Й. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. № , вх., ет.,
ап., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на „................ ЕАД спрямо Ц. Й. С. за сумата от 437,98 лева –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. ,
секция , гараж № , абонатен № , сумата от 39,57 лева – главница, представляваща неплатена цена
на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
08.02.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 88,01 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 15.09.2020 г. – 31.01.2023 г., и сумата от 6,89 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 31.01.2020 г. – 31.01.2023 г., които вземания са предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6840/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА „................ ЕАД, ЕИК . , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № ,
да заплати на Ц. Й. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. № , вх., ет., ап., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100,00 лева – сторени разноски по ч. гр. д. №
6840/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „................ ЕАД, ЕИК . , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № ,
да заплати на Ц. Й. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. № , вх., ет., ап., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 500,00 лева – сторени разноски по гр. д. №
15652/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т. София” ЕАД – „Т. С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7