РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Чепеларе, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Н. Г.
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Административно наказателно
дело № 20255450200102 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „******“ № **, представлявано от управителя Е.Р.П., чрез
пълномощник адвокат Г. К. от АК – Хасково, против електронен фиш № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП
и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят оспорва издадения електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен по подробно изложени доводи и съображения. Счита, че давността,
предвидена в чл. 34 от ЗАНН и чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК, за реализиране на
административнонаказателната отговорност на извършителя е изтекла. Моли електронният
фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. От
негово име процесуалният му представител депозира молба от 25.11.2025 г., в която заявява,
че поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния
фиш, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски. Представя списък на
разноските.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се представлява.
От негово име процесуалният му представител юрисконсулт Т. Д. депозира молба от
24.11.2025 г., с която оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения за
правилност и законосъобразност на електронния фиш. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение и обжалвания електронен фиш да бъде потвърден. При условията на евентуалност,
в случай че бъде прието, че наказанието е непропорционално, моли размерът на
имуществената санкция да бъде изменен с такъв, който се явява пропорционален.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
1
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 14.10.2025 г. Жалбата е
подадена чрез АНО на 21.10.2025 г. Ето защо настоящият състав прие, че срокът по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН за обжалване на електронния фиш е спазен, доколкото същият е връчен на
адреса на управление на санкционираното юридическо лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е
и основателна.
По делото е установена следната фактическа обстановка.
На 05.12.2022 г., в 08:51 часа, в община Чепеларе, на път 86, км. 81+004, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e установено нарушение
с ППС специален автомобил Скания Г 410, рег. № ****, с технически допустима максимална
маса 27000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, за което ППС частично
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка
от измерената. Нарушението е установено с устройство № 10772, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път 86, км. 81+004.
За посоченото нарушение е издаден ЕФ № **********, в което е същото е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което и
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на
юридическото лице - собственик на ППС е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ползвател на
въпросното ППС е „****“ ООД, ЕИК ****, а негов собственик е „****“ ЕООД, ЕИК ****,
както и че на датата на вмененото нарушение и в посочения час е било действително заснето
движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни
такси, монтирано на път II-86, съставляващ републикански път и включен в списъка,
приложение към т. 1 на Решение 0101/2020 г. на МС за приемане на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като
отразеното в доклада на електронната система е, че има тол декларация за преминаването,
но платената категория е по – малка от измерената /wrong payment/.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
Според чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
2
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, послужила като основание за издаването на
обжалвания електронен фиш, е предвидена санкция за собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата /последният в редакцията:
доп. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г. предвижда, че такива са всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези
по чл. 10а, ал. 9/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.
1 от ЗП, а именно - глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на
пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.
От представените по делото: доклад от електронната система за събиране на пътни
такси, статични изображения във вид на снимков материал, справка за собственост на ППС,
които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства, може да се направи
обоснован извод, че жалбоподателят „****“ ООД, като вписан ползвател на процесното
ППС, е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съобразно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП,
отразените в справката от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗДвП данни се считат за доказателства включително за липса или наличие на декларирани
тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл.
189е, ал. 9 от ЗДвП справката, приложена към административнонаказателната преписка, има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано
противното, което в случая не бе сторено.
Жалбоподателят като ползвател на посоченото в електронния фиш ППС е допуснал
движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС частично
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, която дава
право ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък.
Предвид горното съдът намира, че е доказано извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че давността, предвидена в чл. 34 от
ЗАНН и чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК, за реализиране на административнонаказателната
отговорност на извършителя е изтекла, съдът счита, че в случая относно давността е
релевантно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на колегиите на ВАС и ВКС,
според което приложими са правилата за давността по НК. НК урежда относителна и
абсолютна преследвателна давност, които са съответно три години и четири години и шест
месеца от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната
давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел
реализиране на наказателната отговорност. Деянието е било извършено на 05.12.2022 г. и
електронната система автоматично е генерирала ЕФ. ЕФ е приравнен на НП по своите
правни последици /чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, поради което с влизането му в сила той
придобива правното значение на влязло в сила наказателно постановление. Следователно с
автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана, а
последващото връчване на ЕФ, дори и след изтичане на 3-годишния срок има само
уведомително действие за нарушителя и правна възможност да реализира правата си по
обжалване, но не и преследвателно действие. Съдът намира, че със съставянето на ЕФ
административнонаказателното преследване е започнало. Връчването на ЕФ е действие
последващо съставянето. Административнонаказателното производство е образувано за
нарушение извършено на 05.12.2022 г. Доколкото, както бе посочено по-горе, по отношение
на административнонаказателните производства следва да се приложи разпоредбата на чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, то абсолютната погасителна давност, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, е
четири години и шест месеца от датата на административното нарушение. Следователно
3
абсолютната погасителна давност по отношение на административнонаказателното
производство, водено срещу жалбоподателя, не е изтекла към настоящия момент.
Независимо от гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай са налице
основания за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Според настоящия съдебен състав, в случая не е било налице основание за издаването
на електронен фиш за процесното нарушение, доколкото към датата на извършването му,
съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на
пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
за процесното нарушение на основание, вменено на жалбоподателя, това трябва да е
предвидено в закон.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на
нарушението /ДВ бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г. /, сочи, че при нарушение по чл. 179,
ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш
е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за която се отнася
предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването
с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата. В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция,
не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на
посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която
изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, поради което в случая правилното принципно процедиране, според
съда, е било да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се
съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз
основа на анализ на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП / в редакцията - ДВ, бр. 105 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г./, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш,
което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно
лице. Такава възможност /за издаване на електронен фиш за процесното нарушение/ не се
извежда и от разпоредбата на 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не
само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, за
които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира
електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната
разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за
4
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. С оглед изложеното, към датата на извършване на нарушението не е била налице
изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като, както се каза вече, не е
допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е
отнасяла и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, защото се касае до ред за реализиране
на административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след
изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г.
законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение и по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава
изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни
фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на
нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с допълнението на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП има
процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в
настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2022 година, е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ето защо е
налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при
приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на електронния фиш. В този смисъл е налице и съдебна
практика, обективирана напр. в решение № 287/2024 г. по КАНД № 18/2024 г. на
Административен съд Шумен, решение № 2940/2024 г. по КАНД № 306/2024 г. на
Административен съд Бургас, решение № 395/2024 г. по КАНД № 11100/2023 г. на
Административен съд София - град, решение № 8138/10.03.2025 г. по КАНД № 11741/2024 г.
на Административен съд София – град, решение № 1181/18.06.2025 г. по КАНД № 215/2025
г. на Административен съд Сливен и др.
Отделно от гореизложеното, на самостоятелно основание предвиденият в чл. 179, ал.
3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО), съгласно Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. Предвидените от
националния законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушение по чл.
102, ал. 2, налагано на основание чл. 179, ал. 3, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП на физически лица,
респективно налагано на основание чл. 187а, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 3, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП
на юридически лица, не съответства на изискванията на чл. 4, § 3 от ДФЕС и чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.,
наказанията да бъдат съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 10б,
ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 лева, дори и да е налице предвиден фиксиран
размер на компенсаторна такса за освобождаване от административнонаказателна
отговорност в размер на 750.00 лева, и размера на наложената на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 2500 лева е налице явна и категорична несъразмерност и
непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и пропорционалност,
дефинирани в чл. 4, § 3 от ДФЕС и чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.
В случая нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция
във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива. В този смисъл е и актуалната
релевантна практика на СЕС - цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.
5
Принципът за законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна
норма, не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения,
която да бъде пропорционална на извършеното нарушение, предвид направеното искане на
въззиваемата страна.
Предвид гореизложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а
атакуваният електронен фиш следва бъде отменен, като незаконосъобразен.
С оглед изхода от спора право на разноски има жалбоподателят, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН. По делото е представен договор за правна защита и съдействие и
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС -
преводно нареждане за извършен банков превод.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски.
Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК и гласи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Минималното възнаграждение за един адвокат,
съгласно приложимата в случая разпоредба чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа, е в размер на 550 лева без ДДС.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност.
Адвокатът е изготвил жалбата, а преди насроченото по делото съдебно заседание е
депозирал молба от името на доверителя си, в която единствено е заявил, че поддържа
жалбата, изразил е становище за приемане на представените доказателства, помолил е за
отмяна на ЕФ и е претендирал разноски. Производството е приключило само в едно съдебно
заседание, без участието на процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед на това
съдът счита, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуциран до посочения минимум, като същото се присъди в полза на жалбоподателя с
ДДС, а именно - в размер на 660 лева с ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на “****“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „******“ № **, за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на “****“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „******“ № ** сумата в размер на 660 лева с
ДДС /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
6
7