№ 100
гр. Варна, 10.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600127 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 309, ал.6 вр. ал.2 от
НПК и е образувано по частна жалба на адвокат Н. Н. ИВ. - защитник на
подсъдимия Г. Г. Ф. срещу протоколно определение № 217 от 21.04.2022 г.,
постановено по НОХД № 563/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с
което мярката за неотклонение на подсъдимия „подписка“ е била изменена в
„домашен арест“.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като не е налице реална опасност подсъдимият да се укрие.
От доказателствата по делото не може да се направи обосновано
предположение за съществуването на реална опасност подсъдимия да се
укрие, поради това че той се е явявал на всички насрочени заседания при
двукратното разглеждане на делото пред първата инстанция. Не е осъждан.
Има постоянен адрес, на който може да бъде открит. Срещу него не се водят
други досъдебни и съдебни производства. Подсъдимият работи на постоянен
трудов договор като шофьор и към настоящия момент единствен се грижи за
прехраната на семейството си.
Прави се искане за изменение на постановеното определение като бъде
определена мярка за неотклонение „гаранция“.
Съставът на Варненския апелативен съд, след като прецени доводите,
изложени в частната жалба, материалите по делото и преценявайки
правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт, намери за
установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срок от легитимирано лице -
защитник на подсъдимия, а разгледана по същество се преценява като
основателна по следните съображения:
1
С присъда № 25 от 21.04.2022 г., постановена по НОХД № 563/2021г. по
описа на Варненски окръжен съд, подсъдимият Г. Г. Ф. е признат за виновен в
това, че на 15.12.2019 год. в гр.Варна е направил опит умишлено да умъртви
М.П.К. на 37 години, като деянието да е останало недовършено, поради
независещи от волята на дееца причини, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и
шест месеца при първоначален строг режим.
След постановяване на присъдата, по реда на чл.309, ал.2 от НПК,
първоинстанционният съд се е занимал с въпроса за мярката за неотклонение
и преценявайки данните по делото и обстоятелството, че по отношение на
подсъдимия е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, я
изменил в по-тежка, а именно „домашен арест“.
Въззивната инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че
предвид обществената опасност на деянието, наложеното наказание и неговия
размер съществува реална опасност подсъдимият Ф. да се укрие, което
предопределя изменението на мярката за неотклонение в по-тежка. Съставът
на апелативния съд обаче счита, че целите на мярката за неотклонение и в
частност - обезпечаване изпълнението на влязла в сила присъда могат да се
постигнат с прилагането на по-лека мярка за процесуална принуда, а именно
– „гаранция“. Доводите за това са следните: Подсъдимият Ф. не е осъждан.
Същият има постоянен адрес, на който може да бъде открит. Срещу него не се
водят други неприключили наказателни производства. Ф. е трудово
ангажиран по постоянен трудов договор - работи като шофьор на
тежкотоварен камион. В същата насока е и процесуалното му поведение.
Подсъдимият се е явявал на всички насрочени заседания, както при
двукратното разглеждане на делото пред първата инстанция, така и при
разглеждането на делото пред въззивния съд. Законосъобразното му
процесуално поведение е довело последователно до изменение на взетата
първоначално най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
„подписка“. Съставът на апелативния съд счита, че съответен на целта на
мярката за неотклонение и имотното състояние на подсъдимия ще бъде
размер на гаранцията от 2000/две хиляди/ лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 309, ал.6 вр. ал.2 от НПК
Варненския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 217 от 21.04.2022 г., постановено по НОХД №
563/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което мярката за
неотклонение на подсъдимия Г.Ф. е изменена от „подписка“ в „домашен
арест“.
ВЗЕМА спрямо подсъдимия Г. Г. Ф. мярка за неотклонение „гаранция“ в
2
размер на 2000/две хиляди/ лева, вносима в десетдневен срок, от връчването
на съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3