РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110203511 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. Старо
Оряхово, обл. Варна, ул. „Роза“ № 45, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. И. Г. от АК – Шумен срещу Наказателно постановление №
23 – 0000332 от 22.06.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на жалбоподателя Г., на
основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение
по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3000 лева за това, че около 09:20 часа на 23.02.2022 г. в обл. Варна, по АМ
„Черно море“ на около 1 км. преди входа на гр. Варна, кв. „Аспарухово“ в
посока гр. Варна, управлява товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № В
1865 НА, кат. N3 с прикачено полуремарке с рег. № В 6994 ЕК, кат. О4,
извършвайки обществен превоз на товари – 32 200 кг. фракция, видно от
товарителница серия „Г“ № 1592821/ 23.02.2022 г. по маршрут с. Сини вир –
гр. Варна, видно от пътен лист № 0031395/ 23.02.2022 г., като извършва
превоза със съчленена композиция, състояща се от МПС влекач с рег. № В
1865 НА с две оси и полуремарке с рег. № В 6994 ЕК с три оси с обща маса 47
240 кг (видно от експедиционна бележка № 26599/ 23.02.2022 г.), с което
1
надвишава нормата от допустима максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, определена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството от 40 000 кг с 7240 кг, като при
проверката не е представена квитанция за разрешено претоварване от АПИ –
нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството.
Жалбоподателят Р. А. Г. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята
позиция. На първо място оспорва компетентността на служителите на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна да установяват нарушения на
Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, респ. да санкционират подобни нарушения със
съставянето на АУАН. Също така навежда твърдения за допуснати нарушения
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото според него,
нарушението не е описано точно, пълно и не съдържа квалифициращите го
факти и обстоятелства. Поставя акцент в своята въззивна жалба, че
„непредставянето“ на документ, обективиращ дадено разрешение и „без
дадено разрешение“ са две коренно различни изпълнителни деяния, като в
случая този въпрос не е изследван пълно и детайлно от страна на
административно – наказващия орган, предвид, че пътния участък, на който е
извършена проверката, се стопанисва от Областно пътно управление – гр.
Варна. Подчертава, че инспекторите от РД „Автомобилна администрация“ гр.
Варна не са извършили контролно замерване на масата на превозното
средство, поради което и намира, че липсват реални доказателства,
установяващи съставомерността на нарушението. Възразява срещу размера на
наложеното административно наказание, посочвайки, че липсват аргументи
от страна на административно – наказващия орган, защо самото наказание е
индивидуализирано в максимален размер. Поради гореизложените
съображения, отправя молба за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на алтернативност моли за намаляване на размера на
административното наказание до предвидения в закона минимален праг,
както и претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
2
В проведеното на 09.11.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3511 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Р. А. Г.
не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. И.
Г. от АК – Шумен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и
моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 09.11.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3511 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна се представлява
от своя процесуален представител мл. експерт с юридическа правоспособност
В**** С****, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
намирайки, че нарушението е безспорно установено, като мл. експерт
Станчева поставя акцент в своята пледоария върху факта, че съгласно чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/ 27.04.2018 г., самият водач на товарния автомобил
има задължение да следи натоварването на превозното средство да бъде
съобразено с нормативните изисквания. Мл. експерт С**** претендира също
така юрисконсултско възнаграждение в полза на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В сутрешните часове на 23.02.2022 г. жалбоподателят Р. А. Г. управлявал
товарен автомобил марка „В****“ с рег. № **** НА, кат. N3 с прикачено
полуремарке с рег. № В 6994 ЕК, кат. О4 по АМ „Черно море“ в посока към
гр. Варна, извършвайки обществен превоз на товари – 32 200 кг. фракция, по
маршрут с. С*** в**** – гр. В****.
Около 09:20 часа на 23.02.2022 г. св. Т. С. Т. – ст. инспектор в РД „А****
а*****“ гр. В****, изпълнявайки служебните си задължения по контрол върху
автомобилното движение на превозните средства по АМ „Ч**** м****“ спрял
на около 1 км. преди входа на гр. Варна управлявания от жалбоподателя Г.
товарен автомобил за извършване на проверка.
Преглеждайки представените документи, конкретно експедиционна
бележка № 26599/ 23.02.2022 г., представена му от водача Г., св. Т. установил,
че превоза се извършва със съчленена композиция, състояща се от МПС
влекач с рег. № В 1865 НА с две оси и полуремарке с рег. № В **** ЕК с три
оси с обща маса 47 240 кг., с което обаче се надвишава нормата от допустима
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
3
ползване, определена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 40 000 кг с 7240 кг.
В хода на проверката жалбоподателят Г. не представил квитанция за
разрешено претоварване на МПС, издадена от АПИ, като св. Т., приемайки,
че с това свое поведение жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбите на чл.
39, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал.
1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, на същата тази дата 23.02.2022 г.
му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го
санкционирал за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 22.06.2022 г.
Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което
на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата, наложил на Р. А. Г. „глоба“ в размер на 3000 лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради
следните съображения:
Според съда от представената още в хода на крайпътната проверка
експедиционна бележка № 26599/ 23.02.2022 г. безспорно се установява, че
процесния обществен превоз на товари се извършва със съчленена
композиция, състояща се от МПС влекач с две оси и полуремарке с три оси с
обща маса 47 240 кг., с което обаче се надвишава нормата от допустима
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
4
ползване, определена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 40 000 кг с 7240 кг.
Съдът е съгласен напълно със становището на процесуалния
представител на административно – наказващия орган, че съгласно чл. 4, ал.
1, т. 1 от Наредба № 7/ 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари,
издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, водачът на превозното средство задължително присъства при
товаренето и укрепването на товара и следи натоварването да се извършва в
съответствие с максималното допустима маса на ППС.
В случая самият водач е представил експедиционна бележка № 26599/
23.02.2022 г., поради което и според съда, самата тя представлява съвсем
годно доказателство за установяване на нарушението.
Ако се приеме възражението на жалбоподателя в тази посока, това би
означавало на практика съдът да толерира неговото умишлено
недобросъвестно и незаконосъобразно поведение, което е категорично
обществено неприемливо.
Факта, че инспекторите от РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна
не са използвали техническо средство за установяване масата на превозното
средство, в случая е ирелевантен. Нарушението се установява по безспорен
начин от представената от самият водач експедиционна бележка № 26599/
23.02.2022 г.
Според съда е следвало водачът въобще да не предприема извършване на
обществен превоз на товари, при условие, че знае, че надвишава нормата от
допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, определена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 40 000 кг с 7240 кг.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от Закона за движение по пътищата
осигурява необходимата материална компетентност на инспекторите от РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна да извършват проверки за
установяване масата или натоварването на ос на превозните средства, респ. да
съставят АУАН за констатираните нарушения, поради което и това
възражение, изрично наведено във въззивната жалба, се явява несъстоятелно.
Във въззивната жалба също така се навежда възражение за това, че
процесния пътен участък, където е била извършена проверката, се е
5
стопанисвал от Областно пътно управление гр. Варна, откъдето не е била
поискана информация за дадено разрешение за претоварване на превозното
средство. В случая в нито един момент от образуване на административно –
наказателното производство, жалбоподателят Г. не е твърдял, че притежава
такова разрешение за претоварване на управляваната от него композиция.
Действително разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН предвижда задължение
за административно – наказващия орган да се произнесе по наведените
възражения и да събере допълнителни доказателства, ако това е необходимо
за установяване в пълнота на обективната истина, но при условие, че в нито
един момент не са били навеждани твърдения, че подобно разрешение от
АПИ или друг орган е съществувало, съдът не вижда порок в действията на
РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, изразяващи се в някакво
бездействие в процеса по събиране на доказателства.
В обобщение, съдът намира, че действително на 23.02.2022 г.
жалбоподателят Р. А. Г. е управлявал товарен автомобил марка „Волво“ с рег.
№ В 1865 НА, кат. N3 с прикачено полуремарке с рег. № В 6994 ЕК, кат. О4
по АМ „Черно море“ в посока към гр. Варна, извършвайки обществен превоз
на товари – 32 200 кг. фракция, по маршрут с. Сини вир – гр. Варна, като
процесния обществен превоз на товари се извършва със съчленена
композиция, състояща се от МПС влекач с две оси и полуремарке с три оси с
обща маса 47 240 кг., с което обаче се надвишава нормата от допустима
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, определена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 40 000 кг с 7240 кг., което действие представлява
нарушение на нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от
Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството.
Същевременно съдът споделя аргументите във въззивната жалба, че
административното наказание е неправилно индивидуализирано от страна на
административно – наказващия орган. В самото наказателно постановление
като мотив за налагането на глобата в този размер е посочено съвсем
бланкетно, че „размерът на глобата е съобразен с високата степен на
обществена опасност, която представлява управлението на автомобил, чиято
маса превишава нормативно установената“ , както и с оглед на факта, че
6
деянието е квалифицирано като „тежко“ нарушение, съгласно Регламент
2006/ 403. Очевидно е, че липсва каквато и да е конкретика в позицията на
административно – наказващия орган защо налага санкцията в максималния,
предвиден в закона размер. Липсват данни за подобни нарушения на
правилата за обществен превоз от страна на жалбоподателя Г., поради което и
е обосновано да се приеме, че нарушението е извършено за първи път, което
безспорно представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Този факт,
„гарниран“ с обстоятелството, че не са посочени никакви отегчаващи
отговорността обстоятелства обуславят извода на съда, че административно
наказание в минимален размер, т.е. в размер на 500 лева съответства на
тежестта на нарушението и би изпълнил напълно целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 23 – 0000332 от 22.06.2022 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, следва да
изменено, като наложеното административно наказание „глоба“ бъде
редуцирано до размер от 500 лева.
С оглед изхода на спора претенциите и на двете страни за присъждане на
разноски се явяват частично основателни. Следва въззиваемата страна
Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна да заплати на
жалбоподателя Р. А. Г. парична сума в размер на 403, 33 лева, представлява
адвокатско възнаграждение в производството по делото, а същевременно
следва жалбоподателят Г. да заплати на РД “Автомобилна администрация“ гр.
Варна парична сума в размер на 13, 33 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по НАХД № 3511 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 23 – 0000332 от 22.06.2022 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, с което на Р. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с.
С****, на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за
7
движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 лева за това, че около 09:20 часа на 23.02.2022 г. в обл. Варна,
по АМ „Ч****“ на около 1 км. преди входа на гр. В****, кв. „А****“ в посока
гр. В****, управлява товарен автомобил марка „В****“ с рег. № В 1865 НА,
кат. N3 с прикачено полуремарке с рег. № В 6994 ЕК, кат. О4, извършвайки
обществен превоз на товари – 32 200 кг. фракция, видно от товарителница
серия „Г“ № 1592821/ 23.02.2022 г. по маршрут с. Сини вир – гр. Варна, видно
от пътен лист № 0031395/ 23.02.2022 г., като извършва превоза със съчленена
композиция, състояща се от МПС влекач с рег. № В 1865 НА с две оси и
полуремарке с рег. № В 6994 ЕК с три оси с обща маса 47 240 кг (видно от
експедиционна бележка № 26599/ 23.02.2022 г., с което надвишава нормата от
допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, определена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 40 000 кг с 7240 кг, като при проверката не е
представена квитанция за разрешено претоварване от АПИ – нарушение на
разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като
намалява размера на наложеното административно наказание „глоба“ до
размер от 500 лева.
Осъжда РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна да заплати на Р. А. Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, ул. „Роза“ № 45
парична сума в размер на 403, 33 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по НАХД № 3511 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд.
Осъжда Р. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. С**** да заплати на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 13, 33
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по
НАХД № 3511 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8