ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
гр. Видин, 20.07.2018
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:В. В.
Членове: 1. А. П.
2.В. М.
с участието на секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В. М.
въззивно ЧГр. дело №
232 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба от
Н.С.Г. чрез адв.пълномощник Р. Д. против определение
№ 292/29.05.2018г. по гр.д. № 111/2018г. на РС-Белоградчик, с което е прекратено производството по гр.д.
№111/2018г. по описа на БРС, в частта
относно предявения от Н.С.Г. срещу П.Н.Ф. и „Б. А. Г.“ ООД иск за пригласяване
за нищожност на договор за наем , в частта му за ¼ ид.част
принадлежща на Т. Н. Т. с ЕГН: ********** от недвижимите
имоти предмет на договор за наем сключен на 20.09.2016г. между П.Н.Ф. и „Б. А.
Г.“ ООД.
Поддържа се в частната жалба, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като с определението си по чл.140 от ГПК първоинстанционния съд е приел че исковата молба е редовна
и е насрочил делото за разглеждане, а с предишно определение от 05.04.2018г. е
оставил без уважение молбата на дружеството ответник за прекратяване на
производството по делото.
В частната жалба
се твърди че „в случая предмет на делото е разваляне на договор за наем на
имотите по описа в исковата молба, който договор е подписан от лице
непритежаващо право да извършва такива действия с общата вещ, тъй като не
притежава повече от половината от правото на собственост върху тях“.
Моли съда да
приеме, че частната жалба е основателна и да се отмени атакуваното определение.
Видински окръжен съд като взе
предвид частната жалба и данните по гр.д. № 111/2018г. по описа на БРС намира
същата за процесуално допустима, но неоснователна по същество по следните
съображения:
Предмет на обжалване във въззивното производство е определението на РС-Белоградчик, в частта в която се прекратява производството
относно предявения от Н.С.Г. срещу двамата ответници
иск за прогласяване на нищожност на договор за наем в частта за ¼ ид.част/принадлежаща на Т. Н. Т..
Обжалваното определение съдържа и диспозитив
касаещ отказа на РС да привлече Т. Н. Т. като трето
лице помагач на страната на ищеца. По отношение на определението в тази част,
липсва частна жалба и същото не е предмет на обжалване-влязло е в законна сила.
След указанията на
първоинстанционния съд за отстранява на нередовности в исковата молба и формулиране на точен и ясен
петитум, ищцата е посочила, че претенцията й е по
предявен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване на сделката за
нищожна поради противоречие със закона и сключен при липса на съгласие между ответниците договор за наем на недвижим имот от
20.09.2016г.
В т.2 на допълнителната молба от 01.03.2018г. се
поддържат искания при условията на евентуалност за обявяване на нищожност на
договора поради противоречие с морала и добрите нрави или сключен при явно
неизгодни условия.
По така предявения
петитум е депозиран отговор на исковата молба от
дружеството ответник като с определение от 05.04.2018г. е оставена без уважение
молбата им за прекратяване на производството, поради наличие на арбитражна
клауза между двамата ответници.
С определение от
02.05.2018г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С определение от
29.05.2018г. в закрито заседание БРС приема, че предявения иск за прогласяване
на нищожност на договора е частично недопустим в частта по отношение на
½ ид.част от недвижимите имоти, тъй като не
може да предявява и да се претендира нищожност досежно
ид.части на останалите съсобственици. Това
определение е влязло в сила и не се намира в противоречие с постановеното
обжалвано определение № 381/02.07.2018г./ както се твърди в ч.ж /. В последното
първоинстанционния съд отново поддържа становището
си, че иска за прогласяване на нищожност на договора и за размера на чуждото
право на собственост за ид.част на друг съсобственик
законодателя не е предвидил. В случая самата ищца твърди и представя доказателства,
че не е собственик на целия имот предмет на договора, чиято нищожност се претендира,
а само на ид.част.
С оглед на това ищцата е процесуално легитимирана и има правен интерес
да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост.
Когато един от съсобствениците предяви иск за нищожност и на ид.части на другите съсобственици , този иск е предявен в
нарушение на процесуалната забрана на чл.26, ал.2 от ГПК и е недопустим, в частта с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици. Именно
в този смисъл е постановения съдебен акт на първоинстанционния
съд в обжалваната част и същия като правилен, следва да бъде потвърден.
Въпреки че ищцата – /частна жалбоподателка
пред ВОС/, изрично е заявила като фактическо основание и предмет на исковата й
претенция иск за прогласяване на нищожност на договор за наем по чл.26 от ЗЗД.,
в частната си жалба поддържа че предмет
на делото е “разваляне на договор за наем на имотите по описа на Исковата молба“.
Процесуалния
представител на ищцата следва да прояви юридическа прецизност при предявяване
на претенциите, както и последователност, за да може съдът да отдели спорното от
безспорното и да се произнесе по допустима и надлежно предявена искова претенция.
Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
№292/29.05.2018г. по гр.д. № 111/2018г. на БРС,
в частта относно предявения от Н.С.Г. срещу П.Н.Ф. и „Б. А. Г.“ ООД иск
за пригласяване за нищожност на договор за наем в частта му за ¼ ид.част принадлежаща на Т. Н. Т. с ЕГН: ********** от
недвижимите имоти предмет на договор за наем сключен на 20.09.2016г. между П.Н.Ф.
и „Б. А. Г.“ ООД.
В останалата част определението като необжалвано е влязло
в законна сила.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.