РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Перник, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 282/29.10.2021 г. по гр.д. № 3787/2021 г. по описа на Пернишки районен съд
П. С. Ф. е осъден да заплаща издръжка в размер на 160лв. месечно на непълнолетното си
дете В. П. Ф., действаща със съгласието на законния си представител В.Г. А. – лице,
оказващо заместваща грижа. Издръжката е присъдена от 16.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване, като за разликата до пълния предявен размер от 250лв. искът е
отхвърлен като неоснователен. Съдът е постановил и издръжка за минал период от
13.03.2021 г. до 15.07.2021 г. в размер на по 160лв. месечно или общо 650,66 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 250лв. месечно е отхвърлен като неоснователен. На
основание чл.78, ал.1 и 6 от ГПК, съдът е възложил в тежест на ответника съдебно-
деловодните разноски и такси в производството.
В.Ф., чрез В.А., е обжалвала решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск.
Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част
като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде уважен искът в пълен
размер. Излагат се доводи по същество в подкрепа на искането, като се твърди, че издръжка
се дължи на непълнолетното дете от родителя независимо дали същото е работоспособно и
дали може да се издържа от имуществото си. По отношение на определения от съда размер,
1
се възразява, че е определен под законоустановения минимум, не е съобразен с нуждите на
детето и съдебната практика.
П.Ф., чрез адв. Б.Б., също е обжалвал решението в законоустановения срок. Възразява, че
постановеното решене е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материално-правните норми. Излагат се
твърдения, че ищцата живее при своите баба и дядо, които също предоставят средства за
издръжка. Твърди се, че майката на ищцата също следва да предоставя издръжка на дъщеря
си, съобразявайки размера с минималната работна заплата.
По депозираната въззивна жалба от В.Ф. е постъпил отговор от П.Ф., чрез адв.Б., като се
изразява становище за неоснователност на жалбата, а решението в обжалваната част счита за
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
По въззивната жалба, депозирана от П.Ф., не е представен отговор.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се безспорно от събраните в първоинстанционното производство доказателства,
че ответникът П.Ф. е баща на ищцата. Бракът между родителите на ищцата е прекратен през
*** с Решение на Районен съд – *** по гр.д.№ 1088/2011 г. Първоначално, след
прекратяване на брака, родителските права върху детето В.Ф. били предоставени на бащата,
а майката Ж.М.А. е осъдена да заплаща издръжка на двете си деца – В. П. Ф. и Р.П. Ф., като
размерът на дължимата издръжка е бил увеличаван няколкократно в отделни искови
производства. С влязло в сила на 18.06.2019г. протоколно определение от 10.06.2019г. по
гр. д. № 266/2019г. на РРС е одобрена постигната между П.Ф. и Ж. А. спогодба, съгласно
която е изменена определената месечна издръжка, която Ж. А. следва да заплаща на
малолетните си деца В.Ф. и Р. Ф. чрез техния баща П.Ф., като същата се увеличава от по 115
лв. месечно на по 140 лв. месечно, за всяко едно от децата.
С решение № 260242 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 5256/2020 г. на ПРС, ищцата В. П. Ф. е
настанена в семейството на бабата и дядото по майчина линия – В.Г. А. и М.В.А., за срок от
две години от датата на административната заповед № 31.08.2020 г. или до настъпване на
някое от основания за прекратяване на настаняването., което също не се спори.
В производството пред Районен съд – Перник е приет социален доклад, от който се
установява, че след настаняването на детето в семейството на бабата и дядото по майчина
линия В.Ф. е започнала да се оплаква от болки в ставите, което е наложило извършване на
множество изследвания. Назначена му била физиотерапия и медикаментозна терапия, като
предписаните медикаменти били закупувани от бабата и дядото. В доклада е посочено, че
основните грижи за детето са осигурени от страна на бабата и дядото, а бащата не е отделял
средства за задоволяване на неговите нужди. Относно майката в доклада е посочено, че тя
2
общува с детето, когато здравословното й състояние позволява, а при възможност
предоставя финансови средства с оглед възможностите си. В заключение се сочи, че от
настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо, основните грижи за него се
осъществяват от тях, като нуждите на детето са задоволени съобразно техните възможности.
Посочено е, че с оглед наличието на установено заболяване, В.Ф. се нуждае от подходящ
диетичен режим, периодично проследяване от специалист, а при необходимост и
медикаментозна лечение, физиотерапия, ЛФК. Посочени са и обичайните нужди на детето
като питателна храна и напитки, необходими за правилното и физическо и израстване,
осигуряване на подслон, отопление и осветление, необходимост от учебни пособия,
свързани с нормалното функциониране на учебния процес, средства за участие в
организираните от учебното заведение мероприятия. В приетия във въззивното
производство социален доклад се потвърждават констатациите в предходния социален
доклад.
От извършените служебно справки за актуални трудови договори на страните, е установено,
че бащата П.Ф. не полага труд по трудово правоотношение. От представения социален
доклад се установява, че майката на детето е освидетелствана от ТЕЛК с водеща диагноза
„***“, като получава пенсия в размер на 315 лева и добавки по реда на чл.70 от ЗХУ в
размер на 55.35 лева. Няма данни за регламентиран труд.
Преценката в съвкупност на събраните доказателства, обуславя извод на въззивния състав,
че са налице законоустановените основания по чл. 143, ал. 2 СК и бащата дължи на детето
си В.Ф. месечна издръжка. Първоинстанционният съд е направил пълен анализ на събраните
в хода на производството писмени и гласни доказателства, както е съобразил и настъпилото
ново обстоятелство – настаняването на детето В.Ф. в семейството на роднините му В.А. –
баба, и М. А. – дядо, за срок от две години, считано от 31.08.2020 г. или до настъпване на
някое от основанията за прекратяване на настаняването. До настъпването на това
обстоятелство, В.Ф. е живеела в едно домакинство заедно със сестра си Р. Ф. и баща си
П.Ф., като последният е предоставял необходимите грижи и средства за издръжка и на двете
деца. С настаняването на В.Ф. извън семейството на баща й, за същата е възникнал правен
интерес да иска заплащане на месечна издръжка и от него на основание чл.143, ал.2 от СК.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че нуждите на детето са нараснали с оглед
възрастта, както и установеното хронично заболяване, което предполага допълнителни
средства. Окръжен съд – Перник споделя изводите на решаващия съд, че макар по делото да
не е установено бащата да полага труд по трудово правоотношение, то същият е в
работоспособна възраст, поради което не е налице пречка същият да реализира доходи и да
изплаща издръжка на детето си.
По отношение на депозираната въззивна жалба от В.Ф., настоящият състав на Окръжен съд
– Перник, намира същата за неоснователна и следва да я остави без уважение. Предявеният
иск за присъждане на издръжка в размер на 250лв. месечно правилно е приет за
неоснователен за разликата над присъдените 160 лв. Така определеният размер на
дължимата издръжка е правилен и законосъобразен с оглед разпоредбата на чл.143, ал.2 от
3
СК. Въззиваемата Ф. получава издръжка от своята майка в размер на 140 лв., като по
настоящото дело ще й бъде присъдена и такава от баща й в размер на 160 лв. – или общо 300
лв. на месец, който общ размер съответства на минимално необходимите средства за
издръжка на детето, като в същото време непосредствена грижа и издръжка за нея
предоставят нейните баба и дядо, при които е настанена. Поради това, съдът правилно е
приел, че присъденият размер обезпечава установените нужди и е съобразен с
възможностите на родителите. В тази връзка следва да се почертае, че ответникът П.Ф.
полага грижи, респ. осигурява издръжката на другото си дете и сестра на ищцата –
малолетната Р.П., което също се взима предвид и отчита при определяне размера на
претендираната и съответно дължима издръжка от ответника.
Окръжен съд Перник счита първоинстанционното решение за правилно и относно иска по
чл.149 от СК. Периодът, за който е присъдена издръжка за минало време, е правилно
определен и обхваща времето от настаняването на В.Ф. в семейството на баба и дядо й, до
депозиране на исковата й молба. Относно размерът на присъдената издръжка, същият
съвпада с този по иска на основание чл.143, ал.3 от СК, като размерът правилно е
определен, доколкото по делото не е установено през посочения период В.Ф. да е имала
различни по обем и характер нужди спрямо вече установените такива.
Относно депозираната въззивна жалба от П.Ф., Окръжен съд – Перник счита същата за
неоснователна по следните съображения:
Издръжката на детето е безусловно задължение на неговите родители и се дължи от тях,
дори когато детето е настанено извън семейството съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 СК.
Същото задължение възниква за родителите и на основание чл. 134, т. 1 СК, поради което
настоящият състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя Ф., че бабата и
дядото имат високи доходи и могат да предоставят достатъчно средства за издръжка на
детето В.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
доходите и имуществата си. Осигуряването на алиментното парично задължение на
непълнолетното дете е единствената възможност да му бъде осигурена издръжка за
осигуряването на нормални условия за неговото отглеждане и възпитание, тъй като за
детето не съществуват други източници на доходи, поради което това задължение е
безусловно. Ето защо намаляването на имуществото на някой от родителите, не го
освобождава от задължението за осигуряване на издръжка на непълнолетното му дете, като
родителят е длъжен да осигурява средства за препитание на всички свои деца, независимо от
кой пореден негов брак са родени. Ето защо позоваването на жалбоподателя П.Ф. на липсата
на възможност да заплаща издръжката в претендираните размери, поради липса на доходи,
по никакъв начин не го освобождава от задължението да осигури и заплаща издръжка на
своето непълнолетно дете.
Според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970 г. „възможностите“ на лицето, което дължи издръжка
следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование,
4
професионална квалификация, трудоспособност. Според утвърдената съдебна практика
лицето, което дължи издръжка може да бъде освободено от това задължение само при
„пълна, обективна и абсолютна невъзможност“ да дава издръжка. От доказателствата по
делото не може да се направи извод, че ответникът П.Ф. се намира в абсолютна
невъзможност да изплаща издръжка на децата си – няма данни същият да има заболявания,
чието лечение да е свързано с допълнителни разходи или да е налице друго обективно
обстоятелство препятстващо изпълнението на дължимото по закон задължение. Настоящият
състав счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че не е налице невъзможност
бащата да заплаща издръжка в присъдените размери.
При изложените съображения въззивният съд счита, че и двете въззивни жалби са
неоснователни, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в неговата
цялост включително и в частта за присъдените разноски и такси по първоинстанционното
производство, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски по въззивното производство, а
и с оглед неоснователността на жалбите им, поради което такива не им се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 3787/2021 г. по
описа на Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5