Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 25.05.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10 093
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно и евентуално съединени искове: главни искове с правно
основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, при условията на евентуалност искове с правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД/.
Ищецът – „Р.т.” АД твърди, че е
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Във връзка с
това посочва, че притежава обект за производство на електрическа енергия от
слънце - фотоволтаична електроцентрала, с номинална мощност от 20 MW („ФтЕЦ
Златарица”), находяща се в имоти в пл. № 060002, № 590001, № 5740001, № 593001
и № 860001 по плана на гр. Златарица, общ. Златарица, обл. Велико Търново и е
сключил с „Н.Е.К.“ ЕАД договор за изкупуване на електрическа енергия с №
12ИЕ-33122004 от 28.02.2012г., за срок от 20 години при преференциална цена -
485.60 лв./МВтч, без ДДС. От 01.01.2014г. е въведена в ЗЕВИ такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% от преференциалната цена. Посочва, че с решение № 13 от 31.07.2014г. на
Конституционния съд на Р.Б. постановено по к.д.№ 1/2014г. са обявени за
противоконституционни нормите, с които е въведена посочената такса – чл. 35а,
чл. 35б, чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ. Това решение е обнародвано в Държавен
вестник и влязло в сила на 10.08.2014г. Въпреки това, НЕК е удържал такса за
м.07.2014г. в размер на 302 435, 41 лева и за периода 01.08.2014г. -
10.08.2014г. такса в размер на 93 656.62 лева., които е внесъл в държавния
бюджет. Ищецът твърди, че са налице всички елементи на чл. 49 от ЗЗД:
- Народното събрание, което е
орган на държавата,
- е извършила противоправно
поведение – приел е законови норми, които противоречат на Конституцията и след
това е осъществено бездействие от този орган – тъй като в определения в чл. 22,
ал. 4 от ЗКС срок не са уредени последиците от това поведение,
- ищецът е претърпял вреди в
размер на удържаните такси от НЕК, представляващи нереализиран приход от цена
на произведена от него електрическа енергия и
- причинно – следствена връзка
между поведението на Народното събрание и претърпените от ищеца вреди.
Относно предявените евентуални
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД посочва, че към датата
на постановяване на решението на КС справката за периода 01.07.2014г. –
10.08.2014г. не е била изготвена и подадена в КЕВР. Относно този период
справката е подадена от НЕК на 16.10.2014г. и тогава е направено и плащането на
събраните от производителите такси, поради което ищецът претендира, че сумите
са постъпили в държавния бюджет без основание. Моли да бъде постановено съдебно
решение /съгласно молба – уточнение от 15.08.2019г./, с което се осъди
ответникът да заплати на ищеца:
- 302 435, 41 лева, представляваща
удържана такса по фактура №**********/31.07.2014г.,
- 141 537, 26 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода
19.12.2014г. – 29.07.2019г.,
- 93 656, 62 лева, представляваща
удържана такса по фактура №**********/31.08.2014г.,
- 42 762, 13 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода
29.01.2015г. – 29.07.2019г.
По отношение на евентуалните
искове се претендира обезщетение за забава върху сбора от горните две главници
за периода 10.09.2016г. – 29.07.2019г. в размер на 115 856, 92 лв. Претендира направените по делото разноски. В
последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е
депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 321/.
В
определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал
писмена защита.
Ответникът – Р.Б., чрез
Министерство на ф. в депозирания от отговор, прави възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания, тъй като нормата е приета от НС
на 04.12.2013г. Относно претенциите за лихва също е направено възражение за
частично погасяване на тези вземания до три години от датата на подаване на
исковата молба. Поддържа, че не съществува правна уредба за ангажиране на
отговорността на държавата във връзка с осъществяваната от нея законодателна
дейност. На следващо място посочва, че
доколкото съществува специален ред за уреждане на последиците от обявената противоконституционност
на закон – чл. 22, ал. 4 от ЗКС, то не е допустимо по гражданскоправен ред да
се уреждат въпросите за вредите които са причинени. Счита, че не е налице
противоправност, като една от необходимите предпоставки за уважаване на
главните искове. Относно твърденията на ищеца за действие посочва, че чл. 22,
ал. 4 от ЗКС не създава абсолютно задължение за Народното събрание, а въпросът
за правните последици от прилагането на една противоконституционна норма се
разрешава от Народното събрание по целесъобразност /в този смисъл посочва и
съдебна практика/. На следващо място посочва, че задължението в размер на
претендираните главници е възникнало преди влизане в сила на решението на КС.
Поддържа, че държавата и Народното събрание са два различни правни субекта и
съответно първия не е възложител на втория, поради което това е допълнително
основание за отхвърляне на предявения иск, който касае действия на субект,
различен от ответника. Другият елемент от фактическия състав на деликта е вина,
която в конкретния случай няма как да бъде установена, доколкото Народното
събрание е колективен орган. Относно евентуалните искове се посочва, че
доколкото отношенията са на власт и подчинение, то в този случай следва да
намери приложение чл. 128 и сл. от ДОПК, който предполага отправено искане до
съответния административен орган, като при отказ – този акт подлежи на
обжалване пред административните съдилища. Относно евентуалните искове за
неоснователно обогатяване поддържа, че правото на удържане на такава такса
възниква от момента на извършване на продажбата на стоката, като последващо
отчитане и събиране на същата не влияят върху нейната дължимост. Моли да се
постанови съдебно решение, с което да бъзе прекратено производството,
евентуално - отхвърлени предявените искове. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание навежда възражение
за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен на л. 95 – 105
сключения между „Р.Т.“ АД и „Н.Е.К.“ ЕАД сключен договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от фотоволтаична електрическа за срок от 20
години при преференциална цена - 485.60 лв./МВтч, без ДДС. Съобразно
постигнатата договореност “НЕК“ ЕАД изкупува произведената от ищеца енергия на
преференциална цена.
По
делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че ищецът е производител на електрическа енергия чрез фотоволтаична
електрическа централа.
Съгласно
изготвена справка от КЕВР е посочено, че датата, на която е постъпила справката
по чл. 35б, ал. 2 от ЗЕВИ за третото тримесечие обхващащо периода 01.07.2014г.
– 10.08.2014г. от „НЕК” ЕАД – 16.10.2014г., а плащанията от „НЕК” ЕАД – на
16.10.2014г.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно –
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно, компетентно и пълно. В него е посочено, че количеството
произведена от „Р.Т.“ АД и фактурирана на „НЕК“ ЕАД електроенергия за периода от
01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. е 3 114 038,400 кВтч (3 114,0384 МВтч). Вещото
лице сочи, че размерът на дължимата от „Р.Т. АД такса за м. юли 2014 г. е 302
435,41 лв. Количеството
произведена от „Р.Т.“ АД и фактурирана на „НЕК“ ЕАД електроенергия за периода
от 01.08.2014 г. до 09.08.2014 г. е 964 339,200 кВтч (964,3392 МВтч), а размерът
на дължимата от „Р.Т.“ АД такса за периода от 01 до 10 август 2014 г.
включително е 93 656, 62 лв. Вещото лице описва, че по фактури с № **********/31.07.2014г.
и № **********/31.08.2014 г. са налице остатъчни вземания на „Р.Т.“ АД в
размери съответно на 302 435,41 лв. и 93 656,62 лв. Заявява, че тези суми
съвпадат изцяло с размерите на таксата чл. 35а от ЗЕВИ за м. юли 2014 г. и за периода
01 — 09.08.2014 г. Експертът приема, че общият размер на удържаните такси за м.
юли 2014г. и за периода 01 - 09.08.2014 г. е 396 092,03 лева. В заключението е прието
още, че удържането на таксата по чл. 35а от ЗЕВИ по фактура №
**********/31.07.2014 г. е станало на 14.12.2014 г., когато е наредено единственото
плащане по фактурата. По фактура № **********/31.08.2014 г. са наредени общо
осем броя плащания, последното от които — на 27.01.2015 г., като приема, че това
е и датата, на която е удържана таксата по фактура № **********/31.08.2014 г.
Обобщава, че на 16.10.2014 г. „НЕК“ ЕАД е наредило плащане към ДКЕВР на сума в
размер 7 502 463,70 лв. Нареждането е с посочено основание „20 % такса ВЕИ, чл.
35б от ЗЕВИ“. Периодът, за който се отнася плащането, е от 01.07.2014 г. до
09.08.2014 г. Вещото лице описва, че съгласно чл. 35б от ЗЕВИ, събраните от
производителите такси по отменената разпоредба на чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ се
внасят в държавния бюджет до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за
което се отнасят. От „НЕК“ ЕАД е пояснено, че сумите не се превеждат за всеки
производител отделно, а с един превод за всички производители. В проведеното
открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че е извършила проверка единствено
в „НЕК“ ЕАД и са ѝ предоставени платежни нареждания, които са приложени към
заключението.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По главните искове с правно основание
чл. 49 ЗЗД
Съгласно Тълкувателно решение №1/2022г. от
20.04.2023г. постановено по т. д. №1/2022г. по описа на ОСГТК на ВКС „Правното
основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена
/удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ,
предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на
задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите
от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e
непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД“.
Посоченото
тълкувателно решение е постановено във връзка с множеството идентични казуси,
разгледани от съда. В мотивите на същото е прието:
„С § 6, т. 2 и
т. 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /ДВ,
бр. 109/20.12.2013 г./, в сила от 01.01.2014 г., е изменен Законът за енергията
от възобновяеми източници, като в глава 4 е създаден раздел V, включващ
разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в, въвеждащи държавна такса, дължима от
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ без ДДС, подлежаща на
удържане и внасяне в държавния бюджет от обществения доставчик или съответния
краен снабдител, които имат задължение за подаване на тримесечна справка в КЕВР
и за превеждане на удържаните такси в срок до 15-то число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася. С решение № 13/31.07.2014 г. по конст. дело №
1/2014 г. на Конституционния съд на Р.Б., обнародвано в ДВ, бр. 65/06.08.2014
г., в сила от 10.08.2014 г., са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от
§ 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /ДВ,
бр. 109/20.12.2013 г./, с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б,
ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ /ДВ, бр.
35/03.05.2011 г., посл. изм. и доп., бр. 109/20.12.2013 г./ като противоречащи
на чл. 60, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 и ал. 3 КРБ.“
В
същия тълкувателен акт е прието, че действието на решението на Конституционния
съд за обявяване за противоконституционен закон се определя съгласно с решение
на Конституционния съд № 3/28.04.2020 г. по к. дело № 5/2019г. „С разпоредбата
на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ законодателят е възприел правилото за действие на
решението на Конституционния съд за противоконституционност, постановено по
реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ, занапред /ex nunc/ - актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението в сила“. „Обявените
за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред /ex
nunc/, а възникналите от прилагането на закона правни последици в рамките на
правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния
съд, се запазват, но Народното събрание е длъжно да преуреди тези последици
според посоченото в това решение“- чл. 7 КРБ.
В
разглеждания случай се установява, че за периода на претенцията 01.07.2014г. –
10.08.2014г. задължението за заплащане на държавната такса по чл. 35а от ЗЕВИ е
възникнало за ищеца, но не е било изискуемо, доколкото таксата се превежда до
15 – то число на месеца, следващ тримесечието /тоест изискуемостта е настъпила
на 16.10.2014г./, за което се отнася. Следователно в разглеждания казус сме в
хипотеза, при която не е приключило правоотношението между страните, възникнало
на основание закона, приет за противоконституционен – т. е. заварено
правоотношение. Съгласно посоченото тълкувателно решение на ВКС решенията на
Конституционния съд действат занапред, но същото има обратно действие /ех tunc/
спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства. „При правоотношенията, които не са приключени към момента на
влизане в сила на решението на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ
/заварени правоотношения/, въздействието на противоконституционния закон спрямо
тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо
всеки един от елементите на правоотношението“.
При
така изложеното следва, че от събраните по делото доказателства се установява
всички елементи на фактическия състав на деликта съгласно чл. 49 от ЗЗД:
-противоправно
действие, изразяващо се в приемането от Народното събрание на закон, който
противоречи на Конституцията на Р.Б.,
- вреда настъпила за ищеца, изразяваща
се в заплащане на суми, в изпълнение на приетия противоконституционен закон –
Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна
експертиза, това са сумите, които се претендират от ищеца и които са удържани
като такса съгласно чл. 35 а от ЗЕВИ,
- причинно – следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилата за ищеца вреда.
Ответникът
своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираните суми. Съгласно чл. 110 ЗЗД срокът на погасителната давност е
пет години, като началният момент е от датата на увреждането /тоест удържането
на таксата/, тъй като деецът е изначално
известен /в този смисъл решение №202 от 10.03.2021г. постановено по гр. д.
№854/2020г. по описа на III Г. О. на ВКС/.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза плащането от „НЕК“
ЕАД на произведената електроенергия на ищеца по първата фактура е направено на
14.12.2014г., а по втората фактура на 27.01.2015г., като по двете фактури са
удържани суми в размер на претендираните на основание такса о чл. 35а от ЗЕВИ.
Никоя от страните не твърди, че е имало забава в плащанията на задълженията на
„НЕК“ ЕАД към ищеца. С оглед на изложеното, следва, че увреждането за ищеца е
настъпило на посочените две дати, когато не е извършено пълно плащане на
стойността на произведената и доставена електроенергия на обществения
доставчик, а е удържана посочената такса. Исковата молба е подадена на
29.07.2019г., тоест преди да е изтекъл пет годишния давностен срок по отношение
на претендираните суми, поради което направеното от ответника възражение в този
смисъл е неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че се е осъществил фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Относно
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
съдът приема, че същата е дължима от датата на настъпване на увреждането –
04.12.2014г. и съответно 27.01.2015г.
Ответникът
е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тези
искове за периода три години преди датата на предявяване на исковата молба.
Съгласно чл. 11, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихва се погасяват в три годишен
срок. С оглед на така посочената правна нома съдът приема, че направеното
възражение от страна на ответника е основателно и съответно предявените искове
следва да бъдат отхвърлени за периода от 19.12.2014г. – 28.07.2016г. по
отношение на първия иск и относно втория иск за периода от 29.01.2015г. –
28.07.2016г.
Съдът определя размера на дължимата лихва по
реда на чл. 162 от ГПК:
-относно
първата фактура върху сумата от 302 435, 41 лв. за периода от 29.07.2016г. до
29.07.2019г. в размер на 92 074, 78 лв.
-
относно втората фактура върху сумата от 93 656, 62 лв. и за периода от 29.07.2016г.
до 29.07.2019г. в размер на 28 513, 24 лева.
С
оглед изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени -относно: първата
фактура върху сумата от 302 435, 41 лв. за периода от 29.07.2016г. до
29.07.2019г. в размер на 92 074, 78 лв. и относно втората фактура върху сумата
от 93 656, 62 лв. и за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. в размер на 28
513, 24 лева., като относно първата фактура за сумата над 92 074, 78 лв. до
предявения размер от 141 537, 26 лв. и за периода 19.12.2014г. – 28.07.2016г. и
съответно за втората фактура над 28 513, 24 лв. до предявения размер от 42 762,
13 лв. и за периода 29.01.2015г. – 28.07.2016г. се отхвърли като погасени по
давност.
Относно
предявените евентуални искове с правно осноавние чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Предвид
уважаване на главните искове по чл. 49 от ЗЗД, не следва да се разглеждат
предявените евентуални искове.
Относно направените по делото разноски
И
двете страни претендират присъждане на съдебни разноски в настоящото
производство.
Ищецът
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК претендира като разноски следните
суми: 15 843, 68 лв. – заплатена държавна такса, 800 лв. – депозит относно
съдебно – счетоводната експертиза и 16 428 лв. – заплатен адвокатски хонорар
съгласно представената фактура и платежно нареждане /л. 322 и 333 от делото/.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът като взе предвид размера на предявените искове и Наредба
№1/2004г. относно размера на минималните адвокатски възнаграждения определя, че
за разглеждания казус минималния адвокатски хонорар е 13 137, 83 лв. С оглед на
така установеното и правната сложност на разглеждания спор съдът приема, че наведеното
от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на
ищцовата страна е неоснователно. Същото е в размер близък до законоустановения
минимум, поради което няма основание за намаляването му. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 29 441, 30 лв.
Ответникът
също е претендирал присъждане на юрисконсултско възнагрждение. На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение на ответника за настоящото
производство следва да бъде определен в размер на 540 лв. Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 59, 28 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.на ф., адрес: гр. София, ул. „******, да заплати на „Р.Т.“
АД, ЕИК - ******, съдебен адрес:***, чрез адвокат Е.Й.-Й.1. на основание чл. 49 ЗЗД:
- сумата от 302 435, 41
лева, представляваща незаплатена стойност за произведена електрическа
енергия, съгласно договор за изкупуване на електрическа енергия с №12ИЕ –
33122004 от 28.02.2012г. и фактура №**********/31.07.2014г., поради удържането
й като такса на основание чл. 35а от ЗЕВИ, заедно със законната лихва върху
тази сума от 29.07.2019г. до окончателното й плащане,
- сумата от 93 656, 62 лева,
представляваща незаплатена стойност за произведена електрическа енергия,
съгласно договор за изкупуване на електрическа енергия с №12ИЕ – 33122004 от
28.02.2012г. и фактура №**********/31.08.2014г., поради удържането й като такса
на основание чл. 35а от ЗЕВИ, заедно със законната лихва върху тази сума от
29.07.2019г. до окончателното й плащане,
2. на основание чл. 86, ал. , ЗЗД:
- сумата от 92 074, 78 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 302 435, 41 лв. и за периода 29.07.2016г. – 29.07.2019г. и
- сумата от 28 513, 24 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 93 656, 62 лв. и за периода 29.07.2016г. – 29.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: първият иск за сумата над 92
074, 78 лв. до предявения размер от 141 537, 26 лв. и за периода 19.12.2014г. –
28.07.2016г. и вторият иск за сумата над 28 513, 24 лв. до предявения размер от
42 762, 13 лв. и за периода 29.01.2015г. – 28.07.2016г.
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.на ф., адрес: гр. София,
ул. „******, да заплати на „Р.Т.“ АД, ЕИК - ******, съдебен адрес:***, чрез
адвокат Е.Й.-Й.на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 29 441,
30 лева.
ОСЪЖДА „Р.Т.“ АД, ЕИК - ******, съдебен адрес:***, чрез
адвокат Е.Й.-Й.да заплати на Р.Б., представлявана от М.на ф., адрес: гр. София,
ул. „****** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 59, 28 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените евентуални искове от „Р.Т.“ АД, ЕИК - ******, съдебен адрес:***,
чрез адвокат Е.Й.-Й.срещу Р.Б., представлявана от М.на ф., адрес: гр. София, ул. „******:
1. с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
- за сумата от 302 435,
41 лева, представляваща удържана такса на основание чл. 35а от ЗЕВИ относно фактура
№**********/31.07.2014г.,
- сумата от 93 656, 62 лева, представляваща
удържана такса на основание чл. 35а от ЗЕВИ относно фактура
№**********/31.08.2014г. и
2. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 115 856, 92 лв. – представляваща претендирано обезщетение за забава
върху сбора от двете главници, в размер на законната лихва за периода
10.09.2016г. – 29.07.2019г.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: