Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 30.09.2020година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №438 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000686 от 22.07.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което П.А.А. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.175,ал. 1,т.2 от ЗДвП  на основание чл.175,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от 6месеца.

      Жалбоподателят П.А.А. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди се в жалбата,че  при издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения ,като се излагат подробни съображения в тази насока.Отделно от това жалбоподателят оспорва твърдяното адм.нарушение,като твърди,че не бил автор на същото впредвид цитираната за нарушена разпоредба,като също излага подробни съображения в тази насока. Също така се  твърди маловажност на нарушението съгласно чл.28 от ЗАНН.С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,за него се явява адв.Цв.А.,която подържа жалбата по изложените в нея доводи . В условията на алтернативност пледира за по ниско наказание.

         Претендира и разноски по делото,като представя списък на същите.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

        От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Н.П.К. и Г.С.Т. се установява, че  на 09.06.2020година свидетелят К. съвместно с колегата си св. Т., при изпълнение на служебните си задължения по специализирана полицейска операция  около 12.05часа  се намирали  в гр.Любимец на улица „Без име” –на разклона за село Г.Добрево ,когато спрели за проверка движещият се в посока  гр.Любимец товарен автомобил марка Форд ,модел Транзит с рег.№ Х9961 АС,управляван от жалбоподателя.

            При извършената проверка полицейските служители установили,че товарният автомобил е бил собственост на Борис Лозенов Димитров от село Момково,по който факт страните не спорят .

           Св.Н.П.К. извършил проверка на документите на водача-жалбоподателя,при което забелязал,че в товарният автомобил има поставено устройство за подаване на звуков сигнал,предвиден за автомобили със специален режим за движение .Св. Г.С.Т. също установил ,че има такова поставено устройство в товарният автомобил.

           Полицейските служители приели,че имало допуснато нарушение от страна на жалбоподателят по чл.175,ал.1,т.2 от ЗДвП,поради което на същата дата съставили акт за установяване на административно нарушение на водача ,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят ,който не е вписал ,че има  възражения по акта.

          Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.

          Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП, с което П.А.А. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.175,ал. 1,т.2 от ЗДвП  на основание чл.175,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от 6месеца

           Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.175,ал. 1,т.2 от ЗДвП .

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач.

            По АНПр има приложено сведение от жалбоподателя,но същото е от дата 08.06.2020година.

            Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият  определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

           Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Н.П.К. и Г.С.Т., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи,  справка за нарушител/водач  , последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

          Свидетелите Н.П.К. и Г.С.Т., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от тях през процесният ден.

           Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях/с посочените изключения/.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на група  към ОД МВР –Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

          Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.3 от ЗДвП специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция „Национална сигурност”, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при главния прокурор, служба „Военна полиция” към министъра на отбраната, военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на комисията.

         Жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право.

          В настоящия случай няма спор, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, който обаче не е бил негово притежание ,както и не се е ползвал от структурите посочени в чл.91, ал.3 от ЗДвП.

         Към момента на проверката автомобилът е бил регистриран на името на трето физическо лице -  Борис Лозенов Димитров от село Момково ,поради което същият не попада в обхвата на чл. 91, ал.3 от ЗДвП, т.е. не може да ползва специален режим на движение.

          Не се спори и по отношение на това, че товарният автомобил е имало поставено трайно устройство за подаване на звуков сигнал, предвидено за автомобили със специален режим.

          В същото време обаче по категоричен начин от показанията на полицейските служители Н.П.К. и Г.С.Т. се установява, че процесното устройство не е било използвано, тъй като не е бил включен звуков сигнал към момента на спиране на автомобила за проверка, т.е. след като устройството не е ползвано  не е налице една от предвидените от законодателя в чл. 175, ал.1, т.2 от ЗДвП  форми на изпълнителното деяние –  използване на устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение.

         Наличието обаче на това устройство върху автомобил, който няма право да ползва специален режим на движение би могло да се обсъжда на плоскостта на другата форма, предвижда санкция за този който е поставил такова устройство върху автомобил, който не може да ползва специален режим. Такива факти обаче не са изложени в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, а и доказателства в насока, че жалбоподателят е поставил това устройство не са налице.

        Нещо повече: жалбоподателят не е наказан за това, че е поставил специалното устройство, тъй като при описание на  нарушението и в двата документа е посочено, че изпълнителното деянието за което му се предявява обвинение е, че управлява „товаренавтомобил…на който е постановено процесното устройство без да има право на това”. В случая обаче става въпрос за автомобил, който е собственост на трето физическо лице и е представлявало товарен автомобил, в каквато насока са и показанията на самите полицейски служители. Посочените факти така както са описани в акта и НП – управлявал товарен автомобил, на който е поставено трайно устройство за подаване на звуков сигнал като автомобила не е собственост на регламентираните в чл.91, ал.3 от ЗДвП субекти, а на трето физическо лице, което е различно от жалбоподателя, не сочат на извършено каквото и да било нарушение по ЗДвП от жалбоподателя, защото санкция за такова деяние не е предвидена.

         Извън горепосоченото ,следва да се има впредвид,че съгласно чл. 91. ,ал.1 от ЗДвП,гласи- Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.Тоест за да има специален режим на движение следва да има  - едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Нещо което в случая липсва,тъй като товарният автомобил е бил снабден единствено със звуково устройство.

         Предвид изложеното съдът счете, че НП е издадено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което подлежи на отмяна.

           По разноските:

           В случая съдът намира, че на жалбоподателят следва да се присъдят и направените по делото разноски за адвокатски хонорар, като се осъди АНО да заплати на въззивника сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото. Същите не са оспорени по размер от насрещната страна.

           Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.    

                                  Р  Е  Ш  И  :

           ОТМЕНЯ  като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000686 от 22.07.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което П.А.А. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.175,ал. 1,т.2 от ЗДвП  на основание чл.175,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от 6месеца .

 

     ОСЪЖДА  „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85   ДА ЗАПЛАТИ на  П.А.А. с ЕГН ********** ***,сумата в размер на 300,00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................