Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226
10.05.2021 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 256 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на С.О.Щ., ЕГН : ********** ***, подадена чрез адвокат Д.А., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000145 от
23.02.2021 г. на мл. автоконтрольор при РУ - Харманли при ОДМВР – Хасково.
Жалбоподателят
посочва, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и
постановена при наличие на съществени процесуални нарушения, както и че не
съответства на целта на закона. В случая наложената ПАМ - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС от движение, била нищожна, тъй като липсвала нужната
по закон конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни
основания за издаването й и разпоредените последици, като същата не била
предвидена в закона. Липсата на ясно и точно изразена воля нарушавала
изискването за форма на административния акт и правела невъзможен съдебния
контрол за законност, както и до невъзможност същата да бъде изпълнена. С оглед
на това оспореният акт бил и напълно незаконосъобразно издаден, като бил
приложен неправилно законът.
Изложената в
заповедта за ПАМ фактическа обстановка била непълна, неточна и невярна, като не
били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано
издаване на акта и приложение на закона. Оспорената заповед била издадена при
неизяснена фактическа обстановка. Изложеното в заповедта не отговаряло на
обективната действителност. С оглед на възприетата в обстоятелствената част
фактическа обстановка било налице неправилно приложение на закона.
Оспореният
акт бил незаконосъобразен, тъй като не били налице фактическите и правните
основания за издаването му, като била нарушена цялата административна процедура
при съставяне на оспорения административен акт.
С оглед
гореизложеното, жалбоподателят моли оспореният акт да бъде прогласен за нищожен
или да бъде изцяло отменен.
В писмено
становище, депозирано по делото, процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително посочва, че
заповедта е нищожна, тъй като била издадена от некомпетентен орган, като била
налице и липса на мотиви.
Ответникът -
Мл.автоконтрольор при РУ – Харманли, ОД на МВР - Х. П. И. К., не се явява в
съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 23.02.2021 г. срещу жалбоподателя С.О.Щ. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АA № 9*****за
това, че на същата дата около 21:30 часа в гр.Харманли по бул.„България“ до ул.“Асен
Златаров“ в посока ул.“Цар Освободител“ управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес
Е270“ с рег. № Х **** КТ, като при извършената проверка и направен тест в РУ –
Харманли с техническо средство Drug Check 3000 STK6 в 22:00 часа на 23.02.2021 г. е установено, че
водачът управлява МПС след употреба на канабис. Издаден му е талон за
изследване с № 082205, като е отбелязано, че водачът приема показанията и
отказва да даде кръв и урина за техническа експертиза. Отбелязано е, че е иззет
като доказателство контролен талон № 5710188. Посочено е, че с това деяние С.О.Щ.
виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.второ от ЗДвП. АУАН е подписан от
актосъставителя, от свидетеля по акта и от нарушителя, като е вписано, че
същият няма възражения.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000145/23.02.2021
г., младши автоконтрольор при РУ – Харманли при ОДМВР - Х. П. И. К., на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН е наложил на С.О.Щ.
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за регистрация на моторно превозно средство Част 2,
№ ********* – за срок от шест месеца до една година, както и регистрационни
табели два броя с № Х **** КТ. Заповедта е обоснована с това, че на 23.02.2021
г. около 21:30 часа в гр.Харманли по бул.„България“ до ул.“Асен Златаров“ в
посока ул.“Цар Освободител“ управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес
Е270“ с рег. № Х **** КТ, като при извършената проверка и направен тест в РУ –
Харманли с техническо средство Drug Check 3000 STK6 в 22:00 часа на 23.02.2021
г. е установено, че водачът управлява МПС след употреба на канабис. Издаден му
е талон за изследване с № 082205, но водачът приема показанията и отказва да
даде кръв и урина за техническа експертиза.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя на 23.02.2021 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на
лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 26.02.2021 г. пред
Административен съд – Хасково.
Към
административната преписка са приложени Талон за изследване № 082205, издаден
от младши автоконтрольор при РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково И. П.Я., връчен
на жалбоподателя на 23.02.2021 г. в 22:15 часа, в който е налице отбелязване,
че С.О.Щ. не желае изследване с доказателствен анализатор, както и медицинско и
химично изследване. Приложен е и Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози, Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
съставен от медицински специалист в ЦСМП – Хасково, СПС - Харманли на дата 23.02.2021
г., в който е отбелязано, че лицето отказва да даде проби за изследване за
наркотични вещества. В същия протокол С.О.Щ. собственоръчно се е подписал на 23.02.2021
г. в 22:30 часа, че отказва да се подложи на изследване. По делото като писмени
доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка,
включително писмени доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество,
същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 1253з-479/16.11.2020
г. на Директора на ОД на МВР –Хасково, издадена на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, са определени
длъжностните лица, в това число и държавните служители от звената „Териториална
полиция“ при сектори „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Хасково (ПИ и Мл.ПИ), които
могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В
този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия.
Заповедта е
издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма. При извършената
проверка досежно спазването на административнопроизводствените правила и
приложението на материалноправните разпоредби, съдът установи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
На първо
място, следва да бъде отбелязано, че видно от съдържанието на оспорената
заповед, същата е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, съгласно
която разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който
управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна
мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок
от шест месеца до една година". В случая наложената принудителна
административна мярка е следната: „Временно отнемане: СРМПС Част 2, № *********
– за срок от шест месеца до една година, както и регистрационни табели два броя
с № Х **** КТ“. Тоест наложена е принудителна административна мярка, каквато
законът не предвижда.
В този контекст,
съдът приема за основателен и наведеният в жалбата довод относно липсата на
мотиви в оспорената заповед. В мотивите на същата не е цитиран акт за
установяване на административно нарушение, тоест следва да се приеме, че липсват
реквизити на заповедта, установяващи относимостта на приложената принудителна
мярка към конкретно административно нарушение.
На следващо
място, следва да бъде отбелязано, че срокът, за който се налага принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а е определен в закона и той е от шест
месеца до една година. Тоест разпоредбата изрично предписва определяне на срок
от административния орган в определени граници. В конкретния случай в заповедта
срокът не е конкретно посочен, а само са цитирани определените от закона
граници. Продължителността на срока на действие на мярката обаче следва да е
определена по ясен и категоричен начин. Липсата на конкретизация на
времетраенето на мярката се приравнява на липса на разпоредителна част на акта,
което съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. След
като законодателят е предвидил граници на срока "от" - "до"
за налагане на ПАМ, то административният орган е длъжен да посочи конкретното
времетраене и да го обоснове. Непосочването в заповедта на конкретен срок се
преценява като съществено процесуално нарушение, водещо до неправилно прилагане
на материално правната разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Административният
орган не е съобразил изложеното касателно продължителността на действие на
мярката и е определил срока й по начин, който е неопределяем. Така посочен
обаче, този срок се приравнява на непосочен, тоест неопределен, поради което
последният е в противоречие с нормативните правила.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при
допуснати множество съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалния закон. В този смисъл жалбата против него
се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този
изход на делото и при липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателна
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
внесена държавна такса в размер на 10 лева и изплатено възнаграждение на
адвокат, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие,
в размер на 1 000 лева, тоест възлизащи на сума в общ размер от 1 010
лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000145 от
23.02.2021 г.,
издадена от мл. автоконтрольор при РУ - Харманли при ОДМВР - Х. П. И. К., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Хасково да заплати на С.О.Щ.,
ЕГН : ********** ***, сумата от 1 010 (хиляда
и десет) лева – разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от
решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: