№ 22
гр. Кюстендил, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Ваня Др. Богоева
Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500199 по описа за 2021 година
ЛЮБ. АС. Т. , ЕГН **********, и К.В. Т., чрез процесуалния им представител по
пълномощие адв. Л.А., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 1, обжалват
Решение № 6/15.03.2021 г. постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 1638 по
описа за 2020 г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е оставил без
уважение като погасен по давност предявения от К.Т. и Л.Т. против „Профи кредит
България“ ЕООД иск за присъждане сумата от 1394.30 лева, платена по процесния
недействителен договор за револвиращ заем № ********** от 22.11.2011 г., сключен между
„Профи кредит България“ ЕООД като кредитодател и К.Т. и Л.Т., съответно като
кредитополучател и солидарен длъжник, без основание, на осн. чл. 22 от ЗПК и
неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 от същия закон, неустойка под
формата на възнаградителна лихва и получена като разлика между предоставената по
процесния договор сума и върнатата такава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на последното плащане по кредита до датата на окончателното изплащане
на сумата, и е осъдил ищците да заплатят на ответника сторените по делото разноски в
размер на 100 лева.
С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради
противоречие на материалния закон, и по-конкретно на разпоредбата на чл. 34 във вр. с чл.
55 от ЗЗД. Сочи се, че процесният договор е признат за недействителен с влязло в сила и
необжалвано решение по гр. д. № 1521/2019 г., като погасителната давност по настоящия
иск следвало да започва да тече от датата на влизане в сила на същото решение през 2020 г.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.
Претендират се разноските в производството.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Профи
кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт И.П., с който се изразява
1
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. В подкрепа на твърденията се
сочи, че гр.дело № 1521/2019 г. по описа на РС – Кюстендил е образувано по искова молба
на ответното дружество и се твърди, че погасителната давност в случая се прекъсва за
вземане на дружеството срещу ответниците в това производство, а не обратното.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и обосновано. Прави се възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Претендират се сторените във въззивното производство разноски.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна
проверка първоинстанционен съдебен акт.
По същество въззивният съд намира следното:
Страните са сключили Договор за револвиращ заем № ********** от 22.11.2011 г. ,
чийто размер е 1700,00 лв./л.37 от делото на КнРС/. Сумата е платима от длъжниците в
условията на солидарност, при уговорен ГПР от 57,26 %, годишен лихвен процент 46,94 % и
общо дължима сума от 3816,05 лв., респ. общо дължимо по револвинга - 2844,00 лв.
Видно от Решение от 29.01.2020г., постановено в производството по гр.дело № 1521
от описа на КнРС за 2019г. е, че са отхвърлени предявените от ответното дружество срещу
ищците в настоящото искове по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в
размер на 1814,40 лв., от които 771,65 лв. - главница по Договор за потребителски кредит от
23.11.2011 г., сключен между страните и неустойка в размер на 1042,75 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане, за което по
ч.гр.д. № 825/2019г. на КнРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично
задължение.
Страните не спорят относно размера на платената сума - че ищците са заплатили на
ответника сумата от общо 3094,30 лева; че 1700 лева са чиста стойност на кредита, респ.
1394,30 лева - други задължения по договора.
В първоинстанционното производство е представено и копие на Решение №
109/12.08.2019г., постановено по т.д. № 636/2019г на ВКС досежно осъждането на
ответното дружество да преустанови прилагането и да изключи от съдържанието на
общите условия към договорите за потребителски кредити на изрично посочени в
решението договорни клаузи.
Ищцовата страна се е отказала от искането си за експертиза за обстоятелството кое е
последното извършено от тази страна плащане в полза на ответната страна.Последната, от
своя страна, не оспорва размера на платената сума /3094лв./, както и размера на главницата
по договора /1700лв./, както се посочи, но още в първоинстанционното производство е
направила възражение за погасяване по давност на всички суми, платени преди 15.09.2015г.
/ с оглед датата на предявяване на иска -15.09.2020г./.
Първоинстанционният съд, съблюдавайки нормата на чл. 143 ЗЗП (даваща
дефиниция на неравноправна клауза), за която съдът следи служебно , и нормата на чл. 22
ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 е намерил
основания за нищожност по чл. 22 ЗПК, имайки предвид, че в процесния договор липсва
уточнение кои разходи включва посоченият процент на ГПР, а също и, че съгласно чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит е нищожен и защото в него
е посочен лихвен процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му.Не
спазено и изискването договорът да се изготвя на ясен и разбираем език. Той съдържа
множество съкращения, които затрудняват прочита и разбирането му. Препращанията,
2
умаленият шрифт, както и със сложността на изразите, целят поставяне в невъзможност на
потребителя да разбере смисъла на подписаното от него и като цяло водят до поставянето
му в неравностойно положение.
При липса на спор относно размера на сумите КнРС е счел, че разликата от
1394,30 лева над 1700лв. /главница/ до 3094,30лв./платена сума/ се явява недължимо
платена от потребителя, но е отхвърлил иска, намирайки го погасен по давност / с оглед
изричното възражение на ответника/, като е приел, че сумите са платени преди визираната
по –горе дата-15.09.2015г.
В настоящото производство спорът е само относно началния момент, от който
следва да се приеме, че тече погасителната давност – т.е.дали от плащането на съответната
недължима сума или от прогласяване на нищожността на договора.
При горните обстоятелства, въззивният съд приема следното от правна страна:
Заявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - връщане на дадена без
основание сума. Този фактически състав на неоснователно обогатяване изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при
получаването липсва основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Началната липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а може предаването да е станало и без наличието
на някакво правоотношение /ППВС № 1/1979 г./.
Процесните вземания в случая са за суми платени без (на нищожно) основание-
предвид визираната нищожност на договора, т.е. правопораждащият юридически факт е
неоснователно обогатяване, което се погасява с общия 5-годишен давностен срок - по арг. от
противното на чл. 111 от ЗЗД, във вр. чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл т. 7 от ППВС № 1/1979
г. - "Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се
погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД... погасителната давност
започва да тече от деня на получаването на престацията". От това следва, че към момента на
завеждането на исковата молба е изтекъл петгодишният давностен срок за вземанията по чл.
55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за всички надплатени суми, чието плащане е през периода до
15.09.2015г.
При своевременно направеното от ответното дружество възражение за изтекла
погасителна давност -още с отговора на исковата молба, конкретизирайки и съответния
момент, ищецът е следвало, но не е установил наличие на извършено от него недължимо
плащане след тази дата- т.е. след 15.09.2015г.Установяване наличието на плащане, което се
претендира като недължимо, /предаването на дължимата сума, за което доказателствената
тежест законосъобразно е възлажена на ищеца с доклада на първоинстанционния съд/
включва освен установяване размера на сумата още и момента, в който е извършено. При
исковете за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване
(извършените разходи), довели до обогатяването на ответника – т.е.вкл.моментът на
разместване на благата.
За неоснователен окръжният съд счита довода на въззивната страна, че погасителната
давност не е изтекла поради сочения от тази страна момент, а именно-че същата тече от
прогласяване на нищожността, което е в противоречие с цитираното тълкувателно решение
и съдебната практика, още по-малко пък начало на такава давност може да бъде визираното
решение от 29.01.2020г. по гр.дело №1521/2019г. на КнРС, което касае установителна
претенция на „Профи Кредит България“ срещу настоящите въззивници за различни от
претендираната в това производство суми.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на
претенцията атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
3
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/15.03.2021 г. , постановено по гр.д.№ 1638 / 2020 г.
на Районен съд – Кюстендил .
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4