Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Ламбева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2039 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от К.Н.М. против ЕТ Р.А.К.с фирма “Р.К.“ кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 18.07.2011
г. сключил с ответника споразумение, съгласно което последният се задължил да
предаде 100 тона пшеница в срок до 31.07.2012 г. Ответникът забавил изпълнението
на задължението си по т.2.2 от споразумението, като предал пшеницата едва през
2015 г. – последният транш бил извършен на 24.11.2015 г. Така ищецът претърпял
вреда, изразила се в разликата между цената на пшеницата към 30.07.2012г. и към
24.11.2015г., която възлизала на 30 000 лв. Наред с това ответникът дължал и
обезщетение за забава за периода 30.07.2012г. - 04.12.2015 г. в размер на 10
231.66 лв./уточняваща молба от 12.04.2018г. - л.58/. Предвид изложените доводи,
моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 30 000 лв./обезщетение за претърпяна
вреда от забавено изпълнение на т.2.2 от споразумение от 18.07.2011г., изразила
се в разликата между стойността на пшеницата към 30.07.2012г. и към
24.11.2015г./ и 10 231.66 лв./обезщетение за забава за периода
30.07.2012г.-04.12.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на ИМ/04.12.2015г./ до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва иска, като прави следните възражения: твърди, че не дължал обезщетение
за забавено изпълнение, тъй като за предаването на 100-те тона пшеница било
образувано изп. дело 20127560400969 по описа на ЧСИ Ц.Н.с район на действие –
районът на ОС – Плевен, производството по което било спряно за обезпечаване на
предявен от него отрицателен установителен иск срещу К.Н.М., че не съществува
задължение да му предаде 100 тона пшеница по т.2.2 от споразумение от
18.07.2011г.; поддържа становището, че ако М. е претърпял вреди от
обезщетението е могъл да предяви иск по чл.403 от ГПК, но тъй като не предявил
такъв иск, правото му да търси обезщетение за вреди било преклудирано; прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението за вреди, тъй като
същото било изискуемо от 30.07.2012 г. и се погасявало с изтичане на тригодишна
давност; оспорва претенцията за законна лихва за периода от 30.07.2012г. до окончателното изплащане, тъй
като в споразумението не били уговорени лихви и неустойки при забавено
изпълнение на задължението за предаване на 100 - те тона пшеница от реколта
2011/2012г. Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,
приема за установено от фактическа страна следното: Ответникът Р.А.К.е издал в полза на К.Н.М.
на 21.02.2006 г. два записа на заповед – единият за сумата от 64 877 лв., а
другият за 59 422.92лв. Двата записа на заповед са с падеж - 21.09.2006г. Въз
основа на тези записи на заповед по чгр.д. № 24941/2007г. и чгр.д.№
24942/2007г., двете на СРС, К.Н.М. се е снабдил с изпълнителни листове срещу Р.А.К.за
сумите по записите на заповед. За
удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист за сумата от 59 422.92 лв.
на 28.11.2007г. е образувано изп.дело №
**********360 по описа на ЧСИ Р.М. с
район на действие – районът на РС – Стара Загора, което се установява от мотивите към
влязло в сила решение от 18.12.2013г. по т.д. № 23/2013г. на ОС-Стара Загора,
по което страни са ищецът и ответникът по настоящото дело. По
искане на взискателя К.Н.М. е прекратено производството по изп.дело №
**********360, на основание чл.433,
ал.1, т.2 от ГПК./л.15 и л.18 от приложено гр.д. № 75480/2015г. на СРС, ГО, 28
състав/. На
01.03.2011г. въз основа на изпълнителния лист за сумата от 59 422.92лв. ищецът е образувал ново изпълнително дело № 20118720400277 /ИД № 277/2011г/ по описа на ЧСИ Десислава Цветкова с район на
действие – районът на РС – Стара Загора. В
хода на изпълнително дело № 277/2011г. ищецът и ответникът лично и в качеството
на ЕТ с фирма “Р.К.“ са сключили
споразумение на 18.07.2011г., с което са уредили отношенията си по изп.
дело № 277/2011г., касаещи задълженията по изпълнителния лист за сумата от 59
422.92 лв., издаден по гр.д. № 24942/2007г. на СРС, без разноските по
изпълнителното дело. Със споразумението паричното задължение на ответника по
изпълнителното дело, без разноските, са новирани с непарично задължгение за
предаване на 400 т. пшеница. Със споразумението длъжникът Р.А.К.лично и като
едноличен търговец е поел задължение да изпълни непарично задължение за предаване
на 400 т. пшеница по следния начин: 300 тона пшеница, намиращи се в публичен
склад в с.Обнова, Плевен, стават собственост на ищеца в деня на подписване на
споразумението/т.2.1/, а останалите 100 т. пшеница да бъдат предадени на ищеца в
срок до 31.07.2012г. /т.2.2 от споразумението/. За обезпечаване на това
задължение длъжникът се е задължил в срок до края на 2011 г. да впише в полза
на взискателя особен залог върху бъдеща продукция - 100 тона пшеница от реколта
2012 г. /л.13-14 от приложено гр.д. № 75480/2015г. на СРС, ГО, 28 състав/. Видно
от заявление за вписване на договор за залог ответникът е вписал особен залог в
полза на ищеца върху 100 т. пшеница. Страните не спорят, че ответникът не
е предал на ищеца в срока по т.2.2 от споразумението 100 тона пшеница. По тази
причина, ищецът е пристъпил към изпълнение на вписания в ЦРОЗ особен залог по
чл.35, ал.1 от ЗОЗ , като е образувал срещу длъжника изп.дело № 20127560400969 /№
969/2012г./ на ЧСИ Ц.Н.с район на действие – районът на РС – Плевен./л.12 от
делото/ След образуването на изп. дело №
969/2012г. ответникът е подал молба по чтд. №261/2012г. на ОС – Плевен, с която
е поискал обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск срещу К.Н.М., че
не съществува задължението по т.2.2 от споразумение от 18.07.2011 г. за
предаване на 100 тона пшеница. Поискана е следната обезпечителна мярка - спиране
на изпълнението по изп. дело № 969/2012г.
ЧСИ Ц.Н.с район на действие – районът на РС – Плевен. С
определение от 23.11.2012г. по чтд. № 261/2012г. на ОС – Плевен обезпечението е
допуснато. На
03.12.2012г. е издадена обезпечителна заповед. На
04.12.2012г. ЧСИ Ц.Н.е изпратил съобщение доК.Н.М., че, съгласно обезпечителна
заповед по чт.д. № 261/2012г. на ОС-Плевен, е спрял изпълнително дело №
969/2012г. В
дадения от ОС – Плевен едномесечен срок ЕТ Р.А.К.с фирма „Д. – Р.К.“ е предявил
отрицателен установителен иск против К.Н.М.
с правно основание чл.439 от ГПК по т.д. № 23/2013г. на ОС-Стара Загора
за признаване за установено, че не дължи на К.Н.М. 100т. пшеница по
споразумение от 18.07.2011г. С
решение от 18.12.2013г. по т.д. № 23/2013г. ОС – Стара Загора е отхвърлил
отрицателният установителен иск. Решението е влязло в сила на 12.06.2015г.
/л.25 - 34 от приложено гр.д. № 75480/2015г. на СРС, ГО, 28 състав/.
Със споразумение от 21.06.2015г. страните са се
договорили част от 100-те тона пшеница да бъдат издължени с равностойно
количество ечемик, като са приели, че цената на пшеницата и ечемика е еднаква и
не си дължат уравняване стойността на полученото количество.
По делото са приети основно и допълнително заключение на
счетоводна експертиза, които съдът приема. От основното заключение установява,
че средната пазарна цена за мека пшеница за първото тримесечие на 2012г. е
419.40 лв. за тон, а за четвъртото тримесечие на 2015г. е 304.64 лв. за тон. Видно
от допълнителното заключение средната пазарната цена за мека пшеница на
стоковата борса към 31.07.2012г. е 395 лв. за тон, а към 25.11.2015г. е 307.50 лв. за тон. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че цената на пшеницата по цени на
стоковата борса е за продажба на големи количества пщеница. При проджби на
по-малки количества/по цени на дребно/, цената е по-висока.
При така установените по делото факти съдът достигна до
следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл.82 от ЗЗД:
ИМ по отношение на този иск е оставяна без движение и
уточнявана с молби от 27.04.2016г. и от 27.10.2017г.
В първоначалната искова молба ищецът твърди, че е
претърпял вреди, поради забавено изпълнение на задължение по т.2.2 от
споразумение от 18.07.2011г. за предаване на 100 т. пшеница и поради наложена
по искане на ответника обезпечителна мярка по ч.т.д. №261/2012г. на ОС – Плевен
за спиране на изп.дело № 969/2012г. на ЧСИ Ц.Н., което забавило изпълнението за
предаване на 100 т. пшеница.
С уточняваща молба от 27.04.2016г. отново твърди, че претендира
обезщетение за вреди, поради неизпълнение на задължение по споразумение от 18.07.2011г.
и неоправдано обезпечаване на бъдещ иск, което довело до спиране на
изпълнителното дело № 969/2012г. пред ЧСИ в Плевен, но е посочил, че „по-силният
компонент“ е обезщетение за вреди от неизпълнение на споразумението, макар и
двете да могат да се вменят във вина на ответника.
С последна уточняваща молба от 27.10.2017г./л.50/
заявява, че претендира обезщетение за вреди, поради неизпълнение на споразумение
от от 18.07.2011г. за реално издължаване на договорената пшеница, като е
посочил, че в случай, че съдът счита, че има предявени други искове - за обезщетение за вреди от неоправдано
обезпечение на неоснователни искове или друг иск за пропуснати ползи – оттегля
тези искове.
При така изложените твърдения съдът квалифицира иска по
чл.82 от ЗЗД и при тези факти и правна квалификация е извършен доклад по делото
в съдебно заседание от 13.03.2019г., съобразно определение от
13.03.2019г./л.76/.
Ищецът и ответникът не възразиха срещу доклада по делото.
Защита срещу
иска е осъществена от ответната страна по иск с правна квалификация по чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от забавено изпълнение на задължение по
т.2.2 от споразумение от 18.07.2011г., изразили се в разликата между цената на
пшеницата, която е следвало да получи ищецът на падежа – 30.07.2012г. и цената
на пщеницата, която е получил при последния транш на 24.11.2015г.
Макар ищецът да твърди, че е претърпял вреди под формата
на пропуснати ползи, от начина, по който описва вредата – разликата между стойността
на пшеницата към 30.07.2012г. и нейната стойност към 24.11.2017г., става ясно,
че претендира обезщетение за реално претърпяна вреда.
За да бъде уважен предявеният
иск с правно основание чл.82 от ЗЗД ищецът следва да ангажира доказателства за:
1/съдържанието на договореното между страните задължение по т.2.2 от споразумение
от 18.07.2011 г. и за съдържанието на последващо споразумение от 21.06.2015 г.;
2/да установи, че е претърпял вреда от забавеното изпълнение; 3/да установи причинно-следствена
връзка между неизпълнението и причинената вреда; 4/вредата да е била предвидима
при поемане на задължението; 5/да ангажира доказателства за размера на дължимото
обезщетение.
По делото се установи, че ответникът е поел задължение,
съгласно т.2.2 от споразумение от 18.07.2011г. да предаде на ищеца 100 т. пшеница
в срок до 31.07.2012 г., а със споразумение от 21.06.2015г. страните са се
договорили част от 100-те тона пшеница да бъдат издължени с равностойно
количество ечемик, като са приели, че цената на пшеницата и ечемика е еднаква и
не си дължат уравняване стойността на полученото количество.
Ответникът не е анжирал доказателства за датата, на която
е предал договореното количество пшеница/ечемик на ищеца, но не оспорва в
отговора, че това е станало след като с влязло в сила решение съдът е отхвърлил
предявения от него отрицателен установителен иск, че не дължи 100 тона пшеница по
т.2.2 от споразумение от 18.07.2011г. Решението по отрицателния установителен
иск по т.д. № 23/2013г. на ОС -Стара Загора е влязло в сила на 12.06.2015г.
/л.25 - 34 от приложено гр.д. № 75480/2015г. на СРС, ГО, 28 състав/.
От представена по делото товарителница от 20.06.2015г. се установява, че част от задължението е
изпълнено на 21.06.2015г. за 30 500 кг. ечемик. В съдебно заседание от 13.03.2019
г. ищецът заяви, че освен на 21.06.2015 г., ответникът е предал пшеница/ечемик
и на 17.08.2015 г. – 33 980 кг. и на 24.11.2015 г. - 31 740 кг. или общо 96 220
кг.
При липсата на други доказателства и с оглед твърденията
на страните по делото, съдът приема, че 96 220 кг. пшеница/ечемик са били
предадени от ответника на ищеца през 2015 г.,
както следва на 21.06.2015г. – 30 500 кг., на 17.08.2015 г. – 33 980 кг.
и на 24.11.2015г. - 31 740 кг.
Забавеното изпълнение е причинило вреда на ищеца, тъй като
средната пазарна цена на мека пшеница на стоковата борса към 30/31.07.2012
г. е 395 лв. за тон, а към 25.11.2015 г. – 307.50 лв. за тон. /допълнително заключение
на счетоводната експертиза/, а средната пазарна цена по цени на дребно на мека
пщеница към 30/31.07.2012г. е 419.49 лв. за тон, а към 25.11.2015г. – 304.64 лв. за тон. /основно
заключение на счетоводната експертиза/.
Съдът приема, че действителната стойност на вредата
следва да се определи по цени на стоковата борса, тъй като се касае за голямо количество
пшеница от приблизително 100 т./96 220
кг./, а цените на стоковата борса се регулират именно от пазара на пшеница на
едро. Така
размерът на вредата за ищеца възлиза на 8 419.25 лв./ 96 тона х разликата в
цената от 87.50 лв. за тон + разликата в цената за 220 кг./, до който размер
искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 30 000
лв., трябва да бъде отхвърлен. Следва
да се посочи, че през част от периода на забава – от началото на 2015г. /точната дата не е установена/ до 12.06.2015г.
между страните е имало съдебен спор по
т.д. № 23/2013г. на ОС – Стара Загора дали съществува задължението по т.2.2 от
споразумение от 08.07.2011г. за предаване на 100 т. пшеница, по който е
отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ЕТ „Д.- Р.К.“ не дължи на К.Н.М. предаването на пшеницата. За вредите, претърпени в
следствие на обезпечаването на неоснователния иск, ищецът е могъл да предяви
иск по чл. 403 от ГПК. Неоснователно
е възражението на ответника, че тъй като ищецът не предявил иск по чл.403 от ГПК, правото му да търси обезщетение за вреди от неизпълнението по т.2.2 от
споразумение от 08.07.2011г. било преклудирано.
По делото се установи, че е допуснато обезпечение на
отрицателния установителен иск с определение от 23.11.2012 г. по ч.т.д. №
261/2012г. на ОС – Плевен, чрез спиране на изп. дело № 969/2012г. на ЧСИ Ц.Н.с
район на действие - районът на РС – Плевен. Обезпечителната мярка е наложена на
04.12.2012 г./л.19 - 22 от приложено гр.д. № 75480/2015г. на СРС, ГО, 28
състав/. Допуснатото обезпечение дава
отговор на въпроса защо ищецът не се е удовлетворил от учредения в негова полза
особен залог по реда на чл. 35, ал.1 от ЗОЗ, но учредяването на особен залог, от
който при това кредиторът временно не
може да се удовлетвори, поради наличие на висящ исков процес за обезпеченото
право, не освобождава длъжника от отговорност доброволно да изпълни задължението си. Действително за ищеца е съществувало право по
чл.403, ал.2 от ГПК да потърси
обезщетение да вреди от наложената обезпечителна мярка за спиране на изпълнителното
дело, но такъв иск, с оглед на направените уточнения, не е предявен по
настоящото дело, а и той касае вредите от неизпълнение на друго право на ищеца –
правото на заложен кредитор по чл.10 от ЗОЗ. Непредявяването на иск по чл.403 от ГПК не преклудира правото на иск
по чл. 82 от ЗЗД, нито освобождава от отговорност ответника за забавата по
споразумението от 18.07.2011 г.
По възражението за
изтекла погасителна давност: Съгласно
чл.111, б.“б“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало./чл.114, ал.2 от ЗЗД/. Съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от
последния ден, за който се начислява неустойката.
В конкретния случай се претендира обезщетение по чл.82 от ЗЗД за вреди от
забавено изпълнение, изразяващи се разликата между цената
на пшеницата към датата на падежа и към датата на изпълнението, поради което давността
е започнала да тече от датата, на която е предадена пшеницата и е установен
размерът на вредата. Ответникът е предал пшеница/ечемик на 21.06.2015г., на
17.08.2015г. и на 24.11.2015г., а ИМ е подадена по пощата на 04.12.2015 г., поради
което предявеният иск за обезщетение по чл.82 от ЗЗД не е погасен по давност. По иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, чийто размер е уточнен с молба от 12.04.2018г./л.58/: Предявеният
иск е неоснователен. Съгласно
чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. Липсват
доказателства ответникът да е бил поканен да заплати обезщетението,
представляващо разликата в цената на пшеницата, преди датата на подаване на ИМ
– 04.12.2015г., поради което обезщетение за забава се дължи от тази дата, не и
за периода преди нея.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца ,на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 943.65 лв., съобразно
уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ Р.А.К.с фирма “Д. – Р.К.“, ЕГН **********, ЕИК ********, с адрес за
призовававне: гр.София, ж.к.“Изток“, ул. ********, да заплати на К.Н.М., ЕГН **********,***,
адрес за призоваване: гр.Пловдив, ул.“********, на основание чл.82 от ЗЗД,
сумата от 8 419.25 лв. /обезщетение за претърпяна вреда от забавено изпълнение
на т.2.2 от споразумение от 18.07.2011г., изразила се в разликата между
стойността на пшеницата към датата на падежа - 31.07.2012г. и към датата на
нейното предаване в периода 21.06.2015г. - 24.11.2015г./, ведно със законната
лихва, считано от 04.12.2015г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.М.,
ЕГН **********, против ЕТ Р.А.К.с фирма “Д. – Р.К.“, ЕГН **********, иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 231.66 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.07.2012г. – 04.12.2015г.
ОСЪЖДА ЕТ Р.А.К.с фирма “Д. – Р.К.“ да заплати на К.Н.М., на основание чл.78, ал1
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 943.65 лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: