Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1128
гр.Б.,17.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на трети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2953 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.И.Н. с ЕГН: ********** с посочен съдебен
адрес: *** /къща/, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К №
1493023, издаден от ОДМВР-Б., с който за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Първоначално по
жалбата е било образувано НАХД № 96/2019г. на РС-Б., завършило с постановяване
на Решение № 255/06.03.2019г., с което издаденият ЕФ е бил потвърден. Съдебният
акт е бил атакуван пред касационната инстанция, като с Решение №
1318/10.07.2019г. по КНАХД № 1036/2019г. на АдмС-Б. първоинстанционното решение
е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав и е
било заведено под настоящия номер.
С жалбата се
посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, като изложените в него
обстоятелства не отговарят на действителността, без да се правят други
уточнения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. Допълва, че
към датата на извършване на нарушението на пътния участък не е имало поставени
знаци В26 и Е24, поради което и счита че са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до издаване на незаконосъобразен санкционен акт.
В допълнително депозирани писмени
бележки жалбоподателят поддържа доводите, изложени пред съда, като наред с това
посочва, че неправилно в ЕФ е посочено, че той е собственик на процесния
автомобил, както и че мястото на контрол освен че не е било обозначено с пътен
знак Е24, не е било оповестено и в средствата за масово осведомяване, така
както е изисквал законът. В заключение застъпва, че в конкретния случай е изтекла
и предвидената в закона давност за ангажиране на административнонаказателната
му отговорност, което се явява допълнителен довод за незаконосъобразност на ЕФ.
Пледира за отмяна на атакувания фиш изцяло.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Б.,
Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от отбелязването
на ЕФ на л.8 от НАХД № 96/2019г. на РС-Б., фишът е връчен лично на
жалбоподателя на 11.12.2018г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата с
дата на пощенското клеймо 27.12.2018г. /25 и 26.12.2018г. са неработни дни,
поради което и срокът за обжалване изтича в първия работен ден – т.е. на 27.12.2018г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.06.2015г. в
18:22 часа, по път II-99, км. 10+600 на кръстовището на с. Атия в поска от гр.
Созопол към гр. Б. техническо средство – стационарна
система за контрол на скоростта – „SITRAFFIC
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1004732 на
ОДМВР-гр.Б., с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на представляващия юридическото лице било
наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
Техническото средство – стационарна система за контрол на скоростта –
„SITRAFFIC
Към датата на нарушението – 09.06.2015г. пътният участък бил
сигнализиран с пътен знак В26, предписваш ограничение на скоростта от 60
км./ч., но не бил означен с пътен знак Е24. Последният бил поставен на
05.11.2015г. (видно от предоставената от АПИ справка и скица – л. 14-15).
Липсват данни към 09.06.2015г. мястото за контрол да е било оповестено чрез
средствата за масово осведомяване или на Интернет страницата на Министерството
на вътрешните работи
Електронният фиш бил връчен на В.А.на 17.01.2017г. На 20.01.2017г. А.подал
декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, придружена с копие от СУМПС, с
която заявил че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя
Н.. Въз основа на декларацията - ЕФ Серия К № 1004732 бил анулиран и вместо
него на 30.01.2017г. бил издаден ЕФ Серия К № 1493023 срещу жалбоподателя за
същото нарушение (видно от справка на л.13). Фишът му бил редовно връчен на
11.12.2018г., като липсват данни той на свой ред да е подал декларация по реда
на чл. 189, ал.5 ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Действително атакуваният Електронен фиш за налагане на глоба е издаден
от компетентен орган и съдържа част от предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Б.,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно
е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че
в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60
км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Това, че в ЕФ жалбоподателят Н.
е посочен като собственик на автомобила, когато в действителност същият е бил
само ползвател, е ирелевантно и тази неточност по никакъв начин не се отразява
на съставомерността на извършеното или на възможността на жалбоподателя да
упражни правото си на защита.
Съдът обаче споделя доводите на жалбоподателя за липсващ знак Е24 към датата на нарушението. Пътен знак
Е24 "Контрол с автоматизирани
технически средства или системи" дава допълнителна информация, като
информира за място или участък на пътя, на които се осъществява контрол по
спазване на правилата за движение чрез стационарни или мобилни автоматизирани
технически средства или системи. Същият е въведен с чл. 56, ал.2 и ал.9 от
ППЗДвП с изменение, публикувано в ДВ, бр.13/17.02.2015 г., в сила от 18.05.2015 г. По настоящето дело налично писмо от АПИ (л.14 - 15), което сочи,
че знак Е24 не е бил монтиран към дата 09.06.2015г,
а едва на 05.11.2015г. От страна на
АНО не са ангажирани никакви доказателства, оборващи констатацията в официалния
удостоверителен документ, поради което и съдът следва да зачете изложеното в
писмото от АПИ и да приеме, че действително към тази дата знак Е24 не е бил
поставен, въпреки твърдението за това в самия ЕФ. Следва да се отбележи и че
АНО, който носи доказателствената тежест да докаже извършеното нарушение и
законосъобразността на административнонаказателната процедура, не е ангажирал
никакви доказателства за изпълнение на задължението за оповестяване на мястото
на контрол по предвидения за това ред. Тук е мястото да се посочи, че според
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението), при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни
знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП -
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Според чл.7, ал.1 от
Наредба №8121з-532 (в редакцията към датата на нарушението) - местата за
контрол с мобилни и стационарни АТСС
се обозначават с пътен знак Е24 и се
оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи. Истинският смисъл на изискването зоната
за контрол да се обозначава с пътен знак се разкрива при систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г с
разпоредбите на Наредба №18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, според които /чл.133а, ал.1/ „ пътният знак Е 24 се поставя на 150 –
250м. пред мястото на АТСС, при пътища и улици с допустима максимална скорост
от 50 до 90 км./ч.“. Подобно
тълкуване в най-пълна степен съответства на принципните положения, изложени в
ТР 1/2014г. на ВАС, според което пътната отсечка, обхваната от техническото
средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която
задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на
правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни
знаци и техника за видеонаблюдение.
Следователно,
установяването на процесното нарушение чрез използване на АТСС се явява
направено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
установени от нормата на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП и чл.7, ал.1 от
Наредба №8121з-532 (всички в редакцията към датата на нарушението). Допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила обуславя незаконосъобразността на
оспорения ЕФ и предпоставя неговата отмяна.
Само за пълнота
следва да се отбележи, че АНО не е ангажирал доказателства за изпълнение и на
другото му вменено задължение, а именно да оповести мястото за контрол, чрез
средствата за масово осведомяване или в Интернет, което самостоятелно също е
нарушение на процедурата по законосъобразно установява и документиране на
нарушението, което води до извод за порочност на цялото производство.
На последно
място съдът следва да посочи, че не споделя твърденията на жалбоподателя за
изтекла давност, базираща се на разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 5 НК,
приложима по силата на чл. 84, вр. с чл. 11 ЗАНН. Действително т.нар.
„обикновена давност“ е със срок три години от датата на извършване на
нарушението – т.е. същата изтича на 09.06.2018г.
Същевременно по делото са налични доказателства за прекъсване на тази давност
на 30.01.2017г. с издаване на ЕФ срещу жалбоподателя. От прекъсването на
давността започва нова, която изтича на 30.01.2020г.
Същевременно не е изтекла и т.нар. „абсолютна давност“ от четири години и шест
месеца от датата на деянието (09.12.2019г.),
поради което и към настоящия момент съдът не споделя доводите на жалбоподателя
в тази насока.
С оглед всичко
казано по-горе, съдът счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при установяване на нарушението, заснето със стационарно
АТСС, изразяващо се в липса на знак Е24, обозначаващ мястото на контрол, както
и неоповестяване на това място в средствата за масово осведомяване или Интернет,
което нарушение по мнение на настоящия състав, обуславя незаконосъобразността
на оспорения ЕФ и предпоставя неговата отмяна.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Б.кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 1493023, издаден от ОДМВР-Б., с
който за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.2, т. 5 от ЗДвП на Д.И.Н. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.