РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Ямбол, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330100625 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на Д. Ж. Ж. против
„ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА" АД , с която моли да се осъди ответника да
му заплати:
7920 лв. - неизплатени възнаграждения по КТ за 2020 г. - месеците от
февруари до декември вкл. в брутен размер посочен по-горе за всеки от
месеците;
3960 лв. - неизплатени възнаграждения по КТ за 2021 г. - месеците от
януари до декември вкл. в брутен размер посочен по-горе за всеки от
месеците;
1000 лв. - неизплатено възнаграждение по КТ за месец януари 2022 г.
700 лв. - неизплатено възнаграждение за месец февруари 2022 г.
100 лв. - обезщетения за забава за забава върху посочените главници,
считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължат
възнагражденията за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. до датата на предявяване на
исковете.
2000 лв. - обезщетение по чл.221 ал.1 КТ.
3000 лв. - обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за 41 дни неизползван отпуск.
Моли за присъждане на законната лихва за забава върху главниците от
1
датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите,
както и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество по трудов договор
като *** от 2017 г., като със заповед № ***/14.02.2022 г. трудовият договор
бил прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, поради неизплащане на
трудовото възнаграждение.
Твърди, че работодателят не му е заплатил възнагражденията, полагащи
се по КТ за времето, когато е полагал труда си в предприятието, като
командирован или когато е ползвал полагащия му се платен отпуск, поради
което претендира за следните суми:
За месеците от февруари до декември вкл. 2020 г. - сумата 7920 лв., по
720 лв. за всеки месец.
За месеците от януари до декември вкл. 2021 г. - сумата 3960 лв., по 330
лв. за всеки месец.
За месец януари 2022 г. - сумата 1000 лв.
За месец февруари 2022 г. - сумата 700 лв.
Твърди, че ответникът му дължи и следните обезщетения:
По чл.221 ал.1 КТ - в размер на 2000 лв.
По чл.224 ал.1 КТ за 41 дни неизползван отпуск - в размер на 3000 лв.
Посочените суми са в брутен размер.
В хода на съдебното дирене ищецът направи изменение в цената на
предявените искове, съобразно даденото по делото заключение на ССчЕ. На
осн.чл.233 от ГПК ищецът направи отказ от иска за неизплатено
възнаграждение за месец февруари 2022г. в размер на 142,15лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника
на ответника, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни и
недоказани по основание и размер. Твърди, че ищеца не е изпълнил
основното си трудово задължение да полага труд, като твърди, че това е било
във връзка с факта, че ответника е бил в затруднено финансово състояние, бил
е с огромно задължение и не е могъл да осъществява трудовата си дейност
като твърди, че за посочения период ищецът не е полагал труд като дори се е
самоотлъчил в т.ч. не е селектирал входящи поръчки, не е изготвял оферти, не
е разработвал ценови листи и прочее. Твърди, че за да не бъдат извършени
2
масови уволнения на основание чл. 328, ал.1, т.4 от КТ, с цел да запази
персонала, поради неяснотата от възобновяване на част от работната дейност,
много от служителите въпреки, че не са полагали труд, по отношение на тях
са се генерирали задължения за работна заплата, за осигуровки и данъци. От
друга страна, когато е имало нужда да полагат труд, те са отказвали да
изпълняват трудовите си задължения, под предлог че не са им изплатени
трудовите възнаграждения.
Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и за
присъждане на направените разноски.В хода на производството възраженията
се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представения трудов договор №*** / 03.07.2017г. ищецът е
бил назначен при ответното дружество за срок от 6 месеца на длъжността
„***“ с основно месечно възнаграждение от 1300лв. Представени са още две
допълнителни споразумения към трудовия договор от 18.07.2019г. и от
07.05.2020г., в които ищецът е назначен на длъжност „***" и съответно на
длъжност „***“ с основно месечно възнаграждение от 1500лв.Със заповед №
***/14.02.2022г. на изп.директор на „Промишлена енергетика“АД е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца на длъжност "***“ на
осн.чл.327,ал.1,т.2 от КТ, като в заповедта е посочено на лицето да се
изплатят обезщетения по чл.224 от КТ за 41 дни неизползван отпуск и по
чл.221,ал.1 от КТ – 1 брутна заплата. Тези факти за описани и в представената
трудова книжка на ищеца.
В подкрепа на възраженията си ответникът е представил фишове за
работната заплата на ищеца, копия от платежни нареждания за кредитен
превод, извлечения от електронно банкиране за извършени плащания на
името на Д. Ж. Ж.. Същия представи и личното трудово досие на ищеца.
По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, която дава заключение, че дължимите и начислени
трудови възнаграждения на ищеца, за периода м.02.2020г. – 13.02.2022г. са в
размер на бруто от 28 128,62лв. и нето от 21 871,76лв. Извършените плащания
са в размер на общо 20 719, 16лв. Дължимите и неплатени трудови
възнаграждения на ищеца, за периода м.02.2020г. – 13.02.2022г. са в размер
3
на 7 409,46лв – бруто и 7152,59лв. – нето. Вещото лице е изчислило и лихвата
за забава върху тези, която е съответно 1039,86лв. – бруто и 338,92лв. – нето.
Според експертизата неизплатеният размер на обезщетението по чл.221,ал.1
от КТ е 1126,50лв. – бруто и 1013,85 лв. – нето. Неизплатеният размер на
обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ за 41 дни е 2309,33лв. - бруто и
2078,40лв. – нето. След представяне на трудово досие на ищеца на
експертизата беше поставена допълнителна задача след запознаване с
договорените условия по трудовия договор и допълнителните споразумения,
съдържащи се ЛТД да преизчисли размера на дължимите неизплатени
трудови възнаграждения и претендираните обезщетения. Вещото лице е
представило допълнителна ССчЕкспретиза, в която дава заключение в два
варианта: при първи вариант общият размер на неизплатените суми на ищеца,
изчислени на основание уговореното в трудовия договор № ***/03.07.2017г. и
допълнителни споразумения към него, като се изключи оспореното
Допълнително споразумение № ***/01.07.2020г. – в брутен размер, съгласно
поставената задача, е 38715,19лв., от които трудови възнаграждения за
периода м.02.2020г. – 13.02.2022г. – 28840,64лв., лихва за забава върху
брутното трудово възнаграждение в размер на 3 307,90лв., обезщетение по
чл.221,ал.1 от КТ в размер на 2153,00лв., обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ в
размер на 40413,65лв. При втория вариант: общият размер на неизплатените
суми на ищеца, изчислени на основание уговореното в трудов договор
№***/03.07.2017г. и всички допълнителни споразумения към него – в брутен
размер, съгласно поставената задача, е 16089,13лв, от които 11078,66лв. –
трудови възнаграждения за периода м.02.2020г. – 13.02.2022г., 1574,64лв. –
лихва за забава върху брутното трудово възнаграждение, 1126,50лв. –
обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ и 2309,33лв . – обезщетение по чл.224,ал.1
от КТ. Съдът изцяло възприема дадените заключения, като обективни и
компетентно дадени. Същите не бяха оспорени от страните.
По молба на ищеца по делото бяха разпитани като свидетели И. С. И. и
Н. Ж. Н..
Свидетелката И. заяви, че е работила в ответното дружество от 2018г. до
2021г., като е отговаряла за *** и това предполагало ежедневен контакт с
дейността на ищеца, който по това време отговарял за производството, като
бил ***. Същата заяви, че не е имала наблюдения ищецът да не е работил на
работното си място, не знае той да не си е изпълнявал задълженията, не знае
4
той да се е отклонявал от работното си място, като е изпълнявал възложената
му работа.
Свидетелят Н. заяви, че познава ищецът, като той му е бил началник в
производството. През периода 2020г. – 2021г. Сочи, че ищецът отговарял за
***, като всеки ден е описвал кой колко е *** – на обяд към 11-12часа и към
16:00часа. Няма наблюдения той да се е отклонявал от работата си и да не е
идвал на работа заради това, че не му плащат. Същия заяви, че не е знае
ищеца да не е изпълнявал разпореждания на началника си, като изпълнявал
съвестно работата си.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128,
чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.
По иска по чл.128 от КТ:
Съгласно нормата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да начислява
във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд, да плаща уговореното трудово
възнаграждение за положения труд, като изплащането му се извършва на осн.
чл.270, ал.2 КТ авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото
не е уговорено друго, лично на работника или служителя или при условията
на чл.270, ал.3 КТ- на изрично посочените там лица. По делото съдът приема
за безспорно установено, че размера на трудово възнаграждение на ищеца за
месеците от исковия период в брутен размер възлиза на сумата общо от
28840,64 лв. за периода м.02.2020г. – 13.02.2022г. За да бъдат уважени
предявените обективно съединени искове, в съдебното производство следва
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. страните
да са се намирали в трудово правоотношение през съответния период; и 2.
работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото
възнаграждение на работника или служителя. По така предявените искове в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, брутния размер на трудовото му
възнаграждение, като и кога и как е прекратено трудовото му
правоотношение. От събраните в хода на производството доказателства
безспорно се установи, че през процесния период Д. Ж. Ж. се е намирал в
5
трудово правоотношение с ответното дружество. От гласните доказателства в
лицето на свидетелите И. и Н., които съдът изцяло кредитира, като обективни,
като ги намира за последователни и в съответствие с писмените
доказателства, се установи, че ищецът за процесния период е работил на
работното си място, изпълнявал е трудовите си задължения, изпълнявал е
възложените му задачи и е изпълнявал съвестно работата си. От същите,
както и от писмените доказателства се установява, че същият е престирал
работната си сила при ответното дружество. В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение ответника сам е отбелязал полагащия се на ищеца
платен годишен отпуск от 41 дни, за които му дължи обезщетение, което е
индиция за положения от ищеца труд. Съгл.чл.347 от КТ , трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Същата е попълнена
от ответника, като е отразено зачетеното за трудов стаж отработено от ищеца
време на положения от него труд. Доказателства , които установяват други
факти свързани с неизпълнение на трудовите задължения от страна ищеца не
бяха представи по делото, поради което и възраженията направени от
ответника в тази връзка останаха недоказани, поради което са и
неоснователни.
Срещу положения труд, съгласно императивното изискване на закона, за
работодателя е възникнало насрещното задължение да заплати на работника
трудово възнаграждение, съгласно уговореното в индивидуалния трудов
договор такова. Доколкото претендираното с исковата молба и изменение по
чл. 214 от ГПК , както и направения отказ от иска е в размера посочен в
допълнителното заключение на експертиза на вещото лице, следва да бъде
уважена изцяло предявената искова претенция за дължимите трудови
възнаграждения за периода м.02.2020г. – 13.02.2022г. Същата е в общ размер
на сумата от 28 840,64лв. брутен размер, съобразно първи вариант от
заключението, който съдът намира, че следва да приеме, т.к. видно от
трудовото досие Допълнително споразумение № ***/01.07.2020г.
действително не е подписано от ищеца – работник, поради което не следва да
се взема предвид при определяне размера на трудовото възнаграждение,
което ищецът е получавал. Предвид диспозитивното начало в гражданския
процес искът следва да се уважи до размера на предявеният от 28 840,25лв.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на
6
исковата молба в съда - 07.03.2022г., до окончателнто изплащане на сумата. С
оглед основателността на главния иск основателен се явява и предявения
акцесорен такъв за заплащане на обезщетение за забава за периода от 1-во
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи трудовото
възнаграждение, до датата на исковата молба, което е в размер на 3307,90лв.
По иска по чл.221,ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение от работникът или служителят без предизвестие в
случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение. С оглед безспорно установено, че
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн.чл.327,ал.1,т.2 от
КТ, както и че БТВ на ищеца за месеца предхождащ месеца на прекратяване
на трудовото възнаграждение е в размер на сумата от на 2153,00 лева.,
съгласно цитираната разпоредба на осн чл.221, ал.1 КТ е следвало да бъде
начислена и изплатена посочената сума представляваща обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Искът следва
да се уважи ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 07.03.2022г., до окончателното му
изплащане.
По иска по чл.224,ал.1от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Следователно субективното право
на обезщетение възниква при наличието на две предпоставки: положителна –
прекратяване на трудовото правоотношение и отрицателна – неизползване от
работника или служителя на полагащия му се платен годишен отпуск.
Касателно настоящия случай, от съвкупната преценка на приетото
заключение на вещото лице и представените доказателства се установява по
безспорен начин, че ищеца през времето което е полагал труд до 14.02.2022 г.
- момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е ползвал платен
годишен отпуск от 41 дни . Поради това искат се явява основателен в
предявената искова претенция на сумата 4413,65 лв. в брутен размер. Искът
7
следва да се уважи ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 07.03.2022г., до окончателното му
изплащане.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК ответника дължи
на ищеца направените по делото разноски по делото. Видно от представения
списък същият е сторил такива за адвокатско възнаграждение в размер на
1100лв., допълнителен адв.хонорар във връзка с направеното увеличение на
исковете от 2600лв., адвокатски хонорар по Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.7,ал.9 за
проведени от 2 съдебни заседания – 500лв. и държавна такса за обезпечаване
на исковете от 15.00лв.. Съдът констатира, че ищецът не е заплатил ДТ за
обезпечаване на исковете от 15лв., като и такава не се дължи при предявен
иск, поради което и същата не се дължи от ответника.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адв. възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК. Съобразно минималните размери
установени в чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение в действащата им към момента на
предявяване на исковете редакция и към настоящият момент, за иска по
чл.128 от КТ минималното възнаграждение е 937,40лв., а за обезщетението за
забава – от 100лв. За иска по чл.221,ал.1 от КТ минималното
адв.възнаграждение е от 370лв., а по чл.224, ал.1 от КТ е 440лв. или общо
1747,40лв. Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредбата, възнаграждение
се определя за всеки от исковете поотделно. С оглед направеното увеличение
на исковете минималното адвокатско възнаграждение за иска по чл.128 от КТ
е 1773,42лв.,за обезщетението за забава– 620,79лв., за иска по чл.221,ал.1 от
КТ – 400лв. и за иска по чл.224,ал.1 от КТ – 441,37лв. по делото са се провели
4 съдебни заседания, поради което се дължат допълнително по 250лв. или
общо 500лв. за две съдебни заседания на осн.чл.7,ал.9 от Наредбата. Общият
размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
4272,98лв. Ищеца е претендирал общо сумата от 4200лв. за адвокатско
възнаграждение, което е под минималните размери определени в Наредбата,
поради което направеното възражение за прекомерност съдът намира за
неоснователно, а претендираното възнаграждение следва да се присъди на
ищеца, като направени разноски.
8
Тъй като настоящото производство е безплатно за ищеца предвид
уважаването на исковете ответникът следва да заплати по сметката на ЯРС
дължимата държавна такса за разглеждането им, която е в общ размер от
1548,59лв., както и направените от съда разноски за възнаграждение за вещо
лице в размер на 500,00лв.
Воден от гореизложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Я., ***, представлявано от изпълнителен
директор С.И.Ч. да заплати на Д. Ж. Ж., ЕГН ********** от гр.Я., *** на
осн.чл.128 от КТ неизпратено брутно трудово възнаграждение за периода
м.02.2020г. – 13.02.2022г. в размер на 28 840,25лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.03.2022г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ АД да заплати на Д. Ж. Ж.
обезщетение за забава върху горната сума от 3 307,90лв.
ОСЪЖДА „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ АД да заплати на Д. Ж. Ж.
обезщетение по осн.чл.221,ал.1 от КТ в размер на 2153,00лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
07.03.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ АД да заплати на Д. Ж. Ж.
обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 40413,65лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
07.03.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ АД да заплати на Д. Ж. Ж.
направените по делото разноски в размер на 4200лв.
ОСЪЖДА „ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА“ АД на основание чл.78, ал.6
от ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – гр.Я., сумата 1548,59 лв., представляваща дължимата се
държавна такса върху уважената искова претенция, както и 500лв. разноски
за възнаграждение на вещото лице.
9
На осн.чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10