№ 211
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110102573 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. С. В. обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 714,18 лв. за топлоснабден имот находящ се в *** за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., мораторна лихва в размер на 119,69лв. за периода от 15.09.2021г. до 26.09.2023г.,
сумата от 30,45лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до
30.04.2022г., и сумата от 6,93лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020г. до 26.09.2023г., ведно със законна лихва върху главниците
за периода от 17.10.2023г. до изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 54917/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и
ответницата по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е
изпаднал в забава. Ищецът заявява, че първоначално е претендирал други суми от ищцата за
процесния период, но след постъпило частично плащане е преизчислил сумите и е предявил
установителен иск за останатала незаплатена сума по издадената заповед. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за допустмост, но неоснователност
на предявените искове. Оспорено е основанието и размерът на ищцовите претенции.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД, е депозирало молба към която
са приложени главни отчети, протокол за неосигурен достъп, документи относно датата на
връчване на изравнителните сметки на представител на Етажната собственост и
изравнителни сметки.
В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуален представител, който поддържа исковата молба.
Ответницата се представлява от процесуален представител, който оспорва
1
основанието и размера на претенциите.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
От представения в заверен препис нотариален акт № 1, том IV, нот. дело № 543/2012
г. /л. 17-19 от делото/ се установява, че на 12.12.2012 г. Е. С. В. и А.П.В. са надарили децата
си С.А. В. и П.А.В. със собствения си недвижим имот, придобит от тях при условията на
съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент *, находящ се в ***, от
пететажна сграда, на ***, заедно мазе № 9 и 6,83 % идеални части от общите части на
сградата и от дворното място, като видно от отбелязването в него дарителите са запазили в
полза на ответницата В. пожизнено и безвъзмездно правото да го ползва. По делото няма
данни впоследствие след осъществяване на разпоредителната сделка от 12.12.2012 г. да са се
осъществили други юридически факти, довели до погасяване на така учреденото вещно
право на ползване върху процесния имот, поради което следва да се приеме, че в качеството
си на негов изключителен носител тя се явява и потребител, респ. клиент на топлинна
енергия за битови нужди, поради което е и задължено лице за заплащане на продажната цена
за доставената и потребена в него такава в рамките на исковия период. В случая, този извод
на съда не се опровергава от факта, че със заявление от 04.12.2014 г. ответницата В. е
изразила пред ищеца желанието си за преустановяване доставянето на топлинна енергия до
него, позовавайки се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Това е така, тъй като като колективна
услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради - етажна собственост,
2
доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон – ЗЕ, който изключва
прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и договорите и ЗЗП, и в частност разпоредбата
на чл. 62 от същия. Нещо повече, с оглед данните за заявен отказ от услугата, на който
ответницата се позовава, то в настоящия случай не става въпрос и за принудителна доставка,
доколкото сградата - етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа
по инициатива на етажните собственици, като същите са поискали извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за принудителното
доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда
за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г./ изисква решение на
общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай не се спори да е налице. Поради това
не може да става въпрос за приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си
противоречат. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е
налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция
или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите
на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в
срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР
№ 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.
В допълнение следва да се отбележи, че видно от представените от трето лице
помагач писмени документи ответницата В. е потвърдила качеството си на потребител на
топлинна енергия, полагайки подписа си за клиент върху съставяните през процесния
период протоколи за отчет, чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса, с което
конклудентно е признала облигационна си обвързаност с „Т.С.“ ЕАД по силата на твърдяния
договор за продажба на топлинна топлинна енергия по отношение на процесния апартамент
*, с аб. № ***.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата В. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била изключителен
носител на вещно право на ползване върху процесния апартамент * съдът прави извод, че
между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
3
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 30.01.2001 г. и списък към него, договор от
30.07.2000 г., договор при общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение от
03.06.2020 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за извършен отчет, а и с
оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза,
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ***, са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода най-напред на „Т.С.“ ЕООД, а впоследствие в т. ч. и в рамките
на исковия период – на подизпълнителя му - „Д.“ ЕООД.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в
сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***, е измервана чрез определени от ЗЕ
средства за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са
за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответницата са
начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е
посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са
начислявани с оглед наличието на 2 броя щранг-лири в него; сумите за битово гореща вода са
начислявани въз основа на показанията от 1 брой водомер, а тези за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния
отопляем обем на имота - 250 куб. м. и на етажната собственост– 4009 куб. м. От техническа гледна
точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между
начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите
топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие
с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна
уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия
следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки,
изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота
на ответницата количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на
714,84 лв. Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата
експертиза по делото са установени по категоричен начин доставената и потребена в процесния
имот топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
От страна на ответницата не се твърди, а и не се доказва извършено от нея плащане, поради
което следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия за процесния
период възлиза на посочения по-горе размер от 714,84 лв., като ирелевантно за неговата дължимост
се явява отправянето на изрична покана за плащане.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
4
ответницата дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно релевираното с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно тълкувателните
разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410
ГПК е подадено в съда на 04.10.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 04.10.2024 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за
сумите, начислени за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца тези от
27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м. юли 2018 г. е станало
изискуемо на 15.09.2020 г., т. е. преди 04.10.2023 г., поради което то, както и предхождащите го
месечни задължения - тези за м.05.2020 г., м.06.2020 г., м.07.2020 г., и 08.2020г. , включени в исковия
период, са обхванати от изтекла погасителна давност. В случая, съдът приема, че крайният размер
на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответницата следва да бъде определено въз
основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от сумата от 719,16 лв.
следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2020 г., които предвид данните по таблици № 3 и № 4 от заключението, отразяващи
фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и средномесечното изравнение
след края на отчетния такъв, възлизат на 1,34 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на
чл. 162 ГПК, общият размер на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2020
г. до 30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на
713,50 лв. /714,84 лв. – 1,34 лв./, до който размер предявеният главен иск за цена на топлинна
енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 714,84 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 30,45 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на
договорите между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението
за изтекла погасителна давност, погасено по давност е задължението за м. 08-2020г- в размер на
1,45лв. Ето защо, следва да се приеме, че главната искова претенция за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 29 лв., начислена за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., се явява
доказана, а за м. 08-2020г и за сумата от 1,45лева следва да се отхвърли като погасена по давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе суми
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 04.10.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на
исковете за мораторна лихва предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г., относими към
релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, както се твърди от ищеца с
исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца.
Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за забава върху възприетата от съда
5
главница за цена на топлинна енергия в размер на 713,50 лв., дължима за периода от 01.10.2020 г.
до 30.04.2022 г., се равнява на сумата от 115,21 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2021 г. до 26.09.2023 г., до който размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 119,69 лв..
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана
от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща процесния период, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 25 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство:
25 лева за държавна такса по исковото производство, 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/,
500,00 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа
експертиза.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 664 лева разноски в исковото производство и сумата от 73,78 лв. –
разноски в заповедното производство.
Ответницата претендира сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение за исковото
производство, като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от
6,51лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу Е. С. В., ЕГН **********, с адрес: ***, *, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. С. В. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
713,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се в ***, *, с аб. № 29670, за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 29 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 04.10.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 115,21 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 26.09.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 54917/2023 г. по описа на СРС, 179
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 713,50 лв. до пълния предявен
размер от 714,84 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 115,21 лв. до
пълния предявен размер от 119,69 лв., , както и иска за лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение в размер на 6,93лв. за периода от 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА Е. С. В., ЕГН **********, с адрес: ***, * да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 73,78 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 664 лв., представляваща
6
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Е.
С. В., ЕГН **********, с адрес: ***, *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6,51 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Д.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7