№ 1269
гр. Варна, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110201545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Р. Ж. Н., чрез пълномощник, против Заповед за задържане на
лице рег.№ 439зз -162/13.03.2024г. издадена от ст.полицай при 03 РУП при ОД МВР –
Варна – Х. Л. Х., с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането
й за срок от 24 часа.
С жалбата се изразява становище, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и не съответства с целта на закона.
Сочи, че в заповедта не се съдържали фактическите основания за задържането и
липсвал реквизит от посочените в чл.72 от ЗМВР. Сочи се, че липсва описание на
фактическата обстановка.
Изразява се позиция, че в случая не е било обосновано и доказано необходимостта от
задържането на жалбоподателката за 24 часа.
Сочи се, че е насрочено открито съдебно заседание и е изразено предположение за
евентуално отмяна на заповедта за незабавна защита.
Оспорват се пространно основанията за издаването на заповедта за незабавна защита и
постановените мерки за закрила като се правят съждения относно допустимостта им и
процедурите по ЗЗДН.
По същество на делото процесуален представител на жалбоподателя моли съда да
отмени обжалваната заповед на изложените в жалбата основания.
По същество на делото процесуален представител на ответника моли съда да
потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Счита, че е доказано
нарушение на заповедта за незабавна защита, отказът на жалбоподателката да напусне
жилището, поради което правомерно е било предприето нейното задържане.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
1
По допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на датата на издаването й /13.03.2024г./,
като жалба против нея е подадена на 28.03.2024г. Следователно същата е депозирана в
законоустановения срок, пред надлежния съд и от легитимирано лице при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 439зз -162/13.03.2024г. издадена от
ст.полицай при 03 РУП при ОД МВР – Варна – Х. Л. Х. е наредено задържане на Р. Ж. Н.,
за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Според съдържанието на заповедта, задържането е станало на 13.03.2024г. в 14:45ч.,
като в заповедта е отразено къде точно е задържана- гр.Варна.
Заповедта е подписана от нейния издател – Х. Л. Х. – ст.полицай при 03 РУП при
ОД МВР – Варна /съобразно приложена справка/ и от задържаното лице.
Р. Ж. Н. на предоставената й декларация, е заявила, че е запознат с посочените в нея
права, както и че не желае да ползва адвокат по неин избор и за нейна сметка или служебно
назначен такъв по ЗПП /като е провела разговор с такъв по телефон в лицето на адв.Н.К. на
13.03.2024г. в 15:30 часа/; Няма медицински проблеми и не желае медицински преглед;
отказва член на нейното семейство или друго лице да бъдат уведомени за задържането.
Удостоверила е, че няма нужда от специална хранителна диета и е запозната с правото си на
свиждане и получаване на пратки.
Заедно с това на лицето е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от
същата дата.
На 13.03.2024г. в 18:40 часа жалбоподателят е била формално освободена съобразно
отразеното в заповедта.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- заповед за
задържане, декларация, протокол за личен обиск, справка от Директор ОД МВР-Варна от
02.05.2024г и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Предвид гореустановеното, с оглед извършената служебна проверка и наведените
възражения, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен
интерес от оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото
се по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание.
Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, като е налице и надлежно словесно описание на инкриминираните действия –
"Нарушаване на Заповед за незабавна защита № 49 на Варненски районен съд, 26
състав от 11.03.2024г.". Следва да се имат предвид всякакви престъпления по смисъла на
НК, видно от редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Посочени са, макар и в синтезиран вид,
правните основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед, като
описанието, според настоящия съдебен състав, носи признаците на достатъчност. Нещо
2
повече – обезпечена е и възможността за ангажиране на защита от избран от жалбоподателя
адвокат, като в декларацията изрично е упомената липса на желание за предприемане на
действия, в цитираната насока, а е проведен само телефонен разговор с такъв.
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то
следва да е оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с
необходимостта за постигане на законовата цел.
Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни
факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение,
както и задържането му да е съобразено с целта на закона.
Процедурата по ЗМВР не е предмет на регулиране от нормите на НПК. Заповедта
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява принудителна административна
мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането да се предотврати
възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да извършва
престъпления или да се укрие.
На следващо място, тя е и с цел - отпочване на процедура по разследване срещу
вероятен извършител на престъпление – с оглед евентуално деяние по чл.296 ал.1 от НК,
или в изпълнение на нарочни законови разпоредби.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличие на данни, от които да
се направи основателно предположение за съпричастност на конкретно лице в извършване
на престъпление, както и дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава
принудителна административна мярка (ПАМ), като тази ПАМ е с превантивна функция, а
именно - цели да се попречи на конкретното лице да извърши друго престъпление, да се
укрие или да осуети наказателно преследване.
В случая, тези критерии са спазени.
От установената фактология се установяват достатъчно данни за обосноваване на
предположение за наличие на извършено престъпление, каквото е описано в заповедта за
задържане - "Нарушаване на Заповед за незабавна защита № 49 на Варненски районен
съд, 26 състав от 11.03.2024г.". В този смисъл, налице са били основания да се смята, че
вероятното противоправно поведение на жалбоподателя би могло да продължи, а това
налага атакуваното ограничение.
Видно от показанията на св.Вълчев, е че при посещението на адреса – описан в
заповедта за незабавна защита, след нейното предявяване на жалбоподателката Н. и
указание от полицейските служители да напусне жилището същата категорично е отказала
да стори това и това й поведение е продължило във времето до момента в който са
предприети действия по задържането й.
Отделно от горното, в конкретният случай е налице и изричната хипотеза на чл.21
ал.4 от ЗЗДН съобразно която, при неизпълнение на заповед за незабавна защита,
констатирано от полицейски органи, лицето-нарушител се задържа незабавно.
3
Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са
изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като
изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително.
Разпоредбата на чл. 5, т. 1 изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което
включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е
разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и сл. от същия, в случая и във връзка с изричната
разпоредба на чл.21 ал.4 от ЗЗДН.
В процесния случай за прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни,
обосноваващи предположение за съпричастност на лицето към противоправно деяние, което
дава възможност на полицейския орган, при условията на оперативна самостоятелност, да
наложи мярката, като без правно значение за нейната законосъобразност е липсата на
индивидуализация в достатъчна степен на престъплението, за което се задържа лицето по
ЗМВР.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен
орган, в кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно -
ограничението и последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и
сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се
явява законосъобразна, респективно жалбата се явява неоснователна.
По отношение възраженията изложени в жалбата и по същество съдът не споделя
същите. В жалбата се сочи, че
С жалбата се изразява становище, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и не съответства с целта на закона. Съдът не споделя
възражението като подробни мотиви е изложил по-горе и не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Сочи се, че в заповедта не се съдържали фактическите основания за задържането и
липсвал реквизит от посочените в чл.72 от ЗМВР. Сочи се, че липсва описание на
фактическата обстановка.
Съдът не споделя и това възражение доколкото Същата съдържа фактическите и
правните основания за задържането, а именно - по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е налице и
надлежно словесно описание на противоправните действия на жалбоподателката Н. –
"Нарушаване на Заповед за незабавна защита № 49 на Варненски районен съд, 26
състав от 11.03.2024г.".
Изразява се позиция, че в случая не е било обосновано и доказано необходимостта от
задържането на жалбоподателката за 24 часа. Съдът намира възражението за неоснователно
доколкото както бе отбелязано и по-горе в случая полицейските органи са се съобразили и с
изричната хипотеза на разпоредбите на чл.21 ал.4 от ЗЗДН.
На последно място в жалбата се сочи, че е насрочено открито съдебно заседание и е
изразено предположение за евентуално отмяна на заповедта за незабавна защита. Оспорват
се пространно и основанията за издаването на заповедта за незабавна защита и
постановените мерки за закрила като се правят съждения относно допустимостта им и
процедурите по ЗЗДН.
По така направените възражения съдът намира, че в конкретният случай същите са
неотносими към предмета на делото, доколкото в това производство е недопустимо
обсъждането на основанията за издаване на заповедта за незабавна защита респ. нейната
законосъобразност, което е предмет на производства различни от настоящето.
4
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег.№ 439зз -162/13.03.2024г.
издадена от ст.полицай при 03 РУП при ОД МВР – Варна – Х. Л. Х. за задържане за
срок от 24 часа на Р. Ж. Н. ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5