№ 803
гр. Стара Загора, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20255530101982 по описа за 2025 година
Предявени са искове от Т. Г. П. против Поделение за ***************** - с
правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на
предишната работа и по чл. 225, ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение.
Ищецът твърди, че е работил в Поделение за ***************** на длъжност
***************** ************* ************* /*****************/, Поделение
за *****************, на основание сключен Трудов договор № 154/05.06.2017г.
Със Заповед № 12-01-85/21.02.2025г., връчена на 28.02.2025г. /при условията на
отказ в присъствието на двама свидетели/, трудовото му правоотношение с ответника
било прекратено, поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение, на
основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ.
В заповедта се сочело, че поради „преждевременно напускане на работното
място на 23.01.2025г.” е осъществил съставите на множество нарушения на трудовата
дисциплина, посочени в оспорваната заповед, за които нарушения ответникът твърди,
че представляват „грубо нарушение на трудовата дисциплина и е налице системно
нарушение на трудовата дисциплина”. С действията си - преждевременно напускане
на работното място на 23.01.2025г., не е изпълнил задълженията си по чл. 126 от КТ,
както следва: по т. 1 - работникът е длъжен да бъде на работното си място до края на
работното си време; по т. 3 - работникът е длъжен да използва цялото работно време
за изпълнение на възложената работа; по т. 7 - работникът е длъжен да изпълнява
1
законните нареждания на работодателя; по т. 10 - работникът е длъжен да спазва
вътрешните правила, приети в предприятието; по т. 13 - работникът е длъжен да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
трудовия договор и от характера на работата.
Предвид факта на преждевременно напускане на работното му място на
23.01.2025г., работодателят приел, че е извършил виновно неизпълнение на трудовата
дисциплина, като е допуснал следните нарушения:
чл. 187 т.1 от КТ - преждевременно напускане на работа на 23.01.2025г.;
чл. 187 т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, съгласно трудов
договор и длъжностна характеристика на 23.01.2025г., поради отсъствие от работното
място;
т. 7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя - на
23.01.2025г. да бъде на работното си място в работно време;
т. 10 от КТ - на 23.01.2025г. неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в законни и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото
правоотношение, като не е изпълнил задълженията си от Правилник за вътрешния
трудов ред на Поделение за ***************** по чл.18 т.3 - излизанията от работа
/служебни или лични/ се регистрират в книга за излизанията, която се завежда във
всяко структурно звено, чл. 35 /1/ Работниците и служителите в Поделение за
************* са длъжни при изпълнение на възложената им работа: т.2 да
изпълняват всички трудови задължения, определени в длъжностната характеристика,
длъжностното описание, както и вътрешните нормативни актове на работодателя.
Ищецът твърди, че на 23.01.2025г. в установеното работно време се явил на
работното си място в ************* - *************. Около 30-40 минути след
началото на работното време изведнъж се почувствал много зле, като колегите му,
които го видели, се обърнали към него с въпроса: „Какво става с теб?, Защо си
пребледнял?“. Тъй като имал здравословни проблеми, свързани с хипертонично сърце,
имал многократно повишено кръвно налягане, за което било необходимо да се
поставят венозно лекарства, колегите, с които се разминал, се обръщали към него с
въпроса защо не потърси лекарска помощ.
Малко преди 9 часа на 23.01.2025г. напуснал работното си място, притеснен за
здравословното си състояние, и потърсил лекарска помощ в *****************. В
болницата му била направена терапия с 1 ампула Хлофазолин, като лекарят му указал
да се прибере вкъщи до нормализиране на кръвното му налягане. Повлиян от
влошеното си здравословно състояние, се прибрал в дома си и под действието на
поставеното лекарство заспал. На следващия ден - 24.01.2025г. отново посетил лекар,
тъй като се чувствал отпаднал и с болка в дихателните пътища, за което му бил
2
издаден болничен лист, който представил на работодателя. Уведомил работодателя си
и за причините за отсъствието си на 23.01.2025г., за които причини свидетели били и
колегите му, с които се видял на 23.01.2025г.
На 23.01.2025г., на служителите на ************* била извършена проверка за
употреба на алкохол в ************* ************* при ************* - поделение
към ************* от двама служители на ответното дружество.
В обжалваната Заповед от 21.02.2025г. се сочело, че по време на проверката в
„Цех за ремонт на локомотиви” - „ТПС-2” на „Бригада ремонт и поддръжка на
съоръжения от 10:37 до 10:50 часа на 23.01.2025г. от проверяващите било установено,
че към този час ищецът не е бил на работното си място и не е открит на територията
на ************* *************, за да бъде проверен за употреба на алкохол.
Съставен е Протокол № 5/28.01.2025г. от проверяващите, в който било записано, че не
се е явил за проверката за алкохол. Съставени са Контролно предписание № 7-
3/24.01.2025г. и Доклад рег.№ 12-00-426/06.02.2025г., във връзка с неизвършената му
проверка за алкохол. Въз основа на посочените документи било установено, че на
23.01.2025г. от 10:37 до 10:50 часа ищецът не е бил на работното си място и не е
открит на територията на ************* *************, за да бъде направена
проверка за алкохол. Посочено е, че ищецът не е регистрирал напускането на
работното си място в Книга за излизанията, като с неговите действия не е изпълнил
задълженията си по чл. 126 от КТ.
Счита описаните от работодателя нарушения, свързани с отсъствието му от
работното място на 23.01.2025г., за неправилни и неоснователни. Действително на
23.01.2025г., около час след началото на работното време, напуснал работното си
място, за да потърси лекарска помощ, поради внезапно влошеното си здравословно
състояние. Предвид обективното му отсъствие от работното място, вменените от
работодателя множество нарушения на трудовата дисциплина - неизпълнение на
трудовите задължения, не е открит за извършване на проверка за алкохол,
неизпълнение на законни нареждания на работодателя и др., не можело да бъдат
обективно изпълнени от него именно поради отсъствието му от работното място.
Извършеното от него - преждевременно напускане на работното място,
представлявало едно единствено неизпълнение на трудовата дисциплина, а останалите,
твърдени в обжалваната Заповед нарушения, били следствие от това и не
представлявали отделни нарушения. Счита, че процесната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, предвид следните съображения:
Не бил извършил твърдените от ответника нарушения на трудовата дисциплина.
В представените писмени обяснения посочил причините за преждевременното
напускане на работното място на 23.01.2025г. След като по време на извършване на
проверка за алкохол, не е бил на работното си място, обективно нямало как да му бъде
3
извършена такава проверка. Обективно се явявало невъзможно и да изпълнява
законните нареждания на работодателя, предвид отсъствието си от работа на
23.01.2025г. Счита, че не е извършил описаните от ответника нарушения, а по
отношение на преждевременното напускане на работното му място на 23.01.2025г.
били налице основателни причини, видно от приложения към исковата молба
Амбулаторен лист 23 от 23.01.2025г., издаден от *****************. Описаните от
работодателя нарушения не съставлявали нарушения на трудовата дисциплина, още
по-малко, можели да бъдат квалифицирани като „тежки нарушения на трудовата
дисциплина“ по смисъла на чл. 190 ал. 1, т. 7 КТ, за които да бъде наложено най-
тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. В този смисъл, счита, че не е
извършил нарушения на трудовата дисциплина, които са „тежки“ по смисъла на чл.
190 ал. 1, т. 7 от КТ и на които да съответства наложеното от работодателя
дисциплинарно наказание - уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, при определяне на
дисциплинарното наказание работодателят бил длъжен да вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Това означавало, че следва да има равностойност на
тежестта на наложеното наказание, с оглед извършените нарушения. В настоящия
случай не били налице нарушения на трудовата дисциплина, които да обуславят
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Обжалваната заповед се явявала незаконосъобразна и поради неспазената от
работодателя процедура по събиране на данни за предварителна закрила по чл. 333 от
КТ. Писмото, с което работодателят изисквал данни за наличие на обстоятелства за
закрила по чл. 333 КТ, не му било връчено по надлежния ред. Това искане било част от
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. Неспазването му
водело до незаконосъобразност на издадената заповед.
При така изложената фактическа обстановка, счита, че извършеното от
работодателя прекратяване на трудовото правоотношение представлява незаконно
уволнение.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че
извършеното уволнение е незаконосъобразно и да го отмени като такова; да го
възстанови на преди заеманата длъжност – ***************** *************
************* /*****************/, Поделение за ***************** с код по
НКПД: 72312016, клас КРСТЗ в Поделение за *****************, да осъди ответника
да му заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 8020,42 лева за времето,
през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, считано от
01.03.2025г. до 30.07.2025г. /след изменение на иска в съдебно заседание/, ведно със
законната лихва върху обезщетението от предявяването на иска до окончателното му
4
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват.
Не се спори, че ищецът Т. Г. П. е назначен на длъжност *****************
************* ************* /*****************/, Поделение за
*****************, съгласно Трудов договор № 153 от дата 05.06.2017г., ведно с
връчена Длъжностна характеристика за длъжността „Работник, ремонт на подвижен
железопътен състав, шлосер, дърводелец“.
Трудовото правоотношение с ищеца било прекратено със Заповед № 12-01-
85/21.02.2025г. на *************, на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, връчена на
ищеца при режим на отказ с двама свидетели на дата 28.02.2025г.
Ясно, точно и конкретно в обжалваната Заповед работодателят посочил, при
съобразяване с критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, като се има предвид, че ищецът, има
наложени предходни 2 дисциплинарни наказания, които не са заличени по право, както
следва: със Заповед №12-01-77/20.03.2024г. на Директор ПТП *****************,
връчена на ищеца на 21.03.2024г., му е наложено дисциплинарно наказание
“Предупреждение за уволнение”, със Заповед №12-01-110/08.04.2024г. на Директор
ПТП *****************, връчена на ищеца на 09.04.2024г., му е наложено
дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”. И двете цитирани
Заповеди за наложени на ищеца дисциплинарни наказания не били оспорени по
надлежния ред, същите били влезли в закона сила и не били заличени към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 197 от КТ.
Налице били системни нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл. 190, т.
3 от КТ - служителят бил извършил две нарушения на трудовата дисциплина, като за
тях са му наложени дисциплинарни наказания с посочените по-горе заповеди. Третото
нарушение е това, за което с обжалваната заповед му се налага дисциплинарно
наказание уволнение по чл. 190 ал. 1, т. 3 от КТ.
Извършените от ищеца нарушения били подробно, последователно, конкретно и
законосъобразно изброени в оспорваната заповед.
На 23.01.2025г., по време на проверката за употреба на алкохол в *************
************* в ***************** на ***************** - от 10:37ч. до 10:50ч., от
проверяващите било установено, че ищецът, на длъжност „Работник, ремонт на
подвижен железопътен състав, шлосер, дърводелец”, не е бил на работното си място и
същият не е бил открит на територията на ************* *************, за да бъде
проверен за употреба на алкохол. Ищецът не е бил открит на територията на
************* *************, нито към началния час на проверката за алкохол, нито
в края на проверката, както и след нейното приключване. Ищецът не бил регистрирал
напускането на работното си място в Книга за излизанията: Служебни излизания:
5
няма вписвания за 23.01.2025г.; Лични излизания: няма вписване за 23.01.2025г. по
установения ред. В случай на налагащо се отсъствие в работно време или при
необходимост от по-ранно приключване на работния ден, работникът или служителят
следвало предварително да уведоми прекия си ръководител за това обстоятелство и да
получи неговото разрешение, като това се регистрирало в Книга за излизанията, с
подпис на ръководителя. Съставен бил Протокол № 5/28.01.2025г. за проверка за
употреба на алкохол по образец Ф.Б.1.20.1. от проверяващите, съгласно който Т. Г. П.
на длъжност „Работник, ремонт на подвижен железопътен състав, шлосер,
дърводелец” на същата дата и в периода на проверката не е проверен за концентрация
на алкохол в издишания въздух. В протокола срещу името на ищеца било записано „не
се явил“. Във връзка с проверката, било съставено Контролно предписание № 7-
3/24.01.2025г. от инж. О.Н. - Главен инспектор ************* и Д.К. - Старши
инспектор ************* до *************. По случая бил постъпил и Доклад рег.
№12-00-426/06.02.2025г. от инж. Д.Г. - Началник на ************* *************, до
*************.
Работодателят в обжалваната Заповед № 12-01-85/21.02.2025г. конкретно бил
посочил какви нарушения е извършил ищецът с действията си, а именно: нарушение
на чл. 187, т.1 от КТ - преждевременно напускане на работа на 23.01.2025г.; чл.187, т.3
от КТ - неизпълнение на възложената работа съгласно трудов договор и длъжностна
характеристика на 23.01.2025г, поради отсъствие от работното място.; т.7 от КТ -
неизпълнение на законните нареждания на работодателя на 23.01.2025г. - да бъде на
работното си място в работно време; т.10 от КТ - на 23.01.2025г. неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение, като не е изпълнил задълженията си
от Правилник за вътрешния трудов ред на ***************** по чл.18, т.3
Излизанията от работа /служебни или лични/ се регистрират в книга за излизанията,
която се завежда във всяко структурно звено; чл. 35. /1/ Работниците и служителите в
Поделение за ************* са длъжни при изпълнение на възложената им работа:
т.2. да изпълняват всички трудови задължения, определени в длъжностната им
характеристика, длъжностното описание, както и вътрешните нормативни актове на
работодателя.
Намира за неоснователно твърдението в исковата молба, че “В дадените от мен
писмени обяснения, съм посочил причините за преждевременното напускане на
работното място на 23.01.2025г.“.
От ищеца по реда на чл. 193 ал.1 от КТ преди налагането на дисциплинарното
наказание били изискани писмени обяснения с рег.№ 12-00-358/28.01.2025г, връчени
му на 30.01.2025г. Писмени обяснения били дадени от служителя с рег. №12-00-
426/06.02.2025г. В обясненията си ищецът саморъчно написал, че е напуснал
6
работното си място около 09:00ч. Ищецът посочвал, че се почувствал зле, защото е
вдигнал кръвно, посочвал, че е ходил в болница, мерили са му кръвното и се е
прибрал в къщи и е заспал, събудил се е в 15:30ч., като не посочвал да се е връщал на
работа същия ден. Ищецът обаче не е уведомил прекия си ръководител - инж. Д.Г. -
Началник на ************* ************* или Работодателя - ************* за
напускане на работното му място в работно време по здравословни причини и
отсъствието му от работа на 23.01.2025г. след 09:00ч. /посочен час в писмените
обяснения/, не е регистрирал напускането на работното си място в Книга за
излизанията; не е представил и документи, оправдаващи отсъствието му от работа на
23.01.2025г. Ищецът представил Болничен лист № Е20231738866 за временна
нетрудоспособност от дата 24.01.2025г. с диагноза „Остра инфекция на горните
дихателни пътища неуточнена“. Цитираният Болничен лист бил от дата 24.01.2025г. и
не оправдавал отсъствието му от работа на 23.01.2025г. Цитираният болничен лист от
24.01.2025г. бил за диагноза, различна от установеното високо кръвно налягане на
23.01.2025г.
Към писмените си обяснения ищецът не представил на работодателя
Амбулаторен лист № 23/23.01.2025г., издаден от д-р Д.Х., а същият бил приложен
единствено към исковата молба, като същият амбулаторен лист не бил и коментиран от
ищеца в дадените от него писмени обяснения.
Следвало да се отбележи, че амбулаторният лист е първичен медицински
документ, в който се отразява състоянието на пациента към момента на посещението
му при лекар /снемане на анамнеза/ и евентуално оказаната извънболнична
медицинска помощ. Актът, с който се установява временната неработоспособност, е
болничният лист. Последният бил административен акт. Издаването му доказвало
установената от съответния орган на медицинската експертиза временна
неработоспособност, причините за същата, продължителността й, както и правото на
отпуск за временна неработоспособност. Отпускът за временна неработоспособност се
разрешавал от здравните органи, чрез болничния лист - чл. 6, ал. 2 НМЕ. Съгласно
чл.7, ал.1 от НМЕ, болнични листове могат да издават лекуващите лекари, лекари по
дентална медицина и ЛКК. Лекарите по дентална медицина издават болнични листове
само за заболявалия по тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна
медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3
календарни дни. С амбулаторен лист, издаден от лекуващ лекар при извършен преглед
не се установявало състояние на временна неработоспособност на осигурено лице по
смисъла на чл.6, ал.1 от НМЕ. Нормата на чл.6, ал.2 от НМЕ била императивна и не
следвало да се тълкува разширително. В тази връзка - Решение №223 от 23.04.2021г. на
ВКС по гр.д.№1421/2020г., IV г.о., ГК. От гореописаното следвало, че ищецът не
притежавал и не е предоставил годен медицински документ, чрез който да докаже
временната си неработоспособност - причината за отсъствието си от работа на дата
7
23.01.2025г.
Намира за неоснователно твърдението в исковата молба, че „Обжалваната
заповед е незаконосъобразна и поради неспазената от работодателя процедура по
събиране на данни за предварителна закрила по чл. 333 КТ“.
На 25.02.2025г, на ищеца, във връзка с прекратяване на трудовото му
правоотношение по чл.330, ал.2, т.6 от КТ и с оглед спазване на изискванията на
чл.333 от КТ за закрила при уволнение, било връчено писмо с разяснения за защитата
по чл. 333 и необходимостта от предоставяне на документи, в случай, че такива са
налични. Ищецът саморъчно декларирал, че не притежава документи за посочените в
чл. 333 от КТ случаи. Едва след изтичане на посочения в писмото срок /тридневен/ за
предоставяне на документи, му била връчена и процесната заповед.
Трудовата дисциплина била комплексен показател за оценка на работещия и
отразявала неговото отношение към трудовия процес. Параметри на трудовата
дисциплина, подлежащи на оценка, били добросъвестното отношение към работата,
изпълнението на трудовите задължения в изискуемото количество и качество.
Задълженията на работниците/служителите, посочени в чл. 126 от КТ - При
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
т.1. ... да бъде на работното си място до края на работното си време; т 3. да използва
цялото работно време за изпълнение на възложената работа; т.7. да изпълнява
законните нареждания на работодателя; т.10. да спазва вътрешните правила, приети в
предприятието; т.13. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от
нормативен акт, от трудовия договор и от характера на работата.
Ищецът бил работник с обременено дисциплинарно минало, незачитащ
трудовата дисциплина и трудовите норми, който въпреки наложените му
дисциплинарни наказания, в срок от една година, не бил коригирал поведението си.
Ищецът имал наложени предходни 2 дисциплинарни наказания /посочени по-горе/,
които не са заличени по право, като второто било за самоволно напускане на
работното място без уважителни причини.
След анализ на всички събрани доказателства по дисциплинарната преписка,
работодателят установил, че: ищецът на дата 23.01.2025г. не е бил открит на работното
си място при извършвана проверка за алкохол, не е регистрирал напускането на
работното си място в Книга за излизанията, не е уведомил прекия си ръководител инж.
Д.Г. - Началник на ************* ************* или Работодателя - *************
за напускането на работно си място на 23.01.2025г. в работно време по здравословни
причини, както и за отсъствието си от работа на същата дата.
Налице било накърняване на правния режим на работното време и
неизпълнение на основно задължение на работника/служителя да се поставя на
разположение на работодателя през определеното работно време за изпълнение на
8
съответната работа.
С действията си Т. Г. П. извършил виновно неизпълнение на трудовите
задължения, като бил допуснал следните нарушения: нарушение на чл.187, т.1 от КТ -
..., преждевременно напускане на работа на 23.01.2025г.; чл.187, т.3 от КТ -
неизпълнение на възложената работа съгласно трудов договор и длъжностна
характеристика на 23.01.2025г, поради отсъствие от работното място; т.7 от КТ -
неизпълнение на законните нареждания на работодателя на 23.01.2025г. - да бъде на
работното си място в работно време; т.10 от КТ - на 23.01.2025г. неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение, като не е изпълнил задълженията си
от Правилник за вътрешния трудов ред на ***************** по чл.18, т.3
Излизанията от работа /служебни или лични/ се регистрират в книга за излизанията,
която се завежда във всяко структурно звено; чл. 35, /1/ Работниците и служителите в
Поделение за ************* са длъжни при изпълнение на възложената им работа:
т.2. да изпълняват всички трудови задължения, определени в длъжностната им
характеристика, длъжностното описание, както и вътрешните нормативни актове на
работодателя.
Полагането на труд по трудово правоотношение предполагало по презумпция
добросъвестно отношение към работата от ищеца, но същият допуснал груби и
невписващи се в политиката и принципите на работодателя нарушения.
При съобразяване на критериите по чл.189, ал.1 от КТ, работодателят бил взел
предвид, че ищецът е с обременено дисциплинарно минало - има наложени предходни
2 /две/ дисциплинарни наказания, които не са заличени по право, както следва: със
Заповед №12-01-77/20.03.2024г. на Директор ПТП *****************, връчена на Т. Г.
П. на 21.03.2024г., му е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за
уволнение”, със Заповед №12-01-110/08.04.2024г. на Директор ПТП
*****************, връчена на Т. Г. П. на 09.04.2024г., му е наложено дисциплинарно
наказание “Предупреждение за уволнение”.
Налице били системни нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл.190, т.3
от КТ - служителят е извършил две нарушения на трудовата дисциплина, като за тях са
му наложени дисциплинарни наказания с посочените по-горе заповеди, които не са
заличени по право. Третото нарушение е това, за което с настоящата заповед му се
налага дисциплинарно наказание.
Работодателят взел предвид, че извършеното от ищеца на длъжност „Работник,
ремонт на подвижен железопътен състав, шлосер, дърводелец” в *************
************* - Поделение за ************* - поделение към *************
представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина, налице е и системно
9
нарушение на трудовата дисциплина, както и след преценка и съобразяване на
критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, на основание чл. 195 ал. 1, във връзка с чл. 190 ал. 1,
т. 3 и т. 7, вр. чл. 187 т. 1, т. 3, т. 7, т. 10 от КТ, както и на основание чл. 188 т.3 от КТ,
при спазени изисквания на чл. 193 и чл. 194 от КТ, е наложил дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на ищеца.
Счита, че правилно и мотивирано, в наложената заповед за дисциплинарно
наказание, е посочено какво точно е нарушил ищецът и кога, изброени са и
предишните му дисциплинарни наказания, отчетено е наличието на системни
нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл. 190 т.3 от КТ - служителят е
извършил две предходни нарушения на трудовата дисциплина, като за тях са му
наложени две отделни дисциплинарни наказания с две отделни заповеди, които не са
заличени по право към дата 28.02.2025г.
Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение било
задължението на работника или служителя да изпълнява работата, която му е
възложена и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно даденото в чл. 186 от КТ
определение, всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина, за което право на работодателя е да наложи някое от
изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. Като носител на това право
работодателят го упражнил законосъобразно, установил е, че е извършено
дисциплинарно нарушение, както и че действията във връзка с налагане на
наказанието са съобразени с процесуално и материално-правните норми. Съобразно
разпоредбата на чл. 195 от КТ, дисциплинарното наказание е наложено с писмена и
мотивирана заповед на работодателя. Работодателят спазил процедурата,
регламентирана в чл. 193 от КТ, поискал е писмени обяснения и е получил такива от
ищеца в хода на дисциплинарната проверка и по повод на провежданото производство
по дисциплинарна отговорност. Работодателят след подробно запознаване с
обстоятелствата по случая, преценил, че е извършено дисциплинарно нарушение,
правилно е определил по тежест дисциплинарното наказание и е спазена процедурата
по налагане на наказанието.
Счита за неоснователни и оспорва изцяло исковите претенции на ищеца по
основание и размер.
Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените
искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли да се уважат
предявените искове, ведно със законните последици.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника моли исковете да се
отхвърлят, претендира разноски, представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и направените
10
доводи, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че с трудов договор № 153 от 05.06.2017г. ищецът е назначен на длъжност
***************** ************* ************* /*****************/, Поделение
за *****************. На 07.06.2017г. му е връчена длъжностна характеристика.
Със Заповед № 12-01-85/21.02.2025г., връчена на 28.02.2025г. /при условията на
отказ в присъствието на двама свидетели/, издадена от Директора на *************,
трудовото му правоотношение с ответника е прекратено, поради наложено
дисциплинарно наказание – уволнение, на основание чл. 190 ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. с чл.
187 т. 1, т. 3, т. 7, т. 10 от КТ, поради следните нарушения на трудовата дисциплина:
- чл. 187, т. 1 от КТ - ..., преждевременно напускане на работа на 23.01.2025г.;
- чл. 187, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, съгласно трудов
договор и длъжностна характеристика на 23.01.2025г, поради отсъствие от работното
място;
- т.7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя на
23.01.2025г. - да бъде на работното си място в работно време;
- т.10 от КТ - на 23.01.2025г. неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение, като не е изпълнил задълженията си от Правилник за вътрешния
трудов ред на ***************** по чл.18, т.3 Излизанията от работа /служебни или
лични/ се регистрират в книга за излизанията, която се завежда във всяко структурно
звено; чл. 35, /1/ Работниците и служителите в Поделение за ************* са длъжни
при изпълнение на възложената им работа: т.2. да изпълняват всички трудови
задължения, определени в длъжностната им характеристика, длъжностното описание,
както и вътрешните нормативни актове на работодателя.
Мотивите за налагане на дисциплинарното наказание са, че:
На 23.01.2025г. e извършена проверка за употреба на алкохол в *************
************* от Д.К. – старши инспектор ************* при ***************** и
инж. Д.Г. – Началник на ЛД *************. По време на проверката в
***************** на ***************** от 10:37ч. до 10:50ч. от проверяващите е
установено, че към този час ищецът не е бил на работното си място и същият не е бил
открит на територията на ************* *************, за да бъде проверен за
употреба на алкохол.
Съставен е Протокол № 5/23.01.2025г., по образец, от проверяващите, съгласно
който ищецът на същата дата и в периода на проверката не е проверен за концентрация
на алкохол в издишания въздух. В протокола срещу името на ищеца е записано: „не се
11
е явил“. Във връзка с проверката е съставено Контролно предписание от 24.01.2025г. от
инж. О.Н. – главен инспектор ************* и Д.К. - старши инспектор
************* до Директора на ************* и Доклад от Д.Г. – началник ЛД
*************. Във връзка с Протокола, Контролното предписание и Доклада и след
запознаване с обстоятелствата по дисциплинарната преписка е установено следното:
На 23.01.2025г. по време на проверката за употреба на алкохол в *************
************* в ***************** на ***************** - от 10:37ч. до 10:50ч., от
проверяващите е установено, че ищецът, на длъжност „Работник, ремонт на подвижен
железопътен състав, шлосер, дърводелец”, не е бил на работното си място и същият не
е бил открит на територията на ************* *************, за да бъде проверен за
употреба на алкохол. Ищецът не е бил открит на територията на ЛД и след края на
проверката за алкохол.
Ищецът не е регистрирал напускането на работното си място в Книга за
излизанията: Служебни излизания: няма вписвания за 23.01.2025г.; Лични излизания:
няма вписване за 23.01.2025г. по установения ред. В случай на налагащо се отсъствие в
работно време или при необходимост от по-ранно приключване на работния ден,
работникът или служителят следва предварително да уведоми прекия си ръководител
за това обстоятелство и да получи неговото разрешение, като това се регистрира в
Книга за излизанията, с подпис на ръководителя.
С описаните действия ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 126 от КТ –
при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен: т. 1…да бъде на работното си място до края на работното време; т. 3. да
използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа; т. 7 да изпълнява
законните нареждания на работодателя; т. 10 да спазва вътрешните плавила, приети в
предприятието, т. 13. Да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от
нормативен акт, от трудов акт и от характера на работата; Длъжностна характеристика,
връчена срещу подпис: Личностни изисквания: висока степен на отговорност и
дисциплинираност; организираност и точност; лоялност и коректност към фирмата.
От ищеца са изискани писмени обяснения по чл. 193 ал. 1 от КТ, връчени му на
30.01.2025г. Писмените обяснения са дадени на 06.02.2025г., като в тях ищецът
написал, че се е почувствал зле, ходил е в болница, мерили са му кръвното, прибрал се
е вкъщи и е заспал, събудил се е в 15.30ч., като не посочва да се е връщал на работа.
Ищецът не е уведомил прекия си ръководител Д.Г. – началник ЛД за напускане на
работното му място и отсъствието от работа по здравословни причини след 09.00ч. на
23.01.2025г., не е регистрирал напускането на работното си място в книгата за
излизания, не е представил документи, оправдаващи отсъствието му. Представил е
болничен лист от 24.01.2025г., с диагноза „остра инфекция на горните дихателни
пътища, неуточнена“, който не оправдава отсъствието му от работа на 23.01.2025г.
12
Ищецът е с обременено дисциплинарно минало – има наложени предходни 2
дисциплинарни наказания, които не са заличени по право, както следва: със Заповед
№12-01-77/20.03.2024г. на Директор ПТП *****************, връчена на ищеца на
21.03.2024г., му е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за
уволнение”, със Заповед №12-01-110/08.04.2024г. на Директор ПТП
*****************, връчена на ищеца на 09.04.2024г., му е наложено дисциплинарно
наказание “Предупреждение за уволнение”.
Налице са системни нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл. 190 т. 3
от КТ – служителят е извършил две нарушения на трудовата дисциплина, като за тях
са му наложени дисциплинарни наказания с посочените по-горе заповеди, които не са
заличени по право. Третото нарушение е това, за което с настоящата заповед му се
налага дисциплинарно наказание.
Ищецът системно нарушава трудовата дисциплина и не е коригирал
поведението и отношението си към работния процес, въпреки наложените
дисциплинарни наказания в рамките на едногодишен период.
Съдът намира, че процесната Заповед съдържа изискуемото от чл. 195 ал. 1 от
КТ съдържание, същата е мотивирана и разбираема, като позволява на ищеца да
разбере причината, поради която трудовото му правоотношение е прекратено /няма и
твърдения за противното в исковата молба/.
Видно от приетия по делото Протокол 5/23.01.2025г., съставен от Д.К. /старши
инспектор *************/ и Д.Г. – началник ************* *************, в 10.50ч.
на 23.01.2025г. ищецът не се е явил за проверка за алкохол. Изготвено е контролно
предписание № 7-3/24.01.2025г. от Д.К. и О.Н. /главен инспектор регион
*************/ до Директора на *************. Изготвен е доклад до Директора на
*************, от 06.02.2025г., от Д.Г..
На основание чл. 193 ал. 1 от КТ, на 30.01.2025г., са поискани обяснения на
ищеца от Директора на *************, във връзка с Протокол № 5/23.01.2025г. от
извършена проверка за алкохол в ЛД ************* относно: Защо на 23.01.2025г. не
е се явил за извършване на проба за алкохол в ************* ************* при
направена покана от проверяващ орган Д.К. – старши инспектор *************?, Има
ли основателна причина за неявяването му?, Защо не е информирал Началник
************* *************, за причината, която го е препятствала?
На 06.02.2025г. са подадени са обяснения от ищеца, в които е посочил, че на
21.02.2025г. е отишъл на работа нормално. Около 09.00ч. се почувствал зле. Отишъл в
болница *************, там му премерили кръвното налягане, сложили му 10 мл.
Хлорфазолин и му казали да си почине малко. Прибрал се вкъщи, легнал и заспал.
Събудил се в 15.30ч. Някои от колегите му били свидетели. По време на работа не
употребява алкохол. Върши си съвестно възложените му задачи.
13
В исковата молба няма твърдения за нарушение, във връзка с изисканите
обяснения от ищеца. Такова се сочи в пледоарията на пълномощника на ищеца, а
именно: „…в изисканите по реда на чл. 193 от КТ писмени обяснения, работодателят е
изискал такива в друг смисъл – „Защо ищецът не се е явил за извършване на проба за
алкохол?“, но не са изискани писмени обяснения относно преждевременното му
напускане на работното място, каквото е действителното основание.“.
Съгласно трайно установената съдебна практика, ищецът по иск за признаване
на уволнение за незаконно по чл. 344 ал. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя, поради
което, всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание,
който индивидуализира предмета на спора. Съдът е обвързан от обстоятелствата,
посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са
въведени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания,
които не са въведени от ищеца с исковата молба/в този смисъл Решение № 459 от
27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010г., IV г. о., ГК, Решение № 135 от 8.06.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 3135/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 335 от 7.06.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 216 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
916/2015 г., III г. о., ГК, решение № 258 от 1.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г. на IV г. о.
на ВКС, Решение № 167 от 30.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК и
др./.
Следователно, съдът не може да се позовава на изложеното в пледоарията,
относно изисканите обяснения от ищеца по чл. 193 от КТ. Независимо от това,
обясненията не са поискани от ищеца, във връзка с това защо не е бил на работното си
място до края на работното време /преждевременно е напуснал работа/ - посочено като
нарушение в процесната заповед, но ищецът е изложил обяснения за причината за
преждевременното напускане на работа. Искането и вземането на устни или писмени
обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, достатъчно
е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е
ориентирал в обстоятелствата. Видно, както от дадените писмени обяснения, така и от
заявеното в исковата молба /“В дадените от мен писмени обяснения съм посочил
причините за преждевременното напускане на работното място на 23.01.2025г.“/,
ищецът е разбрал в какво нарушение на трудовата дисциплина е обвинен /в този
смисъл Решение № 74 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4792/2015 г., III г. о., ГК и
цитираните в него решения на ВКС, Определение № 777 от 12.10.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1922/2018 г., IV г. о., ГК и др./.
Относно възражението в исковата молба, че не е е спазена от работодателя
процедурата за събиране на данни по чл. 333 от КТ и че писмото, с което
работодателят изисква данни за наличие на обстоятелства за закрила по чл. 333 от КТ
не му е връчено по надлежния ред, то, видно от личното трудово досие на ищеца,
14
писмото за наличието на обстоятелства и на документи за закрила при уволнение е
връчено на ищеца на 25.02.2025г., преди да му е връчена процесната Заповед /на
28.02.2025г./, като същият е посочил, че не притежава документи за посочените
обстоятелства. Закрилата по чл. 333 от КТ е с обективен характер, като по делото няма
твърдения и доказателства, че ищецът се е ползвал от нея.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение на процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели:
Д.Г.Г., Н.И.Н. и И.К.К..
Свидетелят Д.Г. заявява, че е началник ************* ************* от
02.10.2022г. и е пряк ръководител на всички служители в ЛД. Участвал е в проверка за
алкохол в ЛД в гр. ************* на 21 или 23.01.2025г. Проверката била с двама
служители от отдел безопасност към РИБП и започнала към 8:00-8:10ч., от бригада
*************. В ЛД ************* имало 2 цеха, в които имало общо 5 бригади.
Понеже във всяка бригада имало присъствена книга, проверката започнала по следния
начин: по бригадно и по книга, както и с документа за допълнителна квалификационна
група, където са изписани трите имена и длъжността на проверявания. След като се
стигнало до бригадата, където работи ищецът, същият не се явил. Свидетелят
разпоредил да бъде намерен на територията на Депото. Позвънил на останалите
служители, дали са го виждали и откога не са го виждали. След което, попитал
бригадира му /свидетелят Н.Н./ къде се намира и той му отговорил: „Не знам, не ме е
уведомявал.“. Ищецът се бил разписал в книгата, че е пристигнал на работа. До края
на работния ден не получил информация къде е бил ищецът. На следващия ден
ищецът дошъл на работа навреме. Свидетелят го попитал къде е бил и защо не се е
явил на проверката предишния ден. Ищецът му отговорил, че не се е чувствал добре.
При такива случаи, имали ред - издавали служебни бележки, когато се налагало
отсъствие от работа – по служебни или лични причини. Служебната бележка се
подписвала от ръководител, т.е. свидетелят и съответния бригадир, че разрешава и е
уведомен за отсъствието. След като служителят, при който стои книгата за излизане,
види подписаната от свидетеля и от бригадира служебна бележка, я нанася в книгата
за излизане – дата, три имена и часовете, в които работникът излизал. Лицето се
разписва в книгата, когато си вземе бележката, че му е разрешено. Свидетелят Г. се
разписвал в книгата, в края на работния ден.
Доколкото бил запознат от своите предшественици, те също били извършвали
проверки за алкохол, като проверките на ищеца били положителни. Ищецът
многократно бил уведомяван устно от свидетеля да не употребява алкохол на
работното място. Свидетелят сформирвал изненадващи комисии за проверка на
алкохол и ищецът си тръгвал и не се явявал на проверка. През 2022г., докато навлезе в
15
работата, не му бил правил забележки. През 2023г. му направило впечатление, че
ищецът е във видимо нетрезво състояние, след което, го повикал в канцеларията си и
го предупредил, и така няколко пъти, като той все му обещавал, че няма и е за
последно.
Протоколът за проверката за алкохол се подписвал от председателя и двамата
членове на комисия. В случаят свидетелят и двамата му колеги.
На свидетелят е предявен протокол № 5 от 23.01.2025г., като същият казва, че
не знае защо не се е подписал третият член на комисията - главен инспектор О.Н..
Имената на всички проверени лица били в протокола. Изготвени били 5 протокола по
еднакъв образец, като за всяка бригада имало отделен протокол. Предявеният му
протокол не касаел бригадата на ищеца, а бригада Дизелов цех – двигател. Ищецът бил
вписан в този протокол, защото това била последната проверена бригадата и до
последно го чакали да се появи. Този ден проверили около 50 - 60 човека.
Видно от протокол № 5 за проверка за употреба на алкохол от 23.01.2023г., в
който под № 10 е вписано името на ищеца, с отбелязване в 10.50ч. – не се явил, като
извършили проверката са вписани двама души – Д.К. и свидетеля Д.Г. и има 2 подписа
за извършили проверката. Същите двама проверяващи /съответно подписали
протоколите/ са вписани в протоколи № 2 и № 3 от 23.01.2023г., приложени по
личното трудово досие на ищеца /началният час на проба в протокол № 2 е 09.15ч./.
Двама проверяващи са вписани /съответно са се подписали/ в находящият се в
личното трудово досие на ищеца протокол за проверка за употреба на алкохол от
20.07.2017г. Съответно, съдът приема, че по този начин се изготвят протоколите за
проверка за употреба за алкохол в ответното дружество.
Свидетелят Н.И.Н. казва, че познава ищеца откакто започнал работа, като от 2
години му е бригадир. През месец януари тази година се извършвала проверка за
алкохол, но този ден го нямало, защото бил в командировка в *************, за
където тръгнал в 09.00ч. Преди да замине в командировка, отишъл на работа в 07.30ч.
и минал инструктаж. Знае, че ищецът има високо кръвно, той му бил казвал. Веднъж
месечно му се случвало да вдигне кръвно. Понякога се било случвало да се почувства
зле на работа. На следващия ден разбрал от колеги, че е имало проверка и че ищецът
си е тръгнал.
Когато някой трябвало да си тръгне, трябвало да се обади на по-висшестоящ.
Ако се бил обадил на него, той щял да уведоми началника. Мисли, че се е случвало
ищецът да си тръгне самоволно, но рядко.
Не може да си спомни дали прекият им ръководител е търсил ищеца този ден
чрез него.
След разпита на св. Н. св. Д.Г. пояснява, че няма спомени дали този ден
конкретно е говорил със свидетеля Н.Н., за това къде е ищецът, но като минавала
16
бригадата на ищеца, ги попитал къде е той.
Свидетелят И.К.К. казва, че е колега на ищеца от 2 години. През месец януари
тази година видял ищеца, че си тръгва по-рано от работа. Бил зачервен и казал, че не
му е добре. Не знае къде е отишъл. Знае, че ищецът има проблеми със сърцето и
кръвното, имал няколко операции. Това бил споделял във времето. И да се бил
оплаквал, не му били обръщали внимание.
Когато на някой му се налагало да отсъства –по процедурата трябвало да се
обади на прекия ръководител. Ако на някой му станело лошо, трябвало да каже на
началника да го разпише, че си е тръгнал. Не бил обърнал внимание да се е случвало
ищецът да си тръгне от работа без да се обади. Няма как да види, ако ищецът
употребява алкохол. С ищеца били в една бригада, но той си имал самостоятелна
дърводелна стая, където работел, а свидетелят бил в общия цех.
По делото е представен амбулаторен лист № 23 от 23.01.2023г., 09.00ч., издаден
на ищеца, в който е посочено като основна диагноза: хипертонично сърце със
/застойна/ сърдечна недостатъчност; терапия: направена 1 амп. Хлорфазолин. Този
амбулаторен лист не е представен на работодателя с обясненията по чл. 193 от КТ,
нито след това /не се съдържа в личното трудово досие/. На работодателя е представен
болничен лист от 24.01.2023г. за временна неработоспособност на ищеца за периода от
24.01.2023г. до 28.01.2025г., с диагноза: „остра инфекция на горните дихателни
пътища, неуточнена“.
Не е спорно по делото, твърди се и в исковата молба и в обясненията по чл. 193
от КТ на ищеца, че на 23.01.2025г. същият си е тръгнал преди 09.00ч. от работа и не се
е върнал, като не се е обадил на началник ЛД – св. Д.Г., или друг висшестоящ, не е
отбелязал излизането си в книгата за излизания. Болничният лист от 24.01.2025г. не
оправдава отсъствието на ищеца от работа на 23.01.2025г. и е с различна диагноза от
високото кръвно налягане, посочено в амбулаторния лист. Съгласно решение № 223 от
23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2020 г., IV г. о., ГК, с амбулаторен лист, издаден
от лекуващ лекар при извършен преглед, не се установява състояние на временна
неработоспособност на осигурено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ. Нормата на
чл. 6, ал. 2 от НМЕ е императивна и не следва да се тълкува разширително.
От показанията на свидетеля И.К., съдът приема, че ищецът е бил в състояние
да каже на прекия си ръководител – св. Д.Г. – който се е намирал до цеховете в 8:00-
8:10ч., когато е започнала проверката за употреба на алкохол, че трябва да си тръгне. А
и бригадирът на ищеца – св. Н.Н. е тръгнал в 09.00ч. за *************, т.е. след като
ищецът е напуснал работното си място.
Видно от свидетелските показания, процедурата, когато на някой му се налага
да си тръгне от работа, е да се обади на по-висшестоящ. Видно от Правилника за
вътрешния трудов ред в *************, чл. 18 ал. 3, излизанията от работа /служебни
17
или лични/ се регистрират в книгата за излизанията, която се завежда във всяко
структурно звено. Съгласно чл. 35 ал. 1, т. 2 от Правилника, работниците и
служителите в ************* са длъжни да изпълняват всички трудови задължения,
определени в длъжностната им характеристика, както и вътрешните нормативни
актове на работодателя. Според длъжностната характеристика на ищеца, връчена му
при постъпването на работа – на 07.06.2017г., същият е длъжен да познава Правилника
за вътрешния трудов ред.
Предвид изложеното, съдът намира, че на 23.01.2023г., по време на проверка за
употреба на алкохол, ищецът е напуснал преждевременно работа - нарушение на чл.
187 т. 1 от КТ. Съдът намира, че същият не е нарушил поотделно т. 3 /неизпълнение на
възложената работа, съгласно трудов договор и длъжностна характеристика на
23.01.2025г, поради отсъствие от работното място/ и т. 7 /неизпълнение на законните
нареждания на работодателя на 23.01.2025г. - да бъде на работното си място в работно
време/, тъй като тези нарушения не могат да бъдат изпълнени, именно поради
отсъствието му от работното място през този ден/.
Ищецът е нарушил чл. 187 т. 10 от КТ, вр. с чл. 18 т. 3 от Правилника за
вътрешния трудов ред и чл. 35 ал. 1 от същия, тъй като не е регистрирал напускането
на работното си място в Книга за излизанията, не е уведомил прекия си ръководител
или друг висшестоящ за напускането на работно си място на 23.01.2025г. в работно
време, както и за отсъствието си от работа на същата дата.
Видно от представените 2 бр. заповеди, посочени в процесната заповед и взети
предвид от работодателя: със Заповед № 12-01-77/20.03.2024г. на Директор ПТП
*****************, връчена на ищеца на 21.03.2024г., му е наложено дисциплинарно
наказание “Предупреждение за уволнение”, със Заповед №12-01-110/08.04.2024г. на
Директор ПТП *****************, връчена на ищеца на 09.04.2024г. /поради
напускане самоволно на работното място на 22.02.2024г., отсъствие цял ден от работа
без уважителна причина, без разрешен отпуск и без представяне на болничен лист за
временна неработоспособност за този ден/, също му е наложено дисциплинарно
наказание “Предупреждение за уволнение”, като към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение тези наказания не са заличени.
Следователно, налице са системни нарушения на трудовата дисциплина, по
смисъла на чл. 190 т. 3 от КТ, ищецът е извършил две нарушения на трудовата
дисциплина, като за тях са му наложени дисциплинарни наказания с посочените две
заповеди. Третото нарушение е извършено с процесната заповед.
Квалифициращият признак за системност по чл. 190 ал. 1, т. 3 от КТ не се
извежда от тежестта на всяко от нарушенията, преценени поотделно, нито преценката
за тежест по чл. 189 ал. 1 от КТ се прави поотделно, за всяко от системните
нарушения, взети самостоятелно. Преценката за тежест се прави във връзка с
18
поведението на работника. В чл. 190 ал. 1, т. 3 от КТ системните нарушения са
основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята
повторяемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудовите
задължения, в разрез с правилата за трудова дисциплина /Решение № 50035 от
3.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2022 г., III г. о., ГК/.
Предвид изложеното, съд намира, че процесното наказание „дисциплинарно
уволнение” е законно, и искът за отмяната му следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Предвид отхвърлянето на първия обективно съединен иск
за отмяна на уволнението, неоснователни се явяват и искът по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ–
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 225 ал. 1 от КТ.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника направените от
него разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. Г. П., ЕГН **********, от гр. *************,
*****************, против Поделение за *************, с адрес ************* към
„БДЖ товарни превози“ ЕООД, ЕИК 1754038560069, за признаване за незаконно на
уволнението й и неговата отмяна, извършено със Заповед № 12-01-85/21.02.2025г. на
*************, за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност
***************** ************* ************* /*****************/, в Поделение
за ************* към „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, за осъждане на Поделение за
************* към БДЖ-Товарни превози“ ЕООД да му заплати обезщетение по чл.
225 ал. 1 от КТ – в размер на 8020,42 лева за периода от 01.03.2025г. до 30.07.2025г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Г. П., ЕГН **********, от гр. *************, *****************,
да заплати на Поделение за *************, с адрес ************* към „БДЖ товарни
превози“ ЕООД, ЕИК 1754038560069, сумата от 150 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от 13.08.2025г. –
деня, в който в съдебно заседание съдът е обявил, че то ще бъде
постановено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
19
20