Р Е Ш Е Н И Е № 12
гр. П., 17.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Рядкова, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 256 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** предявява срещу ответника „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад",
бул."Г.М.Димитров"№1, обективно съединени преки искове по чл. 432 от
Кодекса да застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на цена 26 000 лева /след увеличения на иска пред районния
съд, станало причина и за изпращане на делото по подсъдонст на окръжния/ и за
имуществени в размер на 714 лв.,
основаващи се на следните обстоятелства:
На 10.09.2018 г. в района на с. .,обл. било
осъщестевно ПТП с участието на лек автомобил „., ., с рег. №, управляван от, в
който на другата предна седалка пътувала ищцата и автомобил „.“, модел „“,
управляван от Като причина за сблъсъка
се сочи загубата на контрола над автомобила от страна на водача , който при
извръшване на десен завой и поради неосъбразена с пътните условия скорост
навлязъл в насрещната лява пътна лента и се блъснал челно в в движещото се
срещу него друго МПС. За пътното произшествие бил съставен Конставен протокол и
образувано досъдебно производство, което не било приключило.
За автомобила имало сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „със „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, с полица с валидност 03.07.2018 г. до 03.07.2019 г.
В следствие на пътния инцидент ищцата пострадала и била откарана
веднага в болницата, където се установило закрито счупване на добния край на
лъчевата кост на дясната й ръка. Наложила се оперативна интервенция, изразяваща
се в открито ваместване на фрактурата с поставяне на вътрешна фиксация от
остеосинтезни материали, последвано от поставяне на гипкова имобилизация за
предотвратяване разместване на костните фрагменти.
За това лечение ищцата направила разходи в размер на 714
лв. – за закупуване на осеосинтезните материали, за което била издадена фактула
№ 5442/12.09.2018 г.
Изписана била на 14.09.2018 г., слд което извръшила
преглед и при съдебен лекар, установил множество кървонасядания в различни
области на тялото, подробно описани в исковата молба.
Възстановяването продължило в домашни условия, като през
първите две седмици ищцата изпатвала силни болки в областта на фактурата и
другите контузии по тялото. Не можело да си служи с ръката си и разчитала
изцяло на близките си за подпомагане за най-елементари действия и нужди.
Въпреки изминали дългъ перид от време и сега изпитвала
болки в ръката, което я провокирало да взима обезболяващи медикаменти.
Тревожела се, че няма да възстанови здравословното си състояние, каквото е било
преди инцидента. Случилото се давало отражение и на психиката й, като в
следстиве на изживения шок се оплаквала от понижено настроение, тревожност,
нарушения на съня и връщане към спомена за катастрофата.
На 26.09.2018 г. подала молба до застрахователя за
изплащане на обезщетение, по повод на която получила указания за представяне на
допълнителни документи. След тяхното представяне отговорът на застрахователя
бил, че не е налице основание за уважаване на зпретенциите и за обезщетение.
На ответника е връчен препис от
исковата молба и в законния срок е подаден от него писмен отговор, в който
заявява, че искът е допустим, но неоснователен,при следните основни възражения:
1. Липса
на противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника
автомобил и наличие на такова единствено от страна на Л.Т.М.
2. Съпричиняване
на вредите от страна на пострадалата, която не била използвала предпазен колан.
3. Липса
на причинна връзка между направените
разходи с претъпрените от ПТП травми, перкомеронст на тези разходи, а така също
– че не било необходимо извършването им.
4. Прекомерно
завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, който не
съответствал на принципа за справедливост.
Направено
е искане за привличане на трето лице – помагач, в лицето на ЗАД“Арианц България“ АД, поради
обстоятелствата, че е застраховател по полица за автомобила „Н.“, чийто водач
ответникът твърди, че има вина за пътния инцидент.
Участието
на подпомагащата страна е допуснато от районния съд, от който първоначално се е
разглеждало делото. Становището на тази страна е, че не налице виновно
поведение на водача на л. а. „.“, а вредите са причинини по изключителна вина
на водача на л. “.“. Предивд обвързващата сила, което би имало решението в
отношенията му с другия застраховател /ответника/, третото лице-помагач оспорва
размера на претендираното обезщетение, като твърди, че е завишени и не
съответства на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост при определянето
му.
След пренецнак на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането е допустим. Спазени са
изискванията на чл. 380 от КЗ, като пострадалото лице е предявило претенцията
си към застрахователя, посочвайки банкова сметка, ***то.От представените
писмени доказателства за получения отговор от страна на застрахователя /л.
45-46 и 50-51 от делото/ става ясно, че застрахователната претенция не е била
удовлетворена пълно или частично.
Претенцията е заявена
пред застрахователя на 26.09.2018 г., видно от датата, на която е заведена молбата
на Д Г. /л./ като входящ документ при ответника.
Активната и пасивна
процесуална легитимация на страните в процеса се определят от обстоятелствата,
които ищцата твърди в исковата молба, а именно, че има качеството на пострадало
лице при ПТП с МПС, във връзка с вреди от управлението на което е имало към
онзи момент сключена договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Представен е
Констативен протокол 10.09.2018 г. за ПТП с пострадали лица, в който е посочено и името на ищцата сред
пострадалите.
Засрахователната
полица от която произтича отговорността на ответника за вреди, причинени при
управление на л. а. „.,, с рег. № е предсатвена от него следа задължавенот му на
осн. чл. 190 от ГПК /л. 95/, като периода и на валидност обхваща датата на
пътното произшествие.
В тежест на ищцата е да установи виновното противоправно
поведение на водача на този лек автомобил, което да е в причинна връзка с
нанесените и вреди, както и че действително ги е претърпяла.
Безспорно е
установено какви травматични увреждания са причинени на ищцата в следствие на
сблъсъка между двата автомобила на посочената дата и това са: счупване на
лъчена кост на дясната ръка и кръвонасядания по тялото, установени при приема и
в болница, където е откарана непосредстевон дслед констаниране на ПТП от
органите на МВР. След 3-дневен престой там още в деня на изписването й –
14.09.208 г. е посетила съдебен лекар, който е консатирал и описал подробно
видимите кръвонасядания по различни части на тялото й. Експертизата устновява,
че кръвоняданията по тялото са причинети от предпазен колан.
Всички наранявания, без фактурата са причинили на ищцата болки и страдания за около 2-5 дни според заключението на назначеното по делото вещо лице д-р П.
По сериозни болки и страдания, сложно лечение и
продължител оздравителен период се установяват съвсем логично за нараняването
на ръката, която е оперирана по спешност в деня на инцидента.
Извръшено е единственото адекватно и наложително в
случая, според заключението на вещоно лице открито наместване на счупването на
лъчевата кост на дясната китка, направена е фиксация с воларна плака с шест
винтау а през кожате е поставена киршерова спица, посдвал е шев стерилна
превръзка и гипсова имобилизация за предотвратяване разместване на костните фрагменти.
Имало е манипулации по прехамване на превръзката и киршеровата спица, а на
19.03.2019 г. – вона операвтивна интервенция за премхване на металните
импланти.
Според медицинската експертиза друг вид терапия, без
извършената опрация и без вътрешната фиксация с метални импланти не бил била
адекватна, а цената на имплантите е определа в съответстие с предложените от
избрания доставчик при проведен „търг“ от страна на болницата. В този смисъл
възражението на ответника за нужност или прекомерност на направените от ищцата
разходи за лечението са неоснователни. Конкретния размер на тези разходи е
установен с писмено доказателство – фактура /л.40 от делото на РС/ и възлиза на 714 лв.,
заплатени от ищцата цена на имплантите с ДДС.
Трайното затрудняване на движението на горния десен
крайник при такава травма продължава за срок от 2,5-3 месеца обичайно, според
вещонто лице, но както става ясно, оздравителния период в слечая е продължил 6
месеца, имайки предвид датата на премахването на имплантите. През целия този
период ищцата е изпитвала страдание при движение на китката именно от металния
импант /отговор на 4-ти въпроси в СМЕ/. По-интензивните болки са чувствани в
по-кратък период от 25-30 дни след счупването, а в последствие са намалели,
като след отстрняване на имплантите функцията на крайника е възстановена „почти в пълен обем“.
Освен медицинсакта експретиза описваща характера на
уврежданията, продължителността и вида на търпяните болки и страдания, събрани
са и гласни доказателства – показания на св. П, която описва в детайли как се е
чувставла ищцата, какви ограничения и несгоди е търпяла и как е протекъл
оздавителния и възстанвителния период при нея в конкретния случай.
Именно свидетелката, която е майка на пострадалата, е
поела грижите за нея от изписването й от болница, тъй като заради болките и
гипса около месец не можела да прави нищо с дясната си ръка. Освен това от
болките по цялото тяло не можела да спи в леглото, а спяла на дивана в седнало
положение.
Свидетелката твърди, че дори в продължение на три месеца
не можела да си служи с ръката и се налагало тя да ходи с нея на лекции, за да
парви записки, по които да учи, за да се прекъсне обучението си като студентка
към онзи момент.
И до сега ходела понякога да и помага, защото не можела
да извъшва тежка работа с тази ръка-
Свидетелката споменава за белег от оперативната
интервенция, който бил доста голям и трамвирал дъщеря й.Твърди, че преживяния
шок от инциденда имал сериозни последстивя за психиката на ищцата. Първоначално
се стряскала на сън, но и и сега продължавала да изпитва страх и тревоги, че
нещо лошо се случва и въобще станала психически неустойчива, каквато не била
преди. Не била посещавала психолог или психиатър, защото лекарите я успокояви,
че не бива да се тревожи, а и майка и също останала дълго време в дома им освен
заради физическата помощ и за това да й
въздейства и психически да се справи.
Всички увреждания, описани в исковата молба бяха
устаовени по безспорен начин и според СМЕ да причинени на ищцата при удара
между двата автомобила при станалото ПТП на 10.09.2018 г.
За разследване относно виновно поведение на водача на л.
а. . има образувано досъдебно производство, което към настоящия момент не е
приключило. Последното постановление на наблюдаващия прокурор от 28.11.2019 г.
е за неговото спиране на осн. чл. 244, ал.1 т.3 и чл. 199 НК – за провеждане на
допълнителни ОИМ, за да се установят преки свидетели на пътния инцидент или
такива, които са преминали непосредствено след настъпването му.
При положение, че няма образувано съдебно производство по
случая, съдът отказа да спре настоящото дело и продължи събирането на
доказателства, допуснати по искане на ищцата за установявяне виновното
противоправно поведение на водача на застраховния при ответника автомобил.
Именно виновоно противопаравно поведение или деликт в по-общия смисъл, а не
непременно престъпление е необпходимо да се докаже, за да се ангажира
отговорността на застраховатгеля.
Пред районния съд е изслушана и приета авто-техническа
експертиза, а пред настоящия състав бе разпитан свидетеля Л.М..
Преценката на тези доказателства води до извода, че
ищцата успешно доказава виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, в който е пътувала и причинната връзка с причинените и телесни
увреждания, които стоят в основата на неимуществените вреди, които иска са й
бъдат репарирани от застрахователя.
При данните, с които е разполагал експерта, той дава
заключение, че водачът на „.“-та във всички случаи е загубил контрол върху
автомобила при извършван десен завой и е навлязъл в насрещната лента за
движение, където няма спор, че настъпил сблъсъка в с лекия автомобил „Н.“.
Осъществени са нарушения на чл. 20, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Макар вещото лице да е могло да определи конкретната
скорост, с която се е движил автомобила, управлава от водача, като се вземат
предвид и показанията на св. М., който твърди, че е била 60 км./ч. /по негова
преценка/ следва да се приеме, че тази скорост е била ако не превишена, спрямо
разрешената в населено място, във всички случаи- несъобразена с натовареното
според същия свидетел движение и с конкретната пътна обстановка.
Според св.М., водачът на насрещия автомобил е опитал да
се провре между движещия се пред него автомобил и този в насрещната лента,
управляван от свидетеля. Независимо от това дали е имал намерение за
изпреварване и с каква скорост се е движел, очевидно че не не съобразил тази
скорост с интензитета на движението в момента и не е успял да спре, за да
предотврати навлизането в насрещната лента и сблъсъка с движещия се в нея
автомобил.
От своя страна св. М. е направил единственото възможно,
за да избегне ПТП – променил е леко посоката си на движение и е задействал
спирачка. Близостта на двата автомобила, когато „.“-та е навлязла в насрещната
лента е причина водачът на „Н.“ да няма достатъчно време за реакция. За него е
било невъзможно да установи автомобила на място, преди момента на сбълсъка.Това
установява и вещото лице, а следва и от подробните и логични показания на самия
водач М., на които няма причина да не се даде вяра, тъй като не се опровергават
от останалите доказателства и съответстват на основните обстоятелства за
станалото ПТП, установени при огледа от служителите на МВР, обективирани във
фото-албум и протокол за оглед.
Според показанията на св. М., той самият се движел с 30
км.ч и няма доказателства, които да опровергават този факт.
Не се уставови и поведение от
страна на ищцата, което да е допринесло за причиняването на вредите, което да
може да се квалифицира като съпричиняването им. Обстоятелдството, на което
ответинкът основава възражението си за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД се опроверга
от събраните доказателства. По тялото на
пострадалата са констатирани кръвонсядания, отговарящи по място и вид да са
получени именно от поставен предпазен колан, поради което следва да се приеме,
че е била с колана, а не – без него, както твърди ответника.
Размерът на конкретното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост, като се вземат в предвид
установените по-горе обстоятелства относно
броя, вида и тежестта на уврежданията на здравето на ищцата,
продължителността на търпяните болки и страдания, начина по който ги е понесла
тя, как са повлияли те на начина й на живот и на нейната психика и поведение и
какви са изгледите за подобряване на състоянието й.
Съдът счита, че справедлив
размер на обезщетението за така описаните неимуществени вреди, би била сумата
от 26 000 лв., колкото е изменеия размер на иска в съдебното заседание
пред райнония съд на 27.09.2019 г.
Основателно е искането за
присъждане на законанна лихва върху това обезщетение от датата на подаване на исковата
молба до оконачателното плащане.
Искът за присъждане на
обезщетение в размер на 714 лв. за имущестевни вреди също е доказан по основание
и размер. Сумата е платена за лечение на травмата на ръката, получена при
процесното ПТП – за закупуване на импланти, за което има безспорни
доказателства /фактура и СМЕ/.Следва да бъде прсъдено исканото обезщетение,
отново със законнана лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът следва да заплати
на ищцата всички разноски направени от нея за първоинстанционното производство,
които са в размер на 2 950 лв.
По изложените съображения
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад",
бул."Г.М.Димитров"№1, ДА
ЗАПЛАТИ на
Д.С.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** застрахователни
обезщетения на основание договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ /по полица BG/30/118001916113/ за
причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. и имуществени вреди в
размер на 714 лв. , в резултат от ПТП, станало на 10.09.2018 г. в с. В.Д.,
обл.П., заедно със законната лихва,
считано от 21.01.2019 г./датата на
предявяване на исковете/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад",
бул."Г.М.Димитров"№1, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, разноски по
делото в размер на 2 950 лв.
На
осн. чл. 127, ал.4 ГПК присъдените суми да бъдат платени по банкова сметка, ***: IBAN:*** „Общинска банка“
АД с титуляр: Адвокатско дружество „.“.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: