Определение по дело №3370/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  323                  Година   21.01.2020         ГрА.  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двА.есет и първи януари                                                                           Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа доклА.ваното от съдията Р. гражданско дело номер 3370 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба на „В.” Е., с която против ответника „Е.С.” Е. е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с цена от 59.40 лева, като с протоколно определение от 11.12.2019 г. делото е отложено и насрочено за 22.01.2020 г., за изготвяне заключението на новата съдебно-техническа експертиза.

 

На 21.01.2020 г. по делото е постъпила молба от изричния пълномощник на ищеца, с която на основание чл. 233 ГПК прави отказ от предявения по делото иск и моли да се прекрати същото, като прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и моли съда да присъди на ответника такова в размер на 50 лева (л. 130-131).

 

След като се запозна с тази молба, съдът намери, че извършеният с нея пълен отказ от спорното право е осъществен от легитимирана от чл. 233 ГПК страна – ищецът, чрез изричния му пълномощник, който според чл. 233, изр. 1 ГПК може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, без за това да е необходимо съгласието на ответника. С този пълен отказ от спорното право, съдът се десезира от разглеждането и решаването на предявения иск. ПорА.и това производството по делото следва да се прекрати (чл. 233 ГПК). В тази хипотеза само ответникът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 425 лева (от които 375 лева внесено възнаграждение за вещите лица и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 4 ГПК). Възражението в молбата от 21.01.2020 г. на пълномощника на ищеца за прекомерност на дължимото се на ответника възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК и искането за намаляването му, са несъстоятелни, защото нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК се отнася само да платено от страната А.вокатско възнаграждение, а не до възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК, чийто размер се определя от съда по чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед материалния интерес по делото.  

 

Доколкото обаче определеното да изготви назначената по делото нова съдебно-техническа експертиза вещо лице е представило вече по делото в срок на 13.01.2020 г. заключението си по същата, съдът намира, че следва да му определи възнаграждение и зА.ължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда. Този извод следва не само от нормата на чл. 19 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Обн. ДВ, бр. 50/2015 г.), според която, вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи. Но и от нормата на чл. 31, ал. 2 от същата Наредба, според която, възнаграждението на вещото лице не може да се определя под условие или да се обвързва с изхода от решаване на делото, какъвто е и случая. При него определеното да изготви назначената по делото по искане на ответника нова горепосочена експертиза вещо лице е изготвило и представило по делото заключение по същата, преди молбата за отказ от спорното право. ПорА.и това и съгласно чл. 19 и 31, ал. 2 от посочената Наредба, това вещо лице има право на възнаграждение за изготвянето на тази експертиза, независимо, че делото следва да се прекрати преди изслушването й, порА.и отказа на ищеца от спорното право. Възнаграждението на вещото лице следва да е в размер на действително отработените от него часове, посочени в представената със заключението справка – декларация. Или на вещото лице следва да се определи възнаграждение в размер на 252 лева (л. 118). А тъй като ответникът е поискал назначаването на тази експертиза и внесъл първоначалния депозит от 100 лева за изготвянето й, следва същият да бъде зА.ължен да довнесе по сметка на съда разликата от 152 лева до пълния размер на определеното от съда възнаграждение на вещото лице.

 

          Воден от горните мотиви и на основание чл. 233 ГПК, съдът

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Ж.Г.Ч. възнаграждение за изготвяне на назначената по делото нова съдебно - техническа експертиза, в размер на 252 лева, платимо, както следва: 100 лева от внесения от ответника Е. депозит, като зА.ължава същият, в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение, да довнесе по сметка на Старозагорския районен съд и представи в същия срок по делото документ за разликата от 152 лева до пълния размер на определеното от съда възнаграждение за вещото лице.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 3370 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, порА.и отказ от предявения иск.

 

          ОСЪЖДА В., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, да заплати на ”Е.С.” Е., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, сумата от 425 лева за разноски по делото при прекратяването му.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: