РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Бургас, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно
наказателно дело № 20252120202020 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от И. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***** действащ чрез пълномощника си адв. З. К. от БАК, против
Наказателно постановление № ******г., издадено от **************, с което
за нарушение на чл. 98 ал. 1 от ЗОБВВПИ и на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН,
вр. чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
С жалбата се навеждат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли
за неговата отмяна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не
се явява лично. Представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган – Началник при Второ РУ- гр.
Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 04.06.2025г., видно от
разписката към същото и депозирането на жалбата в съда на 11.06.2025г.), от
активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
1
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 12.02.2025г., около 10:30 часа, във връзка с подаден преди това
сигнал по Закона за защита от домашното насилие, издадена заповед за
незабавна защита срещу И. З. и данни от съпругата му, че в дома си същият
съхранява огнестрелни оръжия, служители на Служба „КОС“ при Второ РУ
към ОДМВР – Бургас, сред които и свидетелят И. Ж. Д., извършили проверка
в обитаваното от З. жилище, находящо се в ******. В хода на така
извършената проверка било констатирано, че на посочения настоящ негов
адрес З. съхранява следните законно придобити от него огнестрелни оръжия и
боеприпаси, а именно: пистолет „ЧЗ-75“, калибър 9х19мм, № Е0939; пистолет
„ЧЗ-75В“, калибър 9х19мм, № 2754V; ловен полуавтомат „МР-155“, калибър
12мм, № ********** и ловна карабина „Арсенал“, калибър 7,62х39мм,
№ВА490119, без да е уведомил писмено за това началника на РУ по
настоящия си адрес, а именно – началника на Второ РУ-Бургас.
За посочените оръжия И. З. разполагал с издадено му на 21.06.2024г. от
05 РУ Бургас при ОДМВР – Бургас Разрешение № 20190463824 за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
валидно до 20.06.2029г. В разрешителното бил вписан постоянният адрес на З.
в ******. Във връзка с издаване на това разрешително, на 21.05.2024г. З.
представил в 05 РУ Бургас при ОДМВР – Бургас Декларация по чл. 76, ал.4, т.
2 от ЗОБВВПИ, съгласно която постоянният му адрес е в ******, а настоящият
му адрес е в ******.
Въз основа на направените констатации при проверката и като счел, че
същите сочат на извършено от И. З. нарушение по чл. 98 ал. 1 от ЗОБВВПИ,
свидетелят И. Ж. Д. – младши експерт в Служба „КОС“ при Второ РУ към
ОДМВР – Бургас, в присъствието на нарушителя и един свидетел, съставил
срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №
*******.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил
препис от него, изрично отбелязвайки, че няма възражения.
Липсват данни и за депозирани писмени възражения срещу акта в
законоустановения срок.
Въз основа на горецитирания АУАН, на 29.04.2025г. от **************
било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение на чл. 98 ал. 1 от ЗОБВВПИ и на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН,
вр. чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
2
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник при Второ РУ-гр. Бургас, оправомощен със Заповед № 8121з-
595/26.05.2015г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – младши експерт в Служба „КОС“ при Второ РУ към
ОДМВР – Бургас, оправомощен по силата на законовата норма на чл. 153, т.
12, вр. с чл. 152 от ЗОБВВПИ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения
шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 98 ал. 1 от
ЗОБВВПИ, която разпоредба въвежда задължение за получилите разрешение
за притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях да ги съхраняват
в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се
устройства – за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес,
за който е издадено удостоверение от съответната община. Изрично е
предвидено, че когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за
уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по
настоящ адрес.
Посочената като виновно нарушена законова разпоредба е пределно
ясна и всяко отклонение от предвиденото в нея императивно задължение – за
съхранение на оръжията по постоянен адрес или за съхранението им по
настоящ, но само след подадено уведомление за това, както до началника на
РУ на МВР по постоянен адрес, така и до началника на РУ на МВР по
настоящ адрес, придружено от удостоверение за настоящ адрес, издадено от
съответната община, води като последица ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Субект на
задълженията, описани в посочената законова разпоредба, са лицата, които са
получили разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси към
тях.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.02.2025г.,
около 10:30 часа, в ******, жалбоподателят И. З. – титуляр на Разрешение №
20190463824 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
3
боеприпаси за тях, е съхранявал по настоящ, а не постоянен адрес, следните
огнестрелни оръжия: пистолет „ЧЗ-75“, калибър 9х19мм, № Е0939; пистолет
„ЧЗ-75В“, калибър 9х19мм, № 2754V; ловен полуавтомат „МР-155“, калибър
12мм, № ********** и ловна карабина „Арсенал“, калибър 7,62х39мм,
№ВА490119, без да е уведомил за това, представяйки и удостоверение за
настоящ адрес, издадено от Община Бургас, началника на РУ на МВР по
настоящия си адрес, а именно – началника на Второ РУ-Бургас.
Представената от процесуалния представител на жалбоподателя и
приобщена като писмено доказателство по делото Декларация по чл. 76, ал.4,
т. 2 от ЗОБВВПИ, в която И. З. е посочил, че постоянният му адрес е в ******,
а настоящият му адрес е в ******, с подаването на която декларация в 05 РУ
Бургас при ОДМВР – Бургас жалбоподателят е счел, че е изпълнил
задължението си по чл. 98 ал. 1 от ЗОБВВПИ, е подадена от З. в 05 РУ Бургас
при ОДМВР – Бургас /РУ на МВР по постоянния му адрес/ на 21.05.2024г.
като част от необходимата документация във връзка с издаване на
разрешението му за придобИ.е на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
Същата не е подадена до началника на РУ на МВР по настоящия му адрес – в
случая началника на Второ РУ-Бургас, а и от съдържанието й се установява
единствено, че постоянният адрес на З. е в ******, а настоящият – в ******,
но не и че огнестрелните оръжия, за които му е издадено разрешително, ще се
съхраняват по този настоящ адрес.
Обстоятелството, че тази декларация по някакъв начин е станала
служебно известна на актосъставителя непосредствено преди извършване на
процесната проверка, в хода на която е установено нарушението, /независимо
от това, че както бе посочено, в случая от нея се установява единствено, че
настоящият адрес на жалбоподателя е в ******, но не и че оръжията се
съхраняват на този адрес/ е ирелевантно за отговорността на жалбоподателя и
не може да санира извършеното нарушение, доколкото именно той е субект
на задължението да декларира пред началника на РУ на МВР по настоящия си
адрес, че именно на този адрес ще съхранява оръжията, за които му е издадено
разрешително, представяйки и удостоверение за настоящ адрес, издадено от
съответната община. По делото няма спор, че жалбоподателят З. не е
изпълнил това си задължение, поради което и отговорността му е правилно
ангажирана от АНО.
Във връзка с изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че с подаването на тази декларация в 05 РУ Бургас при
ОДМВР – Бургас З. е счел, че е изпълнил задължението си по чл. 98 ал. 1 от
ЗОБВВПИ, доколкото в същата е посочен настоящият му адрес, следва да се
отбележи, че правният ред се основава на презумпцията за знание на законите
и добросъвестното им спазване от субектите, които, осъществявайки дадена
дейност, са длъжни да са запознати с правната й регламентация, а незнанието
на закона не ги извинява. Така и съхранението на огнестрелни оръжия, което е
източник на повишена опасност, е подробно регламентирано и се очаква от
всяко лице – титуляр на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях да познава тази правна
регламентация.
4
Нормата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ не изисква конкретна форма на
вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал.
2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като разпоредбата на чл.193, ал. 1 от ЗОБВВПИ не
изключва наказуемостта при тази форма на вината.
При правилната квалификация на нарушението АНО е приложил и
коректната санкционна норма на чл.193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, с която
законодателят е свързал нарушенията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Съгласно
чл.193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1 - 3
за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба
от 500 до 1500 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. В
случая АНО е наложил глоба в минималния, предвиден от закона размер – 500
лева, поради което същата не подлежи на намаляване.
В случая не са налице предпоставките за приложение и на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото фактите по делото не указват на „маловажност“ по смисъла
на цитираната разпоредба. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Процесното нарушение е типичен и обикновен случай на нарушение от този
вид, още повече, че от това деяние биха могли да възникнат вредни последици,
които да застрашат здравето и живота на гражданите. Изискването за
съхранение на оръжията и боеприпасите към тях по съответен адрес има за
основна функция контрол и наблюдение от съответните служби на МВР, както
и актуалност на информацията, относно водените на отчет притежатели на
разрешения за притежаване, съхранение и носене на огнестрелни оръжия.
Това е така с оглед спецификата на обществените отношения, регулирани със
ЗОБВВПИ, съставляващи потенциално високи риск за здравето и живота на
гражданите, поради което и същите са предмет на строг разрешителен и
регистрационен режим, както и на отчетност. Административното нарушение
по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ няма резултатен характер, т. е. за реализирането
му не е необходимо да са настъпили вредни последици, а е достатъчно
установеното фактическо положение на съхранение на оръжието не по
предписаните в закона правила.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, право на разноски има единствено
административнонаказващият орган, който обаче не е претендирал и
представил доказателства за сторени такива, поради което разноски в
настоящото производство не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******г., издадено от
**************, с което за нарушение на чл. 98 ал. 1 от ЗОБВВПИ и на
основание чл.53 ал.2 от ЗАНН, вр. чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ, на И. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***** е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6