Р Е Ш Е Н И Е
№ 392/12.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Албена
Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 188 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на И.А.Ч. против Решение № 260008/08.01.2021
г. постановено по АНД № 1083/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 20-0340-000617 от 15.06.2020 година на началника на РУ
МВР-Септември, с което на касатора на
основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.25 ал.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се отмяна на решението, както и
да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират се
разноски.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
На 28.05.2020 г., в 15:47 часа, в община Септември, на
път Трети клас № 3704, касаторът И.А.Ч., като водач на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № РА 2005 КА след
отклонението за с. Величково, в посока за с. Бошуля, управлявайки посоченият
автомобил, на около един километър преди населеното място /с. Бошуля/ е
предприела маневра завиване наляво с цел да се отклони за крайпътен имот. Преди
обаче да започне маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат в съседни ленти и с предна лява част
блъска странично изпреварващия я лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА
1080 КР, управляван от Б. Д. Б.. Вследствие на удара л.а „Мерцедес“ се
отклонява на ляво в банкета и преминава през растителността и дърветата.
Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила. За инцидента били
сигнализирани служители на РУ МВР-Септември, които пристигнали на място и взели
отношение посредством съставянето на протокол за ПТП и изготвянето на снимков
материал на мястото на инцидента. Според полицейските служители, сред които бил
и актосъставителят, поведението на Ч.
съставлявало административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което
против нея бил съставен АУАН № 238258 от 28.05.2020 г. Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 25,
ал.1 ЗДвП, доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма
задължение на водач на ППС, който като ще
предприеме каквато и да е маневра, например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Изводи
на районния съд са правилни, че с оглед установените щети по двата автомобила и
тяхното местоположение е видно, че касаторът Ч. е предприела левия завой, след като вече
другият автомобил е започнал изпреварването и е бил на път да го завърши, тъй
като лекият автомобил „Мерцедес“ с рег.
№ РА 1080 КР е бил значително по-напред от този на касатора преди да настъпи
ударът. Ирелевантно е с каква скорост се е движел лекия автомобил „Мерцедес“, тъй като безспорно ПТП
не би настъпило, ако касаторът бе изпълнил задължението си да го пропусне преди
да предприеме маневра по завой на ляво. Мерцедесът е ударен отстрани в дясно, в
областта на дясното странично огледало и дясна врата, след което пораженията
продължават назад. Пораженията върху Тойотата са в лявата ъглова част на
предната броня. Това значи, че ударът между автомобилите е настъпил,
след като лекият автомобил „Мерцедес“ е
бил изпреварил с цялата си предница този на касатора. При това положение не
може да има съмнение, че вината за ПТП е изцяло на касатора. С
поведението си касаторът Ч. е нарушила виновно чл.25, ал.1 ЗДвП, като е предприел маневрата завой на ляво, без да се убеди, че в съседното
платно не се движи друг автомобил. Дори и последният да се е движил с превишена
скорост, но ПТП-то не е в пряка причинно-следствена връзка с тази скорост.
ПТП-то нямаше да настъпи, ако касаторът Ч. не бе предприела маневрата завой на ляво и бе
пропуснала движещия се там автомобил. Що се отнася до евентуалните нарушенията
на другия водач, то те не са предмет на настоящото дело.
Съдът
намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон
при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице
основания за отмяна или изменение на постановлението. Като
е достигнал до същите изводи РС е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на РС, касаещи размер на
наложената санкция.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното
решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в
сила.
Пред
касационната инстанция няма направено искане за присъждане на разноски от
страна на ответника.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260008/08.01.2021 г., постановено по АНД № 1083/2020 г. по
описа на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)