№ 12678
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110121284 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от „..” ЕООД, ЕИК .., срещу „..” ЕООД, ЕИК .., иск с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с
чл.266, ал.1, с който ищецът иска да се признае за установено, че ответникът му дължи
сумата 4193,53 лева по договор от 30.08.2021г., представляваща задължение по
фактура №../20.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
12.12.2022г. по ч.гр.д. №65346/2022г. на СРС, 169-ти състав.
Ищецът твърди, че на 30.08.2021г. между страните бил сключен договор за
монтаж на помпено оборудване, по силата на който ищецът трябвало да достави тръби
и специализиран продукт на обекта на възложителя, както и да извърши дейности
свързани с изграждане на помпено съоръжение на обекта на възложителя. Твърди, че е
изпълнил надлежно възложената работа, за което обстоятелство бил съставен
Протокол № ...2021 г. и била издадена фактура № .. г. във връзка с дължимото
възнаграждение на стойност 4193,53 лева. Възложителят не е изплатил
претендираното вземане, поради което ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65346/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
169 с-в. Поради постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение от
страна на длъжника, за ищеца бил налице правен интерес от установяване на
основателността на претендираното вземане. Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 4193,53 лева, представляваща
1
неизпълнено задължение по издадена фактура № .. г., ведно със законната лихви за
забава, считано от 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски. В съдебно заседание предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск като неоснователен. Потвърждава наличието на сключен с ищеца
договор, по силата на който му било възложено изпълнението на уговорената помежду
им работа, за което обстоятелство заплатил на ищеца авансова вноска в размер на
3591,64 лева. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, като
обектът, в който е следвало да бъде престиран договорения трудов резултат не бил
издаден. Твърди, че в процесната фактура не е положен подпис от представител на „..“
ЕООД, както и че същата не отразява наличието на действително задължение към
издателя. Счита, че доколкото Протокол № ...2021 г. не е подписан от страна на
дружеството, то същият не удостоверява извършена и приета работа. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски. С оглед изложеното моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
От приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 65346/2022г. на СРС, 169 състав,
се установява, че на 12.12.2022г. в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за следната сума: 4 193,53 лева
(четири хиляди сто деветдесет и три лева и 53 стотинки), представляваща главница за
неизпълнено задължение по фактура № ../20.09.2021 г. за период от 20.09.2021 г. ,
ведно със законна лихва за период от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането. В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради
което с разпореждане съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Настоящият иск е предявен в указания срок.
Между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е сключен договор
за услуга от 30.08.2021г., видно от приетото като доказателство по делото заверено от
страната копие от същия. С договора страните са се договорили ищецът да достави
тръби и специализиран продукт на обекта на възложителя, както и да извърши
дейности свързани с изграждане на помпено съоръжение на обекта на възложителя,
срещу насрещно поето от страна на възложителя задължение да заплати на
изпълнителя договореното възнаграждение. За извършването на работата бил съставен
Протокол № ...2021г., препис от който е представен по делото, като същият
действително не е подписан от представител на възложителя, както и издадената за
извършените дейности фактура №../20.09.2021г.
2
Ответникът не оспорва сключен договор между него и ищеца, като е представил
доказателства за извършено авансово плащане на сумата от 3591,64 лева, както е
упоменато и в договора, и за което е представена фактура 406/31.08.2021г., която също
не е подписана от страните. От нея е видно, че е заплатена сумата 3591,64 лева с ДДС.
От писмените доказателства не се установи обекта, на който е следвало да се
извърши договорената работа. По делото са събрани гласни доказателства чрез
изслушване на двама свидетели. От показанията на свидетелите А.С. и Д.М., се
установи, че обектът, в който е следвало да се изгради помпеното съоръжение е
затворен комплекс от три сгради, в района над Икеа – София, на 2 км над Икеа преди
пречиствателната станция.
Свидетелят С. разказва, че лично е участвал в работата по изпълнение на
процесния договор. Спомня си, че времето на изпълнение е било през месец август
2021г., като обектът представлявал комплекс от три къщи в района над Икеа, където
изградили поливна система и помпена система. Присъствал на подписването на
договора. Работили по проект на собственика, част от оборудването било набавено от
собственика, друга част от ищцовото дружество. Наложило се допълнително
изграждане на оборудване за полИ.е, като собственикът се съгласил да заплати за
неговото осъществяване. Монтажът бил извършен за около три седмици, след което
системата била изпробвана в присъствието на собственика, като свидетелят присъствал
на съставянето на протокол за приемане на работата. След приключване на обекта, се
установил проблем с един от програматорите, който бил фабричен и бил подменен.
Извършили и допълнителни дейности на обекта – източили системата и я зазимили за
зимния период. От страна на възложителя комуникацията се осъществявала от човек
на име Д., той присъствал при подписване на договора, при приемане и проверка на
системата.
Свидетелят М. е изложил, че е посредничил за сключване на договора между
страните, тъй като работи във фирма за материали за поливни системи, като са
изготвили и проекта за работа на посочения обект. Описал е обекта – три къщи с общ
двор и две сондажни помпи, находящи се на 2 км над Икеа, преди пречиствателната
станция. Фирмата, в която свидетелят работи, доставила чрез поддистрибутори
материалите за обекта. След извършване на монтажа на обекта, Д., който отговарял за
него, се свързал с него, тъй като не можел да настрои разпръсквача. Д. действал като
управител на фирмата възложител за обекта, като осигурявал и достъп до обекта.
Присъствал на първата доставка на материали, на която присъствал и представител на
ищцовото дружество. Един от програматорите бил дефектирал и бил подменен. След
това при тестване на системата всичко било изправно.
Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелите,
намира, че същите следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви,
3
кореспондиращи си и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
Съдът намира и възражението на ответника, че е налице пречка за изслушване на
свидетелски показания във връзка с установяване изпълнението на задълженията по
договора, като не е налице нито една от хипотезите на чл.164, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание при уточняване на твърденията от страна на ответника,
същият е заявил, че въпреки че не оспорва сключването на договора, няма твърдение
относно обекта, за който е сключен, т.е. не оспорва наличието на облигационна връзка,
по която е извършил авансово плащане, но не посочва обект, за който е сключен
договора, като излага твърдения, че договорът не е изпълнен, но не и къде се е
очаквало да бъде изградено помпено съоръжение и такова липсва.
По делото е била допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи
дали действително е била извършена уговорената с договора работа, но видно от
представеното заключение на същата вещото лице е било заведено от процесуалния
представител на ответника на адреса на седалището му, където не е изградено помпено
оборудване, каквато уговорка и не се твърди да има, а достъп до установения в хода на
производството обект – затворен комплекс от три къщи на 2 км. над Икеа София преди
помпената станция, не е осигурен, за да може вещото лице да извърши оглед. Съдът
намира, че с поведението си ответникът е целял да осуети извършването на оглед от
страна на вещото лице и да установи релевантни за делото факти, като счита обаче че
не може да приложи санкцията на чл.161 ГПК и да приеме тези факти, за които е
попречил да бъдат установени, за доказани по делото, доколкото няма данни обектът
да е собственост на ответника и същият да може да осигури достъп до него.
При цялостния анализ на доказателствата съдът намира, че се установи, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Следва да се отбележи, че поведението на ответника, с което същият е целял да
бъде осуетено доказването по делото – отказал е да посочи обекта, за който е
уговорено изграждането на помпено оборудване, както и че е подвел вещото лице като
го е завел на адреса си на управление, представлява по същество злоупотреба с право.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
По иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по чл. 258 и сл. от
ЗЗД, по силата на което ищецът е следвало да извърши определена работа срещу
заплащане на уговорената цена. Работата е извършена, като се установява по делото, че
след проверка изграденото помпено съоръжение е било изправно и е работело.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи обстоятелството,
че е заплатил на ищеца договореното възнаграждение изцяло не е ангажирал
4
доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че същият е неизправна
страна по договора и следва да бъде ангажирана договорната му отговорност. С оглед
уговореното в договора и издадената от ищцовото дружество фактура съдът приема, че
предявената претенция е основателна и доказана в пълния й предявен размер. При
посочване на задължението на ответника е съобразен заплатения вече от него аванс в
размер на 2993,03 лева без ДДС.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1084 лева за
исковото производство и 484 лева за заповедното производство. Съдът намира
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца за неоснователно. Уговореното и заплатено
възнаграждение от 1000 лева е близо до минималното такова по НМРАВ, като същото
е в по-малък размер от заплатеното от ответника възнаграждение на неговия
процесуален представител за защита по предявения иск. Съдът намира, че с оглед
процесуалното поведение на страните, фактическата и правна сложност на делото,
събраните по делото доказателства и проведените три на брой открити съдебни
заседания по делото, уговореното възнаграждение за процесуалния представител на
ищеца не е прекомерно и не следва да бъде намаляван неговия размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД, предявен от „..”
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. .., срещу „..” ЕООД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. .., че „..” ЕООД дължи на „..”
ЕООД сумата 4193,53 лева по договор от 30.08.2021г., представляваща задължение по
фактура №../20.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
12.12.2022г. по ч.гр.д. №65346/2022г. на СРС, 169-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..” ЕООД, ЕИК .., да заплати на
„..” ЕООД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 1084 лева и в размер на 484 лева за
заповедното производство.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 65346/2022г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6