№ 47
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20233100600027 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивни жалби от защитниците на подсъдимия И. М. И. и на
подсъдимия Д. К. Д. против Присъда № 175/16.09.2022 г. мо НОХД № 2020/2022 г. на
Варненски районен съд, I състав. С присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.197, ал.4 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три
години.
Във въззивната жалба и допълнението към нея защитникът на И. твърди, че присъдата
е неправилна и необоснована, а наложеното наказание било явно несправедливо и счита, че
съдът неправилно е приложил материалния закон. Моли за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, в условие на
евентуалност – и по отношение на него да се приложи разпоредбата на чл. 197 от НК. В с.з.
жалбата се поддържа на посочените в нея основания.
Подсъдимият И. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление.
Защитникът на подсъдимия Д. обжалва присъдата в частта за наложеното наказание
като счита същото за явно несправедливо.
1
Подс.Д. поддържа жалбата си на посочените в нея основания и моли за намаляване на
наложеното му наказание.
Представителят на прокуратурата излага становище, че атакуваният съдебен акт е
правилен и законосъобразен, обсъдени са събраните по делото доказателства и са направени
правилни изводи, поради което и следва да бъде потвърден.
Съдът, с оглед вменените задължения по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК за цялостна
проверка по отношение на правилността, обосноваността и справедливостта на
проверяваната първоинстанционна присъда, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 25.05.2021 г. подсъдимите Д. и И. решили да откраднат пчелни семейства от
пчелин, познат на подсъдимия Д., собственост на св. Янакиев, находящ се в с.Въглев,
обл.Варна. Имотът бил ограден с бодлива тел. За целта, около 22:00 часа на същия ден,
подсъдимите отишли до имота, като носели със себе си чували и пчеларска шапка. В имота
влезли през пролуки между теловете на оградата. Подсъдимият И. поставил на главата си
подготвената пчеларска шапка и започнал да вдига капаците и покривните табли на
кошерите, вадел последователно рамките и изтръсквал намиращите се в тях пчели в
приготвените предварително чували, държани от подсъдимия Д.. Така двамата поставили
пчелите от общо 23 кошера в носените от тях чували. В този момент забелязали монтирана
охранителна камера, която от страх да не ги заснеме, взели със себе си и изхвърлили на
около сто метра от пчелина. За да напуснат по-бързо мястото, Д. се обадил на свой приятел
– св. Д., който се съгласил да отиде и да ги откара с личния си автомобил, срещу заплащане.
При срещата им на мост, близо до селото, св. Д. видял, че подсъдимите държат чували, от
които се чува жужене и ги попитал какво носят. Подсъдимите отговорили, че носят в
чувалите пчели, че се опасяват, че ще ги разкрият, тъй като на мястото е имало охранителна
камера, която са счупили, и бързат да се отдалечат от мястото. Свидетелят поставил
чувалите в багажника и потеглил в указаната му от подсъдимите посока. Подсъдимият И.
слязъл на отбивка преди с. Изворско, в което живеел, като взел и чувалите с откраднатите
пчели, а свидетелят се върнал в с. Въглен с подсъдимия Д..
На следващия ден пострадалият видял снимките, изпратени от охранителната камера
на телефона му, на които били заснети действията на подсъдимите. Уведомил за случилото
се кметът на селото – св.Г. и двамата се уговорили на следващия ден да посетят имота. На
27.05.2021 г. св. Янакиев установил на място, че капаците на много от кошерите са
разместени, а камерата липсва. Заедно със св. Г. установили, че от общо 23 кошера или
липсват пчели или е налично незначително количество, за което св. Г. съставил опис.
Пострадалият подал сигнал и предоставил снимките от охранителната камера на св. Д.
– инспектор в група „Криминална полиция“ на РУ – Аксаково, който разпознал подсъдимия
Д. на снимките. Последният бил задържан, дал подробни обяснения за случилото се, след
което завел полицейските служители до пчелина и до мястото, където е изхвърлена
камерата, като тя била намерена на място при извършения оглед.
2
От изготвената съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на
инкриминираните вещи възлиза на 3603,00 лева. Сумата е възстановена в пълен размер на
пострадалия до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд от
подсъдимия Д..
След извършена цялостна проверка и след оценка на наличната доказателствена
съвкупност по делото, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е установил
правилно фактическата обстановка. Преценил е, че от събраните доказателства може да се
направи категоричен и обоснован извод, че именно подсъдимите И. и Д. са осъществили
деянието. Престъплението е доказано от обективна и субективна страна, както е установено
и участието на всеки един от двамата подсъдими в извършването му. За въззивния съд не
съществува съмнение, че подсъдимите са извършили вмененото им деяние. Настоящият
състав приема изложеното в мотивите относно фактическите положения, че е извършено
престъпление – кражба, при наличие на посочените квалифициращи признаци, както и
авторството му, поради което намира, че не е необходимо да ги обсъжда.
Във въззивната жалба на подс.И. са изложени доводи относно незаконосъобразността
на атакувания съдебен акт, като се твърди, че неправилно е прието, че подсъдимият е
осъществил вмененото му престъпление. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да
бъде постановена нова, с която той да бъде оправдан.
Настоящият състав на съда намира това възражение за неоснователно. При преценка
на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че подс.И. е извършим
вмененото му деяние. На първо място следва да се прецени начина на извършването му-
това е станало в тъмната част на денонощието, двамата подсъдими предварително са
подготвили средствата, в които да поставят отнетите вещи, носили са предпазни средства
при осъществяване на кражбата. Двамата са влезли в пчелина през поставените предпазни
телове, след като са извършили кражбата са забелязали, че на мястото има охранителни
камери и са ги изтръгнали и изхвърлили на по-късен етап. Извикали са свидетелят Д., на
когото казали, че са извършили кражба и бързат да се отдалечат от мястото, защото се
притесняват, че са заснети от охранителните камери. Всички тези действия говорят за
предварително подготвена кражба и двамата са участвали в нея. Недостоверно е
твърдението на подс.И., че той е имал намерение да закупи от подс.Д. кошери. Двамата са се
познавали от преди извършване на кражбата. И. е бил наясно, че Д. не разполага с кошери и
не се занимава с отглеждането на пчели, още повече няма логика да купува пчели през
нощта, да ходи да си ги взема сам от мястото, на което се отглеждат, да влиза на това място
през оградата, а накрая и да бързат да се отдалечат от там, след като са се усъмнили, че са
заснето от охранителните камери, които за по-сигурно са изкъртили и изхвърлили.
Всичко изложено до момента навежда съда на извода, че това възражение във
въззивната жалба е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Във въззивната жалба на подс.И. са развити доводи за неправилно приложение на
закона, като първоинстанционния съд е отказал да приложи привилегированата разпоредба
на чл.197, ал.1 НК по отношение на него. Въззивният съдът намира това възражение за
3
законосъобразно поради следните съображения:
Неправилен обаче е изводът на първоинстанционния съд относно невъзможността
извършеното престъпление от И. да се третира като такова по чл. 197, ал. 1 от НК,
доколкото съдът е приел, че неучастието на този подсъдим в отстраняването на вредните
последици от собственото му деяние, е пречка за прилагането му.
Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от НК предвижда налагане на по-леко наказание, ако до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде
върната или заместена. В настоящия случай е реализирана втората хипотеза – стойността на
откраднато имущество е възстановена на пострадалия в пълен размер. Възстановяване на
откраднатите вещи по смисъла на разпоредбата е налице, когато те са върнати на лицето, от
което са отнети, без значение дали от виновния или от друг. Възможни пречки за
прилагането й са липса на отнета вещ, която да се върне (при опит за кражба),
невъзстановяване на предмета в пълен размер или в посочения от закона срок, или открИ.е и
изземване на откраднатото имущество от органите на властта без съдействие на
подсъдимия. В настоящия случай нито една от тези отрицателни предпоставки не е налице.
Обстоятелството, че връщането не е направено само от подсъдимия И. или дори без негов
принос, а единствено от другия подсъдим – Д., не изключва приложението на
привилегирования състав. При съучастие възстановяването, направено от един от
съучастниците, ползва всички. Това е така, тъй като замисълът на чл. 197 от НК е не само да
се търси справедливост за самия деец, а и да бъдат защитени интересите на пострадалия.
Именно засегнатия от деянието обект обуславя естеството на неговата защита – целта на
закона е да се овъзмезди пострадалия без значение кой е платецът – извършителят, негов
съучастник или друго лице, дори и при оказано съдействие на разследващите, без което
последните не биха открили и иззели откраднатите вещи. След като пострадалият
фактически е обезщетен, несправедливо е при постигната тази цел на закона и извършено
едно престъпление, макар от две лица, подведените под наказателна отговорност да се
третират различно единствено по отношение на това им общо деяние и намалената
отговорност по чл. 197 от НК, която произтича от общото им деяние, от което са
възстановени всички имуществени вреди, да бъде разделена несъразмерно.
Важно е да се отбележи, че цитираната в проверяваната присъда съдебна практика е
трайна и актуална, но касае различни разпоредби на НК и е неотносима. Съдебната
практика, изпълнила съдържанието на мотивите на проверяваната първоинстанционна
присъда, обсъжда „особени обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или
увеличава наказанието на някого от съучастниците“. Такива могат да бъдат особено
качество на дееца, користна цел, лично основание, съдебно минало или друго качество,
което съществува към момента на извършване на деянието и има значение за
съставомерността му, но не и възстановяване на вредите, което е допълнително
обстоятелство, възникнало в много по-късен етап след извършване на престъплението.
Докато първите са неотменни и се отчитат независимо от последващи действия на дееца, те
са факт от обективната действителност и не се разпростират и върху другите съучастници,
4
то възстановяването е в състояние на възможност за проявление и касае единствено
последиците от престъплението. Докато особеното качество на личността не е налице по
отношение на останалите съучастници, то възстановяването на вредите се разпростира
върху всички съучастници, тъй като деянието им е общо.
Като съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда намира, че
постановената присъда следва да бъде изменена като по отношение на подс.И. бъде
приложен закон за по-леко наказуеми престъпление и деянието му бъде преквалифицирано
като такова по чл.197, ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5 НК.
Прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление спрямо подсъдимия И. по
необходимост поставя въпроса за съответното на извършеното престъпление наказание.
Първоинстанционният съд правилно е отчел и анализирал всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства. Настоящият състав не намира такива, които да не са взети
предвид или да са недооценени, поради което намира, че справедливото наказание с оглед
степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и подбудите за извършване
на деянието. При тези обстоятелства настоящият състав на съда намира, че наказанието на
подс.И. следва да е „лишаване от свобода“, за срок от 3 месеца.
С определения размер на наказанието е изпълнена първата предпоставка по
прилагането му. Налице е и втората предпоставка – подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер. Преценката за възможността за постигане на
целите на наказанието без ефективното му изтърпяване, се извършва най-напред с оглед на
конкретната обществена опасност на дееца и извършеното от него престъпление. В
настоящия случай същите не се отличават с висока степен, което обуславя изтърпяването на
наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
По делото е постъпила въззивна жалба и от подс.Д., в която е направено искане за
намаляване на размера на наложеното му наказание.
Доводите на подсъдимия Д. за явна несправедливост на наложеното му наказание са
неоснователни. Първоинстанционният съд е преценил всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността му доказателства и е наложил наказание в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на закона. Тези мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция, поради
което няма да бъдат преповтаряни отново. Липсва очевидно несъответствие между
извършеното престъпление и наложеното за това наказание, поради което и жалбата му
следва да бъде оставена без основание.
Като съобрази горното, разгледа подадените въззивни жалби, взе предвид становищата
на страните в процеса и като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, Варненски окръжен съд намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде
изменена в частта, с която подс.И. е осъден за престъпление, наказуемо по чл.195, ал.1 НК,
като по отношение на него бъде приложено наказание за по-леко наказуемо престъпление
по чл.195, ал.1, вр.чл.195, ал.1 НК и бъде намален размера на наложеното му наказание за
срок от 3 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години.
5
Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, предл. последно от НПК,
Варненски окръжен съд, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 175/16.09.2022 г., постановена по НОХД № 2020/2022 по описа
на Варненски районен съд, I състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от
подсъдимия И. М. И. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК в
такова по чл. 197, т. 4, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му НАЛАГА
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на
което отлага с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6