Присъда по дело №379/2014 на Районен съд - Чирпан

МОТИВИ към присъда № 1 от 14.01.2015 год.

по Н.О.Х.Д. № 379 по описа на 2014 година на Районен съд- Чирпан

 

Производството е по реда на глaва 27 от НПК.

Образувано е по внесен от Районна прокуратура - Чирпан обвинителен акт, с който подсъдимaта Н.С.И. е предаден на съд за това че на 19.08.2014г. в с. Гита, обл. Ст.Загора е отнела чужди движими вещи: 1брой синджир от жълт метал – злато с каратно число “585” и тегло 5 грама на стойност 190,00лв., 1 брой мъжки пръстен от жълт метал – злато маркировка “14к” с три бели камъчета и тегло 5 грама на стойност 190,00лв., 1 брой мъжки пръстен от жълт метал – злато маркировка “14к” и тънка линия от черен камък по диагонал с тегло 5 грама на стойност 190,00лв., 1 брой дамски пръстен “мида” от бял метал – злато маркировка “14к” с тегло 1,3 грама на стойност 49,40лв., 1 брой дамски пръстен “ под форма на перла” без камък отгоре от жълт метал – злато с тегло 3 грама на стойност 14,00лв., 1 чифт детски обеци плътни от бял метал – злато “14к” с тегло 2 грама на стойност 76,00лв., 1 чифт детски обеци с бели камъчета от бял метал – злато “14к” с тегло 2 грама на стойност 76,00лв. или всичко вещи на обща стойност 885,40лв. от владението на В.И.Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява кражба, извършена повторно по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК в немаловажен случай - престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 28, ал.1 от НК.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия В.И.Ш., против подсъдимaта Н.С.И., граждански иск за сумата от 885.40 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие отнетите му на 19.08.2014г. и невъзстановени движими вещи, предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 19.08.2014г. до окончателното й изплащане. В.И.Ш. е конституиран като граждански ищец.

В хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура - Чирпан поддържа обвинението и пледира подсъдимата да бъде призната за виновнa, като й бъде определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК, а именно лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да търпи в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг режим. Пледира за привеждане в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 НК, на наложеното на подсъдимата наказание по н.о.х.дело № 489/2013 г. на Районен съд – Чирпан. Взема становище за основателност на предявения граждански иск.

В хода на съдебните прения, гражданския ищец В.И.Ш. моли да бъде уважен изцяло предявения от него граждански иск.

В хода на съдебните прения, служебният защитник на подсъдимата – адв. З. не оспорва обвинението и пледира на подзащитната му да й бъде наложено наказание лишаване от свобода при приложението на чл.55, ал.1 НК – под минималния размер, като излага съображения за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимата Н.С.И. по реда на чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Като мотив за извършване на престъплението сочи заболяването на детето й. Затова моли за „минимално наказание”.

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимата, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Н.С.И. е на 26 г. С начално образование е, не работи, получава социални помощи около 340 – 350 лева на месец. Живее в с. Гита, заедно с П. В. Й., от когото има дете К. П. В., на 5 години. Детето е със заболяване – бронхиална астма – атопична, средно тежка, с чест пристъпи.

Подсъдимата е осъждана със споразумение, одобреното с определение от 11.12.2013г. по НОХД № 489/2013г. по описа на РС – Чирпан за извършено на 07.10.2013г. престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Подсъдимата Н.С.И. и свидетелят В.И., заедно със свидетелката Н. И. Б., живеели в съседство в с. Гита, обл. Стара Загора.

На 19.08.2014г. подсъдимата И. минавала край дома на свидетелите Ш. и Б., когато чула, че се карат. Свидетелят Ш. викал силно и подсъдимата решила да съобщи за кавгата им на тяхна родственица.

Междувременно в хода на възникналото пререкание, свидетелката Б. заявила на свидетеля Ш., че го напуска и се прибира при родителите си, които живеели в друг имот също в с. Гита, обл. Стара Загора. Същата тръгнала към дома на родителите си и свидетелят Ш. я последвал. 

Подсъдимата не намерила родственицата, която търсела и наричала „леля М.” и отново се върнала до къщата на свидетелите Ш. и Б.. Тъй като не се чувал никакъв шум и вратите на къщата били отворени, подсъдимата решила да влезе в къщата. Влязла и извикала свидетелката Б. по име, но никой не й отговорил. Подсъдимата разбрала, че в къщата няма никой и влязла във всекидневната стая. В стаята видяла картонена кутия от декодиращо устройство, в която имало златни бижута. Подсъдимата взела всички бижута от кутията, а именно златен синджир с каратно число „585”, 5 грама, мъжки златен пръстен, 5грама, 14к с три бели камъчета, мъжки златен пръстен, 5 грама, 14к с тънка линия от черен камък по диагонал, дамски златен пръстен с „мида” от бял метал, 14к, 1.3 грама, дамски златен пръстен под форма на перла без камък, 3 грама,  чифт детски златни обеци плътни, бял цвят, 14к, 2 грама и чифт детски златни обеци, бял метал, 14к, 2 грама с бели камъчета. Подсъдимата напуснала дома на свидетеля Ш. със златните бижута и се прибрала в дома си.

На 21.08.2014г. подсъдимата взела част от златните бижута и отишла в гр. Чирпан. Същата посетила обменно бюро на фирма „Токо – 2”ЕООД – гр. Пловдив, намиращо се в центъра на гр. Чирпан и предложила на работещата там като валутен касиер свидетелка Г. Г. Ц. да закупи златния синджир, взет от дома на свидетеля Ш.. Свидетелката Ц. разгледала синджира, видяла, че има маркировка за злато „585” и след като го изтеглила на работната везна в офиса, установила, че е с тегло 5 гр. Заявила, че е съгласна да закупи бижуто за сумата от 160лв. Подсъдимата се съгласила и дала синджира на свидетелката Ц., за което последната й заплатила 160лв. За извършената продажба не бил оформен писмен документ.

Същия ден подсъдимата посетила магазин за злато, сребро и сувенира „Златна линия”ЕООД – гр. Чирпан, намиращ се на площад „Съединение” в центъра на гр. Чирпан. Подсъдимата казала на работещата в магазина като продавач – консултант свидетелка И. Ж. А., че желае да продаде златни бижута и й показала двата чифта детски златни обици и дамски златен пръстен. Свидетелката А. проверила състава на метала и теглото на бижутата, след което заявила на подсъдимата, че ще изкупи бижутата. Свидетелката А. оформила разходен касов ордер № 130 от 21.08.2014г. за изкупен златен материал 14к с тегло 4,42 гр., в който ордер записала, че златото се изкупува от А. С. от с. Свобода, тъй като подсъдимата й посочила такова име и населено място.

Получените пари подсъдимата разходвала за лични и на семейството й нужди.

На 25.08.2014г. подсъдимата отново посетила магазина на „Златна линия”ЕООД – гр. Чирпан и поискала от свидетелката А. да й изкупи като златен материал двата мъжки златни пръстени и дамския пръстен от бяло и жълто злато с орнамент на мида отгоре. Свидетелката А. изтеглила бижутата, проверила съдържанието на материала им и съставила разходен касов ордер № 133/25.08.2014г. за изкупуване на 11,30 гр. златен материал 14к. от А. С. от с. Свобода. За предадения златен материал свидетелката А. заплатила на подсъдимата сумата от 361 лева. Подсъдимата взела парите и напуснала магазина, като в последствие ги разходвала за лични нужди.

Междувременно свидетелите Б. и Ш. се сдобрили и  свидетелката Б. се завърнала да живее в дома на Ш.. На 25.08.2014г. същата потърсила златните бижута на мястото, на което се намирали – в кутия от декодиращо устройство, поставена на рафт от секцията над телевизора във всекидневната стая и установила, че всички златни бижута липсват. Съобщила за това на свидетеля Ш. и след като ги търсили и не ги намерили на друго място в дома си, сигнализирали за случилото се в РУП – Чирпан.   

В резултат на проведените оперативно – издирвателни мероприятия подсъдимата Н.И. била установена като извършител на деянието.

С Протокол за доброволно предаване от 27.08.2014г. свидетелката И. Ж. А. предала доброволно 1 брой диск „CD” с надпис „ADVAN CD” със запис от дата 25.08.2014г., направен от видео – камера, монтирана в магазина.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът прие за доказани въз основа на самопризнанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 НПК, което съдът установи, че се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства – 2 бр. РКО от 21.08.2014 г. и от 25.08.2014 г., протокол за доброволно предаване от 27.08.2014 г., обяснения  от 28.10.2014 г. на подсъдимата, декларация за СМПИС, справка за съдимост, характеристична справка, свидетелски показания на В.И.Ш., Н. И. Б., Г. Г. Ц., И. Ж. А., заключение на стокова – оценъчна експертиза, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства - справка за съдимост, ведно с бюлетин за съдимост,удостоверение за раждане, издадено от Община Пловдив, ЕР на ТЕЛК от 04.07.2013 г. и от предявеното по реда на чл. 284 НПК веществено доказателство –  1 бр. CD, поставен в бял плик с надпис: запис от камера за наблюдение в златарски магазин от 25.08.2014 г., на л. 33 от ДП.

Събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като не се констатираха съществени противоречия помежду им относно релевантните за делото факти, поради което не се налага отделното им обсъждане.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, дадени в хода в хода на съдебното следствие, в частта им относно мотива за извършване на престъплението – необходимост от парични средства за лечение на детето й, тъй като противоречат на данните, съдържащи се в останалата част от обясненията й, че обострянето на заболяването на детето (астма), наложило лечение, е настъпило по – късно (седмица след извършената кражба), следователно няма как да е  послужило като мотив за извършване на престъплението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

С гореописаното деяние Н.С.И. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 28, ал.1 от НК.

От обективна страна, на 19.08.2014г. в с. Гита, обл. Стара Загора подсъдимата е отнела от фактическата власт на В.И.Ш. движими вещи на обща стойност 885,40 лв. и е установила своя фактическа власт върху тях, като е влезнала в дома му и е взела оттам вещите, без негово съгласие и ги отнесла в своя дом.

Предвид осъждането на подсъдимата по НОХД № 489/2013г. на РС – Чирпан за извършена от нея кражба, настоящото й престъпление представлява кражба, извършена при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. И двете кражби не могат да бъдат приети за маловажни по критериите, очертани в чл. 93, т. 9 на НК, предвид стойността на предмета и на двете престъпления и предвид динамиката на този вид престъпления /по глава пета, раздел първи от НК/ в страната към момента. Изложеното обосновава квалифициращия признак по чл. 195, ал.1, т.7 НК – кражба, извършена повторно, в немаловажни случаи.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала, че отнема чужди движими вещи без съгласието на собственика им, разбирала е общественоопасния характер на постъпките си и е искала и целяла отемането и установяването на фактическа власт върху вещите. Действала е с присвоително намерение, обективирано в конкретното й поведение – след отнемането на вещите, тя е напуснала дома на пострадалия и впоследствие е заложила (продала) вещите.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимата престъпление законът /чл. 195, ал. 1, т.7 НК/ предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по глава 27 НПК и по – конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, то в този случай разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимата при условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това са налице условията на чл. 55 НК, да приложи разпоредбата, явяваща се по - благоприятна за дееца.

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства недоброто материално положение на подсъдимата (има доход около 340- 350 лева), това, че същата се грижи за дете със заболяване (астма), че няма други осъждания извън това, определящо квалификацията повторност на настоящото деяние, изразеното съжаление на подсъдимата за извършеното от нея, а като отегчаващи отговорността обстоятелства - сравнително високия размер на предмет на престъплението и това, че вредите не са възстановени.

Преценявайки горепосочените обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки тежестта и значимостта на всяко едно от тях, съдът прие, че не са налице условията за приложение на чл. 55 НК, тъй като същите не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла, влаган в разпоредбата. Изтъкнатото от защитника и подсъдимата заболяване на детето, с оглед конкретиката на установеното, не може да бъде ценено като изключително обстоятелство по смисъла на закона, още повече, че по делото се установи, че заболяването не е било мотив за извършване на кражбата. Отделно от това, както и подсъдимата заяви лекарствата на детето по принцип са безплатни, по - изключение има месеци, които струват 70 лева, а тя получава социални помощи от 350 лева.

Изложените по - горе обстоятелства обаче обосновават определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54 НК.

Предвид горното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, т.е. много по – близо до минималния предвиден размер от 1 година в специалната разпоредба за извършеното от нея престъпление. С оглед изискването на чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определеното на подсъдимата наказание с 1/3 и я осъди на лишаване от свобода за срок от 1 година, което да търпи при първоначален строг режим, съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит тип, съгласно чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, предвид осъждането на подсъдимата на лишаване от свобода за срок от 6 месеца по НОХД 489 / 2013 год. по описа на PC – Чирпан, което е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Нещо повече, доколкото настоящото деянието е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД 489 / 2013 год., то на основание чл. 68, ал. 1 НК следва да бъде приведено в изпълнение наложеното й по НОХД 489 / 2013 год. по описа на PC - Чирпан наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, поради което съдът постанови същото да се търпи отделно, при първоначален строг режим, съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит тип, съгласно чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Предявеният граждански иск намира правно основание в чл.45 ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимата, претърпени от гражданския ищец вреди от имуществен характер, причинна връзка между тях. При тези данни, имайки предвид размера на причинените имуществени вреди, описани в обвинителния акт и установени от заключението на съдебно-оценителната експертиза – 885.40 лева, съдът уважи предявения иск като основателен в пълния претендирания размер от 885.40 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото съдът присъди в тежест на подсъдимата разноските по делото, както следва: да заплати в полза на Държавата по сметка  на Районен съд - Чирпан, сумата в размер 50 лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждането на гражданския иск, съобразно уважения му размер и да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Стара Загора, сумата 65 лева, представляваща разноски по досъдебното производство.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Съдът постанови  вещественото доказателство – 1 бр. CD, поставен в бял плик с надпис: запис от камера за наблюдение в златарски магазин от 25.08.2014 г., на л. 33 от ДП, да остане по делото.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

                     

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: