О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../.......02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.02.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от председателя на състава
въззивно
търговско дело № 117 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на С.Х.Т., чрез особен представител против Решение №
5714/13.12.2019 г. на ВРС по гр.д. № 957/2019 г. по описа на съда, с което е
прието за установено в отношенията
между страните по делото, че С.Х.Т., от гр. Варна дължи на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. Париж, Франция, чрез
„БНП Париба пърсънъл файненс С.А. – клон България“, ЕИК *********, следните
суми, на следните правни основания: 923.66лв.
– невърната главница по договор за кредит от 14.01.2016г.; 124.66лв. – възнаградителна лихва по
договора за кредит от 14.01.2016г., начислена за периода 20.10.2017г. – 20.10.2018г.; 83.72лв. – мораторна лихва върху
главницата по договора за кредит от 14.01.2016г., начислена за периода 20.11.2017г. – 11.10.2018г.; законна лихва върху главницата от
подаване на заявление – 30.10.2018г. до окончателното й изплащане, за всички от
които суми е издадена заповед по реда начл.410 ГПК, по ч.гр.д. №16376/2018г.
на ВРС, на правно основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят счита решението на ВРС за незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложен материален закон и моли за неговата отмяна.
На първо място счита, че съдът не е обсъдил всички възражения, наведени в
отговора относно недължимост на услугата „сигурност на плащанията“, с която
допълнително се увеличава задължението на ответника със сумата от 369.37 лева и
уговорката противоречи на чл. 10а ал.2 от ЗПК, заобикаля изискванията на закона
и е нищожна. Отделно тази клауза води до неравноправност като определено
възнаграждение отнапред при липса на сигурност относно осъществяване на
насрещна престация на финансовата институция. Моли за отмяна в цялост на
решението или в условия на евентуалност досежно сумата от 369.37 лева, част от
главницата.
Становището на въззиваемата страна в депозирания писмен
отговор е за неоснователност на претенциите и законосъобразност на решението на
ВРС като постановено при правилно приложен материален закон. Поддържат
доказаност на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит и
усвояване на отпуснатата сума, а възраженията за пълна или частична нищожност и
неравноправност на отделни клаузи, включително за ГЛП и ГПР счита, че правилно
не са възприети от първоинстанционния съд като основателни предвид определения
със закон максимален размер на вземането на възнаградителна лихва, който не е
надвишен. Моли за потвърждаване на съдебния акт и присъждане на разноски за
въззивно производство.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните.
Отсъстват доказателствени
искания. Възраженията в жалбата са от правно естество и съдът ще се произнесе с
решението.
При
изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна жалба на
С.Х.Т.,
чрез особен представител против Решение № 5714/13.12.2019 г. на ВРС по гр.д. №
957/2019 г. по описа на съда, с което е прието за установено в отношенията между страните по делото,
че С.Х.Т., от гр. Варна дължи на „БНП Париба
пърсънъл файненс” С.А. Париж, Франция, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс С.А. –
клон България“, ЕИК *********, следните суми, на следните правни основания: 923.66лв. – невърната главница по
договор за кредит от 14.01.2016г.; 124.66лв.
– възнаградителна лихва по договора за кредит от 14.01.2016г., начислена
за периода 20.10.2017г. – 20.10.2018г.;
83.72лв. – мораторна лихва върху
главницата по договора за кредит от 14.01.2016г., начислена за периода 20.11.2017г. – 11.10.2018г.; законна лихва върху главницата от
подаване на заявление – 30.10.2018г. до окончателното й изплащане, за всички от
които суми е издадена заповед по реда начл.410 ГПК, по ч.гр.д. №16376/2018г.
на ВРС, на правно основание чл.422 ГПК.
НАСРОЧВА
делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.02.2020 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните
с препис от настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.