Р Е Ш
Е Н И Е
№ 58 27.02.2023г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 811 по описа за 2022г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на С.П.Г. с адрес ***, против Заповед № ДК-11-СЗ-15 от
05.10.2021г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол /РДНСК/ - Стара Загора, с която заповед
е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г.,
издадено от Главния архитект на Община Павел баня.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за
постановяването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че като засегнато от издадения
акт лице, не е бил уведомен за образуването и провеждането на административното
производство по реда чл.156, ал.1 от ЗУТ, съответно за направените в хода на
това производство констатации, за да може
да организира защитата си, което е в нарушение на императивни
процесуални правила и норми на ЗУТ и на АПК. Оспорва като необосновани и
неправилни изложените в заповедта мотиви за отмяна на издаденото разрешение за
строеж, по съображения, че доколкото стопанската
сграда, върху която е предвидено да се монтира автономната акумулираща
фотоволтаична инсталация, е законно построена и надлежно въведена в
експлоатация, съответно нанесена в КККР като самостоятелен обект на кадастъра, при
прилагане на чл.7, ал.1 от Наредба № 19/ 2012г. на МЗХ и МРРБ, обособената и
отредена за застрояване площ в поземления имот, заедно със сградата построена
върху тази площ, имат статут на „урбанизирана територия“ по смисъла на ЗУТ. С
оглед на което поддържа, че отмененото с обжалваната заповед разрешение за
строеж, се явява издадено в съответствие и при спазване на нормите на чл.147,
ал.1, т.14 и ал.2 и чл.148 от ЗУТ. Направено е искане за отмяна на оспорената
Заповед № ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г. на Началника на РДНСК - Стара Загора, като
незаконосъобразна.
В
постъпило по делото писмено становище от пълномощника на жалбоподателя се
обосновава наличието на нови, релевантни обстоятелства по спора, основани на
обнародвания в ДВ, бр.6 от 20.01.2023г., в сила от 20.01.2023г. ЗИД на ЗУТ и
изменението на регламентация по чл. 147, ал.1, т.14 от ЗУТ, допускащо
прилагането на облекчения режим за издаване на разрешение за строеж за монтаж
на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или
енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1
МW включително към съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и
фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти, вкл. разположени
извън урбанизираните територии.
Ответникът
по жалбата – Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че от събраните по делото доказателства,
по несъмнен начин се установява липсата на едно от условията за прилагането на
чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ /в приложимата редакция/, тъй като поземленият имот,
в който е било разрешено изграждането на фотоволтаична инсталация, не попада в
урбанизирана територия, а представлява земеделска земя. По тези съображения
поддържа, че за разрешаване на строителството не бил приложим облекчения ред по
чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, а се следвало изработване и одобряване на
инвестиционен проект. Счита, че доколкото съгласно чл.142, ал.1 от АПК,
материалната законосъобразност на административния акт се преценява към момента
на неговото издаване, извършената промяна в нормата на чл. 147, ал.1, т.14 след
издаването на разрешението за строеж и съотв. след издаването на обжалваната
заповед, е неотносима при преценката на законосъобразността на оспорения акт. С
подробно изложени съображения обоснова, че обжалваната заповед, като издадена в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при липса на
твърдените нарушения на процесуалните правила, е законосъобразна.
Главният
архитект на Община Павел баня, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по
делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство – С.П.Г., е собственик на земеделска земя /нива/ с площ от 5.489
дка, находяща се в землището на с. Скобелево, общ. Павел баня, обл. Стара
Загора, местност „Санър Дере“, съставляваща имот № 056001 по плана за
земеразделяне, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 154 от
11.05.2015г., том I, рег. № 711, дело № 124 от 2015г., вписан в Служба по
вписванията Казанлък с вх. рег. № 3490/11.05.2015г. Въз основа скица №
15-670329/ 22.06.2021г. от СГКК, на 20.09.2021г. Главният архитект на Община
Павел баня е издал виза за проектиране на: „монтаж на инсталация за производство
на електрическа енергия с обща инсталирана мощност до 1 MW на основание чл.147,
ал.1, т.14 и ал.2 от ЗУТ. Във визата е вписано, че фотоволтаичната
електроцентрала /ФЕЦ/ е за собствени нужди върху покрива на съществуваща сграда
с УВЕ № 8/ 10.08.2017г. /л. 20 по адм. дело 634/2021г./.
На основание издадената виза е изработено конструктивно становище, част
строителни конструкции, за обект: „Автономна акумулираща фотоволтаична
инсталация 21 kWp върху покрива на стопанска постройка за съхранение на растителна
продукция и инвентар в ПИ № 056001 в землището на с. Скобелево, общ. Павел
баня“ и становище по част „Електрическа“ на технически инвестиционен проект. В
конструктивното становище е посочено, че фотоволтаичната инсталация ще се монтира върху средната част на покривния
скат на съществуващ едноскатен покрив с PU термопанел с дебелина 5см, стоманени
столици, надлъжно на сградата, през 110см от СОП профил 160х80х4мм, като
съществуващата сграда е едноетажна стопанска постройка, построена през
2015-2016г. и има регистриран технически паспорт. Площта на покрива е 192 кв.м,
а цялата квадратура на фотоволтаичните панели е 106.30кв.м, разположени върху
покрива в два реда. От приложените към административната преписка Разрешение за
строеж № 28/ 04.06.2015г. и Удостоверение № 08/ 10.08.2017г. за въвеждане в
експлоатация на строеж пета категория, се установява, че находящата се в ПИ №
056001, местност „Санър дере“ в землището
на с. Скобелево, стопанска постройка за съхранение на земеделска продукция и
инвентар със застроена площ от 199,26 кв.м., строеж пета категория, е законно
построена и надлежно въведена в експлоатация.
Със
Заявление вх. № АГ-02-34/ 10.09.2021г. възложителят С.Г. е направил искане до
Главния архитект на Община Павел баня за издаване на разрешение за строеж при
условията на чл.148 от ЗУТ за обект „Автономна акумулираща фотоволтаична
инсталация 21 kWp“.
На
основание чл.147, ал.1, т.14 и ал.2 от ЗУТ, от Главния архитект на Община Павел
баня е издадено Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г. за строеж шеста
категория: „Автономна акумулираща фотоволтаична инсталация 21 kWp върху покрива
на стопанска постройка за съхранение на растителна продукция и инвентар“ с
местоположение ПИ 66826.56.1, местност „Санър дере“ в землището на с. Скобелево,
общ. Павел баня / л. 19 от адм. дело 634/ 2021г./.
С вх. №
РС-ПБ-1480-02-642/ 21.09.2021г. в РДНСК - Стара Загора е постъпило писмо от
Главния архитект на Община Павел баня, с което на основание чл.149, ал.5 от ЗУТ
е изпратено издаденото Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г.
Длъжностни
лица от РДНСК - Стара Загора са извършили проверка по документи, за резултатите
от която е съставен и подписан Констативен протокол рег. № 2100/ 29.09.2021г. Съгласно
изложеното в констативния протокол, проверяващият екип от служители на РДНСК - Стара
Загора е приел, че при издаването на разрешението за строеж са нарушени
изискванията на чл.148, ал.4, изр. първо; чл.142, ал.6, т.2; чл.144, ал.1, т.
3, т.6 и т.7 от ЗУТ, тъй като ПИ с идентификатор 66826.56.1 по КК на землището
на с. Скобелево, е земеделска земя, неурбанизирана територия, като строежът е
трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б. „д“ от ЗУТ, поради което за
изграждането му се изисква изработване и одобряване на инвестиционен проект,
оценка за съответствие от консултант и положително становище от пожарната,
каквито в случая липсвали.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ДК-11-СЗ-15/ 05.10.2021г.,
издадена от Началника на РДНСК - Стара Загора, на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ,
е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г.,
издадено от Главния архитект на Община Павел баня, за строеж: „Автономна
акумулираща фотоволтаична инсталация 21 kWp върху покрива на стопанска
постройка за съхранение на растителна продукция и инвентар“ с обща инсталирана
мощност 21 kWp, с местонахождение ПИ с идентификатор 66826.56.1, местност Санър
дере в землището на с. Скобелево, общ. Павел баня, с възложител С.П.Г.. От
фактическа страна заповедта се основава на констатациите от извършената по реда
на чл.156 от ЗУТ от длъжностни лица на РДНСК – Стара Загора проверка на
издаденото разрешение за строеж, обективирани в съставения Констативен протокол
рег. № 2100/ 29.09.2021г. и установените съществени нарушения на ЗУТ. Сочи се в
мотивите на заповедта, че според данните от кадастралната карта и кадастралните
регистри, поземлен имот с идентификатор 66826.56.1 /с номер по предходен план
056001/, находящ се в местност „Санър дере“ в землището на с. Скобелево (в
който поземлен имот е предвидено изграждането на строежа по Разрешение за
строеж № 49/ 13.09.2021г.), е с начин на трайно ползване нива, осма категория
на земята, а трайното предназначение на територията е земеделска, като същото
предназначение на земята и територията е посочено и в документа за собственост.
Съществуващата в имота сграда с идентификатор 66826.56.1.1 с площ 202 кв.м., на
един етаж, е нанесена на кадастралната карта с предназначение селскостопанска
сграда, като в представеното Удостоверение № 08/ 10.08.2017г. за въвеждане в
експлоатация, предназначението на сградата е за съхранение на земеделска
продукция. Сочи се за служебно известно обстоятелството, че към издаденото за
сградата Разрешение за строеж № 28/ 04.06.2015г. на Главния архитект на Община
Павел баня, е било приложено становище с изх.№ АО-07-734/ 14.05.2015г. на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Стара Загора за застрояване в земеделски земи
без промяна на предназначението им в съответствие с Наредба № 19/ 25.10.2012г.
Въз основа на тези фактически установявания е прието, че предназначението на
земята не е променено, продължава да е земеделско, а предвиденото изграждане на
фотоволтаична инсталация на покрива на съществуваща сграда не отговаря на едно
от условията по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, за да бъде строежът шеста категория
– имотът да се намира в урбанизирана територия. ПИ с идентификатор 66826.56.1
попадал в земеделска територия по смисъла на чл.8, т.2 от ЗУТ, поради което за
изграждането на фотоволтаичната централа се явявал неприложим облекчения ред по
чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ за строеж от шеста категория. Поради земеделското
предназначение на територията, инсталацията за производство на ел. енергия от
възобновяеми източници попадала в приложното поле на чл.137, ал.1, т.3, б. „д“
от ЗУТ – „електрически централи и топлоцентрали с мощност до 25 мегавата, с
изключение на обекти за производство на енергия по чл.147, ал.1, т.14“, и
представлява строеж трета категория. Обосновано е, че разрешеният строеж не
отговаря на изискванията на ЗУТ за строежи от трета категория, тъй като не е
разработен инвестиционен проект, който да е съгласуван и одобрен от главния
архитект на общината (в съответствие с общото правило на чл.148, ал.4, изр.
първо от ЗУТ), в обхват, отговарящ на изискванията на Наредба № 4 от
21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, и за него да
е извършена оценка за съответствие по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ (като
комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант). Прието е, че не
са изпълнени и изискванията за съгласуване и одобряване на инвестиционни
проекти по чл.144, ал.1, т.3 и т.7 – да бъде представен документ с предоставени
изходни данни и условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа
и положително становище, издадено от органите за пожарна безопасност и защита
на населението, което е задължително за строежите от първа, втора и трета
категория. Административният орган е обосновал извод, че посочените нарушения
на ЗУТ следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, обуславящи
незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, като основание за
неговата отмяна.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената
Заповед № ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г. на Началника на РДНСК - Стара
Загора и на отмененото със заповедта Разрешение за
строеж № 49/ 13.09.2021г. на Главния архитект на Община Павел баня.
При
първоначалното разглеждане на делото е допусната, назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание по настоящото дело
изпълнилото експертизата вещо лице заяви, че изцяло поддържа изготвеното и
представено при предходното разглеждане на делото заключение и няма какво да
добави. Съгласно заключението на СТЕ, ПИ с идентификатор 66826.56.1 не попада в
регулационните/строителните граници на с. Скобелево, като за местността „Санър
дере“, землището на с. Скобелево, в която се намира имотът, няма одобряван ПУП.
За самия поземлен имот също няма одобрен и влязъл в сила частичен ПУП – ПРЗ, а
законно построената в имота и въведена в експлоатация с УВЕ № 08/ 10.08.2017г.
стопанска постройка за съхранение на земеделска продукция и инвентар, е процедирана
съгласно Наредба № 19/ 2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на
предназначението им.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената Заповед № ДК-11-СЗ-15
от 05.10.2021г. е постановена на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, съгласно която
разпоредба при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други
нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа,
отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията
за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице
отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване
по чл. 154, ал.
5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на
издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. По делото са представени и приети като доказателство Заповед
№ РД-13-171/ 13.06.2019г. и Заповед № РД-13-055/ 25.03.2021г., от които е
видно, че Началникът на ДНСК е делегирал правомощията си за издаване на
заповеди по чл.156, ал.5 от ЗУТ на началниците на РДНСК. Следователно
обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган – Началника на РДНСК - Стара Загора, при упражняване и
в рамките на надлежно делегираните му правомощия по чл. 156, ал.5 от ЗУТ.
Обжалваният
административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Посочено е както правното основание
за упражненото правомощие, така и приетите за установени
факти и обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил
извод за допуснати съществени нарушения при издаването на Разрешение за строеж №
49/ 13.09.2021г. на Главния архитект на Община Павел баня, като основание за
неговата отмяна в хипотезата на чл.156, ал.5 от ЗУТ. С
оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.156, ал.5 от ЗУТ и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен
акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед следва да
обхване преценката налице ли са установените от административния орган
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези факти и
обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения извод за
несъответствие с нормативно регламентираните изисквания на издаденото от
Главния архитект на Община Павел баня Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г.,
като основание за неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. Следователно преценката
дали процесният строеж попада в обхвата на нормата на чл. 147,
ал. 1, т. 14 от ЗУТ и съответно допустимо ли е издаване на
разрешение за строеж без изработването и одобряването на инвестиционен проект,
следва да бъде извършвано спрямо действащата към момента на издаване на
Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г. на Главния архитект на Община Павел
баня, съотв. на оспорената Заповед № ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г. на Началника
на РДНСК – Стара Загора, нормативна регламентация по чл. 147,
ал. 1, т. 14 от ЗУТ (ДВ бр.41/2019г.).
С
разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ законодателят е предвидил облекчен
ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни
проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия,
топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща
инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради, в т. ч.
върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти.
Това законодателно разрешение е отклонение от общия ред на ЗУТ /с одобряване на
инвестиционни проекти/ за изграждане на инсталация за производство на енергия
от възобновяеми източници, без ограничение на мощността, както в урбанизирани
територии, така и извън тях – строежи от първа до трета категория по чл.137,
ал.1, т.1, б. „з“, т.2, б. „ж“ и т.3, б. „д“ от ЗУТ.
За
да се приложи спрямо заявеното инвестиционното намерение по-лекия разрешителен
режим по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ (в приложимата редакция на разпоредбата, ДВ
бр.41/2019г.), е необходимо кумулативно да бъдат изпълнени три нормативно
регламентирани условия: 1. общата инсталирана мощност на производствения обект
да е до 1 МW включително; 2. Инсталацията да се монтира към съществуващи
сгради, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им
поземлени имоти и 3. Съществуващите сгради и прилежащите им поземлени имоти да
се намират в урбанизирани територии.
От фактическа страна не е спорно по
делото, че по отношение на строежа, за който е издадено Разрешение за строеж №
49/ 13.09.2021г. - „Автономна акумулираща фотоволтаична инсталация 21 kWp върху
покрива на стопанска постройка за съхранение на растителна продукция и
инвентар“, са изпълнени първите две законово установени условия за прилагане на
облекчения ред по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ (в
приложимата редакция). Но въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено, че не е налице третото, кумулативно изискуемо си
изискване – сградата и прилежащият и поземлен имот да се намират в урбанизирана
територия. Съображенията за това са следните:
Урбанизирана
територия е вид територия според основното си предназначение, определено с
концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУТ „урбанизирани територии“ са населените места,
селищните образувания и индустриални паркове извън границите на населените
места и селищните образувания. Поземлени имоти, чието
предназначение е променено, съгласно чл. 9, ал. 2
във връзка с чл. 12, ал. 2
от ЗУТ и за които с влязъл в сила ПУП е определено конкретно
предназначение, съответстващо на чл. 8, т. 1
от ЗУТ, следва да се считат за урбанизирани, включително и тези
които се намират извън строителните граници.
От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че поземлен имот с
идентификатор 66826.56.1 /с номер по предходен план 056001/, в който имот е разрешено
изграждането на ФЕЦ с издаденото от Главния архитект на Община Павел
баня Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г., не се намира в
урбанизирана територия по см. на посочените законови разпоредби. Поземленият
имот е извън регулационните граници на с. Скобелево и попада в територия с
трайно предназначение: земеделска и начин на трайно ползване: нива, осма
категория, м. „Санър дере“ (скица на ПИ № 15-670329/ 22.06.2021г. от СГКК). Земеделското предназначение на имота, въпреки разрешеното застрояване в
него на селскостопанска постройка, не е променено, като продължава да е с начин
на трайно ползване – нива. За ПИ с идентификатор 66826.56.1 нито има данни да е
процедиран, още по-малко да е одобряван и съотв. влязъл в сила частичен ПУП –
ПРЗ, с който е променено предназначението на имота, като изградената в имота
стопанска постройка за съхранение на земеделска продукция и инвентар със ЗП и
РЗП 199.26кв.м, е била разрешена по реда на Наредба № 19/ 2012г. за
строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Следователно
по категоризацията по чл.7, ал.1 от ЗУТ, според основното си предназначение, територията, в която
попада ПИ с идентификатор 66826.56.1 е
земеделска, а не урбанизирана, съотв. поземленият имот е с непроменено
предназначение, а е с начин на трайно ползване – нива.
Ето
защо фактически, правно и доказателствено обоснован се явява направения от
Началника на РДНСК - Стара Загора извод, че към момента на издаване на Разрешение за
строеж № 49/ 13.09.2021г. на Главния архитект на Община Павел баня, за процесния строеж е била неприложима облекчената процедура по чл.147,
ал.1, т.14 от ЗУТ, тъй като не е било изпълнено едно от нормативно предвидените в
условията на кумулативност изисквания по чл.147, ал.1,
т.14 от ЗУТ /в приложимата редакция на разпоредбата/ за разрешаване на
строителството без одобрен инвестиционен проект. По действалата законова
регламентация към момента на издаване на разрешението за строеж, съотв. на
оспорената заповед, строежът е попадал в приложното поле на чл.137, ал.1, т.3,
б. „д“ от ЗУТ и за неговото разрешаване, като строеж от трета категория, е било
необходимо да бъде изработен, съгласуван
и одобрен за инвестиционен проект, съгласно изискването на чл.148, ал.4,
изр. първо от ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти. Неизпълнението на това нормативно изискване
представлява съществено нарушение на законово регламентираните правила за
издаване на разрешение за строеж, както правилно е приел решаващия
административен орган. Единствено не се споделя извода за неспазено изискване
по чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ, тъй като инвестиционното намерение в случая е за
изграждане на автономна фотоволтаична инсталация за собствени нужди, без
никаква връзка с електро-преносната мрежа.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че са налице нови, релевантни обстоятелства по
спора, които нови обстоятелства следва да се вземат предвид при произнасянето
на съда. Това възражение се основава на обнародвания в ДВ, бр.6 от
20.01.2023г., в сила от 20.01.2023г., Закон за изменение и допълнение на ЗУТ и
изменението на регламентацията по чл. 147, ал.1, т.14 от ЗУТ, допускащо
прилагането на облекчения режим за издаване на разрешение за строеж за монтаж
на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или
енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1
МW включително към съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и
фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти, вкл. разположени
извън урбанизираните територии. Действително, по силата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания. Новите факти по см. на чл. 142, ал. 2 от АПК са факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически и/или доказателствени факти и съотв. имат значение за преценка
законосъобразността на акта към момента на издаването му т.е фактите, които са
настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното
значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си.
Приемането на нов закон, изменението на отделни разпоредби на действащ закон
или частичната им отмяна, биха били нови факти по см. на чл.142, ал.2 от АПК,
само ако по силата на придадено им със съответния нормативен акт обратно
действие променят съществувалото към момента на издаване на оспорения
административен акт правно положение. В случая обаче, изменението на чл.147,
ал.1, т.14 от ЗУТ (обн. ДВ, бр.6 от 20.01.2023г., в сила от 20.01.2023г.), не
представлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142,
ал. 2 АПК. Настъпилата законодателна промяна е неприложима в случая,
след като на изменението на посочената норма не е придадено обратно действие.
Разпоредбата на чл. 147, ал.1, т.14 от ЗУТ, регламентираща материалноправните
условия за прилагане на облекчения ред за издаване на разрешения за строеж /без
одобряване на инвестиционни проекти/, е с материалноправен характер, поради
което изменението на разпоредбата действа занапред, при липса на придадено обратно
действие с нарочна правна норма. Ето защо изменението на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ (обн. ДВ, бр.6 от 20.01.2023г., в сила от 20.01.2023г.) и отпадането на
изискването сградите и прилежащите им поземлени имоти, в които е предвидено да
се монтират инсталациите, да се намират в урбанизирани територии, не
представлява нов юридически факт, който следва да бъде преценяван от съда към
момента на приключване на устните състезания по делото по отношение законосъобразността
на оспорената заповед. Съответно настъпилата
законова промяна нито може да санира незаконосъобразно издаденото Разрешение за
строеж № 49/ 13.09.2021г. на Главния архитект на Община Павел баня, нито може
да обуслови извод за наличието на основание за отмяна на обжалваната Заповед №
ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г. на Началника на РДНСК – Стара Загора. Както беше
посочено, съгласно чл. 142,
ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му и съотв. преценката дали
процесният строеж попада в обхвата на нормата на чл. 147,
ал. 1, т. 14 от ЗУТ и допустимо ли е издаване на разрешение за
строеж без изработването и одобряването на инвестиционен проект, следва да бъде
извършвана спрямо действащата към момента на издаване на Разрешение за строеж №
49/ 13.09.2021г. на Главния архитект на Община Павел баня, респ. на оспорената Заповед № ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г. на Началника
на РДНСК – Стара Загора, нормативна регламентация по чл. 147,
ал. 1, т. 14 от ЗУТ (ДВ бр.41/2019г.).
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че съответно на установените в хода на проведеното
административно производство по чл.156 от ЗУТ факти и обстоятелства, наличието
на които се потвърждава от събраните по делото доказателства, Началникът на
РДНСК - Стара Загора е приел, че при издаването на Разрешение за строеж № 49/
13.09.2021г. са допуснати нарушенията, които при правилно приложение на
нормативната регламентация и в съответствие с нейната цел, са квалифицирани
като съществени, което е обусловило и упражняването на правомощието по чл. 156,
ал.5 от ЗУТ за отмяна на издаденото разрешение за строеж, като
незаконосъобразно. Ето защо оспорената заповед, като издадена от компетентен
орган и в предвидената форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при
спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на
закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят С.Г. следва бъде
осъден да заплати на Дирекция за национален строителен контрол възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Г., ЕГН
**********, с адрес ***,
против Заповед № ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г., издадена от Началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол - Стара Загора, с която на
основание чл. 156, ал.5 от ЗУТ е отменено като незаконосъобразно Разрешение за
строеж № 49/ 13.09.2021г., издадено от Главния архитект на Община Павел баня,
за строеж: „Автономна акумулираща фотоволтаична инсталация 21 кWp върху покрива
на стопанска постройка за съхранение на растителна продукция и инвентар“ с обща
инсталирана мощност 21кWp, с местонахождение ПИ с идентификатор 66826.56.1,
местност „Санър дере“ в землището на с. Скобелево, общ. Павел баня, с
възложител С.П.Г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата от 100 /сто/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: