№ 15
гр. Б.С., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло П. Шабански
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно
наказателно дело № 20251410200008 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Б. В. Б., от с.Е., обл.П., ул. „Партизанска“ № 10, ЕГН **********, чрез адвокат И. С. –
АК - Враца е обжалвал НП № 8998/22.11.2024 год. на В.Б.А. - НО „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С., бул. Македония №3, оправомощена със заповед
№РД-11-1139/15.10.2024г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което му е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв., на основание
чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, бук. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, бук. „б“, чл.8, ал. 1 и чл.
37, ал.1, т. 1, предл. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.58д - 64 ЗАНН.
В жалбата и в писменото становище се твърди, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, като се прави искане за неговата отмяна, а като алтернативно искане - за
намаляне на наложеното наказание глоба до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна се представлява в с.з. от юрисконсулт на АПИ Д. П., като
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да потвърди изцяло
атакуваното НП. Претендира направени разноски – юристконсулско възнаграждение на
основание чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27 от Наредба за ЗПП.
Жалбодателят редовно призован не се явява в с.з., а се представлява от адв.И. С. от
АК – Враца, който поддържа жалбата и оспорва издаденото НП, като
1
незаконосъобразно. Претендира направени разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер
на 700лв.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид
релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП,
приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е
основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 29.10.2024г.
свидетелите Н. М. А. на длъжност инспектор в АПИ към Дирекция АРОК, заедно с колегата
му Н. С. Н. – старши специалист към АПИ били на работа и се намирали на път III-133
км.0+300, в посока с. Т.- гр. Б.С.. Около 14:16ч. към тях се задал камион „Скания“ с
прикачена на него гондола. След спиране свидетелите установили, че автомобила се
управлява от жалбоподателя. В хода на извършената проверка те направили измерване с
електронна мобилна везна за измерване на поосовото натоварване на МПС. Констатирали
превишаване на максимално допустимите норми по Наредба № 11, а именно на трета,
четвърта и пета ос на полуремаркето било измерено теглото от 34,840 тона, при максимално
допустимо натоварване по Наредба 24,000 тона. Претоварването на осите било 10,840 тона.
На място бил съставен АУАН, като връчили екземпляр от него на жалбоподателя. Той
подписал съставения акт без възражения, след което си продължил курса. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства – АУАН с бл. № 0010477/29.10.2024год. и Разписка за получаване на
препис от АУАН, НП № 8998/22.11.2024год., разпечатка от мобилна везна; копие на
свидетелство за регистрация на влекач и полуремарке, товарителница с №
389464/29.10.2024г. пътен лист № 737176, Заповед № РД-11-1139/15.10.2024г.и Заповед №
РД-11-1138/15.10.2024г. и двете на Й.В. в качеството му на председател на УС на АПИ;
Заявление за проверка на техническо средство; писмена защита на АПИ; писмена защита на
адв.И. С., както и гласни доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетелите Н.
М. А. – актосъставител и Н. С. Н. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне
на акта – и двамата служители към АПИ.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни,
логически последователни и изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и
субективна страна жалбодателят е осъществил състава на административното нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, бук. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, бук. „б“, чл.8,
ал. 1 и чл. 37, ал.1, т. 1, предл. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
2
извънгабаритни и/или тежки ППС, като на 29.10.2024г., около 14:16ч. на път III-133
км.0+300, в посока с. Т.- гр. Б.С. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено
ППС с пет оси- МПС с две оси, марка „Скания“, модел „Р500ЛА“ с рег. № ЕН 4755 КТ и
полуремарке с три оси с рег. № ЕН 6626 ЕХ, като е бил надвишил разрешеното поосово
натоварване и по Наредба МПС-то се води като „тежко“, без да има валидно издадено
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което е
била ангажирана административно-наказателната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от
Закона за движение по пътищата.
Съдът намира, че в настоящото административнонаказателно производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на
издаденото НП.
В съставеният акт като нарушена разпоредба е отбелязана от Закона за пътищата, а
наложеното административно наказание е по Закона за движение по пътищата.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е следвало да бъде
санкциониран по Закона за пътищата, тъй като той предвижда санкционна разпоредба, а не
по Закона за движение по пътищата, както е сторено в настоящия случай.
На следващо място съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановление се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
В случая, наказателното постановление е издадено от началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
АПИ, определен със заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г. на председателя на УС на АПИ.
Съгласно чл. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към
министъра на регионалното развитие и благоустройството със седалище в С. и със
специализирани звена - областни пътни управления, Национално ТОЛ управление и
Институт по пътища и мостове.
Съгласно изложеното, посредством така представената заповед не се установява
въззиваемата страна да е длъжностно лице определено да издава наказателни постановление
по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините.
Нещо повече, АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
регионалното развитие и благоустройството, който министър не е предвиден сред лицата по
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП имащи право да издават наказателни постановления по ЗДвП,
съответно да определя други длъжностни лица, които да могат да ги издават. Единствено в
нормата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП са предвидени правомощия на председателя на
3
управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица да издават
наказателни постановления по ЗДвП, но за административни нарушения по чл.179, ал.3-3в.
Правомощията за издаване на наказателни постановления следва да са изрично предвидени
и е недопустимо те да бъдат извеждани по тълкувателен път.
Съдът намира, че тези процесуални нарушения не могат да бъдат санирани в
настоящото производство и НП следва да бъде отменено.
Съдът намира, че при този изход на делото следва да осъди Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.С. да заплати направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 700.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 8998/22.11.2024 год. на В.Б.А. - НО „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. С., бул. Македония №3, оправомощена със заповед №РД-11-
1139/15.10.2024г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Б.
В. Б., от с.Е., обл.П., ул. „Партизанска“ № 10, ЕГН ********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 3000 лв., на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от Закона за
движение по пътищата, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук. „а“, предл. 2 от Закона за
пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, бук. „б“, чл.8, ал. 1 и чл. 37, ал.1, т. 1, предл. 1 от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С., да заплати на Б. В. Б., от с.Е.,
обл.П., ул. „Партизанска“ № 10, ЕГН ********** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14
дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4