№ 899
гр. Б., 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500583 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-278 във връзка с чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“И.В.“ № 13, представлявано от
управителя Д.С. чрез надлежно упълномощен адв.П.П., БАК срещу
Определение № 506/05.04.2022г., постановено по гр.д. № 872/2022г. по описа
на Районен съд-Б., с което е допуснато обезпечение на предявения по делото
иск.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и постановено
друго, с което искането за допускане на обезпечение на предявения иск
следва да бъде отхвърлено, а издадената обезпечителна заповед-отменена.
Твърди, че приложеното към исковата молба писмено доказателство-
Протокол обр.19 от 01.12.2021г. за извършени строителни услуги на стойност
14 214 лева е неверен / неавтентичен/ и не отразява реално възложени,
извършени и приети услуги. Оспорва истинността на документа като твърди,
че не е съставен и подписан от упълномощените за това лица, поради което
счита, че няма доказателствена стойност. Сочи, че съгласно процесния
договор лицето, одобряващо и разписващо цялата документация и актове от
страна на възложителя е инж.Т.С.. Твърди, че поради липсата на положен от
упълномощено лице подпис /за възложител/ оспореният документ няма
доказателствена стойност, и като такъв не удостоверява приемане на
процесните услуги, като вид, обем и стойност. С посоченото обосновава теза,
че в случая не е налице вероятна основателност на исковата претенция, чието
обезпечение е допуснато с атакувания съдебен акт.
В подадения по реда на чл.396, ал.2, изр.първо от ГПК писмен отговор от
„А-Р“ ЕООД, ЕИК ***/ е заявено становище за неоснователност на частната
жалба. Навеждат се подробни твърдения относно : възникване на
облигационно правоотношение между страните, по силата на договор за
услуга от 15.09.2021г.; изпълнение на възложеното от страна на изпълнителя
/ищеца „А-Р“ ЕООД, ЕИК ***/ и предаване, респективно приемане на
1
изпълненото без възражения от възложителя /ответника “Б.Г.“ ЕООД/, за
което са съставени и подписани:
Протокол обр.19 от 13.10.2021г., за извършени услуги на стойност 9 381
лева към 01.10.2021г. и издадена в тази връзка проформа фактура №
84/14.10.2021г., заплатена от възложителя по банков път;
Протокол обр.19 от 01.11.2021г., за извършени услуги на стойност 4 920
лева към 31.10.2021г. и издадена в тази връзка проформа фактура №
86/01.11.2021г., заплатена от възложителя по банков път;
Протокол обр.19 от 01.12.2021г., за извършени услуги на стойност 14 214
лева към 31.11.2021г. и издадена в тази връзка проформа фактура №
89/01.12.2021г., която не е платена.
Сочи, че Протокол обр.19 от 13.10.2021г. е подписан от инж.Т.С. /за
възложителя/, а останалите Протоколи обр.19 /от 01.11.2021г. и 01.12.2021г./
са подписани за възложителя от техническия ръководител на обекта. Във
връзка с възраженията на жалбоподателя, че техническият ръководител на
обекта не е имал представителна власт, надлежно учредена от възложителя
„Б.Г.“ ЕООД, счита, че последният е следвало да се противопостави, което в
случая не е сторено. В подкрепа сочи факта, че за сумата от 4 920 лева, за
която е издадена проформа фактура № 86/01.11.2021г., във връзка с Протокол
обр.19 от 01.11.2021г., за извършени услуги на стойност 4 920 лева към
31.10.2021г., възложителят е извършил плащания по банков път както следва:
на 14.01.2022г. в размер на 2 920 лева и на 03.02.2022г. в размер на 2 000 лева.
С изложеното мотивира искане за оставяне на частната жалба без уважение
като неоснователна. Прилага писмени доказателства.
Съдът, като обсъди оплакванията в частната жалба, доводите и
възраженията в писмения отговор, и като извърши проверка на обжалвания
съдебен акт, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.396, ал.1 от ГПК,
от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбата:
От материалите по ч.гр.д. № 872/2022г. по описа на Районен съд-Б. се
установи, че същото е образувано на 05.04.2022г. въз основа на искова молба,
подадена от „А-Р“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., жк
„Г.Д.“ 246, вх.Б, ет.1, ап.15, представлявано от управителя Р.Н.И. чрез
пълномощника адв.К.П., БАК срещу „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр.Б., ул.“И.В.“ № 13, представлявано от управителя Д.С.,
обективираща осъдителна искова претенция с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 14 214.00 лева,
представляваща неизплатена главница по проформа фактура №
89/01.12.2021г. и подписан Протокол обр.19 от 01.12.2021г., издадени на
основание договор за услуга със строителна техника и транспортни средства
от 15.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претенцията е
обоснована с твърдения за възникнало между страните по делото
облигационно правоотношение, по силата на договор за услуга със
строителна техника и транспортни средства от 15.09.2021г., изпълнение на
възложеното от страна на изпълнителя /ищеца „А-Р“ ЕООД, ЕИК ***/ и
предаване на изпълненото, респективно приемането му от възложителя
/“Б.Г.“ ЕООД/, за което са съставени и подписани:
Протокол обр.19 от 13.10.2021г., за извършени услуги на стойност 9 381
лева към 01.10.2021г. и издадена в тази връзка проформа фактура №
2
84/14.10.2021г., заплатена от възложителя по банков път;
Протокол обр.19 от 01.11.2021г., за извършени услуги на стойност 4 920
лева към 31.10.2021г. и издадена в тази връзка проформа фактура №
86/01.11.2021г., заплатена от възложителя по банков път;
Протокол обр.19 от 01.12.2021г., за извършени услуги на стойност 14 214
лева към 31.11.2021г. и издадена в тази връзка проформа фактура №
89/01.12.2021г., която не е платена. Ищецът твърди, че Протокол обр.19 от
13.10.2021г. е подписан от инж.Т.С. /за възложителя/, а останалите Протоколи
обр.19 /от 01.11.2021г. и 01.12.2021г./ са подписани за възложителя от
техническия ръководител на обекта. С исковата молба е заявено искане за
допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на „запор“ върху
банкови сметки на ответника в конкретно посочени банки. Към молбата са
приложени писмени доказателства : Договор за услуга със строителна
техника и транспортни средства от 15.09.2021г., сключен между „Б.Г.“ ЕООД,
ЕИК *** в качеството на възложител и „А-Р“ ЕООД, ЕИК *** в качеството на
изпълнител, ведно с Приложение №1; Протокол обр.19 от 01.12.2021г. /с
подписи за двете страни/, Проформа фактура № 89/01.12.2021г. с подписи за
издател и получател, Извлечение от банкова сметка на дружеството-ищец за
периода 01.12.2021г. до 25.03.2022г.
С определение № 506/05.04.2022г. исковият съд е уважил молбата на ищеца
с правно основание чл.389 от ГПК като е допуснал обезпечение на предявения
иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на банковите сметки на
дружеството-ответник в посочените от ищеца банки, до размер на
претенцията. Издадена е обезпечителна заповед. Съдът е приел, че
предявеният иск е допустим с оглед на наведените в исковата молба
твърдения, а с оглед на приложените писмени доказателства –и вероятно
основателен. Приел е, че е налице обезпечителна нужда поради липсата на
доказателства, които да опровергават наличието й, както и че предложената
от молителя обезпечителна мярка е подходяща предвид предявеното за
защита право-парично притезание.
Настоящият въззивен съдебен състав намира акатуваното определение за
правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.389, ал.2 от ГПК обезпечение се допуска по всички видове
искове. Обезпечителната мярка винаги има временен характер, чиято цел е да
запази съществуващото фактическо и правно положение, което гарантира
изпълнението на постановено от съда решение. Обезпечението се допуска
само когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението, т.е. когато е предявен или ще бъде предявен иск, който
е процесуално допустим, вероятно основателен и е налице обезпечителна
нужда.
В случая е предявен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 от
ЗЗД за сумата от 14 214.00 лева, представляваща неизплатена главница по
проформа фактура № 89/01.12.2021г. и подписан Протокол обр.19 от
01.12.2021г., издадени на основание договор за услуга със строителна техника
и транспортни средства от 15.09.2021г., който с оглед на обстоятелствата, на
които е основан, е допустим. Вероятната основателност на иска се преценява
въз основа на въведените с исковата молба твърдения и подкрепящите ги
писмени доказателства, като при липса на убедителни доказателства – след
представяне на парична или имотна гаранция, а дали обезпечителната нужда е
адекватна/подходяща се преценява конкретно, с оглед данните по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства : Договор за услуга
със строителна техника и транспортни средства от 15.09.2021г., сключен
3
между „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *** в качеството на възложител и „А-Р“ ЕООД,
ЕИК *** в качеството на изпълнител, ведно с Приложение №1; Протокол
обр.19 от 01.12.2021г. /с подписи за двете страни/, Проформа фактура №
89/01.12.2021г. с подписи за издател и получател, Извлечение от банкова
сметка на дружеството-ищец за периода 01.12.2021г. до 25.03.2022г., според
настоящия съдебен състав са достатъчно убедителни за извод за вероятна
основателност на предявения иск. Налице е и обезпечителна нужда, която се
обуславя от твърденията на ищеца и размера на претендираната сума, липсата
на данни, които да я опровергават, поради което същата се предполага, без да
е необходимо ищецът да я доказва.
Доводите на жалбоподателя и аргументите, обосноваващи защитната теза
на насрещната страна, насочени да създадат убеждението за вероятна
неоснователност на иска, респективно вероятна основателност на иска, чрез
въвеждане на твърдения за неавтентичност/неистинност на подписи в
приложените към исковата молба писмени доказателства и по-конкретно
Протокол обр.19 от 01.12.2021г., излизат извън рамките на обезпечителното
производство. Съдът по обезпечението няма правомощия да излага съждения,
които представляват навлизане в същината на спора, включително да се
произнася по истинността/автентичността/ верността на писмените
доказателства, с които страните се домогват да докажат основателността на
поддържаните в процеса тези. С други думи предвид ограничения предмет на
обезпечителното производство, в същото не може да се прави анализ по
същество на представените от ищеца в исковия процес доказателства и
оспорванията на ответника, тъй като компетентен да даде становище относно
крайния резултат по материалноправния спор е само съдът, който е сезиран с
иска. Преценката на приложените доказателства в обезпечителното
производство се осъществява най-вече по повод проверката за наличие на
предпоставките по чл.391, ал.1, т.1 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че обезпечителното
производство е едностранно и се развива между молителя и съда, което
изключва възможността в него да бъде проверявана истинността
/автентичността на представените от ищеца писмени доказателства,
респективно да бъде оборвана формалната доказателствена сила на частните
документи, с които молителят/ищец по предявения иск обосновава неговата
вероятна основателност. В това производство тяхната доказателствена сила се
преценява с оглед редовността им от външна страна и съобразно
обикновеното предположение /praesumptio hominis/ за истинност на
подписаните частни документи, изведена по аргумент за противното от
нормата на чл.193, ал.3 ГПК. Представените по делото Договор за услуга със
строителна техника и транспортни средства от 15.09.2021г., сключен между
„Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *** в качеството на възложител и „А-Р“ ЕООД, ЕИК *** в
качеството на изпълнител, ведно с Приложение №1, Протокол обр.19 от
01.12.2021г. /с подписи за двете страни/, Проформа фактура № 89/01.12.2021г.
с подписи за издател и получател, са редовни от външна страна частни
документи, поради което на този ранен етап от производството следва да се
зачете доказателствената им сила.
С оглед на горното в случая са налице всички кумулативно изискуеми от
закона предпоставки за допускане на поисканото от ищеца обезпечение на
предявения иск, както е приел и районният съд с атакувания съдебен акт.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като
такава следва да я остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“И.В.“ № 13, представлявано от
управителя Д.С. чрез надлежно упълномощен адв.П.П., БАК, срещу
Определение № 506/05.04.2022г., постановено по гр.д. № 872/2022г. по описа
на Районен съд-Б..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5