№ 592
гр. Велико Търново, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201421 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от М. М. Г., с ЕГН **********, жив. в гр. **** *****, в качеството
и на управляващ и представляващ „Мари Арт-19“ ЕООД, с ЕИК *********, против
Наказателно постановление № 571755-F596041 от 14.04.2021г. на Директор на ТД на НАП –
В. Търново, с което на основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Навеждат се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното НП, като се излагат и доводи, за маловажност на
извършеното нарушение. С жалбата се прави искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна поддържа подадената жалба и
направеното в нея искане.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. В. Търново, редовно и своевременно призована, в
съдебно заседание изпраща представител – гл. юриск. Х К която заема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира да бъде потвърдено издаденото НП като
правилно и законосъобразно. Направи се искане за присъждане на юристконсулско
възнаграждение в размер от 150 лв., за което представя списък с разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите изложени в нея
и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа
1
страна следното:
Жалбоподателката е санкционирана с обжалваното НП за това, че в качеството си на
удноличен собственик на капитала и управител на „Мари Арт-19“ ЕООД, с ЕИК ********* -
предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон, като е била
длъжна, не е изпълнила задължението си да публикува годишния финансов отчет (ГФО) на
дружеството за 2019г., като не го е заявила за вписване и представила за обявяване в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок- до
30.09.2020 г. (съгласно § ЗЗ от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение обв. С решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците).
Установено е по делото, от изложените от жалбоподателката твърдения, както и от
приобщения като доказателство по дело извлечение от търговски регистър, че търговското
предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2019 г.
Нарушението е било извършено на 01.10.2020 г. в гр. В. Търново, като е установено на
15.02.2021г. - в хода на осъществена проверка, възложена въз основа на уведомление на
НАП от страна на Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-353/14.12.2020
г. на ЦУ на НАП.
Осъщественото от нарушителката бездействие било квалифицирано като нарушение на
разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
За констатираното нарушение против жалбоподателката, в нейно отсъствие, на основание
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, бил съставен АУАН № F596041 от 01.03.2021г. Впоследствие, на
05.03.2021 г. актът бил предявен и връчен на жалбоподателката, която го подписал без
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, при възприемане в пълнота и идентичност на описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и правната му квалификация, като
състав на административно нарушение е било издадено, на 14.04.2021г., обжалваното НП, с
което на М. М. Г., за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч., на
основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. Наказващият орган е приел, че
нарушението е било извършено за пръв път.
НП е било връчено лично на санкционираното лице на 06.10.2021 г., а жалбата против НП
била подадена лично от нея, чрез АНО, на 13.10.2021г. пред РС – В. Търново.
До приключване на разглеждането на делото пред РС – В. Търново ГФО на дружеството за
2019г. не е бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, като на 10.08.21г. Г. е подала Декларация по чл. 38, ал. 9 от
Закон за счетоводството, според която представляваното от нея дружество не е извършвало
търговска дейност в процесния период.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
2
писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели. По делото не
са представени доказателства, които да оборват установената от приобщените по делото
доказателства фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Въз основа на изложеното съдът приема, че депозираната жалба е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок и от лице разполагащо с право на това. Разгледана по
същество жалбата против НП е неоснователна.
В производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява
цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира,
че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В
акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от
компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и
ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото,
съгласно възприетата правна квалификация. Съдът намира също така, че АУАН и НП са
съставени в законоустановените срокове.
Не са допуснати и нарушения при връчването на АУАН и на НП, независимо, че АУАН е
бил съставен в отсъствие на нарушителката, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са
били налице основанията за това. Нарушителката е била надлежно поканена за съставяне на
акта и не се е явила в предоставения от контролния орган срок. В последствие съставеният в
отсъствие на жалбоподателката АУАН (на 01.03.21г.) и е бил връчен - на 05.03.2021 г. По
този начин тя е узнала описаните обстоятелства по извършване на нарушението и е
гарантирана възможността и да се защитава по тях.
По същество, настоящият съдебен състав намира, че по делото е безспорно установено, че
М. М. Г. като задължено лице по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, не е изпълнил
задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, с което е извършила вмененото и
административно нарушение. Този факт се установява категорично от показанията на
актосъставителя, свидетелите по акта и приетите писмени доказателства, като не се
опровергава, и не се отрича от страна на жалбоподателката в подадената въззивна жалба. В
този смисъл не се отрича факта, че до законоустановения срок - 30.09.2020 г. не е обявен
ГФО на дружество "МАРИ АРТ 19 " ЕООД за отчетната 2019г., нито че жалбоподателката е
управител на посоченото дружество.
Единственото възражение, което е направено с жалбата е в смисъл, че извършеното от
жалбоподателката деяние съставлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
което се аргументира с това, че се касае до незнание на процедурите по подаване на
декларация по чл. 38, ал. 9 от Зсч., обусловено от обстоятелството, че дружеството не е
3
извършвало търговска дейност в процесния период, както и това че нарушението е
извършено за първи път, като нарушителката не е санкционирана за други нарушения на
ЗСч.
Според настоящия съдебен състав осъщественото административно нарушение не
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице
предпоставките на посочената разпоредба. Вярно е, че процесното административно
нарушение е извършено от управителя на дружеството за първи път, което е посочено и в
НП. Вярно е също така, че нарушението е формално, на просто извършване и от него реални
вредни последици за фиска не са настъпили. Но съдът намира, че обществената опасност на
нарушението не е явно незначителна, за да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Доколкото случаят разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид-
ГФО не е подаден в законовия срок, включително и до датата на съставяне на акта, а това е
станало впоследствие (подадена Декларация по чл. 38, ал. 9 от Закон за счетоводството) след
съставяне на АУАН, т.е. нарушението е отстранено поради започналата
административнонаказателна процедура със съставянето на АУАН.
Съдът намира обаче, че размерът на наложеното наказание не е съобразен с разпоредбата на
чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В съдържанието на обжалваното НП наказващият орган не е изложил обстоятелства и факти
по отношение на горните предпоставки, които да обективират по - висока обществена
опасност на деянието и дееца, респективно налагане на наказание за извършеното деяние
над предвидения минимален размер предвиден за нарушението. Предвид на недоказване от
страна на наказващият орган на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че
административното наказание следва да бъде определено в минималния размер, предвиден
в закона, а именно глоба в размер на 200,00 лв. В този смисъл наказателното постановление
следва да бъде изменено, като размерът на наложеното наказание "глоба" в размер на 300,00
лв. бъде намален на глоба в размер на 200,00 лв.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият
съдебен състав намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната
агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал.
2, чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-В. Търново, чийто представител е
издал процесното НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. С
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН,
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
4
150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на двама
свидетели и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Водим от горното съдът, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 571755-F596041 от 14.04.2021г. на
Директор на ТД на НАП – В. Търново, с което на М. М. Г., с ЕГН **********, жив. в гр.
**** *****, в качеството и на управляващ и представляващ „Мари Арт-19“ ЕООД, с ЕИК
*********, за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. и на
основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева,
като намалява размера на наложената глоба на 200,00 (двеста) лв.
ОСЪЖДА на М. М. Г., с ЕГН **********, жив. в гр. **** ***** ДА ЗАПЛАТИ на
Националната агенция за приходите гр. София, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Велико Търново, в
14дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5