№ 55
гр. Ихтиман, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20211840200604 по описа за 2021 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
Д. Г. В. ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 67А, ет. 5, ап. 30 е обжалвала
наказателно постановление № 001161/02.08.12.2021 г. на началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура, с
което на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
не е извършено твърдяното административно нарушение след като за автомобила й е имало
заплатена винетна такса..
Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 14.05.2021 г. служители на Национално тол управление – св. Н.Н. и Д. К., се
намирали в района на път А1, км 89, посока гр. Пловдив, при което от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата бил подаден сигнал, че по
пътя се движи лек автомобил „М. ЦЛК 200“, рег. № ********, за който няма платена винетна
такса. Това дало основание на свидетелите да спрат автомобила за проверка, при която
установили, че водач е Д.В. от гр. С.. В. била запозната с обстоятелството, че автомобилът е
засечен от системата на 09.05.2021 г. в 19,46 часа в района на магистрала „Тракия“, пътен
участък Мирово-Вакарел-1., км 43+488, тъй като не е била заплатена винетна такса. Водачът
бил поканен да заплати компенсаторна такса, но тя отказала, поради което и бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 001161/14.05.2021 г., в който е
прието, че на 09.05.2021 г. е нарушила чл. 139, ал. 6 ЗДвП. В акта В. е вписала възражения за
това, че е закупила винетка.
Впоследствие в Национално тол управление е подадено писмено възражение от Д.В.,
в което тя е отразила, че на 30.04.2021 г. е закупила винетен стикер от търговски обект, като
1
служителят, който е въвеждал данните в системата е посочил погрешен номер на превозното
средство.
Констатациите в акта са потвърдени от Н.Н. и Д. К., които не си спомнят
подробности от проверката.
От представената декларация за активиране на електронна винетка от 30.04.2021 г. се
установява, че Д.В. е заявила заплащането на годишна винетна такса за лек автомобил с рег.
№ ********, а видно от приложения фискален бон търговецът е отразил, че плащането се
отнася за лек автомобил с рег. № ********.
Впоследствие на 17.05.2021 г. търговецът е издал нова електронна винетка за лек
автомобил с рег. № ********.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата, ДВ, бр.
105/2018 г., е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на
пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. От своя страна
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, предвижда административно наказание
глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата.
За да представлява деянието административно нарушение съгласно общата
дефиниция на чл. 6 ЗАНН, от субективна страна то следва да е извършено виновно. Това
означава, че за да може да бъде извършено административното нарушение на чл. 139, ал. 6
ЗДвП е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач, собственик, ползвател
и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки това
обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената пътна мрежа. След
като нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП е формално и не предвижда настъпването на
общественоопасни последици, то непредпазливостта като форма на вина е изключена.
В случая от обективна страна бе установено, че е била заплатена годишна винетна
такса за превозно средство с рег. № ********. При закупуването на електронната винетка
лицето е декларирало регистрационния номер и категорията на превозното средство.
Грешката при въвеждането на регистрационния номер от страна на служител на посредника
2
не е равнозначно на неизпълнение на задължение за заплащане дължима винетна такса при
движение по републиканската пътна мрежа, защото при редовно деклариране на данните и
коректно заплащане на дължимата такса отсъства умисълът за извършване на нарушение.
Вярно е, че чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние предвижда, че отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на
собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че
за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Тази разпоредба
обаче не би могла да обоснове административнонаказателна отговорност по чл. 139 ал. 5 и 6
ЗДвП, а единствено поражда задължението за съответното лице, когато се констатира
погрешното деклариране, да заплати наново винетна такса, декларирайки коректно данните
за превозното средство или да подаде заявление за промяна на допусната техническа грешка
при деклариране на данни. Ако се приеме противното то лицето би понесло
административнонаказателна отговорност за грешката в декларирането на данните, а не за
самото административно нарушение по 139, ал. 6 ЗДвП, тъй като то предвижда задължение
за водача за заплащане на винетна такса, което той добросъвестно е изпълнил. Подобно
тълкуване противоречи както на действителния смисъл на административнонаказателната
разпоредба, така и на целта на закона, а също и на принципите на справедливостта. Нещо
повече – по делото се установи, че собственикът на автомобила коректно е декларирал
данните, а грешката е допусната от посредника, т.е. водачът не би могъл да носи
отговорност за чуждо противоправно поведение.
Ето защо, съдът приема, че твърдяното административно нарушение не е извършено
от субективна страна, поради което и атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените в.разноски, които включват заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 001161/02.08.12.2021 г. на началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура, с който на Д. Г. В. ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 67А, ет. 5, ап.
30 на основание чл. 179, ал. ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. В. ЕГН
********** от гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 67А, ет. 5, ап. 30 сумата от 400,00 лв. /четиристотин
лева / разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд С. област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3