Решение по дело №1042/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 3 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП).

Постъпила е жалба от Г.Л.И., ЕГН **********, чрез адв. С.К., против решение на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, взето на заседание от 28.10.2022г., потвърдено с решение изх. №КС-КИИП-002/24.01.2023г. на Контролния съвет на КИИП, с което е отказано вписване на жалбоподателя И. в регистъра на инженерите с ограничена проектантска правоспособност /ОПП/, секция "Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване" ("ОВКХТТГ"), по части Отопление, вентилация, климатизация“ /ОВК/ и „Енергийна ефективност“ /ЕЕ/.

Претендира се отмяна на оспорения отказ поради незаконосъобразност, изпращане преписката със задължителни указания на ответника за постановяване на акт, съобразно направеното от жалбоподателя заявление – да бъде вписан в регистъра на проектантите с ограничена правоспособност, като се определи срок за изпълнението му. Подробни съображения са развити в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските към жалбата.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя и жалбоподателят лично поддържат основателност на жалбата с искане за отмяна на отказа.

Ответникът – Управителен съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, чрез адв. Я., оспорва жалбата. В ход по същество заявява, че Камарата е създадена със закон и на основание чл.13 от закона камарата да проверява дали лицата, които са завършили висше образование имат придобита правоспособност. Посочено е, че според чл.7 от закона - този, който има специалност инженер, придобива правоспособност и може да бъде вписан в регистъра, но не всеки инженер може да проектира. Касае се за регулирана професия и от 2016г. Позовава се на представено пред съда удостоверение №РД-21-22 от 28.09.2023 година, издадено от Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет, удостоверяващо, че Университетът по хранителни технологии, гр. Пловдив няма програмна акредитация на специалност от регулираните професии „Инженер в инвестиционното проектиране“. Посочва, че тъй като издадената диплома е за завършено обучение по професионално направление 5.4 Енергетика, по специалност „Топлотехника“, за което горецитираният университет има програмна акредитация, жалбоподателят може да упражнява професията „инженер“ със специалност „топлотехника“, но не му дава права да упражнява регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“. По тези и подробно изложени в писмената защита съображения претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с протоколно определение от 14.09.2023 г., с което е възстановен срокът за обжалване на процесното решение. Жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от 12.09.2022 година жалбоподателят е сезирал Председателя на Управителния съвет на КИИП с искане да бъде вписан в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност към секция ОВКХТ по част части „Отопление, вентилация, климатизация“ /ОВК/ и „Енергийна ефективност“ /ЕЕ/. С решение по протокол 198/28.10.2022 година Управителния съвет на КИИП е отказал да впише Г.Л.И. в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност секция ОВКХТТГ, части „Отопление, вентилация, климатизация“ /ОВК/ и „Енергийна ефективност“ /ЕЕ/.

За да постанови този резултат органът е приел, че заявителят не отговаря на изискванията за вписване, тъй като не е изучавал следните дисциплини съгласно чл. 16 от Наредбата за ОКС "бакалавър" и чл.18а от Наредбата за ОКС "магистър": Хидравлични и пневматични машини, Хладилна техника, Хладилни инсталации; Промишлена вентилация и обезпрашаване, Енергийни характеристики на сгради; Системи за поддържане на микроклимата в сгради, Охлаждане и замразяване; Системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, Очистване на въздух и газове, Газоснабдителни системи.

Посочено е в решението също, че заявителят не покрива минималния хорариум съгласно чл.16 от Наредбата за ОКС "бакалавър" и чл.18а от Наредбата за ОКС "магистър" по следните дисциплини: Горивна техника и технологии, Отоплителна техника, Климатизация на въздуха;Топлоснабдяване и газоснабдяване, Възобновяеми източници на енергия; Топлотехнически измервания и уреди, Моделиране и управление на топлинни процеси; Промишлени топлотехнически системи.

Органът е приел, че не са налице изискванията по чл. 16 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране", както и на чл. 18а от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от регулираната професия "инженер в инвестиционното проектиране", приети с ПМС № 318 от 24.11.2016 г. във връзка с чл.13 от ЗКАИИП.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – Управителният съвет на КИИП, арг. чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП. Решението съдържа ясни мотиви и разпоредителна част, поради което отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Видно от представените по делото доказателства жалбоподателят притежава:

- диплома от Технически университет гр. София, филиал Пловдив за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен (ОКС) “Бакалавър", Факултет по Електроника и автоматика, със специалност “Електротехника”, професионална квалификация “Електроинженер”, завършено през 2013 година с четири годишен курс на обучение и общ брой кредити – 240;

- диплома от Технически университет гр. София, филиал Пловдив за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен “Магистър”, специалност “Електротехника”, професионална квалификация “Магистър-инженер”, с проведено обучение през периода 2013-2015 година, с продължителност две учебни години и общ брой кредити - 75;

- диплома от Университет по хранителни технологии - Пловдив, Технически факултет за завършено висше образование на образователно- квалификационна степен “Магистър”, специалност „Топлотехника“, професионална квалификация „Енергиен инженер“, със завършено обучение през 2021 година, с продължителност две учебни години- четири семестъра и общ брой кредити - 122.

В приложенията към дипломите са посочени изучаваните учебни дисциплини. Не е спорно по делото, че както Техническия университет гр. София, Филиал Пловдив, така и Университет по хранителни технологии - Пловдив са съответно акредитирани висши училища по посочените професионални направления и специалности, както и че със завършване на магистърската програма на обучение жалбоподателят е придобил професионална квалификация "магистър инженер".

Разпоредбите на ЗКАИИП регламентират условията и реда за придобиване и признаване на ограничена проектантска правоспособност за упражняване на професията "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Съгласно чл. 7, ал. 1 от този закон лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", с образование "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара.

С представените доказателства към заявлението жалбоподателят е доказал условията по чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП за придобиване на ограничена проектантска правоспособност, тъй като е представил посочените дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер-магистър". Този закон не поставя други изисквания за признаване на правоспособността. Такива изисквания за придобиване на образование "магистър" поставя Закона за висшето образование, който в чл. 42, ал. 1, т. 2, б. "в", вр. с т. 1, б. "б", изисква не по-малко от 60 броя кредита от курса на обучение след придобита образователна степен "бакалавър", които кредити в случая са налице, видно от дипломите за висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, където броят на кредитите е 75, съответно 122.

Неправилно е позоваването от страна на ответника на двете наредби - Наредба за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране", както и на Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от регулираната професия "инженер в инвестиционното проектиране", тъй като същата е приложима за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, съответно "магистър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране", каквато не се твърди лицето да притежава. Следва да се отчете и обстоятелството, че дипломата за “Бакалавър", със специалност “Електротехника”, професионална квалификация “Електроинженер”, както и дипломата за магистър специалност “Електротехника”, професионална квалификация “Магистър-инженер”, жалбоподателят И. е придобил преди 2016 г. За тези си образователно-квалификационни степени няма спор, че жалбоподателят притежава пълна правоспособност по част „Елекрическа“.

Жалбоподателят притежава и диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер" със специалност "Топлотехника", получена след 2 години обучение по магистърска програма за придобиване на образователна квалификационна степен "магистър", при достигнати 122 кредита от курса на обучение (от изискуеми 60 кредита), след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2, б. "в", вр. с т. 1, б. "б" ЗВО (диплома за висше образование на л. 33-34). Това е достатъчно за признаване на ограничена проектантска правоспособност, тъй като ЗКАИИП не поставя други изисквания в този смисъл. Органът не разполага с компетентност да отрече доказателствената сила на официалните документи, удостоверяващи професионалната квалификация и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност от направление в областта на теехническите науки. Правомощията на УС се ограничават до проверката на условията за придобиване на ограничената проектантска правоспособност – чл.7, чл. 13, ал. 1, изр. 1 и чл. 22, т. 3 ЗКАИИП, и при констатацията за наличието им е длъжен да се произнесе с решение за вписване в регистрите.

В тази връзка съдът приема за неправилно позоваването на неспазване на изискванията на квалификационната характеристика на НПС ОВКХТТГ на УС на Камарата, приета въз основа на изискванията по чл. 16 от НАРЕДБА за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране" и чл.18а от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование по висше образование "магистър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране", приета с ПМС 318/24.11.2016 г., в сила от учебната 2017-2018 г. по отношение на изучавани дисциплини, хорариум и кредити на обучение, съгласно §3 от цитираната наредба. Тези изисквания касаят придобиването придобиване на висше образование по висше образование "магистър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране", което дава възможност на лицата за вписване в регистъра на пълна проектантска правоспособност. В случая се касае за искане за придобиване на ограничена правоспособност по см. на чл.7, ал.1 от ЗКАИИП. С посочването в решението на органа на изисквания като необходими изучавани дисциплини и хорариум часове на практика не се прави разлика между изискванията за кандидатите, желаещи вписване в регистъра на лицата с ограничена проектантска правоспособност, каквато възможност е дадена съгласно чл.7, ал.1 от ЗКАИИП, и изискванията към лицата, желаещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или „магистър“ по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране“.

В този смисъл и направените възражения от ответника по представеното в тази връзка удостоверение № РД-21-22 от 28.09.2023 година, издадено от Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет, удостоверяващо, че Университетът по хранителни технологии, гр. Пловдив няма програмна акредитация на специалност от регулираните професии „Инженер в инвестиционното проектиране“, няма отношение по случая.

Тук е мястото да се посочи, че представената по делото Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП на УС на КИИП няма характеристиките на подзаконов нормативен акт. Същата е издадена в нарушение на чл. 2 ЗНА без законова делегация, тъй като разпоредбата на чл. 142, ал. 10 (предишна ал. 8) от Закона за устройство на територията не овластява УС на КИИП с такива правомощия. Приложението на чл.3, ал.3 от посочената наредба /л.96 по делото/ е изключено и на основание чл. 15 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като в тази част наредбата противоречи на чл. 7, ал. 1 ЗКАИИП.

От изложеното следва, че жалбоподателят, след като е получил диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер" с образователна степен "магистър", същият притежава ограничена проектантска правоспособност, арг. чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП.

Предвид горното съдът намира, че Управителният съвет на КИИП е постановил отказ, който е в нарушение на материалния закон, тъй като е приложил норми, които са приложими за придобиване на образование.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 1210 лева, от които 10 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото и 1200 лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. За да не уважи възражението съдът съобрази, че делото е с ниска към средна фактическа и правна сложност, поради което не следва да го присъжда в размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към датата на сключване на договора за правна помощ редакция.

Водим от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, взето на заседание от 28.10.2022г., потвърдено с решение изх. №КС-КИИП-002/24.01.2023г. на Контролния съвет на КИИП, с което е отказано вписване на жалбоподателя Г.Л.И., ЕГН ********** в регистъра на инженерите с ограничена проектантска правоспособност /ОПП/, секция "Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване" ("ОВКХТТГ"), по части Отопление, вентилация, климатизация“ /ОВК/ и „Енергийна ефективност“ /ЕЕ/.

Връща административната преписка на УС на КИИП за ново произнасяне по подаденото заявление от инж. Г.Л.И. от 12.09.2022 г., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – София да заплати на Г.Л.И., ЕГН **********,***, сумата от 1210 (хиляда двеста и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението с препис за страните.

Съдия: