Съдебното
производство е образувано по тъжба на М.Я.Г.
и Я.Д.С. *** против Д.С.Ч. ***
за извършени престъпления по чл.130,
ал.1 от НК, по чл.148, ал.1, т. 1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, по чл.144,
ал.1 от НК.
Частните
тъжители чрез своя повереник в съдебно заседание поддържат обвиненията и
пледират за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказания според
предвидените в чл.130, ал.1 от НК, по
чл.148, ал.1, т. 1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, по чл.144, ал.1 от НК.
Защитата
на подсъдимия Ч. пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
предявените му обвинения или респективно, ако бъде признат за виновен, да се
приложи разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК и чл.148, ал.3 от НК.
Подсъдимият Ч. не се признава за
виновен моли съда да бъде оправдан по предявените му обвинения.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 НПК, както
и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Частните
тъжители М.Г. и Я.С. са баща и дъщеря.
Двамата живеят в съседен на подс.Д.Ч. ***. Между страните по делото дълги
години има влошени взаимоотношения, като и двете страни взаимно са търсели
съдействието на полицията за разрешаването на конфликти между тях.
Отрицателното отношение на двете страни една към друга не бе прикривано пред
съда по време на целия процес.
На 15.08.2015
г. около 10:30 часа наети от подс.Ч. техници започнали да монтират климатична
инсталация на една от външните страни на жилищната сграда. По същото време в двора
на къщата си частната тъжителка М.Г., тъжителя Я.С. и свидетелката м.П. пиели
кафе. След като Г. разбрала, че на стената ще се монтира външното тяло на
климатичната инсталация, тя решила, че това ще й създава неудобство и заявила
това на свидетелите Т.А.Д. и Т.С.. След като разбрали възраженията на Г.
свидетелите уведомили по телефона подс.Ч. и спрели работата по монтажа на инсталацията.
На мястото пристигнал подсъдимият Ч. и между него и частната тъжителка
възникнал скандал, в резултат на който между двамата възникнало физическо и
словесно стълкновение. Тъжителката получила удари, а подс.Ч. получил шамар в
лицето.
Подс.Ч.
изрекъл по отношение на тъжителката Г. думите: „Боклук!” и „Майка ти ще еба!”.
В отговор на това тя се обърнала към подс.Ч. с думите: „Яж ми дъртата путка!” и
се хванала с ръка за слабините.
Г. се обадила
на телефон 112, като посочила, че я бият. На въпрос на оператора дали някой има
нужда от лекарска помощ тя отговорила отрицателно.
На място се
озовали служителите на 04 РУ – гр.Бургас, разположено в квартал „Меден рудник”
на гр.Бургас. Това били свидетелите Ж.А., М.Д. и Ц.М..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Обвинителната
теза се поддържа от частните тъжители чрез техния повереник, като в подкрепа на
обвинението се ангажираха писмени и гласни доказателства.
Частното
обвинение се подкрепя от показанията на свидетелката м.П. /л.99-100 от делото/.
Свидетелката е приятелка на частната тъжителка и потвърждава в съдебното
заседание на 25.10.2017 г., че действително конфликтът между Ч. и Г. е
възникнал по повод поставянето на климатичната система. Според свидетелката
подсъдимият първи е започнал агресивните си действия като обидил тъжителката с
думите „боклук”, „мърша”, заявил й, че сега ще я унищожи, след което я ударил с
юмрук и я съборил на земята. Нанесъл удар и по бащата на Г. – тъжителят Я.С..
Според свидетелката, действията на подсъдимия били съпроводени и с псувни по
отношение на двамата тъжители.
Показанията
на свидетелката Р.В. /л.56, стр.2 – л.57 от делото/ и М.Л. /л.55 стр.2 – л.56,
стр.2 от делото/ също са в подкрепа на обвинителната теза. Като за двете
свидетелки следва да се отбележи, че едната е дъщеря, а другата е внучка на
тъжителката Г.. И двете свидетелки не са очевидци на деянието. Показанията им
са базирани на преразказано от тяхната родственица ситуация, както и на личните
им впечатления от състоянието, в което се е намирала тяхната майка и баба.
Разпитана бе
и другата дъщеря на тъжителката – Я.Л. /л.100 от делото/. В общи линии
показанията й не се различават от тези на сестра й Р.В. и племенницата й М.Л.,
но в тях присъстват два важни момента. Те касаят думите „Яж ми путката!” („Да
ми ядеш дъртата путка!” с хващане за половия си орган или „Да ми ядете
путката!” според св.Т.Д. и Т.С. – техниците по поставяне на климатичната инсталация),
които тъжителката е произнесла по време на инцидента, обръщайки се към подс.Ч..
На първо място, св.Л. посочи, че мисли, че майка й може да изрече тези думи,
тъй като: „...тя освен да го нагруби,
няма как да се защити по друг начин.” С други думи тя допуска тези думи да
са изречени от майка й като един вид защита от подс.Ч.. Непосредствено след
това тя заяви с категоричност: „Майка ми
може да каже: „Яж ми путката!” Очевидно и разбираемо св.Л. познава добре майка
си и посочи категорично, че М.Г. е способна да отправи подобни думи срещу
някого. Касае се за характерова оценка, направена от един от най-близките
роднини на тъжителката.
Свидетелката З.Г.
също не е пряк свидетел на инцидента. Показанията й преразказват това, което е
научила от М.Г.. Споделя пред съда и личните си впечатления от физическото и
психическото състояние на пострадалата Г., тъй като е видяла Г. след инцидента
и същата е била с посинено и подуто лице и не можела да върви.
Заключението
на вещото лице съдебен лекар, чиято експертиза е поискана от частното
обвинение, е за получени от М.Г. леки телесни увреждания, които се изразяват в
оток на дясна лицева половина, кръвонасядания и охлузвания по гърба, контузия
на дясното око и лумбалната област. Вещото лице заключава, че причинените
увреждания са в причинна връзка с нанесения побой.
Защитата,
упражнявайки процесуалните си права, също ангажира гласни и писмени
доказателства, като по нейно искане бяха разпитани свидетелите Т.Д., Г.И., Д.П.
и Т.С.. Посочените от защитата свидетели пресъздават фактическата обстановка,
описана в тъжбата и разказана от изброените по-горе свидетели по идентичен
начин до момента, в който между Ч. и Г. е започнала свада.
Според
свидетелите Т.Д. и Т.С. лицето, което е провокирало конфликтната ситуация е
тъжителката Г., която крещяла срещу Ч., обиждала го, след което посегнала и
ударила с шамар по лицето Ч.. Свидетелите твърдят, че Ч. не е отговорил с
обидни думи, не е отправял закани към Г. и нейния баща и не е удрял тъжителите.
Твърдят също така, че след нанесения шамар от страна на Г., Ч. е напуснал
мястото на инцидента, без да отвърне по никакъв начин на агресивното поведение.
Показанията на двамата свидетели са еднозначни, като обстоятелствата се твърдят
по един и същ начин.
С цел
изясняване на обективната истина и по искане на обвинението като свидетели по
делото бяха разпитани и полицейските служители Ж.А., М.Д. и Ц.М.. И тримата
полицейски служители са посетили местопроизшествието след съобщение получено на
телефон 112. Свидетелите са пристигнали на място след приключване на инцидента
и също нямат преки впечатления от деянията, в които се обвинява Ч.. Свидетелите
депозират показания, които са резултат от оплакванията, споделени от Г., както
и личните им впечатления от състоянието на частните тъжители. Също така
свидетелите заявяват, че на този адрес преди настоящия случай са били изпращани
няколкократно по повод скандали между страните. Свидетелят А. си спомня, че е
виждал Г. с насинено око, но не може да уточни дали това се отнася към случая,
предмет на настоящото наказателно производство или за предишен случай. Споделя
също, че на мястото е имало доста следи от кръв. Свидетелят М.Д. разказва, че
тъжителят С. при тяхното посещение бил с превързана ръка. Свидетелят Ц.М. си
спомня за случая, че Г. е споделила пред полицейските служители, затова че е
била ударена, но същият свидетел няма спомен дали тя е имала някакво външно
нараняване. Твърди, че поради тази причина такова нараняване не е описано в полицейския
доклад като добавя, че действително Г. е имала някакво зачервяване по лицето,
но полицейският служител не е могъл да прецени на какво се дължи това и поради
тази причина не го е описал.
Непосредствено
след случая полицейските служители са изготвили доклад, в който са отразили
разказаното от частните тъжители, но не са отбелязали наранявания по лицето на
тъжителката Г.. Отразили са нараняването по дясната ръка на тъжителя Я.С.. По
делото е приложено и СМУ № 213/2015 г. издадено от съдебен лекар на Я.С., намиращо
се на л.75 от делото. В него съдебният лекар е констатирал прорезна рана на
ръката и амнестични данни за лекостепенно мозъчно сътресение. В медицинския
документ няма констатации за телесни увреждания по главата и лицето на
тъжителя.
Подсъдимият в
обясненията си категорично отрича да е удрял частните тъжители, да е отправял
спрямо тях обидни думи и изрази и да се е заканвал спрямо личността им. В
замяна на това същият твърди, че е бил обиден от тъжителката Г. с нецензурна
дума и му е ударен шамар в областта на лявата горна част на лицето. В подкрепа
на твърденията си, подсъдимият и неговият защитник представят СМУ № 182/2015 г.,
в което съдебният лекар е констатирал оток и кръвонасядане в областта на лявата
половина на лицето, изразяващо се в оток на меките тъкани под долния ляв
клепач.
При тези
факти съдът приема, че подсъдимият Ч. на 15.08.2015 г. е причинил лека телесна
повреда на М.Я.Г., довела до болка, както и казал думи унизителни за честа и
достойнството й в нейно присъствие „боклук”
и „майка ти ще еба”.
Тези факти,
описани в частната тъжба се потвърждават от показанията на свидетелката м.П..
Както беше описано по-горе свидетелката твърди, че Ч. е нанесъл два юмручни
удара в лицето на тъжителката Г. и изрекъл по неин адрес посочените обидни думи
и изрази. Показанията на свидетелката кореспондират с приложеното съдебно медицинско
удостоверение № 193/2015 г. и заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, изслушана в хода на съдебното производство.
В обясненията
си подсъдимият заявява, че на 15.08.2015 г. пред дома си тъжителката Г. му е
ударила шамар в лявата част на лицето и отправила към него обидната реплика „да ми ядеш дъртата путка”.
Обясненията
на подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетелите Т.С. и Т.Д. в частта,
в която подсъдимият твърди, че е получил шамар по лицето и обиден с нецензурния
израз с хващането за половия орган. Свидетелите потвърждават, че лицето, което
е ударило шамара и е казало нецензурния израз е частната тъжителка Г.. Касае за
нейно действие, което е извън установените морални норми, съдържа вулгарна дума
и действие по хващане за мястото, на което се намира половия орган.
Обясненията и
показанията кореспондират с фактите, изложени в СМУ № 182/2015 г. година,
относно получените от подсъдимия Ч. телесни увреждания.
От установените факти съдът прави
фактическия извод, че при възникналия спор относно монтирането на климатика
подсъдимият Ч. и тъжителката Г. взаимно са си разменили удари, при които са
получили еднакви по степен телесни увреждания, водещи до причиняване на болка.
Гласните доказателства са противоречиви като свидетелката м.П., която е
приятелка на тъжителката, подкрепя нейната теза, а тезата на подсъдимия се
доказва от свидетелите С. и Д., двамата наети да поставят климатик в дома на
подсъдимия. Съдът преценя показанията на свидетелите като не напълно достоверни,
предвид обвързаността им със страните по делото. Най – обективни са фактите,
отразени в съдебно медицинските удостоверения. От тях и от показанията на
свидетелите съдът стига до заключението, че двамата - подсъдим и тъжител
взаимно са си нанасяли удари и обиди.
За
да приеме тази фактическа за действително случила се, съдът взе предвид в
цялост всички установени факти по делото, като най-вече се съобрази с това, че
непосредствените свидетели на инцидента, т.е. очевидците са свидетелите Т.С., Т.Д.
и м.П.. Тримата свидетели, както и подсъдимия заявяват, че конфликтът е бил
между подсъдимия и тъжителката, които са се намирали помежду си на разстояние
около два метра и са се карали на висок тон. Показанията на свидетелите и заявеното
от подсъдимия кореспондират с обективно установени факти чрез съдебномедицинските
удостоверения и съдебномедицинската експертиза, поради което съдът прие тези
факти за категорично и безспорно доказани.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
От описаната
по-горе фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Подсъдимият
Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава чл.130, ал.2 НК, като на 15.08.2015 г., около 10.30 часа в град
Бургас, ул.„Миньорска” № 31 причинил лека телесна повреда на М.Я.Г.,***, довела
до болка.
От обективна
страна подсъдимият Ч. е осъществил изпълнителното деяние на чл.130, ал.2 НК.
Той е нанесъл удари с юмруци по главата на пострадалата Г.. Вследствие на тези
удари тя получила телесно увреждане, изразяващо в оток на дясна лицева
половина, кръвонасядания и охлузвания по гърба, контузия на дясното око и
лумбалната област. Това увреждане
се квалифицира като причиняване на болка по смисъла на чл.130, ал.2 НК и т.16
от ППВС №3/1979 г. Увреждането е причинено на другиму, а именно на М.Г..
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Подсъдимият е
съзнавал, че умишлено причинява телесно увреждане на тъжителката М.Г.. Той е разбирал общественоопасния
характер на това деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици,
желаел е тяхното настъпване. За умисъла може да се съди по това, че подсъдимият
е нанесъл два удара по главата на пострадалата. Ч. е желаел настъпването на
общественоопасните последици – увреждане здравето на друг човек, тъй като е
съвсем логично, че нанасянето на удари върху друго лице неминуемо ще доведе до
телесното му увреждане. За да е осъществено от субективна страна
престъплението, е достатъчно подсъдимият да има представа, че с действията си
уврежда здравето на друг човек.
Съдът прие,
че подсъдимият Ч. е осъществил от обективна и субективна страна и признаците на
престъплението по чл.146, ал.1 НК, като на 15.08.2015г., около 10.30 часа в
град Бургас, кв. „Меден Рудник”, ул.„Миньорска” №31 казал нещо унизително за
честта и достойнството на М.Г. в нейно присъствие: „боклук”, „майка ти ще еба!”.
От обективна
страна подсъдимият Ч. е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.
146, ал. 1 НК. Той е казал думи унизителни за честта и достойнството
пострадалата Г.. Обидните думи са казани в присъствието на пострадалата Г..
Думите обективно са обидни за честта и достойнството на всеки гражданин.
Безспорно е, че псувните на майка засягат най-лични чувства на всеки човек и
накърняват неговото достойнство. Причиняват душевна болка и дълбока обида.
Същите доводи следват да се изтъкнат и за обидната дума „боклук”.
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Подсъдимият е
съзнавал, всички признаци от обективната страна на престъплението: че е казал
обидни думи в присъствието на Г., че умишлено унизява честта и достойнството на
пострадалата. Той е разбирал общественоопасния характер на това деяние,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, желаел е тяхното настъпване.
За умисъла може да се съди по това, че подсъдимият е няколкократно е отправил
обидните реплики по адрес на Г..
Съдът призна подсъдимия Ч. за
невинен и го оправда частично по първоначално повдигнатото му обвинение
по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК, затова че обидата е нанесена
публично. По делото не се събраха доказателства обидните думи да са казани на
публично място или пред повече хора. За публичността, т.е. присъствието на
повече хора, свидетелства единствено свидетелката м.П.. Същата е в близки
приятелски отношения с тъжителката. Поради тази причина съдът се отнася с
критичност към заявеното от свидетелката. За да приеме за доказани тези факти,
те следва да се проверяват чрез други такива, установени по делото. В случая
други факти в тази насока, освен твърдяните от П., не се установиха, поради
това съдът намира, че твърденията за наличие на публично са недоказани.
Съдът призна подсъдимият Ч. за невинен по обвинението по чл.144,ал.1 НК за
отправени закани срещу личността на М.Г. и Я.С. за това,че на 15.08.2015
г., около 10.30 часа в град Бургас, кв. „Меден Рудник”, ул.„ Миньорска" №
31 се заканил на М.Я.Г., ЕГН ********** *** с престъпление против тяхната личност:
„Ще те унищожа”, „Ще те запаля!” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. За тези заканителни изрази свидетелства единствено
свидетелката м.П.. Същата е в близки приятелски отношения с тъжителката. Поради
тази причина съдът се отнася с критичност към заявеното от свидетелката. За да
приеме за доказани тези факти, те следва да се проверяват чрез други такива,
установени по делото. В случая други факти в тази насока, освен твърдяните от П.,
не се установиха, поради това съдът намира, че двете обвинения за отправени закани
срещу личността на Г. и С. са недоказани. Освен това, съдът намира, че
твърдяните от свидетелката заканителни изрази по своето естество и обективната
ситуация, в която са изречени не биха могли да предизвикат основателен страх за
осъществяването им. В сочените от свидетелката П. заканителни изрази липсва
конкретизация към кого точно са отправени. От нейното изложение съдът остава с
впечатление, че те са общи и нямат конкретен адресат.
Съдът оправда
подсъдимият Ч. по обвиненията за причинена лека телесна повреда на частния
тъжител Я.С. и за нанесена обида спрямо същия. За да достигне до този извод,
съдът се позовава на изложените по-горе аргументи относно показанията на
свидетелката П., касаещи заканите срещу личността на тъжителите. Тези
обстоятелства се твърдят само от тази свидетелка и не намират подкрепа в
другите гласни и писмени доказателства. Никой от свидетелите, чиито показания
бяха коментирани по-горе в мотивите, не споделя за нанасяне на удар по тъжителя
С. и за казване на обидни думи срещу неговата личност. Свидетелите Д. и С. са
несигурни в показанията си дали тъжителят се е намирал на мястото на инцидента
при възникването му. Сочат, че той е бил там едва при пристигането на
полицейските служители. Свидетелките Р. Лазарова и М.Л. са внучки на тъжителя и
също не са преки очевидци на случилото се. Разпитаните полицейски служители
свидетелства за нараняване по ръката на тъжителя, но не сочат причината за
това.
Свидетелските
показания съпоставени със СМУ № 213/2015 г. не кореспондират с отразеното в
него. Съдебният лекар не е констатирал наранявания по лицето или главата на
частния тъжител. Отразено е в удостоверението нараняването на ръката. От тези
факти не може да се направи извод за пряка причинно следствена връзка между
действията на подсъдимия и телесното нараняване на тъжителя. Констатациите в
съдебно медицинското удостоверение, а именно липсата на наранявания по лицето,
не потвърждават заявеното от свидетелката П. за нанесен удар с юмрук в главата
на тъжителя. Логично е нанасянето на такъв удар да причини видими увреждания,
които да бъдат констатирани от съдебния лекар.
Предвид тези
доводи съдът намери, че обвинението срещу подсъдимия за отправени закани срещу
личността на тъжителите, причинена лека телесна повреда и обида на частния
тъжител С. за недоказани по безспорен и несъмнен начин, поради което постанови
оправдателна присъда в тази част на обвинението.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът приложи
разпоредбата на чл.130, ал.3 НК и освободи подсъдимия Ч. и тъжителката Г. от
наказание, тъй като прие, че пострадалата
е отвърнала веднага със също такава телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка. Налице е реторсия, защото Ч. и Г. в резултат на
взаимно нанесените си удари, са получили телесни увреждания, водещи до болка и
се квалифицират като лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК.
Съдът приложи
разпоредбата на чл.146, ал.2 НК и освободи подсъдимия Ч. и тъжителката Г. от
наказание, тъй като прие, че тъжителката
е отвърнала веднага с обида, изразяваща се в отправяне на изречението: „Яж ми
дъртата путка!” и хващане с ръка за слабините. Налице е реторсия, защото Ч.
и Г. взаимно са унижили честа и достойнството си като на отправените от страна
на частната тъжителка обидни изрази, подсъдимият е отговорил също с подобни
обиди. Посочените думи на Г. и жеста, който е направила към половия си орган са
твърде нецензурни и очевидно изразяват отношението й към подс.Ч. към момента на
инцидента, като кулминация в дългогодишните им свади. Тези думи и действие по
хващане за слабините са обидни по своему, тъй като не съответстват на
установените морални норми.
При тези съображения съдът постанови присъдата.
Районен съдия:_/п/
Вярно с оригинала:
ММ