№ 53
гр. В., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20211420102190 по описа за 2021 година
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – В.” ЕАД гр. В., с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул.„М.Г.”, ******* тел. *******, представляван от Р.И.М., чрез
пълномощника В.Н. – юрисконсулт е предявила при условията на обективно
съединяване искове против Д. Г. Г. с ЕГН:********** от гр. В.,ж.к.”М.”*******,с
които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца за жилище
находящо се в гр. В.,ж.к.”М.”******* както следва: сумата от 392.00 лв. неиздължение
за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна
инсталация за периода 30.11.2017г. до 30.06.2020г.,така също сумата от 77.42 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.12.2017г. до
09.11.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК-18.12.2020г.,разноските по заповедното производство 25.00
лв. за внесена държавна такса и 50.00 лв. юристконсултско възнаграждение и
разноските по исковото производство.
Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415, 1
ал.1 ГПК.
Предявените иск е с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата чрез назначения особен представител
адв.Н.И. оспорва исковите претенции с искане за отхвърлянето им като погасени по
давност и като неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в
отговора.
1
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Към настоящото дело е приложено в заверено фотокопие ч.гр.дело №110/2021г. по
описа на МРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение , с
която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца исковите суми,ведно със
законна лихва и
разноски.С оглед връчване на издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК съдът е
указал на кредитора да предяви искове относно вземанията си, което е довело до
настоящото исково производство.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към
настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е
необходимо най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната
уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ
се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.Като
без значение и дали жилището си обитава или не от собственика за наличието
на конкретни задължения.
Ответницата е ползвател/титуляр на вещно право на ползване/ на процесния
апартамент съгласно Нотариален акт за учредяване на право на ползване и
покупко-продажба на недвижим имот №176, том.7, рег.№6150, дело №784 от
2011 на нотариус В.Василев.Справка от агенцията по вписванията и
заявление от ответницата до ищеца за откриване на партида от 09.11.2011г.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия,като писмената форма се предвижда само за
допълнителните споразумения,установяващи конкретни уговорки,различни от тези в
общите условия.В разпоредбата на чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в редакцията му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че
количеството топлинна енергия за отопление по чл.112б се разпределя между
потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване.Аналогична е
уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който предвижда,че топлинната енергия
за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя от топлинната енергия
отдадена от сградната инсталация,топлинната енергия за отопление на общите части и
топлинната енергия за отопление на имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната енергия
по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители порпорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект.
Съответно съобразно нормата на чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от ЗЕ,топлоенергия
отдадена от сградна инсталация се дължи от всички потребители в сградата
независимо от това дали в отделните имоти се ползва отопление и дали същите са
обитавани.По силата на чл.52 във вр.с чл.67 от Наредба №163334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването измерването на топлинната енергия се извършва чрез дяловото й
разпределение съобразно показанията на средството за търговско измерване/отчитане/-
топломер.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ищеца на потребители в гр.В. одобрени с решение от ДКЕР с решение №ОУ-
004/07.01.2008г. от ДКВЕР - в същите подробно са визирани правата и задълженията
на продавача и купувача,реда за измерване и отчитане на топлинната
енергия,разпределението на същата между купувачите и заплащането на топлинната
енергия.Аналогични са общите условия действали за целия исков период. В чл.32 ,
ал.1 от общите условия от 2008г. е
визирано,че купувача е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.В ал.3 е
визирано, че купувача има право да предяви възражения до продавача и търговеца за
начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят,каквото в случая не е депозирано.Съответно ал.6 предвижда,че при
неизпълнение в срок на задължението по ал.1 купувача заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на изплащане
на топлоенергията.Общите условия за целия исков период се идентични.
От представените по делото писмени доказателства справка за конкретния вид
неиздължение,справка по фактури и изравнителни сметки се установява размера на
исковата претенция за главница включваща отопление,БГВ и топлоенергия отдадена от
сградна инсталация и лихви така какво са претендирани.
3
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за изтекла
погасителна давност.В случая се прилага визирания в чл.111, б.”в” ЗЗД три годишен
давностен срок при наличието на периодични плащания.Вземането за главница е с
начална дата на периода 30.11.2017. ,вземането за лихва 31.12.2017г., заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирана в съда на 18.12.2020г., с оглед факта,че
длъжника има 30 дневен срок за погасяване на вземането след начисляването му
изпада в забава след изтичане на този срок, при което давността не е изтекла.
С оглед на изложеното исковите претенции са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени така както са предявени.
Следва да бъде осъден ответницата да заплати на ищеца деловодни разноски за
настоящата инстанция 25.00лв. за държавна такса, както и сумата от 50 лева
юрисконсултско възнаграждение –разноски по заповедното производство и
разноските по исковото производство – 75.00 лв. за внесена държавна
такса,юристконсултско възнаграждение-100лв. ,разноски за особен представител-300
лв.
Водим от гореизложеното, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. Г. с ЕГН:********** от гр.
В.,ж.к.”М.”*******, че същата дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – В.” ЕАД гр. В., с
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„М.Г.”, ******* тел.
*******, представляван от Р.И.М., за жилище находящо се в гр. В.,ж.к.”М.”*******
както следва: сумата от 392.00 лв. неиздължение за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация за периода
30.11.2017г. до 30.06.2020г.,така също сумата от 77.42 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 31.12.2017г. до 09.11.2020г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-
18.12.2020г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН:********** от гр. В.,ж.к.”М.”******* , да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – В.” ЕАД гр. В., с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул.„М.Г.”, № 9 представляван от Р.И.М. деловодни разноски за
настоящата инстанция 25.00лв. за държавна такса, както и сумата от 50 лева
юрисконсултско възнаграждение –разноски по заповедното производство и
разноските по исковото производство – 75.00 лв. за внесена държавна
4
такса,юристконсултско възнаграждение-100лв. ,разноски за особен представител-300
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
След влизане на решението в законна сила заверен препис от същото да се изпрати на
МРС за прилагане по ч. гр.дело №110/201г. по описа на този съд с отметка кога
решението е влязло в законна сила.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5