Р Е Ш Е Н И Е
№ 1223 /
19.6.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 1547 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
ТПК „Бриз“, ЕИК : *********, срещу НП № 23 – 0000155 / 14. 03. 2019 г. на Началник
ОО – АА – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 91 В, т.
1 от ЗАП и на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАП е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на пет хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за
отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 10. 01. 2019 г. в гр. Варна,
по повод извършвана проверка, на редовно упълномощен представител на възз. ТПК
„*“ била връчена покана, съгласно която представител на проверяваната
кооперация следвало да депозира конкретно посочени документи. Връчената покана
съдържала изрично разяснение и на законовото изискване това да стане в 7 –
дневен срок, както и възможността за търсене на административно – наказателна
отговорност при неспазване. С приемно – предавателен протокол на 16. 01. 2019
г. на служители при ОО – АА – Варна били представени документи, между които
липсвали тахогафските листи относно
извършен за времето 03. 08. 2018 г. – 29. 08. 2019 г. превоз на товари
засобствена сметка, с т. а. с ДК№ В 24 72 С, кат. N 2, оборудван с аналогов тахограф „Siemens“, тип 1324. 601052, № 01358091. След приключване на поверката
на 11. 02. 2019 г. бил съставен АУАН, предявен
и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани
писмени такива. Административно - наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените
материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира
като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се
отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
С оглед задълженията за цялостна
проверка за законосъобразност съдът намира, че в рамките на административно -
наказателното производството са допуснати съществени нарушения на процедурните
правила.
Актосъставител и административно
– наказващ орган са приели, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 91 В,
т. 1 от ЗАП. Текстът на същата визира задължение за превозвачи, ръководители на
предприятия и лица, извършващи превози за собствена сметка да съхраняват най –
малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи тахографските листи от аналогови тахографи. Използването от
законодателя на съюза „и“ налага резонния извод, че освен задължение за
съхранение, успоредно с това трябва да е налице и непредставяне за проверка. Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5, и двата от ЗАНН, АУАН и НП следва задължително да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено. Видно от обстоятелствените части на АУАН
и НП, същите съдържат такива, но е налице липса относно представяне за проверка
от контролен орган, което води до неяснота кое свое задължение въззивника не е
изпълнил.
Освен посочения,
налице е и друг пропуск, доколкото видно от АУАН и НП, в същите липсва дата на
извършване на нарушението, което е задължително съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5, и двата от ЗАНН. Както по – горе беше посочено и в двата се
визира, че отговорността се ангажира единствено за несъхранение на конкретни
документи. Същевременно не е
конкретизирано кога е станало това, а същото е основание за самото
производство. Доколкото твърдяното нарушение е свързано с несъхраняване на
документи, непосочването на датата, на която е извършено това, води до неяснота
по отношение на момента на извършване на нарушението. За коректност следва да
бъде посочено, че в АУАН и НП е визирана датата 11. 02. 2019 г., която по начин
и място на изписване, очевидно актосъставител и административно – наказващ
орган приемат като дата на извършване. Съдът не споделя това, предвид следното
: изписаната дата 11. 02. 2019 г. има касателство относно завършване на
проверката, но не и към момента на извършване на приетото нарушение.
Несъхранените в конкретния случай документи са изискани с покана, получена от
редовно упълномощен представител на ТПК „*“ на 10. 01. 2019 г. В тази покана
изрично са разяснени законовото изискване изпълнението да стане в 7 – дневен
срок, както и възможността за търсене на административно – наказателна
отговорност при неспазване. Доколкото получаването на поканата е станало на 10.
01. 2019 г., 16. 01. 2019 г. /работен ден/ се явява последна възможност за
изпълнение, респективно предвид бездействието на въззивника в тази насока, 16.
01. 2019 г. е именно датата, която се явява като такава на извършване и която е
следвало да залегне в АУАН и НП, нещо което актосъставител и административно –
наказващ орган не са съобразили.
Описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и датата, на която е станало това, освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко твърдяното, като непосочването
им по ясен и категоричен начин винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Санкционираното лице е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за кое време, за да организира адекватно защитата
си срещу повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи, че защитата се
осъществява срещу факти, а не срещу правна квалификация. Освен, че ограничават възможността
нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен,
същите лишават и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилна ли е неговата квалификация, относима ли е приложената санкционна норма,
изтекли ли са преклузивни и
давностни срокове. Визираните нарушения на процесуалните правила са съществени
и са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до нарушаване правото
на защита на санкционираното лице.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
НП № 23 – 0000155 / 14. 03. 2019 г. на Началник ОО – АА – Варна, с което на ТПК
„Бриз“, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 91 В, т.
1 от ЗАП и на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАП е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на пет хиляди лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 7 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :