РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Шумен, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630100931 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове,
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Водоснабдяване и Канализация –
Шумен“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя И.П, излага, че ответникът В. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, е потребител на услугите, предлагани от ищцовото
дружество, като притежава партида №515117 касателно имот, находящ се в
***. Сочи се в молбата, че за периода от 31.03.2022 г. до 31.07.2023 г.
ответникът е ползвал услугите на дружеството, равняващи се на стойност от
199, 08 лева. Ответникът бил надлежно поканен да заплати стойността на така
ползваните услуги, но същият не се отзовал, поради което ищецът, по реда на
чл.410 от ГПК, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
било уважено. Ищецът сочи, че стойността на консумираната вода е дължима
и не е платена, поради което за него е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове, като моли съда да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 199, 08 лева,
представляваща стойността на консумирана и неплатена питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 31.03.2022 г. до
1
31.07.2023 г., за имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „Стара планина“ №80, вх.3,
ет.6, ап.50, за който имот при ищеца е съставена партида №515117; 26, 49
лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано за периода от 31.03.2022 г. до 15.12.2023 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира и
разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът чрез назначения му от съда особен представител, представя
писмен отговор, в който сочи, че счита исковите претенции за допустими, но
неоснователни, за което излага аргументи.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№49/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответника, за сумата от 199, 08 лева, представляваща
стойността на консумирана и неплатена питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода от 31.03.2022 г. до 31.07.2023 г., за
имот, находящ се в ***, за който имот при ищеца е съставена партида
№515117; 26, 49 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата. Присъдени са законната лихва върху
главница, считано от 05.01.2024 г. до окончателното й изплащане и
извършените по делото разноски. Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК.
По делото е представено писмено доказателство, частно заверен
препис от Справка №497147/10.04.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за
имот, от която е видно, че през 2007 г. ответникът е придобил собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент с административен адрес:
***. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от
2
общите условия, действащи при ищцовото дружество, потребители на В и К
услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост. Видно от административния адрес и липсата на
спор между страните, съдът приема, че имотът на ответника се намира в
сграда етажна собственост. Ето защо и доколкото в сградата, в която се намира
апартаментът на ответника се доставят, респ. ползват В и К услуги, съдът
стига до извода, че ответникът е ползвател /клиент/ на водоснабдителното
дружество касателно недвижимия имот, за който се претендира, че са отчетени
и незаплатени В и К услуги. Ето защо приема, че между страните е налице
валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел
основното задължение да предоставя на ответника, в горепосочения
недвижим имот, водоснабдителни и канализационни услуги, а последният е
поел насрещното задължение да заплаща стойността на така предоставените
услуги.
От представените по делото писмени доказателства /надлежно
съставени фактури, справка за консумация на водомер от електронен карнет/,
съдът счита, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставял услуги на ответника. Няма и възражения в тази
насока, а именно, че през процесния период по някаква причина е спряно
предоставянето на услуги касателно имота на ответника от страна на
водоснабдителното дружество. Както е посочено по-горе, съдът приема, че
ответникът е собственик на имота, за който ищцовото дружество претендира,
че е доставена и незаплатена вода, респ. предоставени услуги от
водоснабдителното дружество. Разпоредбата на чл.8, ал.1 от горепосочената
наредба гласи, че получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите, като показанията на водомерите
на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-
дълъг от три месеца касателно потребители на питейно- битови нужди с
консумация до 20 куб.м./мес. Текстът на чл.23, ал.3 от Общите условия
предвижда, че в междинните отчети между два отчета В и К операторът
3
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа
на средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Съгласно чл.23, ал.4 от общите условия, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията
с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като
се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. В
разглеждания казус, от представената по делото справка, се установи, че
снетите показания от водомера, находящ се в имота на ответника са записани
на електронен карнет, поради което счита, че потвърждаването на снетите от
водомера показания не е необходимо да се извършва с подписа на
потребителя, респ. с подписа на свидетел при отчитането. Според чл. 33, ал.1
от общите условия, В и К операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Ал.2 от
същия текст предвижда задължение на потребителите за заплащане
стойността на ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, като чл.34, ал.1 от Условията гласи, че възражения срещу
определената дължима сума за използвани В и К услуги могат да се правят
писмено пред В и К оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. В
случая липсват доказателства, че в гореуказания срок ответникът е направил
пред водоснабдителното дружество някакви възражения срещу количеството
отчетена вода за процесния период. От представените по делото документи
фактури и справки, се установи, че за процесния период е отчитано месечно
изразходвано количество вода в рамките от 3 до 6 куб.м. Съобразно
нормативните изисквания и предвиденото в общите условия е извършвано и
съответното изравняване с реалното потребление. Ето защо, съдът счита
направеното от ответника възражение относно количеството на
претендираната от ищеца като доставена вода за неоснователно. Безспорно се
установи, че в имота му е доставяна вода, респ. ответникът е ползвал ВиК
услуги през процесния период, като надлежно са отчитани и записвани
количествата доставяна вода, без наличието на някакви възражения при
отчитането от потребителя. На следващо място, съгласно чл.24, ал.3 от общите
4
условия, при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане. Няма данни по делото, ответникът да
е правил възражения срещу така определените от ищцовото дружество суми,
няма и наведени твърдения в този смисъл. Поради изложеното заключава, че
доколкото се установи, че за целия процесен период ответникът, като клиент
на водоснабдителното дружество, е ползвал услугите на последното, редовно
и съобразно договореното е отчитано изразходеното количество вода,
стойността на която, ведно с предоставените в този смисъл услуги, е
нормативно определена, за ответника се е породило насрещното задължение
да заплати тази стойност. Установена е и изискуемостта на вземанията, като
съобразно общите правила при забава за изплащане на парични задължения
/чл.86 от ЗЗД/, ответникът следва да си понесе и отговорността за забавеното
изпълнение. Доколкото претенцията по чл.86 от ЗЗД е установена по своето
основание, на основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера на този иск
на сума от 26, 49 лева. За изчисляване размера на мораторното обезщетение,
съдът използва и общодостъпните в интернет пространството електронни
калкулатори.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени деловодните разноски, направени от ищеца както в заповедното,
така и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
равняващи се общо на сума от 604.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И.П.в, сумата от 199, 08 лева /сто деветдесет и девет лева и осем
стотинки/, представляваща стойността на консумирана и неплатена питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 31.03.2022 г.
до 31.07.2023 г., за имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „Стара планина“ №80,
5
вх.3, ет.6, ап.50, за който имот при ищеца е съставена партида №515117; 26, 49
лева /двадесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано за периода от 31.03.2022 г. до 15.12.2023 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК- 05.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени
по ч.гр.д. №49/2024 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
И.П., направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 604.00 лева /шестстотин и четири лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6