№ 40517
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110110819 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано по искова молба от „.............“ ЕООД против С. Г. В. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 3000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ............ г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.02.2023 г. до окончателно погасяване
на вземането, сумата в размер на 1051,25 лева, представляваща възнаградителна лихва по
съглашението за периода от 15.12.2021 г. до 06.01.2023г., сумата в размер на 512,73 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021 г. до 06.01.2023г., сумата в
размер на 113,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.01.2023 г. до
27.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 22297/30.07.2023 г. по ч. гр. д. № 10895/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Наред с установителния иск по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил срещу С. Г. В. и
осъдителен иск за сумата в размер на 900 лева, представляваща възнаграждение за закупена
и използвана услуга „....“ и за сумата в размер на 1950 лева, представляваща
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „.......“, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане
сторените от дружеството съдебни разноски в заповедното и исковото производство да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ............ г.,
по силата на което дружеството отпуснало на ответника заем в размер на 3000 лева, от която
сумата в размер на 2608,91 лева е преведена по банкова сметка на кредитополучателя в деня
на сключване на сделката, а със сумата в размер на 391,09 лева е извършено рефинансиране
на друго задължение на С. В.. Представителят на ищеца поддържа, че годишният процент на
разходите по съглашението възлиза на 49 %, а годишният лихвен процент на 41. В исковата
1
молба са изложени твърдения, че по силата на процесния договор кредитополучателят се е
задължил да върне отпуснатата му в заем сума ведно с възнаградителна лихва на 24 месечни
вноски в размер на 181,94 лева всяка. Представителят на ищеца поддържа, че съгласно чл.
15 от приложимите към сделката Общи условия на търговеца кредитополучателя разполага
с възможност да избере допълнителни услуги към договора, като в случая С. В. е избрал
услугите „....“ / приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит/ срещу
възнаграждение в размер на 900 лева и „.......“ / отлагане на определен брой погасителни
вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежна дата на
вноски/ срещу възнаграждение в размер на 1950 лева. В исковата молба са изложени
твърдения, че общо дължимата от кредитополучателя сума по сделката възлиза общо на
7215,97 лева, а месечната погасителна вноска на 300 лева, включващо отпуснатата в заем
сума, дължимата възнаградителна лихва и дължимите възнаграждения по избраните от
потребителя допълнителни услуги по кредита. Представителят на ищеца поддържа, че
ответникът не е направил нито едно плащане по договора, поради което освен
горепосочената сума в размер на 7215,97 лева кредитополучателят дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 512,73 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.12.2021 г. до 06.01.2023г. и сумата в размер на 113,85 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.01.2023 г. до 27.02.2023 г. По
изложените доводи е направено искане предявените обективно кумулативно съединени
искове да бъдат уважени.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че действително между страните по
спора е сключен процесния договор за кредит с предмет описан в исковата молба, по който
кредитополучателят не е извършвал плащания, като С. В. признава исковата претенция в
частта относно сумата в размер на 3000 лева, представляваща непогасена главница. В
отговора на исковата молба са изложени подробни доводи за неоснователност на останалите
предявени искове, като ответната страна поддържа, че процесният договор е недействителен.
Процесуалният представител на страната сочи, че с уговарянето на т. нар. „допълнителни
услуги“ по договора на практика кредитополучателят следва да заплати на кредитора сума в
приблизително сходен размер на отпуснатата главница, срещу което ищцовото дружество не
отпуска допълнителен кредит или друга еквивалентна престация. В допълнение уговорките
за допълнителни услуги противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В
отговора на исковата молба са изложени доводи за недействителност на договора за кредит и
поради невярно посочване на ГПР по сделката, тъй като действителният годишен процент
на разходите е многократно по-висок. На следващо място представителят на ответника
поддържа, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като уговорената
възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. В отговора на
исковата молба са изложени доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
2
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По
изложените доводи е направено искане предявеният иск за сумата в размер на 3000 лева,
представляваща главница по договора да бъде уважен, а останалите искови претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените
по делото съдебни разноски включително в полза на процесуалният представител на
ответника адвокат М. Д. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Направено е също така искане да бъде признато за
установено, че процесният договор е недействителен.
С отговора на исковата молба е направено искане ищецът да бъде задължен да
представи в оригинал процесния договор за кредит. Направено е и искане да бъде допуснато
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени от ответната страна задачи.
Във връзка с направеното искане от ответника процесния договор за кредит да
бъде обявен за недействителен, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ГПК в срока за отговор на исковата молба
ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и
има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него, като съгласно чл.
2 предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск, т.е. насрещната
искова молба следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК. В
разглеждания случай ответникът излага доводи за неоснователност на предявените искове с
изключение на претенцията за главница, поради недействителност на сделката, по която
страната притежава качеството потребител. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, като в мотивите на
съдебното решение съдът дължи да се произнесе по действителността на потребителския
договор. От своя страна при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, като сочената разпоредба се прилага служебно дори и при липса на
доводи от страна на потребителя. Предвид изложеното на ответника следва да бъде указано
да уточни дали поддържа доводи за недействителност на договора за кредит, респ.
приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК или предявява насрещен иск за установяване на
недействителността на договора за кредит, в който случай следва на основание чл. 128, т. 2
ГПК да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 288,63 лева.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на
страните, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит
между него и ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит.
3
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно
задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила
изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният
начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да
заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.
В доказателствена тежест на ответника по предявените обективно кумулативно
съединени искове е да установи, че договорът за кредит е недействителен, като
противоречащ на закона, заобикалящ императивни правни норми и противоречащ на
добрите нрави.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
между „.............“ ЕООД и С. Г. В. е сключен Договор за потребителски кредит № ............ г.,
по силата на който ищецът е отпуснал в заем на ответника сумата в размер на 3000 лева,
която е получена от заемателя, както и че ответникът не е извършвал плащания по
съглашението.
Представените ведно с исковата молба документи следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото. При съобразяване на поддържаните от ответника доводи
за неоснователност на исковата претенция заявените с отговора на исковата молба
доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение като ненеобходими за
изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба по делото с препис за ищеца да заяви дали поддържа доводи за
недействителност на договора за кредит, респ. приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
по които съдът да се произнесе в мотивите на съдебното решение или предявява насрещен
иск за установяване на недействителността на Договор за потребителски кредит № ............ г.,
в който случай следва на основание чл. 128, т. 2 ГПК да представи доказателство за внесена
4
държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 288,63 лева.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни дадените му указания в срок съдът ще
приеме, че не е сезиран с насрещен иск и ще разгледа доводите за недействителност на
процесния договор в мотивите на съдебното решение.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 10895/2023 г. по описа на СРС, 127 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника доказателствени искания като
ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.11.2024 г. от 13.30 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5