Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........................................
гр.
София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1031 по описа на СГС, ТО, за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел.
Образувано
е по жалба на „Е.ю.“ ООД /в ликвидация/, ЕИК *******, подадена чрез ликвидатора
В.В., срещу отказ № 20190529171631/01.06.2019 г. на Агенция по вписванията,
постановен по заявление с вх. № 20190529171631/29.05.2019 г.
В
жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Посочва, че дейността на дружеството е прекратено и същото е
обявено в ликвидация, което обстоятелство е вписано на 06.11.2017 г., а като
ликвидатори са вписани В.В. и К.Г.. Твърди, че по силата на закона с
прекратяването дейността на дружеството се прекратяват правомощията на
управителите и същите следва да бъдат заличени като представляващи дружеството.
Твърди, че към момента не е извършено заличаване на вписаните управители на
дружеството. Намира, че това поражда правно несъответствие в актуалния правен
статут на дружеството, свързано с неговите органи и представителство. Счита, че
заявените за вписване обстоятелства правилно са подадени със заявление съгласно
приложение А4. Твърди, че незаконосъобразно длъжностното лице по регистрацията
приема, че В.В. не е оправомощен да иска вписване. Моли, обжалваният отказ да
бъде отменен.
Съдът,
като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт
и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За
да постанови обжалвания отказ № 20190529171631/01.06.2019 г., длъжностното лице
е приело, че заявлението касае вписване на обстоятелства относно ликвидацията и
същите следва да бъдат заявени със заявление, съгласно приложение Б6 към Наредба
№ 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
/Наредба № 1/. На следващо място длъжностното лице приема, че заявителят не е
оправомощен да иска вписване, тъй като заявлението следва да изхожда от двамата
ликвидатори, които представляват само заедно търговеца.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В
конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „Е.ю.“ ООД /в
ликвидация/ заличаването на М.В.и К.Г., като управители и представляващи
дружеството.
Съдът
намира за необоснован изводът на длъжностното лице, че заявителят- ликвидатор
не е оправомощен да заяви исканото вписване в АВ-ТР. В действителност, както посочва длъжностното
лице, с решението на ОС от 04.09.2017 г. са избрани двама ликвидатори, които да
представляват дружеството заедно – В.В. и К.Г., като по заявление на
дружеството същите са вписани в ТР като ликвидатори. Съобразно отразени в ТР последващи
решения на ОС, Г. е заличен като ликвидатор и на негово място като ликвидатор е
вписана Д.Т.на 23.02.2018 г. На 16.10.2018 г. Тотева е заличена като
ликвидатор, съгласно решение на ОС от 26.09.2018 г. След това заличаване и
съгласно решението на ОС, дружеството остава с един ликвидатор, а именно
вписаният в ТР такъв В.В.. Следователно към момента на подаване на заявлението В.
е единствен ликвидатор на дружеството и като такъв, съгласно чл. 269, ал. 1 от ТЗ представлява самостоятелно
дружеството и в това качество може надлежно да заявява искане за вписване на
промени в обстоятелствата пред АВ-ТР –арг. от чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗТРРЮЛТЦ.
Към
момента на подаване на процесното заявление вх. № 20190529171631, дружеството е
в открито производство по ликвидация,
като за ликвидатор е определено лице, различно от вписаните в ТР управители на
дружеството. В производството по ликвидация, ликвидаторите представляват
дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган - чл. 269,
ал. 1 ТЗ. По силата на чл. 268, ал. 1 от ТЗ ликвидаторите са длъжни да довършат
текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество на
дружеството в ликвидация в пари и да удовлетворят кредиторите, като могат да
сключват нови сделки, само ако това се налага от ликвидацията. Изброяването на
функциите на ликвидаторите в законовата норма представлява регламентация на
целите на ликвидационното производство. Относно правата и задълженията на
ликвидаторите е направено препращане към правата и задълженията на
изпълнителния орган на дружеството, т.е. при дружеството с ограничена
отговорност - към управителя. В този смисъл, след откриване на производството
по ликвидация, ликвидаторът изпълнява
функциите на изпълнителен орган на дружеството, но тези функции и представителна
му власт е ограничена от целите и задачите на ликвидационното производство. С
оглед предвидените в закона хипотези, при наличието на които производството по
ликвидация може да бъде прекратено, откриването на производство по ликвидация
не води до автоматично до десезиране на управителните органи на дружеството и
същите продължават да съществуват в правния мир. Изложеното се отнася и до върховния
орган на дружеството - в случая ОСС, който продължава да съществува и да взема
решения, макар и ограничени в голяма степен от целите на ликвидацията. Затова и
в закона не е предвидена процедура, при
която, по искане на избрания ликвидатор, да бъде поискано заличаването на вписания в ТР
управител на дружеството. Единствената законова възможност за такова заличаване
е да бъде взето решение от ОСС за освобождаване на управителя/управителите и
обстоятелствата по това решение да бъдат заявени от ликвидатора за вписване.
Затова неоснователно жалбоподателят приема, че в случая е налице правно
несъответствие в актуалния статут на дружеството, свързано с неговите органи и
представителство. Следва да се вземе предвид това, че при обявяване на
търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката „в ликвидация“, а
ликвидаторите се вписват в търговския регистър, съгласно чл. 266, ал. 3 ТЗ, въз
основа на нотариално заверени съгласия с
образци на подписите им. В случая тези обстоятелства са надлежно извършени, съответно
отразени ТР. Никъде в закона не е
посочено, че при избор на ликвидатор, различен от управителя, управителят
следва да бъде заличен от ТР.
Предвид
изложеното, Съдът намира, че отказът следва да бъде потвърден, макар и с мотиви,
различни от изложените от длъжностното лице по регистрацията.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.ю.“ ООД /в ликвидация/, ЕИК *******,
подадена чрез ликвидатора В.В., срещу
отказ № 20190529171631/01.06.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по
заявление с вх. № 20190529171631/29.05.2019 г..
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в 7-дневен
срок от връчването.
.
Съдия: