№ 118
гр. Смолян, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500110 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№68021/14.12.2022г. от Главна
Дирекция„ ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” – МВР чрез главен юрисконсулт Аг. Н.
срещу решение № 291/14.11.2022 г. по описа на районен съд – Смолян,с което
е осъдена да заплати на В. С. Л. сумата от 1 356,07 лв„ представляваща
допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г„ получено в резултат на преизчисляване на
нощния труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, сумата от 171,33 лв„ представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко
отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на
тримесечието, в което е полаган извънредния труд до 20.05.2022 г., както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., държавна такса в размер на 104,24 лв. и възнаграждение за вещо
лице за извършена експертиза в размер на 120 лв.Счита, че постановеното
решение е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон и
моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение като отхвърли предявените искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от
ЗЗД.Твърди ,че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди ,че в
1
резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР, като
извънреден труд.Счита че районния съд не е взел предвид обстоятелството,
че от 07.07.2020 г. са обнародвани и са влезли в сила изменения и допълнения
в ЗМВР, едното от които е в чл. 187, като е създадена нова ал. 4 (Нова - ДВ,
бр. 60 от 2020 г.), в която изрично е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал. 1. Съответно, в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г. (отм.) също е налице изменение на текста, като отново
изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни е коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4
от ЗМВР. Предвид изложеното, счита, че исковата претенция за периода
07.07.2020 г. - 30.04.2022 г. е неоснователна, а съдът е постановил неправилно
решение с аргумента, че „е налице празнота в нормативната уредба“.
Що се отнася до исковата претенция за периода 01.05.2019 г. -
06.07.2020 г., счита, че решението на съда е неправилно и по отношение на
нея, и следва да бъде отменено.При изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители твърди че се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.Счита ,че следва да се има
предвид, че е Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014
г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена е § 4. от ДР на Наредба №
8121з776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ
спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016 г., тъй като действащата
към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - е влязла в
сила на 02.08.2016 г. Твърди ,че за процесния период, редът е регламентиран
със следните наредби: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи (в сила от 02.08.2016 г., Обн. ДВ. бр.60
от 02.08.2016г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 13.12.2016 г., отм. ДВ. бр.З от
10.01.2020 г., отм. ДВ. бр.4 от14.01.2020 г.); Наредба № 8121з-36/7.01.2020 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 3 от
10.01.2020 г., изм. ДВ. бр.41 от8.05.2020 г., отм. ДВ. бр. 93 от 30.10.2020 г.);
2
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (Обн. ДВ. бр.93 от 30.10.2020 г., отм. ДВ. бр. 107
от18.12.2020 г.), и действащата; Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи (в
сила от01.01.2021 г„ Обн. ДВ. бр. 107 от 18.12.2020 г.).Счита ,че при
постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел предвид
изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ),
която не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като намира ,че по
отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която
липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и специална
нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд
в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 от НСОРЗ. Намира ,че тази разпоредба е непригодна за прилагането й
към държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 (с полицейски
правомощия), тъй като само при кумулативното наличие на трите необходими
предпоставки в нея, приложими в случай на работа на смени (1. работа на
смени; 2. продължителност на нощно работно време, по[1]малка от
продължителността на дневното и 3. трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Твърди ,че в чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и
работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение
по чл. 247 и чл. 250 от КТ. Счита ,че за да се твърди, че е налице положен
извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по
график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан
ежемесечно, видно от платежните бележки. Намира ,че неправилно съдът е
посочил в диспозитива на съдебното решение,че осъжда ГДГП да заплати
посочените по-горе суми за положени и незаплатен извънреден труд, тъй като
превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е
установено единствено с цел увеличаване заплащането за положен нощен
труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране на
допълнителни и неположени часове извънреден труд, съответно заплащане на
този извънреден труд. Твърди ,че в МВР е разрешено полагане на 8 часа
нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено
полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения
коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен
3
труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото
съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа дневен труд към 8
часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. Твърди че в ЗМВР
няма препращаща норма, която да даде основание по отношение на
преизчисляването на нощния труд с коефициент, да се прилагат субсидиарно,
нито на разпоредбите на ЗДСл, нито на разпоредбите на КТ,вкл. на
издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и
НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (с полицейски правомощия), като
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. Обратното счита ,че би означавало,
работещите по ЗДСл и по КТ, да имат същите класове за прослужено време,
същите почивни дни, същата възраст за пенсиониране и т.н., както е по
ЗМВР.В този смисъл счита ,че е и решението на Съда на Европейския съюз
(втори състав) от24.02.2022 г., постановено по дело С[1]262/2020 г. във връзка
с отправено преюдициално запитване от PC - Луковит, съгласно което чл. 8 и
чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО счита ,че трябва да се тълкуват в смисъл, че
при всички случаи в полза на работници от публичния сектор, при които
нормалната продължителност на нощния труд е по-дълга от останалите
работници, трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания труд. В обжалваното решение са направени изводи, които не
произтичат и от т. 2 от решението на СЕС, според което чл. 20 и чл. 31 от
Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държавата-членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на
тази цел. Счита ,че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.
633 от ГПК, в който е регламентирано, че решението на Съда на
Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България, а настоящият съдебен състав не е съобразил мотивите си
с посоченото решение, в резултат на което е постановил неправилно решение.
Намира ,че неправилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗМВР, която препраща към КТ по отношение на специалната закрила за
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч.
Специалната закрила е регламентирана в Глава петнадесета от КТ
„Специална закрила на някои категории работници и служители“ и обхваща
непълнолетните лица, жените (по отношение на бременни и кърмачки, стаи за
жени, трудоустрояване на бременни или кърмачки, командироване и др.),
лицата с намалена работоспособност и работещите пенсионери. Твърди ,че
ищеца не попада в нито една от посочените категории, и на второ място,
специалната закрила по КТ не обхваща преизчисляването на нощния труд е
коефициент 1,143, поради което тя е неприложима в случая. Моли в този
4
смисъл да се произнесе въззивния съд като отмени обжалваното решение на
районен съд –Смолян и отхвърли предявените искове Претендира разноски
включително и юриск. възнаграждение. В случай че потвърди въззивния съд
решението на PC - Смолян, моли направените от ответната страна разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер,
посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№1022/13.02.2023г.от В. С. Л., чрез адв. М. Орм., която поддържа становище
за допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба Моли
въззивния съд да обърне внимание ,че от заключението на съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. ищецът е положил 1022 часа нощен труд по служебното си
правоотношение с ответника, като през този период положеният нощен труд
не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с
Наредба № 81213-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на
подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 81213- 776/29.07.2016 г. Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в
сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г„ в сила от
01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи - с чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.За исковия период
главницата възлиза на 1356,07 лв. брутна сума, а мораторната лихва е в
размер на 171,33 лв.Счита ,че спорно между страните е обстоятелството дали
на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд
след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143.
Предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с
коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните
фактори на нощния труд, в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване на
работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се
прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1,143.
Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя
на положените часове, след преизчислението им с коефициент 1,143, както и
размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията за заплащане на
преизчислен нощен труд за исковия период, след преобразуването на
положените часове нощен труд в дневен счита ,че се явява основателна и
доказана и правилно е била уважена от районен съд - Смолян до посочените в
ССЕ размери.Поради това моли въззивния съд да потвърдите решение №
291/14.11.2022г., постановено по гражданско дело № 461/2022г. по описа на
районен съд Смолян като правилно и законосъобразно.
5
В съдебно заседание пред окръжен съд- Смолян жалбоподателят
Главна Дирекця „ Гранична полиция“ към МВР редовно призован не изпраща
представител.
Въззиваемият В. С. Л. редовно призован , не се явява .От
пълномощника му адв.Орм. е постъпило писмено становище и писмена
защита като моли въззивния съд да потвърди изцяло като законосъобразно и
обосновано обжалваното решение на районен съд Смолян .Претендира
разноски по представен списък.
Смолянският районен съд намира , че въззивната жалба е
процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител,в законният срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита .
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Смолянският окръжен съд намира ,че не е спорно по делото, че
ищеца е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период
заема длъжността „старши полицай-водач на служебно куче“ в Граничен
полицейски участък Златоград при РД „Гранична полиция“ – Смолян, към
ГД „Гранична полиция“ при МВР.
От изслушаното неоспорено и прието заключение на съдебно-
икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице
проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения
нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни
съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Вещото лице сочи, че за процесния период
ищецът е положил общо 10220 часа нощен труд, които са му заплатени на
основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час
през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд,
след приравняването им по Наредбата е 146 часа; извънредният труд за
служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период
положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно
разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР. В
заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата
сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен
труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 356,07
лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен
период, е 171,33 лева.
Въззивния съд намира ,че даденото от районния съд разрешение по
иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно
чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
6
възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е
възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на
вътрешните работи.
За процесния период от време са действали Наредба № 8121з
1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в разпоредбите на
чл. 3 ал. 3 от които е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен
труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице
законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен
труд за служителите в МВР. При липса на изрична законова регламентация и
при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение
№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в
МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че
положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби
е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд
следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
7
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд/Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.Поради това
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час
през нощта. В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ, т. е. би могло да се приеме директно препращане
и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за
служителите на МВР, тъй като единият от елементите на специалната закрила
по КТ следва да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната
продължителност на работното време през нощта. Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то
празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия
на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на
изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на
трудовите правоотношения в тази насока. В случая следва да се вземе
предвид, че въззиваемия е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал.
1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен
кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут
8
на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда. От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до
изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ , нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Тълкуването на тази разпоредба
налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136 ал. 1 -3
КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и
за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че друг
съществен пропуск на първоинстанционния съд се състои в това, че не
мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че
при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен
труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд, като
веднъж съдът твърди, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това
е постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, а
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. В писмо изх.
№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато нормалната
продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната
продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 143, като целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа
през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в
тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на
работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното
заключение на ВЛ е видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8
часа, след превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения
брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата
се явява извънреден труд. Т.е при съпоставката с общия брой нощни часове за
периода като норма часове, разликата от 146 часа е извън тази норма и е
извънреден труд. Поради това са неоснователни доводите във въззивната
жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от
9
районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни: Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ
от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време. С тези изменения вече се
установява законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и
пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
това е в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР
приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната
съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава
на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от
закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел
(решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19 ,
EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това отношение от
преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство
липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване
на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките,
които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо
не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в
главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на
подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме;
всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
10
съд да тълкува националното право във възможно най голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел.“ В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки
работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на
периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява
особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично
прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС
придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021
г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19 , EU:C:2021:210, т. 36
и цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и
специално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това
трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia
de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне,
от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от
правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11
юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19 , EU:C:2020:466, т. 32 и
цитираната съдебна практика).“ Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила
за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в
своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че,
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
11
полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се посочи, че с
промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1
ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители, включително неполагащите труд през нощта. По този
начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното право
видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това
положение разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1 на
същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на
Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от
закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел.
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8
часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се
основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона
цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването
на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и
пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди
горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Както е посочено и
в самото решение на СЕС, подобен аргумент видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането и не може да се приеме спестяването на значителни
финансови средства като аргумент, за да е допустима разлика в третирането.
Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат
изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
12
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца
труд през нощта през целия исков период става с прилагане на
коефициент 1, 143.
По иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР целта на предоставянето на безплатна
храна и ободряващи напитки е същите да бъдат предоставени в точно
определен момент – по време на нощно дежурство, но тъй като те не са
своевременно предоставени, към настоящия момент иск за реално изпълнение
не може да се предяви, което не означава, че това право е погасено; когато
едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е
лишено от интерес, това води до трансформация на задължението от
натурално в задължение за парично обезщетяване. Липсата на възможност
както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, в
каквато насока е възражението на жалбоподателя, би довело до абсурдния
резултат длъжникът да се освобождава от това си задължение чрез неговото
просто неизпълнение. Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита,
че законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата
претенция, поради което решението следва да бъде потвърдено, а
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лева -
адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на това
възнаграждение, тъй като то е определено в минималния размер по чл. 7 ал. 2
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 291/14.11.2022 г. по гр. д. № 461/2022
г.по описа на Смолянски районен съд,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР да
заплати в полза на В. С. Л. ,ЕГН-********** деловодни разноски за
въззивната инстанция,представляващи адв. възнаграждение в размер на
450/четиристотин и петдесет /лева
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13