Решение по дело №301/2020 на Административен съд - Ямбол

                                                Р Е Ш Е Н И Е  № 2/6.1.2021 г.

 

                                           06.01.2021г.,   гр. Ямбол                                                                                  

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   четвърти административен     състав

На осемнадесети декември                                                 2020 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СТОЯНОВА                                          

Секретар  В.  Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова

Административно дело № 301 по описа на 2020 година.

           За да се произнесе, взе предвид следното:               

        Производството по делото е  образувано  по жалба на „При В. „ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ул.“*, представлявано от Р.М., чрез адвокат М.Ж. от ЯАК, с адрес ***, *против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0049520/19.10.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка  –  запечатване на търговски обект – щанд за месни продукти, находящ се в гр. Ямбол, ул.*, стопанисван от „При В.“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.      Иска се отмяна на цитираната заповед.           

        В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи  за липса на мотиви и за  нарушение на чл. 6 ал. 2 от АПК при издаване на процесната ПАМ, с посочване на съдебна практика по дела на ВАС. Иска се отмяна на  заповедта и присъждане на направените в производството разноски.   

          В съдебно заседание оспорващия, редовно призован се представлява от адвокат Ж., който моли  да бъде отменена  процесната ПАМ като незаконосъобразна и в противоречие с  целите на закона. Посочва, че въпросния касов бон е щял да бъде издаден, но към онзи момент продавача е бил възпрепятстван от обслужването на клиенти. В случай на алтернативност, ако се  потвърди ПАМ, иска се намаляне  на дните на запечатване от  14 на  5. Представя и списък на разноските, които претендира.

Ответната страна, чрез ст. юрисконсулт Е. оспорва жалбата. Сочи, че при направена проверка в търговски обект, стопанисван от „При В.“ ЕООД, находящ се в халите на град Ямбол, е констатирано, че при направена покупка преди легитимация не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство, което е свързано с НАП. Посочва, че в търговския обект се продава месо, цените не са малки, варират от 6 до 10 лева, а и има продукти, които са на 18 лева. Намира още, че показания среднодневен оборот 372,64 лева е много занижен. Занижени са и финансовите резултати от предходните години, като за 2019 г. са представили облагаем доход в размер 13 328,33 лева.

Административнонаказващият орган, след като е разгледал  преписката, е решил, че вместо да се наложи пълния на принудителната административна мярка срок от 30 дни, с по-малък срок от 14 дни ще бъде принуден нарушителя да спазва определения ред от Закона за данък добавената стойност и от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, както и че няма да бъде затруднена дейността на дружеството. Моли за отхвърляне на  жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

        ЯАС, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид  доводите и изразените  становища на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

     На  13.10.2020 г. в 12:49 часа е извършена проверка на търговски обект - целогодишен - по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - щанд за месни продукти, находящ се в: ***, стопанисван от: „ПРИ В.“ ЕООД, с ЕИК: *********, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. При проверката е установено следното: Извършена е контролна покупка на 1,00 кг кайма на обща стойност 6,00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. Изводът е, че за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-150, ИН на ФУ: DT734739 и ФП № 02734739, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Посочено е, че сумата е заплатена от Д.В.Т.-Т. - инспектор по приходите, а плащането е прието от Р.Г.М. - управител и продавач в обекта.

След легитимация на органите по приходи , от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 0010399/13.10.2019г. и КЛЕН, от които е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Направените констатации са отразени в Протокол за извършена проверка cep. АА № 0049520/13.10.2020г., който е приет като доказателство по делото и  от който е видно, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е  извършил нарушение по този текст изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки.

         Видно от материалите по преписка, за констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на дружеството е съставен  АУАН с № F 576428, както и АУАН с № F 576426 за нарушение по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25 ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

       Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0049520/19.10.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка  –  запечатване на търговски обект – щанд за месни продукти, находящ се в гр. Ямбол, ул.*, стопанисван от „При В.“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни, считано от датата на влизане в сила на заповедта. Като фактическо основание за издаване на същата е посочено обстоятелството, че „При В.“ ЕООД не е спазило реда и начина  за издаване на съответен документ за продажба.

        Видно от представената разписка оспорената заповед е връчена на  представляващия дружеството на 20.10.2020г. Жалбата предмет  на  настоящото съдебно производство е депозирана чрез адм. орган до ЯАС на 23.10.2020г.

       При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

        Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0049520/19.10.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка  –  запечатване на търговски обект – щанд за месни продукти, находящ се в гр. Ямбол, ул.*, стопанисван от „При В.“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС, считано от датата на влизане в сила на заповедта.

        Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона, като липсата на някоя от  тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

      Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0049520/19.10.2020г.  е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в рамките на неговата компетентност съобразно представените по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изп. директор на НАП и Заповед  № 2106/30.03.2018г. на изп. директор на НАП.

      Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че издадената по този ред заповед, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. По силата на ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Актът е мотивиран в достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната законосъобразност на заповедта, а именно - установените при извършената на 13.10.2020 г. оперативна проверка факти и обстоятелства, обективирани в ПИП cep. АА № 0049520/13.10.2020г.  и изцяло възприети от административния орган, въз основа на които са изведени и съответните изводи. Посочени са правните основания за издаването на заповедта, като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът и характерът на търговската дейност, създадената организация на работа, размера на декларираните печалби и други.

      По отношение съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:

     Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налагат принудителни административни мерки, т.е. по своя характер същите биват превантивни, преустановителни и възстановителни.  С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН, случаите когато принудителните административни мерки могат да се прилагат, техния вид, компетентния за това орган, начинът за тяхното приложение, като и реда за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

     В случая регламентация относно приложението на принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се намира в разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 -5 от ЗДДС. Като правно основание за издаване на оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0049520/19.10.2020г. , адм. орган е посочил  чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

       С оглед доказателствата по делото, съдът приема извършеното по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС нарушение от страна на оспорващия за безспорно доказано. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая продажбата е извършена, цената е заплатена в брой, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка серия ПИП cep. АА № 0049520/13.10.2020г.  регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от оспорващия, поради което в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС.

      В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и по чл. 25, ал. 3 от същата наредба за издаване на фискалната касова бележка при извършването на плащането.

      При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 дни. Като мотив е посочен наличие на касова разлика в размер на 71,70 лв между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, посочено като индиция за системно неизползване на касовия апарат.  Вторият мотив на адм. орган е декларирани финансови резултати от дейността на ЕООД по години, а именно: общ облагаем доход за 2019-та година - 13 528,33 лв.; 2018г. - 12 078,31 лв.; 2017г. - 10 087,39 лв. Съпоставяйки местоположението на обекта и средно-дневните обороти за този тип дейност, адм. орган е приел, че декларираният финансов резултат е нереално нисък. В тази връзка неоснователен е доводът на оспорващия за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушаване на принципа на съразмерност при определяне на срока за запечатване на процесния търговски обект. Административнонаказващият орган, след като е разгледал  преписката, е преценил, че и с по малък срок от 30 дни/ в случая 14/ срок за налагане на ПАМ ще бъде принуден нарушителя да спазва определения ред от Закона за данък добавената стойност и от Наредба № Н-18, без да се затруднява съществено дейността на търговеца.

     Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена и при съответствие с целта на закона - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, съгласно чл. 22 от ЗАНН. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ГД „Фискален контрол“  при ЦУ на НАП в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение, с превантивна и преустановителна цел.

          С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност,  поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявената от процесуалния представител на ответната страна претенция за разноски, следва на НАП да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

 

       Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав

 

 

 

                                                  Р Е Ш И:

 

       ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  „При В. „ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ул.“*, представлявано от Р.М., чрез адвокат М.Ж. от ЯАК, с адрес ***, *против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0049520/19.10.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка  –  запечатване на търговски обект – щанд за месни продукти, находящ се в гр. Ямбол, ул.*, стопанисван от „При В.“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.

 

       ОСЪЖДА „При В. „ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ул.“*, представлявано от Р.М.  да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, съставляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

      Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете