Р Е Ш
Е Н И Е № 260320
гр. Пловдив 08..07. 2021
г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,
ХVII.с., в публично
заседание на 24.06.2021 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА, като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 116/2021 г. по описа
на ПОС, намира за установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 432
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М.А.Б. ЕГН: ********** *** моли
ответното ответното застрахователно дружество „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б бъде осъдено да й заплати сумата 40 000 лв. – частично от общо претендирана
сума от 60 000 лв. - обезщетение за
неимуществените вреди – болки и страдания, претърпени вследствие ПТП,
настъпило на 13.09.2019
г. в с. ***, обл. Пловдив, за което
твърди, че е виновно причинено от Е.А.П.при
управление на л. а. „Мерцедес
А140“, с peг. № ***, за който е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна
полица BG/06/119002402694/20.08.2019 г., валидна към
датата на ПТП, както и сумата 10.25 лева,
- обезщетение за имуществени вреди,
резултат на същото ПТП – стойност
на закупени лекарства
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 21.09.2019
г., евентуално от 4.11.2019 г.
– датата на уведомяване на застрахователя.
Претендира
се присъждане на адвокатски хонорар в
полза на адв. К. на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно с ДДС.
Ответното
застрахователно дружество „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* оспорва
предявените искове и моли да се постанови решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, евентуално да се определи
обезщетение в размер, съответстващ на принципа на справедливостта и събраните
по делото доказателства.
Претендира
разноски по представени списък.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Твърди се в
исковата молба, че на 13.09.2019
г., около 17:45 часа, в с. ***, обл. Пловдив по ул. „***“
до № 67 се е движил л. а. „Мерцедес А140“, с peг. № ***, управляван от Е.А.П..
Водачът нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащата отляво
надясно пешеходка – ищцата М.А.Б.. В конкретната ситуация за водача на л. а.
„Мерцедес А140“ с peг. № *** били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.
За
настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
било образувано следствено дело 279/2019 г., пр.
пр № 1708/2019 г. по описа на РП - Карлово, което към датата на подаване на
исковата молба не било приключило.
При процесното ПТП ищцата
получила следните увреждания: счупване на външен /латерален/ малеолус; скъсване
на ставните връзки на ниво глезен и стъпало, охлузвания, натъртвания и други;
контрактура на става.
След инцидента на 13.09.2019 г.
пострадалата била откарана в Спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив с оток и оплаквания от болки в дясна подбедрица. От извършените
прегледи и образно-диагностично изследване било установено, че ищцата е със
супра фибуларно малеоларна фрактура на ниво фибула на десен глезен и била
поставена диагноза счупване на външен /латерален/ малеолус. На същата ѝ
била обработена раната, наложена била стерилна превръзка и ѝ бил направен
ТАП 1 амп. Поставен ѝ бил и гипсов ботуш за период от 35 дни.
В периода 21.10 - 29.10.2019 г.
пострадалата на три пъти посетила специалист ортопед – травматолог, поради
оплаквания от персистиращи болки в травмирания крайник, съгласно Амбулаторен
лист № 001954/21.10.19 г., Амбулаторен лист № 001972/23.10.19 г. и Амбулаторен
лист № 001995/29.10.19 г. Същата била прегледана подробно, като ѝ била
направена и рентгенография на глезенна става, в резултат на които се
установило, че ищцата има оток, палпаторна болезненост и ограничени движения в
дясна глезенна става, като при натоварване се наблюдават и болкови симптоми.
Вследствие на посочените травми и установеният недостатъчен калус, сублуксация
на глезенната става на ищцата ѝ била поставена основната диагноза
счупване на външен /литерален/ малеолус и ѝ била наложена повторна
гипсова имобилизация.
На 20.01.2020 г., поради
продължаващи болки в увреденото място, ищцата отново била прегледана от ортопед
- травматолог, съгласно Амбулаторен лист № 000130/20.01.20 г. Същата имала
силно изразен оток, придружен с болка и ограничени движения, засилващи се при
външна ротация. Походката била затруднена и анталгична. В резултат на
констатираните увреждания ѝ била поставена основната диагноза счупване на
външен малеолус, скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало с
придружаващо заболяване контрактура на става.
На 21.01.2020 г. М.Б. била приета
в ОФРМ при МБПЛ „Иван Раев - Сопот“, ЕООД за лечение и рехабилитационни
процедури. Проведена ѝ била ро-графия – данни за малеорална фрактура на
фибулата и луксацио талокруралис вдясно и с локален статус: ограничени и
болезнени движения в дясна глезенна става, лек оток около двата малеола на
дясна гл. става. Направени ѝ били съответните диагностични и терапевтични
процедури, като ѝ било проведено лечение : НЕ+НЧИМП дясна гл. става, ЛФК,
Криотерапия. Ищцата била изписана на 28.01.2020 г. с окончателната диагноза:
лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, последици от други
счупвания на долен крайник с придружаващите заболявания счупване на външен
малеолус, скъсване на ставни връзки на ниво глезен и стъпало. При изписването
ѝ били дадени препоръки за физиотерапия два пъти годишно, балнео - санаториално
лечение, хондропротекторна терапия на 6 месеца, проследяване от ортопед и ОПЛ,
като в същото време следва да избягва физическо натоварване.
В резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП, М.А.Б. търпяла силни болки и много страдания. От
причинените наранявания при инцидента ищцата за дълго време била в състояние, в
което не можела да се грижи сама за себе си и се нуждаела от чужда помощ за
извършване на елементарни дейности от ежедневието. Поради получените увреждания
прекарвала по-голямата част от денонощието на легло, а всеки един опит за
придвижване бил свързан с много усилия, болка и задължително с помощни средства
или чужда помощ. Макар да били изминали няколко месеца от катастрофата, тя все
още не била възстановена напълно и продължавала да изпитва болка в
контузионната област. Това се отразявало изключително негативно и на
психологическото състояние на М.Б.. Преди процесното ПТП ищцата била в добро
здравословно състояние, активна за възрастта си жена, редовно помагаща в
изпълнението на домакинските задължения. След инцидента обаче за дълъг период
от време била лишена от обичайния си начин на живот. Освен болките, ищцата
изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с
получените от нея физически и психически травми се отразявали изключително
негативно на здравословното и емоционалното ѝ състояние и щяло да остане
за цял живот в нейното съзнание.
В резултат на процесното ПТП и
получените при него увреждания, М.Б. претърпяла и имуществени вреди в размер на
10,25 лв.
С оглед на изложеното,
причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следвало да бъдат
компенсирани. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални
блага, но то щяло да обезпечи удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен можело да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания.
Твърди, че за увреждащия л. а.
„Мерцедес А140“ с peг. № ***, управляван от Е.А.П., имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователна полица BG/06/119002402694/20.08.2019
г. със срок на валидност една година, считано от 21.08.2019 г. до 20.08.2020 г. с „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, гр. София. По силата на този договор, застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума
представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019
г. при едно увредено лице, какъвто бил конкретният случай.
Ищцата твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ предявила претенцията си за изплащане на
обезщетение пред „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и представила всички документи, с
които разполага. С писмо с обратна разписка от 04.11.2019 г. застрахователят
бил уведомен за настъпилото събитие. По случая е била образувана
застрахователна преписка с № 43072951900301, по която застрахователят не се
произнесъл по поисканото изплащане на обезщетение. С оглед на изложеното, в
случая за ищцата бил налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане
пред съда.
С оглед
посоченото моли да се постанови решение, с което ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на 40 000 лв.
– частично от общо претендирани 60 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, както и сумата 10.25 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва от дата 21.09.20 г., евентуално от 4.11.20 г. – датата на
уведомяване на застрахователя.
Настъпването
на процесното ПТП на 13.09.2019
г. с участието на ищцата като пешеходец и л. а. „Мерцедес А140“, с peг. № ***,
управляван от Е.А.П., е безспорно установено по делото. За същото е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който като обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че водачът на МПС
не е достатъчно внимателен и предпазлив към пресичащия пешеходец отляво надясно
и го блъска.
По безспорен
начин се установява и обстоятелството, че в резултат на ПТП ищцата е получила
счупване на външен /латерален/ малеол
/глезен/, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния
крайник. Този извод е направен категорично от вещото лице по назначената СМЕ
въз основа на представената по делото
медицинска документация. В заключението вещото лице сочи, че описаното
травматично увреждане е причинено от удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет или свръхмерно усукване и е възможно по начин и време да възникне при
процесното ПТП – блъкане на
пешеходка от лек автомобил и
последващо падане на пътната настилка.
По отношение
наличието на противоправно поведение на водача на л.а „Мерцедес А140“, с peг. № ***:
Във връзка с
установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото е разпитан като
свидетел Е.А.П., приложени са материали
от образуваното досъдебно производство, назначена е автотехническа и комплексна
автотехническа и медицинска експертизи.
Свид. Е.А.П.заявява,
че е шофирал в посока от София към Карлово по главния път; времето било
нормално, слънчево, светло, сухо; в с. ***, в дясната страна на пътя имало един
имот, собственост на негов братовчед, като за миг го загледал, и в момента, в
който си обърнал главата, видял М., че тича срещу него; забил спирачки и спрял.
Заявява, че ищцата се ударила в лявата врата на колата му и паднала. Движил се
с около 50 км/ч. Забелязал я с периферното си зрение, като тя се ударила в
лявата врата и паднала, даже не можел да отвори лявата врата, защото била
облегната на нея. След инцидента я закарал до карловската болница, а оттам я
взели съпругът й и нейни близки, защото трябвало да я закарат в Пловдив; той
предложил да я закара до Пловдив, но те отказали, имали възможност да я закарат
сами. Заявява, че като я видял, тя тичала да пресича в права посока. Като я надигнали, се разбрало, че не може да
стъпва, глезенът бил пострадал, като впоследствие се разбрало, че бил
счупен.
В
заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза с вещо
лице М., изготвено въз основа на писмените материали от досъдебното
производство, вещото лице приема, че ударът е настъпил в предната част на лекия
автомобил „Мерцедес А140“и десния крак
на пешеходката. След удара автомобилът се е установил на място. Направлението
на движение на пешеходката е от ляво на дясно пред автомобила, като вещото лице
е изходило от обстоятелството, че пострадалата е ударена в десния крак и няма
други травми. Вещото лице дава заключение, че към момента на удара скоростта на
движение на пешеходката е била около и под 10 км/ч, а скоростта на движение на
лекия автомобил – около 50 км/ч, колкото е максимално позволената скорост за
движение в населено място. След извършен анализ вещото лице е мотивирало извод,
че при движение на пешеходката със спокоен, бърз ход или бегом, при навлизането
й на платното за движение, мястото на удара е било извън пълния спиранеч път
/опасна зона/ на автомобила, т.е. водачът при своевременна реакция е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Такава техническа
възможност за водача е била налице и при движение на автомобила със скорост от
40 км/ч или 60 км/ч.
Като
най-вероятен е описан следният механизъм на ПТП: водачът Е.П. е управлявал МПС
по платното за движение на ул. „***“ до № 67 в с. *** в посока от запад на
изток. През това време пешеходката Б. е била на левия тротоар, от където в един
момент е предприела пресичане на платното за движение от ляво на дясно пред
автомобила. Водачът на автомобила е реагирал със закъснение и така е настъпил
удар в предната част на лекия автомобил и в десния крак на пешеходката М.Б..
След удара автомобилът се е установил на платното за движение.
Изследвана е
възможността пешеходката да е навлязла внезапно на пътното платно от ляво на
дясно и движение перпендикуларно по най-късия път до мястото на удара, при
което водачът е имал най-кратко време за предотвратяване на удара. При тази
хипотеза и при движение на пешеходката със спокоен или
бърз ход или бегом, при навлизане на платното за движение, мястото на удара
също е било извън пълния спирачен път /опасната зона/ на автомобила, т.е.
водачът при своевременна реакция е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране.
Сочи се, че
пешеходката би избегнала произшествието, ако отложи пресичането на платното за
движение до преминаването на автомобила.
По искане на
ответното застрахователно дружество по делото е назначена комплексна автотехническа
и медицинска експертиза, която да изследва възможността сблъсъкът да е настъпил
не пред автомобила, а странично, в предната лява врата, както се твърди в
показанията на свид. П., с оглед да се прецени доколко е достоверен вариантът,
посочен от водача на лекия автомобил по отношение механизма на настъпване на
ПТП.
Вещите лица
от комплексната СМАТЕ потвърждават, че при процесното ПТП ищцата е получила
счупване на външен /латерален/ малеол
/глезен/, като пешеходката е била ударена от предната броня на
автомобила директно в областта на дясната подбедрица; травмата не може да се
получи, като пешеходката се е ударила в лявата врата на автомобила, тъй като
тогава липсват условия за получаване на такава травма.
Потвърждава
се извода, че пешеходката се е движела с около 10 км/ч, а скоростта на лекия
автомобил непосредствено преди задействане на спирачната му система – около 50
км/ч.
Мотивиран е
извод, че максималната скорост на движение на автомобила, при която водачът му
е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране
при всяка скорост на пешеходката, е 79 км/ч.
Потвърждава
се извода на САТЕ, че водачът на лекия автомобил е реагирал със закъснение, при
което е настъпил удар в предната част на лекия автомобил и десния крак на ищцата
като пешеходец.
Ищцата е
имала възможност да избегне ПТП, при положение, че отложи пресичането на
платното за движение до преминаването на автомобила.
При така
събраните доказателства съдът приема, че ПТП е настъпило по механизма, описан в
заключението на САТЕ, като водачът на л.а. „Мерцедес А140“, с peг. № *** има вина за настъпването му.
Показанията на свид. П. в частта
им относно механизма на настъпване на ПТП не се възприемат от съда, тъй като достоверността им се опровергава от
заключението на КСМАТЕ, според което счупването на глезена /безспорно
установено обстоятелство/ не може да бъде причинено, ако ударът беше настъпил
по начина, описан от водача на л.а. „Мерцедес А140“, тъй като не са налице
обективни условия за това.
Съдът приема, че в случая водачът
на автомобила е нарушил изискванията на чл. чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл. 116
от ЗДвП, според които
водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства, както и
чл. 20, ал.2, изр. второ
от ЗДвП, според който водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Водачът на
лекия автомобил действително е
задействал спирачната система на автомобила, но това не е осъществено
своевременно; забавената реакция на водача на лекия автомобил е довела до
настъпване на удара, като ударът е можел
да бъде предотвратен при своевременна реакция на шофьора, тъй като
пешеходката е навлязла на пътното платно извън опасната зона за спиране на
автомобила.
За
настъпилите неимуществени вреди:
По делото
като свидетел е разпитана В.Б.Б., съпруга на внук на
ищцата. Същата дава показания, че след инцидента ищцата била в съзнание, но
уплашена, десният й глезен бил подут, в кръв, а тя казвала, че много я боли;
болял е десният глезен. Първо я завели в карловската болница, но там казали, че
не могат да я гипсират, затова я откарали до Пловдив, УМБАЛ „Св. Георги“,
където установили, че десният глезен е счупен и го наместили и гипсирали, след
което я освободили за домашно лечение още на същия ден.
М. имала
силни болки, все се оплаквала, че я боли след гипса. След прибирането вкъщи
била на легло, не можела нужда от обслужване за хранене, баня, тоалетна, което
било извършвано от свидетелката; придвижвали я с инвалидна количка, тю не
можела да върви. Това продължило около 4-5 месеца, след което започнала да
върви с чужда помощ – с бастун, с патерица, но не смеела да се отпусне да ходи
сама. Пет месеца била в гипса, като след свалянето на гипса започнала да се
придвижва с бастун.
Към датата
на разпита – 30.11.20 г. свидетелката
заявява, че продъжава да има затруднения в придвиждането, като се придвижвала с
бастун. Преди инцидента била много активна, вършила почти без проблем
домакинската работа вкъщи, но след инцидента вече не можела да се справя.
Инцидентът
се отразил зле и на психиката й, била притеснена, често плачела, понякога и
повече, като я поболи кракът.
След
катастрофата около месец й провеждали рехабилитация в болницата в Сопот; имала
леко подобрение, но все казвала, че я боли кракът; излизйки от
рехабилитационния център, не й било препоръчано да продължава да провежда
рехабилитация.
Заявява, че
за болките й били предписвани болкоуспокояващи
- аулин, течен аналгин.
Твърди, че
на ищцата била направена и операция на окото , като лекарът казав, че е
възможно да е свързано с удара. Операцията била амбулаторна, изписана била на
същия ден. Преди катастрофата нямала проблеми с очите.
По делото е
назначена и съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице
дава заключение, че при настъпилото ПТП на ищцата е причинено счупване на външен /латерален/ малеол /глезен/, което е довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник.
На ищцата е поставена гипсова
имобилизация за период от 35 дни, впоследствие удължен на 90 дни. След
премахване на гипсовата имолизация ищцата е провеждава неколкократно
физиотерапия, както и е пролежала в ОФРМ при МБПЛ „Иван Раев-Сопот“ в периода
21.1 – 28.1. 2020 г., като след изписването й от това лечебно заведение няма
налична медицинска документация, която да показва как е продължил
възстановителният период.
След извършен личен преглед на
ищцата вещото лице дава заключение, че възстановителният период не е приключил,
като ищцата продължава да има оплаквания, свързани с настъпили усложения на
долния крайник – болезненост на засегнатия крайник, затруднена походка и
невъзможност за извършване на пълния обем на движение.
Вещото лице дава заключение, че
описаните увреждания са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП.
За копиране на болките е било
необходимо използването на аналгетици, каквито са аулин сашета и аналгин под
формата на ампули, за закупуването на каквито има писмени материали по делото.
Вещото лице заявява, че необходимият алгоритъм
за провеждане на правилно лечение – лекарска помощ, консултация с хирург и
ортопед-травматолог, извършване на образни изследвания, следене на състоянието
от специалист – ортопед, провеждане на физиотерапия, в случая е бил спазен, но
предвид възрастта на ищцата пълното възстановяване е нормално да настъпи след
по-продължителен период от време, през който регулярно да се провеждат
рехабилитационни процедури. В устните си обяснения, дадени в открито съдебно
заседание, вещото лице заявява, че при спазване на всички препоръки на лекарите
и при провеждане на физиопроцедури би следвало ищцата
Вещото лице сочи, че някои от
препоръките и назначените медикаменти не са били стриктно спазвани от ищцата
или поне липсват документи, които да покажат това, което от своя страна е
довело до по-бавното и по-трудното й възстановяване.
По отношение увреждането на очите
– старческа катаракта вещото лице дава заключение, че същото не е в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и с възстановителния период.
При така
събраните доказателства съдът приема, че като пряк и непосредствен резултат от
ПТП ищцата е получила счупване на десния глезен, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния край; същият е
бил гипсиран за период от 90 дни, през който ищцата не е можела да се придвижда
сама, като е имала нужда от чужда помощ и се е придвиждала в инвалидна количка,
съобразно дадените свидетелски показания, които не се опровергават от други
доказателства по делото. След свалянето на гипса ищцата е започнала да се
придвижда използвайки бастун, но е продължавала да търпи болки в контузената област, които не са преминали и
към м. февруари 2021 г., към който момент все още ищцата не била възстановена
напълно. В резултат на полученото увреждане ищцата престанала да може да се
справя с домакинската работа вкъщи,
която преди инцидента нямала проблеми да върши. Инцидентът се отразил
зле на психиката й, била притеснена, често плачела. Т.е. ищцата е претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания,
описани в исковата молба, представляващи пряк и непосредствен резултат от
процесното ПТП.
За настъпилите имуществени
вреди:
Претендират
се имуществени вреди в размер на 10.25 лв. – разходи за закупуване на
обезболяващи лекарства, която претенция е напълно доказана по делото.
Представен е
касов бон и фактура от 29.09.19 г. за
закупени ампули АНАЛГИН и сашети АУЛИН
на посочената стойност.
Безспорно се
установява, че ищцата е имала нужда от болкоуспокояващи средства, както от
свидетелските показания, така и от заключението на вещото лице, така и от
представената по делото медицинска документация. Използването им е било
необходимо за туширане на болката от получените увреждания.
Направеният
разход от 10.25 лв. представлява имуществена вреда – пряк и непосредствен
резултат от ПТП.
По отношение
наличето на съпричиняване от страна на пострадалата:
Възражение
за съпричиняване се поддържа от ответното застрахователно дружество, което
твърди, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, като е предприела пресичане извън пешеходна пътека, при намалена видимост, като
внезапно е навлезнала на пътното платно, по начин и място, несъобразени с
обстановката, като е нарушила разпоредбите на чл.113 и чл.114 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. Твърди се, че пострадалата е имала пряка видимост към приближаващия
автомобил, при което е имала възможност да отложи пресичането на пътното платно
за по-късен и безопасен момент, с което да предотврати настъпването на
сблъсъка.
Съдът намира за неоснователно
твърдението, че ищцата като пешеходка е нарушила забраната на чл. 114, т.2 от ЗДвП за пресичане на пътното платно при ограничена видимост. По делото не
доказва наличието на подобно обстоятелство, напротив, всички данни сочат, че
ПТП е настъпило през деня, при видимост на дневна светлина, като не са налице
условия, влошаващи видимостта.
Основателни са обаче доводите за
нарушаване на чл. 113, ал.1, т.1 и чл.
114, т.1 от ЗДвП от страна на пешеходката.
Съгласно чл. 113,
ал.1,т.1 от ЗДвП при пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки при спазване
на правилото преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Съгласно чл.
114, т.1 от ЗДвП на пешеходците е забранено да
навлизат внезапно на платното за
движение.
В случая пресичането
не е на пешеходна пътека, като ищцата е предприела внезапно пресичане на
пътното платно, без да съобрази приближаващото се пътно превозно средство. С
това си поведение пешеходката е създала опасност от удар, който е можел да бъде
предотвратен единствено чрез задействане на екстрено спиране от страна на
водача на МПС. Същевременно същата е имала възможност да отложи пресичането,
като изчака преминаването на автомобила, след което да предприеме пресичане на
платното.
С това си
противоправно поведение ищцата е допринесла за настъпване на ПТП, при което
съдът приема, че възражението за наличие на съпричиняване е основателно.
Освен
горното ответното застрахователно дружество е направило възражение и в противоречие с дадените лекарски предписания за терапия с определени
лекарствени медикаменти, контролни прегледи, рехабилитация и физиотерапия,
балнео- санаториално лечение на 6 месеца, проследяване от ортопед и ОПЛ, ищцата
бездействала и не изпълнила посочените, поради което сама допринесла за
настъпилите физически увреждания и по-бавното си възстановяване.
Съдът приема това възражение за
основателно.
В самата искова молба се сочи, че
при изписването на 28.01.20 г. от ОФРМ при МБПЛ „Ив.Раев-Сопот“, където същата
е била приета за рехабилитационни процедури, на ищцата са били дадени препоръки
за физиотерапия два пъти годишно, балнео - санаториално лечение, хондропротекторна
терапия на 6 месеца, проследяване от ортопед и ОПЛ, като в същото време следва
да избягва физическо натоварване.
Изрично в заключението на
съдебно-медицинската експертиза се сочи, че не са налице данни и медицинска
документация тези предписания да са били спазени от ищцата. Показанията на
разпитаната свидетелка също сочат, че след изписването й от това лечебно
заведение ищцата не е провеждала рехабилитационни процедури, каквито според
свидетелката не й били предписани. Последното обаче не се потвърждава от
представената по делото медицинска документация - такива предписания са налице в представената
епикриза от 28.01.20 г. /л. 128-129 от делото/, като същите са възпроизведени и
в самата искова молба.
Същевременно пълното
възстановяване на ищцата, както и периодът, за който може да се получи такова
възстановяване, е в пряка зависимост от
извършването на необходимите
рехабилитационни процедури, контролни прегледи и т.н., както изрично
заявява и вещото лице по назначената СМЕ.
Неспазването на тези предписания
представлява бездействие на ищцата, с
което същата е допринесла за по-бавното си възстановяване и удължаване на
периода на възстановяване от получените увреждания, респ. периода, в който
същата търпи болки и страдания.
По отношение
отговорността на застрахователя:
Обстоятелството, че по отношение
на л.а. с рег.№ *** е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, обективирана в полица № BG/06/119002402694, валидна към датата на настъпване на ПТП, е
обявено за безспорно между страните.
При това положение е налице
основание за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите вреди
вследствие ПТП, виновно причинено от водача на това МПС.
За размера
на дължимите обезщетения:
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи въз основа принципа
за справедливост, заложен в чл. 52
от ЗЗД. Съобразно конкретиката в процесния случай, доказаните болки и
страдания по вид, интензитет и продължителност, подробно описани по-горе, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението в настоящия случай следва да
се определи на 30 000 лв.
Същевременно
съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да бъде намалено, тъй като
пострадалата е допринесла за настъпване на вредите. В случая съдът определя
процента на съпричиняване на 50 %, с който следва да бъде намалено и
обезщетението за претърпените неимуществени вреди.
При това
положение съдът приема, че ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв.
По отношение
на имуществените вреди, доказаният им размер възлиза на 10.25 лв. При прилагане
нормата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и приетия процент съпричиняване искът за
обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен до размер на
5.13 лв.
За разликата
до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По отношение
на лихвите:
Горните
обезщетения следва да се присъдят със законна лихва, чиято начална дата да бъде определена съобразно разпоредбата на
чл. 497, ал.1 от КЗ. Същата се съдържа в глава 48 „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА
АВТОМОБИЛИСТИТЕ“, при което се явява специална норма спрямо тази на чл. 429 от КЗ – Общи положения в глава ЗАСТРАХОВАНЕ НА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ. Специалната
норма изключва приложението на общата, поради което в случая следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 497, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 497 (1) от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В случая застрахователната претенция е предявена на 6.11.2019 г., видно от молба вх. № 0-92-16065/6.11.19 г. /л. 42 от делото/.
Към молбата е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и лист за преглед на пациент от 13.0.19 г. и резултат от ренгеново изследване от същата дата, ведно с пълномощно.
С писмо от 18.11.19 г. /л. 10 от делото/ застрахователят е уведомил ищцата, че за произнасяне по претенцията изисква представяне на допълнителни документи, изясняващи механизма на настъпване на ПТП, вината на сочения водач и причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания, а именно: влязъл в законна сила акт за вина. Посочил е, че необходимите документи са изискани от компетентните органи и по служебен ред. Освен това, на осн. чл. 380 от КЗ, е изискано и представяне на пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по което да бъде извършено евентуалното плащане на застрахователното обезщетение.
С писмо от 6.2.20 г. /л. 11 от делото/ застрахователят е уведомил ищцата, че след изтичане на тримесечния срок за произнасяне, че следва да бъдат представени влязъл в законна сила акт за вина, както и допълнителни медицински документи, свързани с извършените прегледи и манипулации след прегледа на 13.9.19 г. – ренгенови снимки, медицински изследвания, документи от проведени лечения, контролни прегледи, рехабилитации и др. Отново се иска и представяне на данни за банкова сметка, по която да бъде извършено плащане на застрахователното обезщетение, което евентуално ще бъде определено.
Съдът приема, че в случая законната лихва следва да се присъди при условията на чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ – с начална дата 15 работни дни от предявяване на застрахователната претенция, с която са представени констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и медицински документи от 13.9.19 г.
С цитираното писмо от 18.11.19 г. застрахователят е изискал влязъл в законна сила акт за установяване вината на застрахования водач, какъвто действително не е представен към молбата. Но непредставянето на влязла в сила присъда или друг акт, установяващ вината на застрахования водач не може да се вмени в отговорност на пострадалата, тъй като към този момент такъв акт обективно не съществува. Освен това наличието на такъв акт не представлява задължително условие за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.
С това писмо застрахователят не е изискал допълнителни медицински документи, а е сторил това едва с второто си писмо, след изтичане на тримесечния срок за произнасяне.
При това положение съдът приема, че законната лихва се дължи от дата 28 ноември 2019 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
Позоваването на обстоятелството, че ищцата не е посочила банкова сметка, по която да бъде евентуално преведено обезщетението, ако бъде определено такова, респ. на нормата на чл. 380, ал.3 от КЗ, според съда е неоснователно. Съгласно чл. 380, ал.3 от КЗ непредставянето на данни за банкова сметка има последиците на забава на кредитона, като застрахователят не дължи лихвата по чл. 409 от КЗ. Според съда застрахователят може да се освободи от задължението за лихва поради забава на кредитора, изразяваща се в непредставяне на данни за банкова сметка, само при положение, че е определил застрахователно обезщетение. Само в такъв случай непредставянето на банкова сметка ще представлява пречка за надлежно изпълнение на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят не е определил обезщетение и е отказал изплащане на такова, поради което не може да се позовава на чл. 380, ал.3 от КЗ.
За
разноските:
На осн. чл.
78, ал.6 от ГПК съобразно уважената част на исковете ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати ДТ по сметка на Пловдивски окръжен
съд в размер на 650 лв., както и разноски в размер на 38 лв.
На осн. чл.
38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА на процесуалния представител на ищцата адв. К.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете в общ размер на 1280 лв., изчислено по правилата на чл.7, ал.2,т.1 и
т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с
256 лв. ДДС.
Съобразно
отхвърлената част на исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски в размер на 909 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на М.А.Б. ЕГН: ********** *** сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие ПТП, настъпило на *** г. в с. ***, обл.
Пловдив, виновно причинено от Е.А.П.при
управление на л. а. „Мерцедес
А140“, с peг. № ***, за който е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна
полица BG/06/119002402694/20.08.2019 г., валидна
към датата на ПТП,
както и
сумата 5.13 лева, - обезщетение за имуществени вреди, резултат на същото ПТП – стойност
на закупени лекарства,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 28.11.2019 г., до окончателното
изплащане на сумите,
като за
разликата до пълните предявени размери:
- до
40 000 лв. за неимуществени вреди, предявени частично от общ размер от
60 000 лв.,
- до 10.25
лв. за имуществените вреди,
както и за
присъждане на законна лихва за периода 13.09 – 27.11.2019 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати по
сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 650
лв. и разноски - 38 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на
адв. П.К. адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 1280 лв. ведно с 256 лв. ДДС.
ОСЪЖДА М.А.Б. ЕГН: ********** *** да заплати на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б деловодни
разноски в размер на 909 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: