№ 35199
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110145429 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 523 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от Д. Г. В., ЕГН **********, с която от съда се
иска на основание чл. 523, ал. 2 ГПК да спре изпълнението на въвода във владение на
взискателя по изпълнително дело № 625/2024 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 788,
КЧСИ, В. Б. И. по отношение ПИ с идентификатор № 68134.507.348, като молителят
твърди, че е собственик и владее лично считано от 2002 г. реална част от имота с площ
от 113 кв.м., придаваема по регулация от ПИ с идентификатор имот с идентификатор
68134.507.347, с неуредени сметки по регулация.
Молителят твърди, че на 30.07.2024 г. на адреса на имот с идентификатор
68134.507.347 се явил помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ М. К., за да
въведе взискателятпо изпълнително дело № 625/2024 г. по описа на този съдебен
изпълнител В. Б. И. във владение на имот с идентификатор 68134.507.348, тъй като е
било постановено съдебно решение по гр.д. № 81057/2015 г., образувано по искова
молба вх. № 26541/29.12.2015 г. по описа на СРС, с което е бил уважен предявен
срещу Х. М. Д. иск по чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост и владението на
имот с идентификатор 68134.507.348. Оспорва взискателят да е собственик на целия
недвижим имот с посочения идентификатор, тъй като част от същия бил собственост
на наследниците на Е. В. С., сред които и молителят. Сочи, че Е. С. е придобила
правото на собственост върху поземления имот, който съставлявал дворно място в с.
Орландовци, образуващо парцел II-3279, кв. 156 по плана на с. Орландовци с площ по
декларация около 600 кв.м., а по скица 725 кв.м. по силата на Постановление от
13.12.1950 г. Собственик на съседния парцел I-3272 била С. В. М.а. Последната се
разпоредила през 1956 г. с част от своя имот, след което същият останал маломерен. С
дворищната регулация, утвърдена със Заповед № 260/1977 г., за имотите в квартала
било предвидено към имота на С. Х. III-348 съгласно новата дворищна регулация да се
придадат 113 кв.м. от имот с пл. № II-347 (от имота на Евгения С.). Твърди сметките
по регулация да не са били уредени, съответно същата да не е приложена и процесните
113 кв.м. да не са придадени към имота на С. Х.. С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 4/1996 г. на нотариус, рег. № 271, Б. В. М. (син на С. Х.) дарил на
дъщеря си В. И. свой недвижим имот с неправилно посочоена в договора за дарение
площ 437 кв.м., съставляващ парцел III- 347 и 348 от кв. 156 по плана на гр. София,
1
местността Орландовци. В същия неправилно не е било отразено разпореждането с
част от имота от страна на С. Х. през 1956 г., а освен това неправилно било
означението на имота с оглед неуредените сметки по регулация. На следващо място
поддържа, че имотите са били неправилно заснети и нанесени съгласно КККР на гр.
София, като придаваемата по регулация площ е била отразена като част от ПИ с
идентификатор 68134.507.348, вместо към ПИ с идентификатор 68134.507.347.
Обобщава, че се явява съсобственик на придаваемите по регулация 113 кв.м., които са
преминали към наследниците на Е. С., и не са част от имота на взискателя по
изпълнителното дело В. И.. Позовава се на трайно упражнявано владение върху тази
част от 2002 г. насетне, като изрично уточнява, че местоположението на оградата, респ.
фактическата граница между имотите не отразявали придаването по регулация.
Оспорва правото на собственост на взискателя по отношение на тази част от имота.
Моли за спиране на производството по изпълнителното дело, с оглед заявените
собственически права върху спорната реална част от имот с идентификатор
68134.507.348 съгласно площта и границите, с които последният е отразен в КККР на
гр. София. Представя писмени документи, които да се приемат като доказателства по
делото.
Съгласно правилото на чл. 522, ал. 1 ГПК лицето, на което е присъден
недвижим имот, се въвежда във владение на същия, като длъжникът се отстранява
принудително. В случай, че съдебният изпълнител намери имота във владение на трето
лице, той въвежда взискателя във владение на имота, ако установи, че третото лице е
придобило владението след предявяване на иска, по който е постановено
изпълняваното решение – чл. 523, ал. 1 ГПК. Ако това трето лице предяви
самостоятелни права, изключващи правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага
изпълнението и дава на третото лице срок да поиска спиране на изпълнението – чл.
523, ал. 2 ГПК.
Съгласно разрешенията, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК не може да се извърши въвод във
владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв
бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по
реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на
извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС
срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и
чл. 524 ГПК защита.
Съгласно постановеното в тълкувателното решение правното положение на
третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на
делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно, тъй като това лице
не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226,
ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно
изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез
производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523,
ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на
установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение
дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя.
Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на
взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК,
където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Затова
третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не
може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК защита, а и няма
2
интерес от същата. Правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е
предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди
предявяването на иска, решението по който се изпълнява. За да бъде уважена жалбата,
е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди
предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице
върху имота. Пропускането на срока за обжалване на извършения въвод не води до
санирането му, тъй като в този случай третото лице може да предяви владелчески иск
по чл. 75 или по чл. 76 ЗС срещу взискателя. Това сочи, че в случаите, когато имотът,
предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди
завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният
изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а ако направи това,
извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435,
ал. 5 ГПК. След като поради съществуващата законова забрана въводът не може да
бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като
отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат
извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524
ГПК защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота
преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение.
От съществуващата между двете алинеи на чл. 523 ГПК връзка следва, че от
защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК могат да се ползват не всички трети лица, а
само тези, по отношение на които въводът може да бъде извършен по силата на ал. 1.
В настоящия случай от твърденията на молителя не може да бъде изведен
правен интерес да се ползва от защитата по реда на чл. 523 – чл. 524 ГПК. Дори в
настоящото производство да бъдат установени твърденията, че молителят владее
процесната реална част, неправилно отразена в КККР като част от имота на взискателя
по изпълнителното дело, то редът за защита на правата му не е чрез спирането на
въвода, респ. на изпълнението, предвид разрешението, дадено с цитираното
Тълкувателно решение и способа за защита на правата му съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК,
евентуално чрез предявяване на владелчески иск, в които производства следва да
бъдат установени твърденията му, че владее тази част от 2002 г. насетне (преди
образуване на производството по гр.д. № 81057/2015 г. по описа на СРС, по което е
постановено изпълняваното решение). Ето защо и като недопустима подадената молба
следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба, вх. № 248756/31.07.2024 г., подадена от
Д. Г. В., ЕГН **********, чрез адв. Н. М., с която на основание чл. 523, ал. 2 ГПК се
иска спиране изпълнението на въвода във владение на взискателя по изпълнително
дело № 625/2024 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 788, КЧСИ, В. Б. И. по отношение
на поземлен имот с идентификатор № 68134.507.348, на реална част с площ от 113 кв.
от който молителят твърди, че е собственик по наследство и владее лично считано от
2002 г.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на молителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4