Решение по дело №260/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 34 от 11.02.2025 г., постановено по АНД № 1503/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата(ЕФ) № **********, с който на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от у.К. М., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева и Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] е осъдена да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като е отхвърлено искането до претендирания размер от 700 лева като неоснователно.

Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва правно основание за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като възможността за издаването му се извежда в резултат от комплексно логическо, систематично и историческо тълкуване. Счита, че изложеното се подкрепя от редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП от 13.02.2024 г. Посочва, че: не е налице съществено противоречие между описанието на нарушението в частта на изпълнителното деяние в електронния фиш и посочената законова разпоредба, която е нарушена; на процесната дата за преминаване през сегмент ********** от платената пътна мрежа, регистрирано в 10:01 ч. от устройство 40542, елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, не са били изпълнени задълженията за установяване на размера и заплащане на тол, което осъществявало фактическия състав на административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен като неправилно и да потвърди ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако същият бъде надлежно предявен.

По делото от ответника по касационната жалба, чрез пълномощник, е представен отговор, в който се оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на ЕФ е бил изтекъл, като само на това основание обжалваният ЕФ е незаконосъобразен. Счита, че към момента на извършване на нарушението не е била налице изрична регламентация сочеща възможност да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Излага съображения за прекомерност на фиксирания размер на наложената имуществена санкция. Счита обжалваното решение за правилно като краен резултат, като моли съда същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юриск. К. С., която поддържа касационната жалба и оспорва отговора на касационна жалба. Излага съображения във връзка с размера на наложеното административно наказание. В случай, че настоящата инстанция формира извод за несъразмерност на законово определената в абсолютен размер санкция, счита, че има предпоставки да бъде приложена общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП или да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, във връзка с Решение № 4/30.04.2025 г. на КС по конституционно дело 29/2024 г. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен като неправилно и да потвърди процесния ЕФ като законосъобразен. В условия на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд - Сливен за прилагане на чл. 185 от ЗДвП, респективно чл. 28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условия на евентуалност, моли съда да уважи възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, предвид липсата на особена правна и фактическа сложност, пълна идентичност на обема и вида оказана адвокатска помощ.

В с.з. ответникът по касационната жалба – „К.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че не са налице основания за отмяна и връщане на производството на въззивната инстанция, като обжалваното решение следва бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.03.2022 г. в 13:05 часа, в община Сливен по път I-6 км 407+136, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено нарушение № [Наименование], като за пътно превозно средство (ППС) влекач МЕРЦЕДЕС АРОКС, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 68000, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 40542, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-6 км 407+136.

За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, бил издаден процесният ЕФ, с който на „К.“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че при издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в случаите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Приел е, че липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда такава възможност. Формирал е извод за съществено противоречие между описанието на нарушението, в частта на изпълнителното деяние в електронния фиш и посочената за нарушена законова разпоредба, което е ограничило правото на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило и за какво е наказано. При тези мотиви, Районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според посочената в ЕФ правна норма, послужила като основание за издаването му - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш в случаите по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за тези по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на ответника по касация за извършено административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Настъпилата законодателната промяна на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (с ДВ, бр. 13 от 2024 г.), е в сила от 13.02.2024 г. и не е била част от действащото право към момента на извършване на административното нарушение - 11.03.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Възражението за изтекъл срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН съдът намира за неоснователно, тъй като чл. 34 от ЗАНН е неприложим по отношение на електронния фиш. Погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН (т. нар. преследвателска давност) е уредена като приложима само в производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният фиш е отделна категория властнически акт, съвместяващ едновременно установителни и санкционни функции и е приравнен на наказателно постановление само правния му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и в този смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи съставяне на АУАН и издаване на НП, защото той не е нито едно от двете.

Правната уредба по издаване на електронния фиш се съдържа в ЗДвП, като за неуредените в него въпроси нормата на чл. 189, ал. 14 от закона препраща към разпоредбите на ЗАНН. След като и ЗАНН не съдържа уредба, касаеща приложение на института на погасителната давност по отношение на електронния фиш, то на основание чл. 11 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Според правилото на чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва да тече от довършването на престъплението, в случая – нарушението от 11.03.2022 г. Съобразно предвиденото в чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Такова действие е връчването на ЕФ извършено на 22.11.2024 г., предвид което давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекла. В разглеждания случай абсолютната давност е 4 години и половина от извършване на нарушението и към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение, и към настоящата дата, абсолютна давност също все още не е изтекла.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесния ЕФ, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът намира направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на оказана правна помощ от страна на процесуалния представител, и през призмата на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г., по дело С-438/22, съдът приема, че на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, които да се възложат в тежест на касационния жалбоподател.

 

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34 от 11.02.2025 г., постановено по АНД № 1503/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, разноски за касационното производство в размер на 300 /триста/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.