Определение по дело №377/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК.

С искане вх. № 8968/29.05.2025г. за допълване на решение № 3029/31.03.2025г. в частта за разноските и за поправка на очевидна фактическа грешка молител И. М. в качеството му на ЕТ "***" с ЕИК *** чрез адв. К. Т. твърди, че в постановеното по делото решение Община Асеновград е осъдена да заплати сумата от 2170 лева, която представлява сбор от 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 1 120 лева възнаграждение за вещо лице и 50 лева държавна такса като се поддържа че заплатеното възнаграждение за вещо лице е 1 756 лева като се иска вместо сумата от 2170 лева да бъде присъдена сума от 2 806 лева тъй като сумата от 636 лева - допълнително възнаграждение за вещо лице не е взета предвид при постановяване на акта, респ. сумата е внесена на 01.04.2025г. с платежно нареждане приложено към молба вх. № 5645/01.04.2025г.

Ответник Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Асеновград оспорва искането като иска отхвърляне на същото.

Съдът след като се запозна с искането намира следното.

По отношение на искането за изменение на решението в частта му за разноските.

На първо място, молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК за сторените от него разноски в хода на съдебното обжалване на АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПК № 815-1/24.11.2023 поради което и искането му за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо, до колкото обаче не се твърди пропуск на съда да присъди разноски, а се твърдят неприсъдени разноски след постановяване на решението няма пречка искането да се разгледа по същество.

Второ, сумата от 636 лева не е отчетена при постановяването на съдебното решение и не е била присъдена в полза на жалбоподателя защото е внесена след постановяването на съдебния акт като с протоколно определение от последно о.с.з. от дата 17.03.2025г. е указано в 10-дневен срок да бъде представено доказателство за заплащането й, т.е до 27.03.2025г. Решението е било постановено без да е налично доказателство за извършеното плащане на тези разноски, тъй като такова доказателство е представено едва с молба вх. № 5645/01.04.2025г., л.457 от делото, а съдът няма правомощие да присъжда разноски, който не се реално доказани и извършени от страната. Трето, искането за изменение на решението в частта му за разноските е подадено извън срока по чл. 248 ГПК, който е изтекъл за молителя на 17.04.2025г.

Сумата от 1 120 лева възнаграждение за вещо лице по приложените платежни нареждания от молителя е присъдена, защото е доказана че реално е заплатена и този извод е направен с постановеното по делото решение. Неприсъждането на сумата от 636 лева разноски за вещо лице е поради постановяване на съдебното решение като разноски доказани след постановяването на крайния съдебен акт не могат да се присъдят нито чрез искане за изменение на решението по делото, нито чрез очевидна фактическа грешка, защото от една страна съдът не може да формира извод за действителността на разноски доказани след постановяването на крайния съдебен акт /най-малкото защото насрещната страна няма процедура в която да ги оспори/, а от друга страна при формиране на извода за дължимостта на присъдените разноски няма очевидна фактическа грешка, такава би имало ако се касаеше до неправилно аритметично сборуване на разноските, какъвто не е настоящия случай.

Ето и защо искане вх. № 8968/29.05.2025г. за допълване на решение № 3029/31.03.2025г. в частта за разноските и за поправка на очевидна фактическа грешка се оставя без уважение като неоснователно.

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх. № 8968/29.05.2025г. за допълване на решение № 3029/31.03.2025г. в частта за разноските и за поправка на очевидна фактическа грешка подадено от И. М. в качеството му на ЕТ "***" с ЕИК *** чрез адв. К. Т.;

 

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.