РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Ловеч, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, *** СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20244310100441 по описа за 2024 година
Иска за делба на недвижими имоти,с основание чл.34 от ЗС .
Първа фаза- по допускане на делбата.
Ловешки РС е сезиран с искова молба за делба на недвижим имот и МПС, придобити
в режим на СИО, подадена от М. Н., гражданин на Република ***, постоянно пребиваващ в
Република България, роден на *** г. в Република ***, притежаващ постоянно разрешение за
пребиваване в РБ № ***, изд. на *** г. от МВР – ***, валидно до *** г., с адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. А. Г. – САК против М. К. Б., с адрес: с. ***, ул.“*** ***“***.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че по време на сключен граждански брак
от *** г. и прекратен съгласно Решение № ***/*** г. по гр.дело № ***/*** г., влязло в
законна сила на *** г, с ответницата М. Б. са съсобственици на недвижим имот, който
закупили с Нот.акт ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***/*** г, а именно: Поземлен имот
/дворно място/, находящо се в с. ***, общ. ***, цялото с площ от 580 кв.м, съставляващо
урегулиран поземлен имот ***-*** в *** по действащия подробен устройствен план – план
за регулация и застрояване на с. ***, заедно с построените върху това дворно място
двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, при граници на поземления имот: от три
страни улица, *** – ****** *** *** -***
Отбелязва, че процесният недвижим имот е придобил по време на сключен
граждански брак от *** г. и прекратен съгласно Решение № ***/*** г. по гр.дело № ***/***
г, влязло в сила на *** г.
Твърди, че с ответницата са съсобственици и не могат да постигнат съгласие по
1
отношение на собствеността, владението и ползването на посочения по-горе недвижим
имот. Поради това, за него се явява правен интерес да поиска от съда на основание чл.34 от
ЗС да допусне и извърши делба на индивидуализирания по-горе недвижим имот, ведно с
всички произтичащи от това последици.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови Решение, с което да
допусне делба по отношение на съсобствения им недвижим имот, описан по-горе, при
следните квоти: за ищеца М. Н. – ½ ид.част и за М. К. Б. – ½ ид.част .
По реда на чл.341 от ГПК, с протоколно определение от 28.10.2024 г., по искане на
ответницата в делбената маса са включена и МПС– три леки автомобила, а именно: л.а. „***
***“ с рег.№ ОВ ***АХ, придобит на *** г, л.а.“*** ***“ с рег.№ ОВ *** ВН, придобит на
*** г. и л.а. „*** ***“ с рег.№ ОВ *** ВС, придобит на *** г.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК съдът е разпоредил на ответницата да се
изпрати препис от ИМ заедно с приложенията, като му се укаже възможността да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците
от неподаването на отговор или неупражняването на права.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. К. Б.. Счита, че
предявеният иск е процесуално допустим, а исковата молба отговаря на изискванията на
чл.127 от ГПК. Заявява, че оспорва изцяло предявеният иск, както по основание, така и по
размер. Не оспорва, че с Решение № ***/*** г. на РС – Ловеч по гр.д.№ ***/*** г., е
прекратен гражданския брак, сключен между страните, като с този съдебен акт ищецът е
осъден да заплаща издръжка на непълнолетните си деца, чрез ответницата, като майка и
законен представител. Освен това, ищецът е бил осъден да заплати и издръжка за минало
време. Посочва, че за Ф. бащата дължи сумата от 8650 лв, а за М. сумата от 12 339,96 лв, за
което има образувано изп.дело. По отношение на иска за делба на поземлен имот, находящ
се в с. ***, общ. *** ответницата заявява, че не е съгласна, че двамата притежават по ½
ид.част от имота. Излага, че М. Н., макар и постоянно пребиваващ в РБългария, е гражданин
на Р ***, т.е. от страна извън Европейския съюз. Твърди, че още когато Б. закупила имота,
изцяло с нейни средства предоставени и от баща й и при нотариуса й било обяснено, че
имота представлява земя и сграда и съпруга й, като чужденец не може да притежава дял от
него. Твърди, че имотът е закупен от нея с лични средства и не е СИО. Отбелязва, че макар
законът да дава „изключение“ по отношение на правата на съпруга чужденец, за имоти,
закупени по време на брака, М. Н. не може да придобива земята, поради което счита
попадения иск за делба на имота при квоти по ½ ид.част за неоснователен. Твърди, че М. Н.
никога не е имал претенции към въпросния имот, макар винаги да е притежавал ключове и
достъп до него. Никога не е участвал в ремонтите по подобренията му, не е заплащал
данъци, сметки и други. След развода Б. и децата останали в къщата, а във владение на
ищеца останали трите им автомобила. Посочва, че Н. е сключил нов брак със съпругата на
брата на Б., но въпреки това винаги е имал достъп до имота заради децата им. Твърди, че по
време на брака Б. е закупила три леки автомобила – *** *** с рег.№ ОВ *** АХ, *** *** с
рег.№ ОВ *** ВН и *** *** с рег.№ ОВ*** ВС, като и трите коли в ПП при ОДМВР Ловеч са
2
записани на името на Н., но са закупени по време на брака им изцяло с нейни средства.
Ответницата излага, че през м.ноември 2023 г. М. Н. е получил документи от съдия
изпълнител при РС – ***, за това че дължи издръжка за малката им дъщеря и се обадил на
голямата си дъщеря, като й казал, че ако Б. не скъса документите за изръжката на малката им
дъщеря, ще й заведе дело за 12 000 лв. наем за къщата и ще иска дял от нея. Заявява, че не
оспорва допускането на делба на посочения в исковата молба недвижим имот при правата,
които има по закон, като е съгласна и на спогодба. В случай, че такава не бъде постигната,
на основание чл.349, ал.4, във вр. с ал.1 от ГПК, моли да й бъде поставен в дял поземления
имот в с. ***. Твърди, че в имота има извършени подобрения на обща стойност 10 600 лв, от
които бившият й съпруг дължи половината. Заявява, че предявява и претенция по сметки за
сумата от 5514,69 лв., съставляваща половината от разходите във връзка с данъците и
подобренията на къщата. Моли съдът да допусне до делба и на съсобствените три МПС,
придобити по време на брака и представляващи СИО, при равни квоти. Отправена е
писмена покана до ищеца за заплащане на обезщетение за ползване на притежаваните от
ответницата идеални части от трите леки автомобила.
В с.з., в което е даден ход по същество, ищецът М. Н. не се явява. Представлява се от
пълномощника си адв. Ал. Г. – САК. Поддържа иска за делба. Подробни фактически и
правни доводи развива в писмена защита.
Ответницата М. К. Б. взема лично участие в процеса, като се представлява и от
представител по пълномощие – адв. М.. В хода на устните състезания, моли да бъде
постановено решение, с което предявеният иск за делба на недвижимия имот бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Моли да се допусне делба на придобитите по
време на брака МПС-та, при равни квоти. Подробни аргументи са изложени в писмени
бележки.
Съдът като съобрази становището на страните и приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи. Същите са сключили
граждански брак на *** г., който е прекратен с Решение № *** от *** г. по гр.дело № ***/***
г., влязло в сила на *** г.
Съгласно представеното Удостоверение с № *** г. на ОД на МВР – ***, ищецът Н.
М., роден на *** г, с ЛНЧ ***, с пост.адрес в гр. *** е влязъл в Р България през 1*** г. и му
е предоставен статут на кандидат бежанец с молба с рег.№ ****** г. на Държавна Агенция за
бежанците, с молба с рег.№ *** г. на ОДМВР – гр. *** има разрешен статут на постоянно
пребиваващ чужденец в Р България.
Установява се, че по време на брака, по силата на Нот.акт за покупко- продажба на
недвижим имот ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** /*** г. на нотариус Ц. Л. с р-н на
действие РС Ловеч на името на ответницата М. К. Н. е придобит недвижим имот, както
следва: Поземлен имот (Дворно място) в с. ***, общ. ***, с площ от 580 кв.м, съставляващ
*** ***- *** в *** по действащия подробен устройствен план – план за регулация и
3
застрояване на с. ***, заедно с построените върху него: Жилищна сграда и стопанска
постройка, при граници на поземления имот: улица, улица, улица, *** ******, *** ***-*** за
сумата 500 лв, която сума продавачите заявили, че са получили напълно от купувача.
Актуалният регулационен статут на имота се установява от Скица № *** г., от която
е видно, че съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-49/03.06.2009 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 26.03.2024 г., имотът съставлява Поземлен имот с идентификатор ***,
адрес на поземления имот: с. ***, ул.“*** ***“ ***, с площ 647 кв.м, Трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./,
Предишен идентификатор – няма; Номер по предходен план – ***, ***, парцел ***, при
съседи: ***.*** ***.***, ***.***, ***.***.
По делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че през време на
брака страните са придобили следните МПС: лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ОВ *** ВС,
Рама № ************, двигател:*********, лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ОВ***АХ,
рама № ****** и двигател № ***, както и лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ОВ ***ВН, рама
********* и двигател ***.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите: А. Г.а Н. и С. М., допуснати по искане на ищеца, и К. Б. Д., А. Р. А. и
Б. И. М., допуснати по искане на ответницата.
Св. А. Н. е съпруга на ищеца от *** г. Заявява, че познава страните от *** г., тъй
като била част от семейството – съжителствала е с брата на ответницата. Твърди, че
през 2003 г. страните дали първата част от цената за къщата, а през *** г. дали втората
част. Знае, че къщата е купена за 12000лв. Заявява, че в този период твърде често били
заедно със семейството на страните и непрекъснато си общували, като тя и съжителят
й живеели на съседната улица. Тогава М. работел в с. ***, изкарвал пари и успял да
купи къщата с пари от собствен труд. Уточнява, че работел на частно– добивал
камъни, като същевременно работел и в цеха на лицето И. М.. Твърди, че докато
страните били семейство М. не е оставал без работа, като с общи усилия и средства
заедно с ответницата си гледали много добре децата. Съпругата му ходела на бригада
да бере плодове, като свидетелката също е ходела с нея. Нямали сключен трудов
договор и работели на надница. Св.Н. излага, че когато се омъжила за ищеца М. той
имал лек автомобил „*** ***“, който и понастоящем е при него.
Св. М. близък приятел на ищеца, като познава същия от 1*** г. Твърди, че след
като ищецът се оженил в България работел постоянно, през по-голямата част от
времето с договор, но имало периоди, в които е работел и без договор. Твърди, че
ищецът му споделил, че събира пари за къща в с. ***. След закупуването на имота
ходил на гости на страните докато били съпрузи. Твърди, че ищецът правил ремонт
на къщата, сменил дограмата, ламината, правил банята, като сочи, че дори е ходил да
му помага. През това време ответницата била в Германия на работа. Не е сигурен кога
4
са закупили къщата, но мисли, че е през 2016 г. Не знае някой друг да е давал пари
при закупуването на къщата. Твърди, че ищецът работел на две места и бил събрал
около 12 000лв, с които платил имота, но нямал право да го запише на свое име.
Описва подробно къщата, разположението на стаите и ремонтните дейности, които са
извършени. Свидетелят знае, че М. има лек автомобил „*** ***“ и „*** ***“, които
продал на вторични, но още заплаща данъци. Впоследствие закупил и лек автомобил
„*** ***“.
Св.К. Д. е баща на ответницата. Посочва, че след като сключили брак страните
около година живели при него в старата къща. След това излезли на квартира в тази
къща, която впоследствие закупили. Твърди, че той е държал връзка със собственика,
като постигнали договорка къщата да бъде продадена за 6 500 лв. Тъй като нямал
възможност да заплати сумата изцяло, постигнали съгласие да бъде заплатена на две
вноски. Твърди, че той е платил парите за вноските, като в този период имал камион и
карал камъни. Сочи, че тогава на М. не му давали да работи, тъй като не бил
български гражданин. Твърди, че двамата с М. са направили всички ремонти по
къщата. Не отрича, че и ищецът в този период работел и получавал доходи, но твърди,
че М. за къщата не е дал пари, а той (свидетелят) ги е броил., като първият път дал
3000 лв., а вторият път – 3500 лв.
Св. А. е израснал с бащата на ответницата. По негова преценка около 2000 г.
страните се преместили да живеят в имот, разположен на неговата улица. Спомня си,
че случайно видял К., когато минавал оттам, и той му казал, че са закупили къщата за
6500 лв., като той е дал парите. Не знае в какво състояние е била къщата към момента
на закупуването й, но твърди, че отвън изглежда добре. Твърди още, че от скоро е
забелязал, че правят ремонт, от преди 3-4 години. Заявява, че пред него К. не е
споменавал, че зет му е закупил къщата.Не си спомня кога точно са се разделили М. и
М., но според него може би от около 10 години. Посочва, че бащата на ответницата е
строител и ходи да работи с бригада от 4-5 човека. Твърди, че докато живеел в с. ***
М. също работел, като ходел да вади плочи, което било основното препитание в
селото.
Св. М. познава М. от 7 години. Знае, че тя живее в с. *** с двете си деца. Знае
къде се намира къщата й. Посочва, че къщата е стара. Пред него ответницата е казвала,
че баща й е закупил къщата и той е говорил с хората, от които са я купили. Твърди, че
преди 3-4 години е сменена дограмата, прозорци и врати, като преди това била стара
дървена дограма. Заявява, че е ходил в къщата на М.. Сочи, че на първия етаж има
една стая и мазе, а на втория етаж има две стаи. Дограмата е бяла, ПВЦ и е сменена на
цялата къща. В къщата има баня, която е в добър вид, а тоалетната е на двора.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи.
5
В настоящата фаза на съдебната делба съдът, съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти/вещи ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно разпоредбата на
чл. 34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако закона разпорежда друго. В случая иска
за делба се води между бивши съпрузи, като бракът между страните е сключен на *** г. и е
прекратен с развод с решение по гр.дело № ***/*** г, влязло в законна сила на *** г.
Съпругът/ ищец М. Н. е гражданин на Република ***, със статут на постоянно пребиваващ
чужденец в Република България. В потвърждение на горното е представеното удостоверение
*** г. на МВР, ОДМВР – ***.
По делото са ангажирани доказателства, а и страните не спорят, че през
времетраенето на брака с Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том ***рег.№
***, дело № ***/*** г. на името на съпругата М. К. Н. е закупен процесния Поземлен имот
(дворно място) в с.***, общ. ***, с площ от 580 кв.м., съставляващ *** *** – *** в *** по
действащия подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на с. ***, общ.
***, заедно с построените върху него: Жилищна сграда и стопанска постройка.
Имущественоправният режим и обемът на притежаваните от страните права върху
гореописания имот следва да се определят от основанието и моментът на продобиване на
правото на собственост. В тази насока е налице установена съдебна практика, като в
Решение № 1 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 765/2012 г., II, г.о. е прието, че доколкото
вещното право на собственост или ограничено вещно право се придобива чрез сделка с
транслативно действие, то преценката за валидността на сделката и възможността
чужденецът да придобие това право / лично или при рефлекторното действие на чл.21, ал.1
от СК при режим на общност на съпрузите/ следва да бъде направено съобразно действащия
режим към момента на прехвърляне на собствеността. В случая предмет на разглеждане са
въпросите относно придобиването на право на собственост по отношение на имот, находящ
се на територията на Р България от страните по делото, при което приложим българския
закон, съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 от КМЧП. Съгласно текста на посочената
разпоредба, придобиването и прекратяването на вещни права се урежда от правото на
държавата по местонахождението на вещта по време на извършването на действието или
настъпване на обстоятелствата, които обуславят придобиването или прекратяването на
правата.
Съгласно нормата на чл.22, ал.2 от Конституцията на Република България в
първоначалната й редакция в сила от 13.07.1***, която в случая е приложима за процесната
сделка от *** г., не забранява на чужди граждани да придобиват сгради и ограничени вещни
права на територията на страната, но позволява това само при определени със закон условия.
С изменението на чл.29 от ЗС /ДВ. Бр.59/2000 г. до бр.24 от 20.03.2007г. е възпроизведена
забраната чужденци да придобиват земя в страната освен по наследяване по закон, но за
сградите и ограничените вещни права върху недвижими имоти , чл.29, ал.3 от ЗС допуска
придобиване от чужденци, освен ако със закон не е установено друго. Съдебната практика
6
приема, че предвиденото на основание чл.19, ал.1 от СК от 1985 г./отм./ включване в
съпружеската общност на възмездно придобита сграда и ограничени вещни права по време
на брака между български гражданин и чужденец в резултат на съвместен принос
представлява уредено със закон „друго“ по смисъла на чл.29, ал.3 от ЗС. В този смисъл
Решение № 146 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 7858/2013 г., I г.о., приложимо по аналогия
и към коментираната сделка. Съгласно действащата в този период разпоредба на чл.19,ал.1
от СК от 1985 г. /отм./, вещите, правата върху вещи, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос са общи на двамата съпрузи, като съгласно ал.3 от същия текст,
съвместният принос се предполага. Придобиването на имущество в режим на СИО е по
силата на закона, независимо от това на чие име са придобити. Този придобивен способ не е
посочен като изключение от установения в чл.29 от ЗС режим на придобиване на право на
собственост върху земя от чужди граждани. Тъй като към момента на сключване на сделката
ищецът е със статут на чужденец, макар и постоянно пребиваващ в Р България, спрямо него
е действала забраната за придобиване на право на собственост върху земя. С оглед на това
следва да се приеме, че по отношение на него договорът за покупко- продажба няма да
прояви рефлекторното действие на чл.19, ал.1 от СК /отм./ Доколкото съпругата –
ответницата М. Б. е българска гражданка, по отношение на нея не съществува законова
забрана да придобива право на собственост върху земя и придобитото дворно място се явява
нейна лична собственост. В този случай нормата на чл.29, ал.2 от ЗС изключва
приложението на чл.19, ал.1 от СК /отм./ При формирането на своя извод съдът съобразява
и константната съдебна практика относно придобиването на застроен имот – земя и сграда
от съпрузи купувачи български гражданин и чужденец. Така например, в Решение № 523 от
14.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 3114/2008 г., I г.о., ГК се приема, че върху земята, придобита
по време на брака с чужд гражданин от съпруга – български гражданин, няма да възникне
съпружеска имуществена общност, като нормата на чл.29, ал.3 от ЗС изключва
приложението на чл.19, ал.1 от СК /отм./ и земята ще остане индивидуална собственост.
Следва да се отбележи, че в случая не са налице и хипотезите на действащите към
момента разпоредби на чл.22 от Конституцията (изм.ДВ, бр.18 от 2005 г, в сила от
01.01.2007 г.) и чл.29 от ЗС, в които е допустимо придобиването на собственост върху земя
от чужди граждани при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл.22,
ал.2 от Конституцията на Р България, обнародван и влязъл в сила, и при наследяване на
закон. На гражданите на държавите – членки на Европейския съюз или на държавите –
страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство е призната
възможност да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията
произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз. В
конкретния казус ищецът е гражданин на държава, която не е член на Европейския съюз и
не е страна по Споразумението на ЕИП, а от друга страна няма данни Република *** и
Република България да са страни по международен договор, който да е ратифициран и
обнародван и да е с предимство пред забранителните норми на вътрешното ни
законодателство.
7
Тъй като ищецът е гражданин на Република ***, като е бил такъв и към момента на
сключване на договора за придобиването на собствеността върху дворното място, по
изложените по-горе съображения същият не би могъл да придобие собственост върху
недвижим имот – дворно място. От изложеното следва извод, че в случая не е налице
съсобственост между страните по делото по отношение на дворното място в с.***, общ. ***,
с площ от 580 кв.м., съставляващ *** *** – *** в *** по действащия подробен устройствен
план – план за регулация и застрояване на с. ***, общ. ***, което съгласно действащата
КККР съставлява Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с. ***,
ул.“*** ***“***, с площ 647 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, при
съседи: ***.*** ***.***, ***.***, ***.***.
По отношение на процесните жилищна сграда и стопанска постройка, описани в
исковата молба, между страните е възникнала съсобственост, като същите са придобити в
режим на СИО. След прекратяването на брака бездяловата съпружеска общност се е
трансформирала в обикновено съсобственост, като всеки от съпрузите притежава по ½
ид.част.
Неоснователно е въведеното с отговора от ответницата правоизключващо възражение
относно липсата на принос на съпруга/ищец в придобиването на недвижимия имот. В хода
на процеса ответницата поддържа, че процесният имот не е СИО, тъй като е придобит с
нейни лични средства.Същата е навела твърдения, че къщата е закупена на нейно име
изцяло с нейни средства, предоставени от баща й, като след развода тя и децата останали в
имота, а във владение на ищеца М. Н. останали трите им автомобила, които също са обект
на делбата. Тези нейни твърдения относно произхода на средствата, с които е закупена
къщата, обосновават становище, което се свежда до наличието на трансформация на лични
нейни средства в резултат на направено в нейна полза дарение на парични суми (чл.23, ал.1
от СК).
Съгласно нормата на чл.21, ал.3 от СК, съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Следователно, законът е въвел оборима презумция, че процесният
имот е придобит в режим на СИО за двамата съпрузи, както и че дяловете им са равни – по
½ ид.част., независимо от това на чие име имота е придобит. Съгласно общите правила на
доказването /чл.154 от ГПК/, ответницата, която се домогва да обори установената от закона
презумция, следва да проведе обратно доказване, което да е пълно. В тази насока е и
съдебната практика – Решение № 41/01.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 4548/2008 г., I*** г.о.,
Решение №222/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 982/2010 г., I г.о. и др. С тези решения е
прието, че когато парите са дадени от родител на някой от съпрузите, следва да се докаже, че
те са дарени само и единствено на единия съпруг, за да се приеме, че не са дарени на цялото
семейство, като без значение е дали единият или двамата съпрузи са взели участие като
страна по сделката. Съдът не може да решава кога, в какъв размер и в чия полза е било
направено дарението на паричните средства само въз основа на обичайно съществуващото
намерение на родителите да надаряват само собствените си деца. Това е така, тъй като на
доказване не подлежат само фактите, за които съществува установена от закона презумция,
8
общоизвестните и служебно известни на съда факти. В случая съдът съобразява, че не
съществува законова презумция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него,
а не за семейството, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или имот,
подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че дарението е
направено в нейна полза. За установяване произхода на средствата по искане на страните по
делото са разпитани свидетели, които дават противоречиви показания. Според дадените
показания от свидетелите А. Н. и С. М., допуснати по искане на ищеца, къщата е закупена за
сумата от 12 000 лв, които ищецът е спестил от собствен труд. На свой ред, другата група
свидетели - К. Б. Д. А. Р. А. и Б. И. М., допуснати по искане на ответницата, твърдят, че
къщата е закупена за 6500 лв, като паричните средства за предоставени от бащата на М. – св.
К. Д.. Последният заявява, че сумата е броил на две вноски, като първия път дал 3000 лв, а
втория път – 3500 лв. Не отрича, че към момента на придобиване на имота ищецът е
работил, като добивал камъни за облицовка, както и че всички ремонтни дейности по
къщата са направили двамата заедно.
Извършвайки съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, съдът
намира, че по делото не е установено по безспорен и несъмнен начин, че имота е закупен
изцяло със средства на св. Д. - бащата на ответницата. Дадените от същия показания съдът
цени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, като отчита възможната му
заинтересованост. Що се отнася до показанията на св. А. и М. , същите не са базирани на
преки и непосредствени възприятия относно обстоятелствата, свързани със закупуването на
къщата, а възпроизвеждат казаното им от св. Д.. От друга страна, дори и да се приеме че
бащата на ответницата е предоставила цялата сума за закупуването на имота, по делото
липсват доказателства паричните средства да са били дадени само в нейна полза, а не на
цялото семейство. В дадените пред съда показания самият св.К. Б. не твърди, че е дал парите
за закупуване на имота с цел да надари само и единствено дъщеря си, а не цялото семейство.
Закупуването на къщата е станало по време на брака на страните , като съгласно данните по
делото между ищеца и неговия тъст са съществували добри отношения и както св. Д.
заявява: „Двамата с М. я направихме къщата. Направихме всичко двамата“. Съдът намира,
че ангажираните от ответницата по делото доказателства не са достатъчно убедителни да
обосноват тезата й, че произходът на вложените в придобития по време на брака имот
средства са лично нейно имущество, придобито чрез дарение от баща й. Житейски логично
е дарението от бащата на ответницата да е на двамата съпрузи, като семейство, при липсата
на категорични доказателства за обратното.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че възражението на ответницата
за трансформация на нейно лично имущество е недоказано, поради което процесната
жилищна сграда и стопанска постройка имат статут на съпружеска имуществена общност,
резултат от съвместен принос на двамата съпрузи, която с прекратяването на брака се е
превърнала в съсобственост при равни права.
Съобразявайки всичко изложеното по-горе и с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗС,
съдът приема предявеният иск за делба за основателен. Безспорно се установява наличие на
9
съсобственост по отношение на построените в процесния недвижим имот жилищна сграда и
стопанска сграда, както и на включените по реда на чл.341 от ГПК в делбената маса МПС –
л.а. „*** ***“ с рег.№ ОВ ***АХ, л.а.“*** ***“ с рег.№ ОВ *** ВН и л.а. „*** ***“ с рег.№
ОВ *** ВС. Тъй като в рамките на производството не се обори презумцията по чл.21 от СК
за съвместен принос, с прекратяване на съпружеската имуществена общност правата на
съпрузите се считат равни. При това положение, между ищцата и ответника ще следва да се
допусне делба на сградите и трите леки автомобила, индивидуализирани по-горе при равни
права - по ½ ид.част.
Поземлен имот (дворното място), находящо се в с. ***, цялото с площ от 580 кв.м.,
съставляващ *** *** – *** в *** по действащия подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване на с. ***, общ. ***, което съгласно действащата КККР съставлява
Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с. ***, ул.“*** ***“***, с
площ 647 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, се явява индивидуална
собственост на ответницата, поради което по отношение на него иска за делба подлежи на
отхвърляне.
Ответницата е заявила претенция за присъждане на разноски по първата фаза на
делбата, която на този етап от делбеното производство следва да се остави без разглеждане.
Практиката на съдилищата е трайна и последователна, че решението по допускане на
делбата не финализира процеса и поради това в първата фаза на делбеното производство
страните не си дължат разноски. Присъждането на такива се прави с решението по
извършването й при съобразяване разпоредбата на чл.355от ГПК и чл.78 от ГПК, в
случаите, когато в делбеното производство са налице присъединени искове и са повдигнати
други спорни въпроси в рамките на делбата. С оглед на горното, именно при извършване на
делбата съдът ще се произнесе по сторените в производството по допускане на делбата
разноски, като отчете наличието на спор между страните относно самия факт на
съществуване на съсобствеността, квотите на съделителите и правото на някой от тях да
участват в делбата. В горния смисъл са и указанията по приложението на процесуалния
закон, дадени в т.9 на Постановление № 7/1973 г. на ПВС.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н., гражданин на Република ***, постоянно
пребиваващ в Република България, роден на *** г. в Република ***, притежаващ постоянно
разрешение за пребиваване в РБ № ***, изд. на *** г. от МВР – ***, валидно до *** г., с
адрес: ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. А. Г. – САК против М. К. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, ул.“*** ***“*** иск за делба на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), находящо се в с. ***, Община ***, с площ от 580
кв.м., съставляващ *** *** – *** в *** по действащия подробен устройствен план – план за
10
регулация и застрояване на с. ***, общ. ***, което съгласно действащата КККР, одобрени
със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г.на Изп.директор на АГКК съставлява Поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с. ***, ул.“*** ***“***, с площ 647 кв.м.,
предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи: ***.*** ***.***, ***.***,
***.***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. Н., гражданин на Република
***, постоянно пребиваващ в Република България, роден на *** г. в Република ***,
притежаващ постоянно разрешение за пребиваване в РБ № ***, изд. на *** г. от МВР – ***,
валидно до *** г., с адрес: ***, с ЕГН ********** и М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: с.
***, ул.“*** ***“*** на съсобствените им недвижими имоти и МПС, придобити в режим на
СИО, а именно:
-ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, построени ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), находящо се в с. ***, Община ***, с площ от 580 кв.м.,
съставляващ *** *** – *** в *** по действащия подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване на с. ***, общ. ***, а съгласно действащата КККР, одобрени със
Заповед РД-18-49/03.06.2009 г. съставлява Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на
поземления имот: с. ***, ул.“*** ***“***, с площ 647 кв.м., предназначение на територията:
Урбанизирана, при съседи: ***.*** ***.***, ***.***, ***.***, които сгради по действащата
КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г.на Изп.директор на АГКК съставляват
СГРАДА с идентификатор ***.1, със застроена площ 63 кв.м, брой етажи 2, предназначение
ЖИЛИЩНА СГРАДА –еднофамилна и СГРАДА ***.2, със застроена площ 54 кв.м, брой
етажи 2, предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА.
-ЛЕК АВТОМОБИЛ „*** ***“ с рег.№ ОВ *** ВС, Рама № ************,
двигател:*********,
-ЛЕК АВТОМОБИЛ „*** ***“ с рег.№ ОВ***АХ, рама № ****** и двигател № *** и
-ЛЕК АВТОМОБИЛ „*** ***“ с рег.№ ОВ ***ВН, рама ********* и двигател ***,
при следните квоти:
-М. Н. - ½ ид.ч. и за
-М. К. Б. - ½ ид.ч.
Съгласно чл.259,ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11