РЕШЕНИЕ
№ 1229
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330206536 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-008036 от
19.08.2021 год. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на М. П. Д., ЕГН **********, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени глоба в
размер на 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00
лв. /сто лева/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Жалбоподателката в жалбата си оспорва наказателното постановление
/НП/ като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване
разпоредбите на материалния закон, като излага доводи за това. Прави искане
за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява.
Представлява се от процесуалния й представител, който оспорва НП в частта,
в която жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и пледира за отмяна на постановлението в тази му част. Не оспорва по
същество второто нарушение, като прави искане за наказание в минимален
размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. В молба-становище излага съображения за неоснователност на
1
жалбата, като прави искане за потвърждаване на НП. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна и пледира за намаляване на размера му
до минимално предвидения в закона.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
На 22.07.2021 г. от св.СТ. Г. В. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение бланков № 012313/22.07.2021г. срещу
жалбоподателката М. П. Д. за това, че на 27.02.2021 г. в 14:57 часа в
с.Черничево продължение на път ІІІ-642 до кръстовището с ул.“Стойчо
Дамянов“ управлявала личната си мототриколка „Бомбардиер Кан Ам
Спайдер“ с рег.№..., като допуска следните нарушения: 1. Движи се със
скорост 111 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено
място 50 км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в
полза на водача и наказуема скорост от 108 км/ч. Посочено е в АУАН, че
нарушението е установено с техническо средство ARH-CAM S1 № 11743са в
снимка № 0480732; 2. Не притежава СУМПС, валидно за категорията към
която спада управляваното МПС – категория „А“.
Актосъставителят приел, че по този начин жалбоподателката като
собственик на процесното МПС, за което попълнила декларация във връзка с
чл.188 от ЗДвП, е нарушила разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.105А, ал.1 от
ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното НП, с
което на М. П. Д. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени глоба в
размер на 750.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.150А,
ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 12 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
свидетелските показания на СТ. Г. В., който потвърждава фактическите
констатации по акта. Свидетелят уточнява, че е съставил акта по писмени
документи, от които било видно, че е налице превишаване над 50 км/ч от
разрешената, поради което не може да бъде издаден електронен фиш. Сочи,
че нарушението било заснето с тринога, която записва и фиксира мястото.
Посочва, че на снимковия материал имало четири стрелки в четирите края на
2
снимката, които като се пресичали и фиксирали конкретното МПС. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като последователни, обективни,
непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства, събрани по
делото.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Установената фактическа обстановка и събрания по делото
доказателствен материал опровергават направените в АУАН и НП
констатации по отношение на вмененото на жалбоподателката нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което съдът намира за недоказано обжалваното
НП в тази му част. Жалбоподателката е санкционирана за това, че в населено
място /с.Черничево, продължение на път ІІІ-642 до кръстовището с
ул.“Стойчо Дамянов“/ при управление на процесната мототриколка, лична
собственост, е превишила максимално разрешената скорост за движение в
населено място (50 км/ч), като се е движила със скорост от 111 км/ч, след
отчетен толеранс от 3% в полза на водача. В случая контролният и
наказващият органи са приели, че установеното място на нарушението – път
ІІІ-642 км 17+200, който е посочен в АУАН, НП, в снимковия материал и в
протокола за използване на АТСС е в границите на с.Черничево, а оттук, че
нарушението на максимално разрешената скорост на движение е извършено в
населено място. Установява се обаче от приобщеното по делото писмо с изх.
№ 11-00-379/08.04.2020 г. на АПИ, ОПУ Пловдив, че процесното място –
километър 17+200 на път ІІІ-642 „Хисаря-Калояново“ се намира преди
кръстовището с път ІІІ-6061 „Старосел-Черничево“ и преди населеното място
с.Черничево, като км 17+200 се намира след селото и извън неговите граници
т.е. така посоченото място на твърдяното превишаване на скоростта на
движение с посочените в акта и НП стойности, не е извършено в населено
място, а именно село Черничево, което отново от горепосоченото писмо е от
км 17+444 до км 17+834. Неправилното определяне на мястото на
нарушението от една страна е довело до неправилно определяне на законово
допустимите максимални стойности за движение, а оттам и на установеното
превишение на скоростта на движение на санкционираното лице. От друга
страна това е довело до неправилно определяне на правната квалификация на
деянието и приложимата санкционна норма. Предвид на гореизложеното
съдът приема за недоказано по категоричен и несъмнен начин нарушението
по т.1 от НП, за което е санкционирана жалбоподателката, което от своя
страна води до отмяна на обжалвания санкционен акт в тази му част като
незаконосъобразен.
По отношение на второто нарушение по чл.150А от ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Д., съдът намира
същото за доказано по несъмнен начин. Следва да се посочи, че
жалбоподателката не спори по същество. Същата е управлявала личната си
мототриколка, описана в двата акта на администрацията, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от нея превозно средство, а именно категория „А“. Видно от
3
справката за нарушител/водач М.Д. е придобила категориите „В“, „М“ и
А“АМ“. Това обстоятелство същата е потвърдила и в попълнената от нея
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП, копие от която е приложена в административнонаказателната
преписка. В същата декларация жалбоподателката собственоръчно е
декларирала, че на процесните дата и час е управлявала МПС с рег.№
РВ2589А, за което правилно е била санкционирана с глоба в минимално
предвидения в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП размер от 100 лв.
Що се отнася до отнетите с НП контролни точки, следва да бъде
посочено, че на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение. Освен това отнемането на контролни
точки представлява констативен административен акт и той настъпва по
силата на закона.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по т.1 от
същото като недоказано и потвърдено по т.2 от НП.
В настоящото производство искане за разноски е направено единствено
от жалбоподателя, който съгласно представения договор за правна защита и
съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., изцяло
и в брой. Предвид на това и с оглед изхода от спора, съдът намира, че
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата в размер на 264,70 лв., съобразно уважената част от жалбата.
Въззиваемата страна не е направила претенция за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-008036 от 19.08.2021
год. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив в частта, в която на М. П. ДР., ЕГН **********, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени глоба
в размер на 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-008036 от
19.08.2021 год. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна
4
полиция“ Пловдив в частта, в която на М. П. ДР., ЕГН **********, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лв.
/сто лева/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на М. П. ДР., ЕГН
********** сумата в размер на 264,70 лв. /двеста шестдесет и четири лева и
седемдесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5